Такава София не съм виждал отдавна. С изпопадали клони на дървета, които минувачите подритват и смутено изместват в страни, за да могат да минат някак по заледените улици. Карето до най-скъпия в София хотел – Шератон е изчистено откъм входа и покрито с лед и хлопащи плочки, откъм ул. Съборна. Изобщо срам ме е пред чужденците избрали града ни за дестинация.
Спомням си преди години, как сутрин чувах монотонното тропане на ледоразбивачките. Къде роми, къде българи надигаха нелекия инструмент и с равен ритъм разбиваха леда. Тази работа бе нужна, а непочистването на лед пред сграда водеше до глоба. Сега май на никой не му пука и инспекторите си стоят на топло. Сякаш всяка работа стана “дигитална”.
Не може да очакваш от деца, от ученици учещи в елитни училища, да оставят леда пред училището. Да не излязат за половин час отвън и да не почистят леда, който впрочем би спомогнал за закарване на очакващите ги баби и родители в Пирогов, след неудачен пирует.
На времето имаше “Съботници”. Тоталитарният режим искаше да насърчи труда на отделните членове на обществото, насочен към “Общото благо”. За нас, живеещите на ул. Раковски, това означаваше да си почистим двора. Виждах как след години съсед на друго място се грижеше за него, като свое. Мисля, че това е нормалното отношение на всеки гражданин.
Сега… сега е друго. Направо ми се плаче. Ганьо трудно се вдига да работи за своето, камо ли за чуждото. А почистването на сняг, премахването на изпопадали клони, съдействието на малкото останали читави чистачи, е трудно осмислим за българина дълг. Е, джанъм, ако ние не си помогнем, кой?
Сещам се за германците. Гледал съм филми след края на Втората Световна война, как градят къщи, с годни за употреба тухли. Една по една ги вадят от разрушените, изравнени почти със земята градове, като Дрезден и Берлин. Подават си вода в кофи от ръка на ръка. Казвам си, “Те са като Феникса”. Една нация, която след ужас и разруха успява да възкръсне.
Ганьо възкръсва за скъпи подаръци по Коледа. За лъскави тежки коли, дето дорушават разбитите пътища. Иска ми се, да хване лопатата и метлата. Да насипе цимент в дупките, да почисти пред къщата си, а не само до оградата. Да спомогне за премахване на някой клон, да е обществено полезен.
Само тогава българинът има някакъв шанс да се почувства не само европеец, ала и Човек. Човек, това значи да имаш социална отговорност. Не като онази да носиш маска, когато си здрав. Да се криеш зад маската, не, а като видиш проблем, дори да не те засяга лично, да помогнеш, а не да чакаш.
Ала Ганьо, криле трябват за да литнеш като Феникса, а не копита…
София, 28.11.2023 г.