Българино моля те
не моля те заклевам те
обичай ближния, труда му
времето цени, на душата поривите негови.

Цени благата на земята милвай я
с устни я целувай дар е тя от Бога,
дедите ни, не я кради, поробвай
изнурената и гръд не пълни със скръби.

От сърцето си извади отровата
користната жлъч и завист – пропъди ги,
да може да прегръща то юнашки
за всичко живо по таз Земя да има място.

Не моля те – заклевам те да любиш
не само свое но и чуждо, да виждаш
братя у съседа, врагът що една кръв
споделяте – да даваш рамо.

Небето синевата ти пази,
с отрова не пълни ушите си
устните си от клетви да изчистиш
и само благодатни бисери да ръсят.

Кога заминеш си от този свят
било той грешен, праведен, несправедлив –
да вдигнеш смело чело и без сълзи
прошепнеш гордо „Аз живях“….

София 3.03.2014