Всъщност не мога да кажа много за тази сграда. Знам, че в далечната 1978 г., съм излязъл оттам, както разправя майка ми след подскоци връз корема ѝ. Навремето не се е ходело на ултразвуци, на фетална морфология, на сърдечни тонове. И пак оцеляхме и станахме хора. Сега…
Сега сградата е модернизирана. Има едни странни панели, с които са облечени колоните във фоайето и самите стени. Приличат на ПВЦ или ПДЧ, сиви и стерилни. За сметка на това можете да видите изрязана на лазер черна ламарина, която е приятно оцветена и контрастира къде с изкуствена къде с естествена зеленина.
Оттук са тръгнали много животи, а други са си отишли… Със съпругата ми чакаме в поликлиниката. Там правиха сърдечни тонове на нашето бебе. Няколко месеца подред, ами така де да се знае, че е живо. В началото безплатно, после по 40 лв. И така всеки път. Да, ще направя грях ако не споделя, че получихме няколко морфологии бонус, само че без снимки.
Изобщо нещата тук са завоалирани. До последно не знаеш колко ще струва раждането, въпреки че в България за осигурените трябва да е безплатно. Само че… Да приемем че имате усложнения. Патология, поради която трябва да се направи Цезарово сечение. Тогава плащате за “Кит”, не не за цял кит, нито за опашката, но за такъв, който вероятно ще ползват като консуматив и струва заветните 136 лв.
В поликлиниката ще видите типажи. Там, по стените са залепени в елипси броя на бебетата, родени през годините, спрял до 2018-та. Ще Ви направи впечатление, че през 1978 година са се родили два пъти повече бебета, отколкото 30 години по-късно. Демокрация, стрес, липса на социална сигурност, или носталгия по “онова време”. Цифрите говорят сами.
Но да плъзнем поглед по залата. Виждам хора, жени, чиито кореми издават скорошно раждане. То е изписано по телата им, в очите им, Там са бъдещите мами, някои от които чакат сами, други със своите половинки. Жената трябва да бъде окуражена в такъв момент, независимо дали има партньор. Той е жизненоважен за нея и за бебето. Най-доброто, което можем да направим, е да подкрепим някоя самотна мама, с усмивка, блага дума, поглед.
Има двойки младежи и по-възрастни дами с кавалери, чиито кореми не са така издайнически закръглени, но се редят. За ехография, кръв, урина, анестезия. Някои решават да доведат Живот на този Свят, а други, да не му дадат шанс. Но не бива да съдим, можем единствено да приемем тяхното решение. Нали за това имаме “свободна воля”?
Съпругата ми е в изолатор, понеже има инфекциозно заболяване. Третират я лошо, казват ѝ да не напуска стаята, да не контактува с другите. Че не искат да ѝ правят клизма. Само че тя не е чумава, тя е Човек, като всички други мами, като всички тези Души дошли да дадат живот и оставят частица от себе си, в кръв, плацента и финикийски знаци.
София, 26.06.2025 г.