словесни проблясъци

Категория: Протест (Страница 1 от 23)

Колониализъм и Емиграция

Нито един човек не би напуснал родината си за да се установи постоянно на друго място, не би имигрирал, освен ако условията в неговата страна не станат непоносими. Ако нейната политика е насочена насочена към репресии на населението, към милитаризация против волята на хората, към водене на война с друга страна или страни, тогава е нормално човек да напусне.

Да напусне, за да потърси по-добри социални и трудови условия на Живот. И би го направил с право. Защото никой не иска да живее в безправова държава, там, където законите не се спазват, където достойнството му бива потъпквано и където узурпиралите властта не работят в името на Народа. Т.е. всеки търси Обетованата земя, а такава я правят нейните жители.

Емиграцията, понякога, в фактор за спасение. Да си спомним как са бягали евреите и други малцинства, от нацистите. Но същото са преживели всички, които са се оказали политически противници, неудобни за властта хора, мислители, желаещи да пътуват извън поставените изкуствено ограничения в тоталитарни страни, хора на изкуството. Хора, които търсят Свобода.

Ако говорим за колониализъм, то това се наблюдава най-вече от страна на по-развити технически и най-вече откъм оръжие цивилизации, като главен интерес представляват подземни богатства и ресурси на окупираната и колонизирана територия. Местното население не играе никаква роля и в повечето случаи колонизаторите го унищожават целенасочено.

Примери за това ще намерим в Историята, като завладяването на Южна и Северна Америка от европейските преселници, колонизацията и експлоатацията на хора и ресурси в Африка. Движението на етноси и населването на определени региони в близкия изток. Колониализмът е целенасочено заселване с цел заграбване на територии.

В днешни дни сме свидетели на два феномена. От една страна процъфтяващи в миналото страни от Африка и Близкия Изток, като Ирак, Сирия и Либия, с милионно население, бяха подложени на агресивни военни действия и санкции, което доведе до техния разпад и до масова миграция. Арабите, идещи от тези страни в Европа, не търсят просто работа. Те бягат от геноцид и граждански войни.

От друга страна апетитни за живеене места биват колонизирани от определени етноси или народности, като преди това там е било проведено етническо прочистване, имало е гражданска война или тамошното правителство е доведено до срив и невъзможност да се справи със ситуацията. Така че имаме две страни на монетата – емиграция и колониализъм, като причините за тях бяха засегнати по-горе.

Истината е че хората могат да съжителстват заедно, независимо от своя етнос или вероизповедание. За това е необходимо разбирателство и толеранс, които са възможни само в мирни условия, Процъфтяващите страни имат силно управление, ценят трудовите и умствени ресурси на емигрантите и се стараят всячески да избегнат военни действия.

Уважение към Труда

Трудът е тясно свързан с Човешкото развитие. Всеки от нас търси начин да се изяви, да намери своето амплоа и да бъде полезен на другите. В противен случай в Душата ни се появява празнина и ние губим Смисъл. А трудът, придава такъв. Тук не става дума само за този труд, който извършваме притиснати от икономически нужди. И дори той ни дава насока.

Сещам се за човек, който ангажирахме да почиства нашата сграда. Пита ме, след като си свърши работата дали хората са доволни. Показва ми разни проблеми и обсъждаме решения. А става дума просто за почистване. И при все това, при най-малката работа, човек може да бъде отговорен, Да я върши добре и да иска другите да са доволни от него.

Ние живеем във време, в което сякаш става модерно да не работиш, или да работиш нещо, което ти носи голям приход, но може да не е полезно за другите. Например продажби на алкохол, цигари. Спекула с цените на недвижими имоти, борсови сделки. Реално облагите са чисто материални а трудът бива принизен до хитрост и възползване от ситуацията.

А трудът е връзка между хората. Създава мостове, по които те се срещат, за да си бъдат взаимно-полезни. Трудът показва страните на един Човек. Тези, в които е скрит неговият Талант и Сила и тези, върху които трябва да работи. Даден специалист може да има широки познания и умения в своята сфера. Въпреки това да има дефицит от умения за общуване и работа с другите.

В този ред на мисли трудът е начин да Еволюираме като Човешки същества. Да бъдем полезни на другите и същевременно да удължим нашия Живот, Защото трудът, всяка полезна активност, ни дава Смисъл да продължим напред. Независимо дали ще пишем книги, ще прекопаем градинка, или просто ще почетем на някое дете или възрастен човек.

Поради написаното по-горе считам, че отнемането на възможностите за Труд на Човека, е престъпление. Престъпление срещу дадената му от Природата способност да се развива и изразява по един градивен и творчески начин. Да, опасна и монотонна работа може да бъде извършвана от машини. Можем да спестим на Човека безсмисления Сизифов труд.

Но да не го ограничаваме и не отнемаме правото му да работи. Да заплащаме достойно неговия труд. Да ценим качествата му и успяваме да ги открием и насърчим отрано, защото това ще е бъдещият специалист или творец. Също така да ценим всяка работа, защото без хигиенисти и на инженерите ще им е трудно. Без шофьори и строители, не се изграждат обекти.

Всеки един от нас е част от брънката на Живота. От онази верига, която ни свързва, но не трябва да ни оковава. Земята е място, на което сме дошли да учим, да работим и да се обичаме. Земята е върховно Творение на Бога, на невидимия Свят и сили, които се проявяват чрез Човека. Чрез неговия физически, умствен и духовен Труд. Нека той бъде ценен и уважаван. Уважението към труда, към честно спечелените пари, към усилията, които прави едно Човешко същество, представляват уважение към Човека.

Прометей

Едва ли в нашите митове има фигура, която да е била по-силно свързана със съдбата на Човечеството, от тази на Прометей. Титан, безсмъртен, чиито родители са победени от Зевс и неговите съюзници в битката срещу Кронос, той става покровител на хората. На тези създания, творение на ръцете на Уран(ус), първичното градящо божество.

Прометей донася на хората огъня, защото ги съжалява. Той се застъпва за тях пред боговете на Олимп. Предизвиква гнева им, защото осветява пътя на Човечеството с пламъка на познанието, за което и бива наказан. Прикован на скала всеки ден той бива мъчен от птица, като денем черният му дроб бива яден от нея, а нощем зараства.

Можем да сравним Прометей с Христос. С всяка една развита Душа, която се е застъпвала за хората. Която е искала да им донесе знание, мъдрост. Да облекчи живота им. Прометей е символ на саможертва. Той е първият пример за такава, от страна на безсмъртните. На боговете, или същества, които са се намесили в нашата Еволюция.

Чета, че създателят на атомната бомба, Опенхаймер, бива сравняван с Прометей. Това сравнение е обидно. Прометей е дарил огъня, с цел хората да се ползват от него с добро. Той е дарил Светлина в съзнанието им. Целите на Опенхаймер и на военните, са унищожение и смърт. Само че в съвремието ни, а може би и в миналото, престъпниците получават ненужна слава.

Някой може да възрази и каже, че пускането на атомни бомби над Япония е довело до края на войната. За мен това не е така. Дистанционното избиване на стотици хиляди, рушенето на сгради, унищожението на Природата чрез радиация и то за десетилетия, или повече години, е от една страна жесток, неморален начин за водене на война, а от друга екологично престъпление.

Ако ние притежаваме светлината, дадена ни от Прометей, ако ние спазваме посланията, дадени ни от Христос, ако ние живеем чист и благ живот, според наставленията на всички просветлени Буди, които са живели на тази Земя, то ние нямаше да воюваме един срещу друг. Нямаше да се избиваме. Нямаше да имаме териториални претенции и расови предразсъдъци.

Христос счупва оковите на Ада. Той превъзмогва смъртта. Прометей остава безсмъртен със своя светъл подвиг. Всеки силен Дух, пратен от Бога да помогне, готов на саможертва, е допринесъл за повдигане на нашата Планета. Той остава в нейната енергийна същност. Остава, като Аватар за другите. Помага за общото ни повдигане и служи за пример на Човечеството.

Прометей е прикован, но оковите скоро ще паднат. Христос е забравен и Словото му не се тачи, само че той е живият Бог, Човеколюбецът, който крачи сред нас. Всеки, чието сърце е отворено и добро, живее по Христа. Чиито ум е светъл и изпълнен с разбиране, ходи с Духа на Прометей. Ние няма нужда да се плашим от волята на силните на деня. Истинските хора, истинският Бог, тези, които желаят доброто на Човечеството на всички живи същества, на Земята и Природа, носят качествата на Прометей и Христос.

Избори 2024-та

Да гласуваш за някого, означава да му се довериш. Доверието ми е потъпкано. Доверието на българина е наранено и загубено. 40 години е тъпкано от една тоталитарна система, за да бъде дотъпкано от нейните паразитни отрочета и формиращия се неофашизъм.

Как да се довериш на хора, които продават родината си? Които са васали на чужди правителства, на концерни, на идеологии. Които не работят в попрището, за което имат капацитет, но се опитват да се облажат. Не може. Сърцето ти не дава. Отговорността към поколенията, също.

Знаем, че разумен, добър и чист човек, няма да бъде допуснат до властта през 21-ви век. Поне не и в България. Рядко се домогва до нея и в някоя от другите европейски страни и отвъд Океана. Свидетели сме на насилие над личността. На опозиция на властимащите спрямо Народа, който ги е “избрал” да го ръководят. Тежко на лековерните, които са водени като стадо.

Към война, принудени да приемат безропотно геноцид, да помагат с оръжие на неофашисти, да закупуват препарати със спорни качества от фарма-концерни. Да слушат климатична пропаганда, която не подлежи на научна дискусия. Да правят с тях експерименти. Да бъдат нарочвани за антисемити и крайнодесни ако надигнат глас, или потърсят правата си.

Ще гласувам, за този, който отговаря с главата и имуществото си за делата си, в името на Народа. Който е радетел за Човечеството. Който спазва Десетте Божи заповеди и Новия завет. Който уважава религията на Другия и почита Човешкия Живот. Който се бори за Мир и презира войната. За който Децата са благо и Бъдеще на Човечеството. Де си идещи Нов Човеко?!

Разни гледки из София

Чета разни коментари, че писмото и четмото идело от Българите, колко сме дали (някога) на Света. Какви ученици имаме, печелещи състезания по една или друга научна или спортна дисциплина. Това добре, но нека споделя някои мои наблюдения върху съвременната младеж.

Магазин “Била” до НАТФИЗ. От “Кева” направиха бар. Шумен бар, пред който се събират всякакви индивиди, повече лъхащи на алкохол отколкото на изкуство. Спомням си как в това кафене се правеха изложби със стойностни снимки, на известни наши фотографи. Кева бе символ на НАТФИЗ, на Фотографията. Но да се върнем на Била.

Пред мен младежи, дългунести и две девойки. Възраст 16-17 години. Младежите вземат футболна топка, от тези юбилейните за първенството в Германия и я мятат из магазина, не уцелвайки коша в който е била поставена. На касата, след като ги питат дали бутилките вода, които носят, са от магазина. Те отговарят, че са закупени от друг магазин до Макдоналдс споделяйки “Знаеш ли че там струва три лева, една бутилка от 0.50 L?”.

Момичетата вземат гривнички за по три лева бройката и хвърлят монети на транспортната за покупки лента. Охраната я няма. Да попита защо не са оставили водите в шкафчетата? Касиерката се е свила и не прави забележка че ѝ мятат парите на лентата, като трохи на пиле. За мен, обаче, всичко това говори. За липса на уважение, на отношение към Другия и към парите.

На влизане в метрото виждам две момчета облечени в тъмни блузи и панталони. На гърба на едната блуза чета “Back to Auschwitz”. Запитвам се дават ли се сметка тези, понякога с дълги коси, скинари, какво се е случвало в миналото? И че от нас зависи ужасът да не се повтори. Ако ги попитам надали ще знаят къде е бил концентрационният лагер и кога е освободен.

Всичко това, заедно с ръмженето на мотори, пукането на “нитро” от лъскави коли, което не съм виждал в нито една Европейска столица, ме навява на мисълта, че нещо не се връзва. Не се връзва потомци на уж “велика цивилизация”, дала слово, светлина, наука и др., на Света, да се държат като гамени. Да нямат отношение към ближните си. Да нехаят.

“Птичка Пролет не прави”, казват хората. Да, има единици, които работят съвестно, спазват правилата, просто защото обичат реда. Защото уважават Другия. Така се гради Общество. Така се създава Култура. За тези, които са учили по един и няколко езика зад граница, които навлизат в политиката с желание да “управляват” знаем, че са били винаги привилегировани…

Технологии и Хора

Темите, които се превъртат сред медиите, са няколко. Технологии, конфликти, времето. Нито една от тях не се разглежда в дълбочина. Не се търси коренът на проблема. Не се поставят на кантар положителните и отрицателните въздействия или възможни сценарии. Не се канят на дебат независими специалисти, или представители на общности.

Всичко това навежда на мисълта за някак си водена пропаганда, която ни показва едностранчиво нещата. Разумния човек търси причината, запитва се кой е облагодетелстван от дадена ситуация, следи нейното развитие и преживява тежко негативните за хората последствия.

Прехвалените технологии се ползват в конфликта в Близкия Изток, за унищожаване на хора, на почти произволен принцип. На база интереси, позиция и глас на индивида. Средно за един нарочен за “престъпник”, загиват петнадесет-двадесет цивилни, сред които жени и деца. И дори медиите да не се допускат за да се покажат последствията от този ужас, протестът срещу престъплението срещу Човечеството, кънти у всички ни.

Избори 2024

Минавайки покрай софийско училище, в което се изучават западни, а и източни езици, чувам скандиране “БКП”, пляскане или тропане. Казвам си “Прости им те…”, ала се сещам как и ние като дечица правехме същото в Алианса. Само че бяхме на по 5-6 годинки.

Политиката ми прилича на шоу, в което участват оперирани от Човешки чувства и съвест, актьори. Те сякаш обслужват невидими за обществото интереси и вземат своята немалка комисионна за делата си, независимо че повечето от тях внасят болка и разкол в социума.

Може би винаги е било така. От времето на Пландемията усещам натиска на повечето въвлечени в политиката, спрямо „обикновения“, нормален Човек. Който се труди, гради, спазва закона, има морал и може да мисли. Той бива окарикатурен и сега на мода са технологии, перверзии и войни. Жалко, приятели, е че агитационните листовки не стават дори за лични нужди…

В навечерието на 9-ти Май…

В навечерието на Победата над Фашизма е важно да си спомним кои са неговите характерни черти:

Фашизъм е когато дадени автори биват заклеймявани, а техните книги – изземани и горени.

Фашизъм е когато Обществото е разделяно и част от него бива обвинена за неговите несгоди.

Фашизъм е когато се прокарват закони, най-вече ограничаващи Човешките свободи, уж за “общото благо”, облагодетелствайки по този начин дадени социални слоеве и управляващата върхушка.

Фашизъм е забраната на партии и политически движения, както и отстраняването на политически противници, с цел еднопартийна, тоталитарна власт.

Фашизъм е обезценяването на Човешкия Живот и неговото целенасочено отнемане, на база верски, расови и идеологични различия.

Фашизъм е затварянето на хора в лагери и гета както и тяхното изтребване.

Фашизъм е провеждането на медицински експерименти с хора, без тяхното съгласие и без оглед на това, че могат да бъдат осакатени до живот.

* * *

Нека помним. Нека разпознаваме. Нека се борим.

Никога повече Фашизъм!

София, 8.V.2024 г.

Интервю с Д-р Валерия Петкова

За мен като българин бе гордост да гледам психотерапевтката Валерия Петкова, която от години практикува и работи с пациенти в Германия, по независимата медия apolut.net

Г-жа Петкова засяга важни теми, които са болезнени за всички ни и засягат съвременното ни общество. След времето на “Пандемията” доста от се чувстват излъгани, дискриминирани, дори насилени, от действията на правителствата в Европа и по Света. Нивото на доверие към властимащите, към лансирани от медийте лекари и представители на науката драстично спадна и това е разбираемо.

От друга страна правителствата, политиката и корпорациите работят с екипи, които под формата на “Връзки с обществеността”, търсят начини да убедят хората че имат право. Всъщност подобни убеждения, когато не почиват на факти или лобират за дадена страна, могат да се нарекат целенасочена пропаганда.

Пропагандата е насочена срещу тялото на обществото. Тази маса, която го изгражда, която бива ядосана при неправда, която насочва своята енергия в безцелни понякога протести. Левитан е тялото на обществото. Неговата глава могат да бъдат суверени, тирани, дори лишени от емпатия психопати.

Емпатията е важна за д-р Петкова тема. 1-2 % от обществото са лишени от нея и спадат към патологиите. Липсата на емпатия може да превърне хората в зверове. Когато дадено общество е целенасочено разделяно и чувства страх, неговото ниво на емпатия спада.

Ние се движим водени от нашата лимбична нервна система между страх и сигурност. Когато се чувстваме сигурни сме склонни да градим. Да творим, да създаваме. Това ни прави творци на нашия живот. Дава ни смелост да търсим нашето и обществено права. При страха нещата стоят другояче.

Използването на централния лоб на главния мозък означава задълбочено изследване на фактите. Абстрактно и философско мислене. Само че в съвремието, в което информацията е предавана от “експерти”, зад което пък има проверяващи не рядко финансирани от някое лоби, било то на оръжейната или фармацевтичната промишленост, ние сме склонни да реагираме по-скоро инстинктивно.

Целта на съвременните манипулатори е да ни накарат да реагираме инстинктивно. Плашени от полиция, ние не излизаме да протестираме. Плашени от военни конфликти, или за нашето здраве сме склонни да дарим финанси на различни, не винаги добронамерени структури. Всичко това прилича на изнудване.

Д-р Валерия Петкова преживява трудно последните няколко години. Тя сравнява живота си в България, където сред властта цари корупция и се страхува, че подобен модел застрашава западните демократични страни. Точно поради тази причина не остава безучастна и надига глас, разпознавайки манипулативните модели.

И все пак борещия се човек живее у мнозина. Той не е робът, който може да бъде лесно пречупен. Той е Прометей, който се бори за Истината, за правото, за своето и на другите съществуване. Важно е да познаваме механизмите, за да ги разпознаваме и се предпазим. Да предпазим себе си и останалите от омаловажаване ролята на Човека, в съвременния ни Свят.

Препратка към интервюто: https://apolut.net/m-pathie-valeria-petkova-2/

Цитирани в разговора книги:
Leviathan, or, The matter, forme, & power of a common-wealth ecclesiasticall and civill Thomas Hobbes.
Kognitive Kriegsführung, Jonas Tögel
Das indoktrinierte Gehirn, Michael Nehls

Първа част на интервюто и препратка към професионален профил на Валерия Петкова:
Първа част: https://apolut.net/m-pathie-valeria-petkova/
За Д-р Валерия Петкова: https://www.therapie.de/profil/petkova/

 

 

Празници и Геоинженерство

Баба ми Радка, Бог да я прости, казваше че си избира един ден от годината и какъвто е той, такава ще бъде и тя. Избираше си 8-ми Март, или рождения си ден. А осми Март все беше хубав, като вчера.

Гледам момите ходят нагиздени, с цветя в ръце. Ако нямат момък, който да им дари китка, или саксия, носят си. Дават една друга. Поздравяват се с празника, чувстват се жени и момичета. Носят дрехи в сигнални цветове и наподобяват цветя, които искат да бъдат помирисани.

Вчера усещах как настроението на всички ни е повдигнато. Осъзнато или не правех път на жените, давах им предимство, кавалерствах. Тъй трябва да е всеки ден, та жените да се чувстват уважавани и че мъжът ги зачита. Тогава няма да има нужда от митинги и шествия, защото жената така или иначе има важна роля определена от Природата, която никой не може да ѝ отнеме.

Ала Слънцето, хубавото време, то допринасяше за доброто ни настроение и обхода един към друг. То е изворът на радост и Живот на Земята. Слънцето, слънчевата светлина която, все по-рядко виждаме.

Липсата на Слънце, на пряк достъп до неговата светлина и топлина води до депресия. Понижава нашия тонус, нашата енергия. Дали целенасочено не се спират нужните и важни слънчеви лъчи, под претекст че са опасни, че има “затопляне”? Програмите за манипулация на времето са нещо опасно!

За мен в момента, а може би от години, тече поредният “социален” експеримент, а той е наблюдение на човешката активност при постоянно лошо време. Без да съм видял статистиките ще кажа, че мнозина избират да останат у дома си, че ще откажат да пътуват, дори да излизат навън. Всичко това води до понижена физическа активност и живот, подобен на вегетиране.

Кой или какво има изгода от това?

Приятелка запита “ами те, тези които правят експерименти с времето и го манипулират не са ли хора, не страдат ли, не поглъщат ли пръснати в атмосферата химикали”? Ще река следното, за мен не е Човек този, който си позволява да си играе със здравето на населението. Който извършва експеримент за военни, икономически и други цели.

От манипулация на времето печелят енергийните дружества, които дълги месеци след края на зимата очакват хората да се топлят. Печелят фармацевтични концертни, продаващи лекарства и витамини. Печелят всички развлекателни индустрии с мощности на закрито. Печелят военни и полиция, набирайки статистика и заплашващи с потенциално оръжие, водещо до порой, или суша.

А всъщност мястото на Човека е в Света. В общение с другите. Да пътува и опознава Света. Защото само така може да се повдигне. Как можем да противостоим на тези експерименти? Първо трябва да се поиска прозрачност по въпроса за Геоинженерството, заедно с всички използвани химии и материали в небето. Второ докато това се случи да работим осъзнато върху нашето здраве. Да дишаме дълбоко, да правим упражнения, да пием детоксикиращи чайове и вода. И най-вече да се молим и уповаваме на Бога, който има промисъл. Дори за това нелеко време, в която живеем. Прилагам снимка от нашия балкон “с пясък от Сахара”, след дъжд.

« По-стари публикации