словесни проблясъци

Категория: Протест (Страница 1 от 5)

Девети Септември…

Вървейки по улиците вчера, в навечерието на днешната паметна дата, си мислех какво да напиша. За младото поколение тя не говори много, защото неудобното минало е изтрито от учебниците. За интересуващия се от история човек, обаче, то е тук.

Свидетели на тоталитарното минало са сградите в центъра на София. Зловещият триъгълник от монолитни постройки на Президентството, Народното събрание и Министерския съвет. В тях са потънали тайни и въпреки свалените знаци на предишната власт лъхат още на нея.

В тази страна никога не е имало комунизъм в чист вид. Никога не е имало народна, братска власт и равноправие. Никога най-интелигентните, кадърните и съвестните, не са заемали полагащите им се места.

Хората замениха вътрешния си морал и страха си от Бога, със страх от милицията и ДС. Един наложен страх, с цел контрол и управление. Бяха затворени границите, сякаш по този начин се опитваха изкуствено да задушат порива на духа на свободния човек.

Как съм живял аз, в този кратък прозорец наречен “социализъм”? Спокойно, хората не караха коли като луди. Ала ни насилваха още ученици, да ходим на манифестации, на които се носеха портрети на личности със спорни способности и принос за хората. Тогава, на манифестациите, можеше да се намери кола в бутилки. Изникваха подвижни колички с продавачи от нищото, които изчезваха след събитието.

Тезгяхите на магазините бяха полупразни. Имаше два вида сирене и кашкавал, един кисело, прясно мляко, масло и един-два вида хляб. Селекция меса само в “Халите”. Екзотични плодове през Зимата. Животът се точеше монотонно и без посока, като много се чудех какво работят възрастните.

На този ден е добре да гледаме филми като “Човекът и народа” на Светослав Овчаров, разглеждащ живота на Тодор Живков. Неговата шеметна кариера из пирамидата на властта. Можем да гледаме документални филми за репресивния апарат на ДС. Да прочетем книгите на Георги Марков. Да се разходим до “Света Неделя”. Всичко това ще да ни накара да се замислим. Да поплачем, да ни заболи. За нас, за другите.

Ала за да можем да изживеем катарзис и да се очистим, трябва да минем през болката, защото тя е колективна. За някои миналият режим е бил удобно място, защото те са се нагодили към него. Имали са качества и са били в полза на определени хора. За интелигентната маса, за свободолюбивия човек – не рядко карцер за неговата душевност.

Не искам да слагам пръст в раната, но знам че я има. Тялото на нашето общество е проядено от язви, иначе нямаше да имаме проблеми. И ако искаме нашите деца да живеят с гордо вдигнати глави, да мислят и да градят по нов, смислен начин, да имаш чест и морал, то трябва да им кажем Истината. Когато са готови. Ние също.

София, 09.09.2022 г

Бъдещето

Напоследък чета статии, в които пише че се наблюдава повишена смъртност в някои държави, спрямо прогнозите и минали години. На какво се дължи това? Дали на кампанията за имунизация с експериментални течности и нейните негативни следствия, или на общо понижения имунитет на хората? Лично го отдавам на стрес. Стрес от бъдещето, живеейки във време, когато човек не знае как ще живее утре и колко ще му струва насъщният.

В миналото имаше кампании насърчаващи раждаемостта. Да имаш семейство с няколко щастливи деца, с останали във връзка майка и баща, бе мерило за здраво и перспективно семейство. В момента се наблюдава демографски срив в редица развити държави. Наред с това не виждам кампании насърчаващи раждаемостта, средства насочени към младите родители и обезпечаването на семействата с евтини жилища.

Когато пиша коментари по тези въпроси, получавам отговори като “много сме, десет милиарда, няма храна за всички”. Предполагам са отговорили осигурени хора, които имат по няколко деца, учещи в чужбина. Какво да кажат младите двойки, на които предстои приключението да станат родители?

Земята и животът се изкупуват. Неща, които нямат цена, защото са безценни и не принадлежат никому, освен на Бога, се превърнаха в разменна стойност и актив за инвеститорите. Защото без земя няма храна и жилища, а животът трябва да бъде поддържан за да се развива и еволюира Човечеството.

Бъдещото робство е това към компанията и банката. Към режийните и комуналните услуги, към продадения на изплащане телефон или автомобил. И вместо производителите да влагат максимално усилия и търсят начини стоките им да са устойчиви и ползваеми във времето, се наблюдава спад на качеството. Единствено моралът на бъдещия осъзнат Човек, може да промени нещата към добро.

Дом за всеки

Наскоро имахме работа при наши клиенти в центъра на София. Сградата е стара и от нея се открива гледка към сгради скупчени около китен двор. На първия етаж клиентът е монтирал машина за бира, а в двора се мъдрят дървени скамейки и чадъри.

Сградата е строена през двадесетте години на миналия век. Таваните са високи. Вратите – боядисани в бял цвят, като са запазени в оригиналния си дървен вид. На някои от тях е монтиран модерен витраж.

Последният етаж е сгушен под покрива. Из скосените помещения са окачени бели дъски, на които са написани програмни кодове. Виждаш много стаи, потенциал за живеене и малко хора.

Това ме натъжи. Защото такава сграда, трябва да бъде ползвана за живеене, а не за бизнес офиси. Помислих си как радостно биха топуркали тук детски крачета. Каква хубава игра или обучение ще тече за мъниците на двора. Ала сградата е населена от юпита, които обичат коктейлите. От дръпнати дами, които важничат след виртуални бизнес срещи.

Искрено се надявам правителството и българското общество да се противопостави на изкупуването на жилищни сгради и превръщането им в бизнес офиси. Особено на фона на демографския срив, който преживяваме. Защото нашата страна има нужда от семейства, от хора и от уют, достъпни за всеки.

Да караш екологично

Когато решихме да сменим семейния ни автомобил една от водещите причини бе че искахме да бъде по-екологичен. Да харчи малко, да има висока Еврокатегория и по възможност да е на метан.

За метана знаех от наш клиент, че има добри горивни качества. На повечето коли фабрично разработвани за работа на метан стоят надписи като Fährt mit Erdgas, Eco Fuel и подобни. Тоест оставаш с впечатление, че метанът е възобновяемо гориво, което не се добива чрез използване на растителни култури за био-горива, или преработка на нефтени продукти.

Това, което ме спря, бе притеснението че има газова уредба, което все пак носи риск от експлозия. Уредбата заема място и повечето коли на метан имат малък багажник и липсва място за резервна гума. Тогава метанът бе на цена 1.50-1.60 лв на кг. Останахме си с мечтата да караме кола с възобновяемо гориво.

Година по-късно метанът е на цена 5 лв на кг. Каква е причината за това? Дали защото Русия е един от основните доставчици на природната газ, или интересният факт, че компанията на Мъск за космически полети използва метан в ракетите си. Факт е, че да дадеш 25 лв, при среден разход 5кг/100км не е рентабилно.

И така ние, обикновените хора, водачите, сме принудени да не караме “екологични” превозни средства. Защото електрическите са безумно скъпи, а метанът не можем да си позволим като гориво. Изобщо карането на кола стана лукс, освен ако нямаш возило на LPG (пропан-бутан).

Надявам се поне цените на това гориво да останат в разумни граници. Защото да говориш за “Екология”, да чертаеш бъдеще в близките 10 години и да не даваш алтернатива за придвижване на хората, която да е общодостъпна, граничи с дискриминация.

Земя за хората

Богатството и националната сигурност на една страна лежат в достъпа до питейна вода и обработваема земя. Питате ли се кой изкупува земеделската земя и с каква цел? Този, който притежава земята, създава или не храна, и я продава на определени от него цени.

Ако се разтърсите ще откриете, че мощни компании, опериращи в други сфери – като ИТ например, изкупуват земеделска земя. Терминът е “заграбване на земята (Landgrabbing/Landgraben)” и цели инвестиции с цел печалба контрол в жизненоважен сектор.

В конституцията на Република България трябва да залегнат следните закони:

1) Да не се продава земеделска земя на чужденци;

2) При продажба на земеделска земя тя да остане със същия статут. Тоест да не се използва за насаждане на култури за биогорива, фотоволтаични паркове, или други цели;

3) Да се забрани засаждането на ГМО растения и монокултури, които биха изтощили почвата;

4) Всеки земеделски производител да се задължи да продава 30% от продукцията си на българския пазар;

5) Държавата да изкупува качествена земеделска продукция, създадена от български производители на нейна територия, на най-добри цени.

Интересна статия по темата на Немски.

https://www.welt.de/wirtschaft/article151170043/Ruecksichtslose-Jagd-auf-den-neuen-alten-Bodenschatz.html

Трансхуманизъм и Еволюция

Каквото и да ни говорят технократите за мен е повече от ясно, че еволюция е възможна само за живите същества, които притежават съзнание. Самата идея за еволюция включва духовно израстване и промяна на душата и тялото.

В случая това никога не може да се отнася за технологии и машини. Последните просто биха имали нови модели. Дори изградени от наночастици, машините отново ще бъдат подчинени на технологията, която ги управлява, но не и на Космическия закон на Еволюцията.

Една машина никога не би потърсила смисъл на своя работен цикъл (в случая не можем да говорим за живот). Всички филми, които ни пробутват за осъзнати роботи и киборги са плява, в сравнение с истинската, Божествена същност на човека и Живота.

Животът е свещен, а именно той се потъпква. Чрез войни, глад и “пандемии”. Чрез високи цени на хранителните продукти и монопол върху енергийните източници и горивата.

В една друга, паралелна реалност, хората биха били по-добри един към друг. Майките ще заклеват децата си никога да не хващат оръжие и убиват. Благата – достъпни за всички, като трупането на излишък би било просто безпредметно.

В тази друга, паралелна, но Човечна, реалност, човекът ще може спокойно да мисли за Бога, за Еволюционния план и за своето съществуване. Ще се удивлява на Творението и го изследва без страх и ограничения. Защото именно за това ни е дадена цялата Вечност.

Вярата у българина

Спомням си как в моето детство, достъпът до катедралата Александър Невски бе ограничен. Имаше дебела верига на железните порти. Дали течеше ремонт, или правителството бе решило да я затвори за миряните, не знам.

Помня, че баща ми, като партиен член, се криеше по църковните празници. Прибягваше до черквите, или изобщо не влизаше в тях, да не го наклепат “другарите”. У дома имаше някоя друга икона и вярвам както при всяко семейство, където е имало религиозни традиции, скрит в шкаф от чуждите погледи, импровизиран иконостас.

След “промените” отвориха Александър Невски. За мен църквата е студена и изградена типично в руски стил. Въпреки това бях докоснат от сцени наблюдавани в нея. Сещам се и за случай при който майка се жалваше пред началник на РПУ, в което бяха били детето ѝ, вдигнало ръка срещу полицайка. Майката казваше “Защо не признавате, не вярвате ли в Господ?” а началникът отговаряше “Не знам, не съм Го виждал”.

Цялото това бездушие на повечето от хората в българското общество иде от липсата на вяра. Вяра в по-висша сила, управляваща човека. И как да има вяра и морал, след като десетилетия у нас е властвал по-силният? По-приспособяващият се. Този, който бяга от отговорност.

И сега, когато се сблъскам с дебелокожието на сънародниците, знам къде се коренят проблемите. Само и единствено когато земята под краката му се разклати, българинът се сеща за Бога. Дано да не е късно.

Защо разрушиха Центъра по наркомании?

Преди месеци бях свидетел как от горните етажи на Центъра по наркомании работници от ромски произход изхвърляха дограма, преградни плоскости и други предмети. Мятаха ги ей така с усмивка и кеф, в строителен контейнер. Отдолу, опасно застанали, ромчета се смееха на това опустошително зрелище.

Центърът по наркомании се намираше на ъгъла на улиците “Одрин” и “Пиротска” до малката църквичка “Св. Св. Константин и Елена”. Едно тихо място, пред чиито стълби чакаха хора с изпити лица и тъмни съдби. В градинката при църквата “Св. Николай Софийски” се провеждаше метадонова програма. Гледах със свито сърце, как хора ходещи като сенки, дарени обаче с прекрасни деца, се наливаха с бира, караха се и търсеха дози из кошчетата.

Никой от нас не е застрахован, че в даден момент неговата психика няма да рухне и да посегне към стимулант. За да оцелее психически за кратко и след това, вероятно, поеме към дъното. Моят протест е към очевидното съсипване на Центъра по наркомании. Защото малцина могат да си позволят да водят децата и близките си на скъпи програми извън София. Или да не би като преди години да крием проблемите на обществото?

Пражка пролет

Винаги съм се питал какъв е проблемът на българското общество. Защо някои хора се чувстват и действат, сякаш са привилегировани. Защо когато бях малък за родителите на съученици, които имаха ръководни постове се говореше малко, а последните бяха отрупани със скъпи играчки и заминаха да живеят на Запад. Защо и сега в средите на културата и изкуството има хора, които са бездарни, но получават финансова подкрепа и сцена.

На 21-ви Август 1968 г., петстотинхилядна армия на Варшавския Договор навлиза на територията на Чехословакия. Тя иска да задуши реформите предприети в тази страна. Реформи, които целят идеологията на партията да добие човешки лик. Да се размият границите между номенклатурната върхушка и народа. Да се разпусне насилственият апарат на ДС и реализират идеите, за хуманизъм и равноправие, заложени във всяка насочена към индивида система.

Четейки “Пражка пролет” от Георги Марков горчиво осъзнаваме, че след Втората Световна война в България не е имало нито истински Комунизъм, нито Демокрация. Книгата отваря очите ни за период от време, в което са живели нашите родители. Разглежда събитията в Прага и развитието им десет години след това.

Корица на книгата „Пражка пролет“

Свобода!

Това, което се опитват да ни отнемат, е Свободата. Радостта от Живота. Защото всеки я изпитва по свой начин. Да запалиш колата, да заведеш семейството си на пикник. Да опознаеш Света. Само че ти казват, че си замърсявал, оставяш “отпечатък”, а цената на горивото се поддържа изкуствено висока. Ами разбира се че ще оставяш отпечатък. Нали си жив? Сега да попитам знаете ли колко литри гориво са били изразходвани, респ. отишли в атмосферата, по време на войните? А при частните полети и яхти, как стои въпросът? Да не говорим колко материали отиват зян при заснемане на поредния безсмислен “екшън”. Защо средностатистическият човек да е “отговорен” за Природата, а той, вярвайте ми, е, а не богатите? Живейте си живота!

« По-стари публикации