словесни проблясъци

Категория: Духовно израстване (Страница 1 от 4)

Бъдещето

Напоследък чета статии, в които пише че се наблюдава повишена смъртност в някои държави, спрямо прогнозите и минали години. На какво се дължи това? Дали на кампанията за имунизация с експериментални течности и нейните негативни следствия, или на общо понижения имунитет на хората? Лично го отдавам на стрес. Стрес от бъдещето, живеейки във време, когато човек не знае как ще живее утре и колко ще му струва насъщният.

В миналото имаше кампании насърчаващи раждаемостта. Да имаш семейство с няколко щастливи деца, с останали във връзка майка и баща, бе мерило за здраво и перспективно семейство. В момента се наблюдава демографски срив в редица развити държави. Наред с това не виждам кампании насърчаващи раждаемостта, средства насочени към младите родители и обезпечаването на семействата с евтини жилища.

Когато пиша коментари по тези въпроси, получавам отговори като “много сме, десет милиарда, няма храна за всички”. Предполагам са отговорили осигурени хора, които имат по няколко деца, учещи в чужбина. Какво да кажат младите двойки, на които предстои приключението да станат родители?

Земята и животът се изкупуват. Неща, които нямат цена, защото са безценни и не принадлежат никому, освен на Бога, се превърнаха в разменна стойност и актив за инвеститорите. Защото без земя няма храна и жилища, а животът трябва да бъде поддържан за да се развива и еволюира Човечеството.

Бъдещото робство е това към компанията и банката. Към режийните и комуналните услуги, към продадения на изплащане телефон или автомобил. И вместо производителите да влагат максимално усилия и търсят начини стоките им да са устойчиви и ползваеми във времето, се наблюдава спад на качеството. Единствено моралът на бъдещия осъзнат Човек, може да промени нещата към добро.

Трансхуманизъм и Еволюция

Каквото и да ни говорят технократите за мен е повече от ясно, че еволюция е възможна само за живите същества, които притежават съзнание. Самата идея за еволюция включва духовно израстване и промяна на душата и тялото.

В случая това никога не може да се отнася за технологии и машини. Последните просто биха имали нови модели. Дори изградени от наночастици, машините отново ще бъдат подчинени на технологията, която ги управлява, но не и на Космическия закон на Еволюцията.

Една машина никога не би потърсила смисъл на своя работен цикъл (в случая не можем да говорим за живот). Всички филми, които ни пробутват за осъзнати роботи и киборги са плява, в сравнение с истинската, Божествена същност на човека и Живота.

Животът е свещен, а именно той се потъпква. Чрез войни, глад и “пандемии”. Чрез високи цени на хранителните продукти и монопол върху енергийните източници и горивата.

В една друга, паралелна реалност, хората биха били по-добри един към друг. Майките ще заклеват децата си никога да не хващат оръжие и убиват. Благата – достъпни за всички, като трупането на излишък би било просто безпредметно.

В тази друга, паралелна, но Човечна, реалност, човекът ще може спокойно да мисли за Бога, за Еволюционния план и за своето съществуване. Ще се удивлява на Творението и го изследва без страх и ограничения. Защото именно за това ни е дадена цялата Вечност.

Вярата у българина

Спомням си как в моето детство, достъпът до катедралата Александър Невски бе ограничен. Имаше дебела верига на железните порти. Дали течеше ремонт, или правителството бе решило да я затвори за миряните, не знам.

Помня, че баща ми, като партиен член, се криеше по църковните празници. Прибягваше до черквите, или изобщо не влизаше в тях, да не го наклепат “другарите”. У дома имаше някоя друга икона и вярвам както при всяко семейство, където е имало религиозни традиции, скрит в шкаф от чуждите погледи, импровизиран иконостас.

След “промените” отвориха Александър Невски. За мен църквата е студена и изградена типично в руски стил. Въпреки това бях докоснат от сцени наблюдавани в нея. Сещам се и за случай при който майка се жалваше пред началник на РПУ, в което бяха били детето ѝ, вдигнало ръка срещу полицайка. Майката казваше “Защо не признавате, не вярвате ли в Господ?” а началникът отговаряше “Не знам, не съм Го виждал”.

Цялото това бездушие на повечето от хората в българското общество иде от липсата на вяра. Вяра в по-висша сила, управляваща човека. И как да има вяра и морал, след като десетилетия у нас е властвал по-силният? По-приспособяващият се. Този, който бяга от отговорност.

И сега, когато се сблъскам с дебелокожието на сънародниците, знам къде се коренят проблемите. Само и единствено когато земята под краката му се разклати, българинът се сеща за Бога. Дано да не е късно.

Размисли след морето

Прибрахме се от морето леко грипави. Нощната кашлицата и пресипналото гърло бяха наши спътници поне седмица. И нещо остана в телата ни. Усещам се странно. Отпаднал съм и сякаш плувам из ежедневието, а то е изпълнено с толкова много задачи. Все пак се справяме.

Днес срещнах мой приятел и колега, психодраматист. Когато отворихме въпроса за здравето той сподели, че миналата година са починали осемдесет хиляди от сърдечносъдови заболявания и инсулт. Около двадесет хиляди, с диагноза съпътстваща вирусна инфекция.

Хората у нас умират от безхаберието на политиците. Умират, от високите цени и трудният начин на живот. Няма ден в който да изляза из София и да не видя няколко души, на различна възраст и не задължително от ромски произход, които ровят из кошчетата. Думата е мизерия. За мен душевна на управляващите, която води до материалната на останалите.

Пъплещите нагоре цени, световните конфликти, създадените пандемии, които апропо могат да водят произход от генетично манипулирани вируси. Всичко това звучи колкото конспиративно, толкова и логично, ако познаваме тъмната страна на човешкото съзнание.

В момента чета “Задочни репортажи за България” от Георги Марков. Онази България, за която някой се сеща с носталгия, но за която повечето не искат да говорят. Този период, епоха, в която се изродиха човешкото и моралът и сега берем плодовете. Не, че не е имало добри и достойни хора, но те в повечето случай са били смазани от тоталитарната машина, в чиято идеология са вярвали и заради която са умирали.

Времето е преходно, преходни са и човешките ценности на хората без морал. Понякога си задавам въпроса, доколко смислени са нещата които правя. Ако те помагат на останалите, ако ме правят по-добър и доближават до Бога, то тогава моята работа е смислена.

Възможно ли е модерните технологии да се използват за да заробят човека? Да изродят човешкото в него и създадат нови форми на зависимост? Като бързият преглед на заглавията, но не и отделяне внимание на съдържанието. Всъщност в момента не е модерно да се чете, да се вниква в дълбочина и да се мисли.

Модерно е да правиш каквото искаш (само с протекция). Някои наричат това “Свобода”, но за мен е планирана анархия, която цели израждане на обществото. Защото общество без личности, без семейства, без Бог и вяра, е обречено. То е като стадо, което се води към заколение.

Къде е спасението ни? Утре някой ще започне да пропагандира и срещу здравословния начин на живот, вероятно защото не е “хуманно” към бъдещото поколение. Ще разделя обществото на прогресивни технократи и консерватори, на каращи коли с ДВГ и електрички, на “фили” и “фоби”. А Бог над нас гледа, плаче и очаква да се обърнем към Него.

На моя син

Мили ми синко, вероятно ще стигнеш до тази възраст в живота, когато ще разбереш че нещата в Света не са такива, каквито изглеждат. Това разкритие ще те разтърси, както направи с мен, но ти не се бой. Идеализмът и вярата ти в науката и политиците ще рухнат, ала ще започнеш да търсиш. И това е най-важното.

Мнозина учени говорят, че искат да премахнат болестите и дарят хората с вечен живот. Дори те самите не вярват в това и не го желаят, предусещайки ужаса който ще предизвикат. Защото вечният живот в материята, ще бъде достъпен за единици. И още, какви ли ще бъдат тези нестареещи тела – атавизъм по пътя на Еволюцията.

Политиците ще тръбят, че имаш Свобода, но ще ти я отнемат постепенно. Ще казват, че работят за твоето и на хората благо, но ще преследват само личните си интереси. Ще разбереш, че и те са пионки, чиито живот се крепи на косъм, който може да пререже невидимата ръка на тези, които реално управляват Света. На корпорациите и финансовите магнати.

Не се плаши сине, всичко това е за твое добро. Да кали духа ти. Винаги е било така и ако отворим историческите анали ще установим, че жаждата за власт и човешкия егоизъм са затривали родове и страни. Че човекът крачи между два Свята и сам определя дали да бъде добър или лош.

На теб ще оставя няколко съвета. Помни, че малцина се вглеждат в очите на Другия, за да видят душата му. Ако две души се срещнат, то те могат да се познаят и обикнат, а това изключва всяка лъжа и насилие. Търси хора с открит поглед, а вътре в себе си търси първоначалната причина, Бога. Направиш ли връзка с Него, нещата в твоя живот ще се наредят.

Намери си другарка, с която се чувстваш едно цяло. Която предугажда мислите ти и събитията. Която усещаш като сродна душа. До чието тяло би спял спокоен по всяко време. Вземи я и пази като очите си. Живей с нея до гроб и ѝ бъди верен. Сродните души са едно на Земята.

Създай семейство, дори времената да са трудни. В тях, вярвам, ще срещнеш хора, с които ще имате сходни мисли и нагласи. С които ще вървите Пътя на Живота заедно и ще си помагате. Приятелството е най-важното нещо на Земята, като най-добър приятел нека бъде твоята спътница.

Обучи децата си така, както и аз те обучавам, за да продължи родът ни. Да пребъде доброто на земята. Ако не го сториш, на нея ще останат тези, които с грубост, сила и измама живеят живота, предопределен за другите. За които ние сме просто излишен товар и са уверени, че ни превъзхождат.

Не прави грешката да те е страх. Имай силна вяра в сърцето си. Доброто, що е у теб, ще те предпазва, отношението ти към, другите – бъде твоя благослов. Където и да минеш да се усеща уханието от стъпването на разумен човешки крак, отведен там по Божията Милост. Моли се сине, в трудни времена, сещай се са мен, уповавай се на Бога и твоята Любима и не се плаши.

За храненето

Баба казваше „Турците не притесняват и змията, когато се храни или пие“. На Немски има поговорка – човекът е това, което яде (“Man ist das, was man isst”). И наистина ние сме силно свързани с храненето. Няма живо същество във Вселената, което да не употребява даден вид храна, или енергия.

Промених хранителните си навици преди години. Затова допринесе приятелството ми с хора, които се занимаваха с бойни изкуства и се интересуваха от личностно развитие. Станах вегетарианец на осемнадесет години, като в началото не ми беше лесно. Не знаех какво точно мога да ям и как да запълня образуваната празнота. Как да набавя нужните за тялото ми вещества.

В последствие открих богатството на вегетарианската кухня, която напълно засити моите нужди и вкусове. Мога само да изброя кашкавал пане, сирене по шопски, кюфтета от тиквички и множеството зърнени и бобови растения, които освен че са полезни, разнообразяват храната ни.

В хода на времето открих сред книги на Учителя Петър Дънов информация относно храненето и храната. За Учителя храненето е свещен акт за всяко живо същество, което има оздравителен и социален ефект. Всичко, което поглъщаме, влияе върху нашето тяло. Според Дънов определени плодове като ябълките например, спомагат за това да сме благи. Когато пък имаме трудност или лошо настроение е добре да ядем бавно череши.

Храненето ни свързва с другите. Ние приготвяме храна с вдъхновение и я споделяме с тези, които обичаме. Убеден съм, че това е един от най-добрите начини да покажем чувствата си. Самата храна приема нашето отношение, затова е добре да готвим с позитивна нагласа.

Баба много обичаше да готви, а аз стоях при нея в кухнята. Гледах я какво прави и се наслаждавах на ароматите които се носеха. Тя ядеше лука като ябълка, а чесънът бе задължителна част от кулинарния ѝ арсенал. Тя живя до 95 години, като вярвам че отношението ѝ към храната и това, че готвеше с трепет и желание за другите докато имаше сили, я крепеше на този свят.

Вкъщи не купуваме готвена храна. Не поръчваме и пица. От една страна това е свързано със средства, от друга – готвенето е умение за цял живот. То облагородява човека и го прави полезен за останалите. Спряхме кафето, чиито аромат обичам, но дразни стомаха ми. Заменихме го със зелен чай.

Съветвам Ви да намерите информация от книгите на Учителя относно храненето. То е един от стълбовете на Живота. Не само Дънов пише за храната, за важността от нейното подбиране и изцерителните ѝ сили. Ще намерите подобна информация в повечето книги за духовно израстване.

Съвременният човек, в епохата на Христовото съзнание, осъзнава важността на хляба. Символиката на умиращото се и възраждащо житно зърно. Защото само умирайки за старите ни деструктивни навици, можем да се родим за новия Живот. А той ще изисква друга култура на хранене и на отношение към храната.

Реалности

В Лидл поставиха машини, да си калкулираме сами покупките. И затвориха две или три от шестте каси. Сега нашето братя Българинът, а и временно пребиваващите у нас, въпреки че плащат с карти, кибичи на опашките с оператор. Всъщност мен ме обучи служителка на Лидл и се оказа много лесно. Пазарувам си, плащам си и си нося стоката, а немският концерн спокойно прибира паричките ми от картата.

Добре де, ама защо хората продължават да се редят на касите с оператор? Значи страхуваме се от промяната (в контекста на драмите от последните две години, аз също). Не можем да наругаем дигиталната везна, пък ако стане гаф я охраната ще дойде, или започнем отначало.

Всъщност Лидл пести две или три заплати от въвеждането на дигиталните каси. По средно 1800 лв бруто, си е 5-6 бона на месец. Освен това везната не греши, не се разболява, не може да забременее (освен ако не я ъпгейднат чудновато). Изобщо си е една консерва с дигитален дисплей, на която като ѝ спре токът иди се оправяй.

Сега сериозно. Усещам как ни вкарват в дигиталния коловоз. Започва се с отстраняването на хората от разни служби. Говори се за самодвижещи се влакове, автобуси и коли. Десетки, да не кажа стотици професии са застрашени. Е какво ще правят всички тези хора? Ами ще влязат във виртуалната реалност, разбира се!

В нея не е опасно. Не могат да те смачкат ей така до НДК, защото си съвестен пешеходец. Няма да те хване Кромид, или както наречем последния вирус-мутант, няма да оставяш и “въглероден отпечатък”. Ако ме питате мен никакъв даже. В бъдеще децата ще излизат от дигитални контейнери, ДНК селектирани, за да вършат удобната работа на прослойка хора и вегетират из виртуалната реалност, с очила на очите и сензори по тялото, докато самоизбраните, елитът, бродят по оредялата от човешко присъствие Земя.

Време е да се събудим. Време е да сложим спирачка на всичко това. Хората имат нужда от близост и общуване. Самият Живот е приключение, когато направим промяна и израстваме от нея. Когато работим с Тялото и Духа си. Когато пътуваме – на кон, с колело или семейната трошка.

Да, всички бихме желали да живеем по-екологично, по-природосъобразно и разумно. Самият капиталистически свят, обаче, е построен на принципа на консумацията. Като има консумация, брак, ще има и покупки. Питам се, как можеш да направиш кола за десетки хиляди, или домакински уред, която да не работи вярно десетилетия и да се налага да бъде спряна от движение?

И докато в Европа и отвъд океана хората ежедневно протестират, против социалните и медицински експерименти, нарушаването на конституцията и лобирането за военни действия, ние ще се хапем един друг, защото така е най-лесно. Само че по този път можем да осъмнем в реалност, в която сами ще потвърдим дори личното си унищожение. И точно в това тъмно и преходно време, може да изпъкне най-хубаво у нас, Човещината.

В очакване на Спасителя…

Всички сме в очакване на Новия Спасител. Не знаем откъде ще се появи. Дали ще бъде с дълга коса, или нисък със сини очи. Само да не е и с малки мустачки. Всички го очакваме. Не си признаваме, но дълбоко в себе си очакваме Спасение.

От медицинския фашизъм, от социалния експеримент украсен с военни действия и прототипни оръжия. От псевдо-зелената политика, която разорява средната класа и докарва малкия човек до просия. От цялото това лицемерие и пошлост, със знание простиращо се от тик-ток до соц. мрежа.

Политиците, казват, се изграждат с години. Те трябва да бъдат хора, доказали се като лидери в семейството, бизнеса или науката. Грижовни родители и независими материално индивиди. Не и шайка безскрупулни продажници или държани в шах поради кирливи ризи, хора.

Всеки ден виждам по няколко нарушения правени от органите на МВР. Днес например, изпревариха отляво трамвай на ул. Пиротска. С риск за живота на пресичащите или слезлите от трамвая. Нерядко виждам и спрели патрулки точно до тротоара пред Еврейското училище. Защото там продават дюнери, а полицаите искат да си гледат колите, да не ги откраднат, докато се хранят. Те са тези, които трябва да дават пример на Обществото. Мисля си, че някои хора влизат в системата на МВР само и само за да са над закона, а не да се грижат за неговото спазване. Това е много жалко.

Корупцията и разложението стават на много нива, само че Обществото, Човечеството е жив организъм. Ако някои клетки не работят за неговото съществуване, то последните се израждат в тумори. Те не работят за благото на Цялото, но за свое лично и на други, удобни на тях, структури.

Свидетели сме на един от ней-големите фарсове в съвременната история. Фарс, започнат с вирус, за който се споделя от международно признати учени че е лабораторно създаден. Фарс с препарати, които са експериментални, не осигуряват дълготрайна защита от вируса, не предотвратяват неговото разпространение и имат множество странични тежки ефекти, като също така водят до смъртност, отново базирано на мнение на учени.

Запитвам се защо психолозите и психотерапевтите в България не заемат гражданска и професионална позиция относно психическото състояние на населението. Защо не се споделят статистики за повишените нива на тревожност, депресия и потърсена специализирана помощ. Какво става с децата по време на Пландемията? Защо мълчите, колеги? Дали защото както и в чужбина устата на лекарите се затваря с пари, натиск или за постоянно?

Това е време страшно, мрачно и бездушно. И точно в такова време се появява Спасителят. Светлината, която търсим. Прометей, който ще жертва себе си, заради жалкото Човечество, което, обаче, носи Божествената Искра. Защото осъзнатият, добър и разумен човек е Богоравен и тъкмо от това се страхуват тъмните сили, вилнеещи сега по лицето на Земята.

Сънища

Напоследък сънувам тревожни неща. Като например, че в близост до Русия падат няколко атомни бомби и очакваме ответния удар на руснаците. Ние сме близко, ала засега незасегнати. Че родители не могат да погребат ковчезите, в които са положени децата им. Че корпорации слагат ръка над питейната вода.

Не знам дали само аз съм тревожен. Усещам, че навлизаме във вихър на промени, чиито причини и ядро са неясни за обществото. Ясно е само, че смъртността, включително и сред децата се увеличава. Че се въвеждат мерки и стратегии, уж за благото на Планетата, хората, но всъщност най-вече угодни на корпорациите и богатите. Малкият човек страда.

Като малък си играех пускайки силно водната струя. Изобщо обичах да си играя с водата. Сега знам, че всеки литър питейна, който съм похабил, е живот за някое дете в Етиопия. Знам, че някой ще каже “Какво ни пука за чернокожите”. Те имат друга религия, вярвания, език. Дори миришат различно. Може и така да е, но са хора, братя.

Въвеждат се безумни правила, като утре могат да забранят да даряваш домашната си реколта на другите, защото не е сертифицирана. Да се гледат крави, защото не било “хуманно”. А питали ли сте някои крави, или други домашни животни и любимци, които живеят добре и са обичани от стопаните си, как и къде биха искали да живеят? Може би като хора? Срещайки погледа на моето куче знам, че нерядко животните избират стопаните си, защото заедно се учим и си помагаме в Пътешествието на живота.

А Животът, който е най-големият Дар във Вселената, се превръща от някои в бреме. Казват ще плащате за вашето “замърсяване” на въздуха. А концерните, които бълват платки за криптовалути и “изкуствен интелект”, химическата индустрия и текстилът, те да не би да не замърсяват? Допустимо ли е да се дамгоса човекът, че е жив?

В миналото най-голямото щастие в едно семейство е било раждането на дете. То е дух, който минава през Световете да се прояви на Земята. Очакван и обичан. Сега отглеждането на деца и самото съществуване на човека, се превръща в лукс. В “тегоба” за технократската върхушка, която дири вечен живот из дигитални селения и молекули. А вечният живот е тук.

Тези, които приживе са служили на Човечеството с мъдрост и Любов, тези, що са познали какво е да обичаш, отправили са своя вътрешен взор към Бога, към необятната Вселена и са направили крачка напред, те не са живели напразно. И не са платили стотинка за своя “въглероден отпечатък”. Ние благославяме делата им, препрочитаме словото им, живеем разказите и романите им.

Бързият прочит на новини е като повърхностното съществуване. А в момента, в цялото Човечество се вълнува неговото подсъзнание, което ни свързва. Очакваме да се пробуди и Човешкото, Христово съзнание, за да можем наистина да общуваме честно и непринудено, като братя.

21.07.2022 г.

Бъдещия нов Свят

Бъдещият нов Свят ще бъде социално ориентиран. Интересно е, че навлизайки в Епохата на Водолея, вместо да изживеем духовен подем, ние потъваме в най-мрачните сенки на човешкото съзнание. То е станало толкова първично и материално ориентирано, че може да се сравни с това на пещерните хора.

Само че новото време идва. Може би сме в тунела и е най-мрачно преди да видим Светлината. Защото само сенките раждат войни. Само демоните в човешкото съзнание желаят да доминират и властват над другите. Само те са кръвожадни и алчни.

А някой казва че пчелите умират. Че с тях ще загинем и ние. И това е истина. Японски и други учени създават роботи, които да ги заместват. Може ли нещо да замени Великото дело на Природата? Защо трябва да разрушим от алчност, за да създадем нескопосана реплика, отново за пари. Апропо Мъск и компания искат да изстрелят хиляди сателити в Космоса. Само че дигиталните очи са слепи за красотата на Земята и ще ни облъчват с по-мощни електромагнитни вълни 5G и нататък.

Аристокрацията на човешкият дух бива потъпкана от съзнание на примати. Както някога кроманьонците смазаха неандерталците. Или някъде в миналото се е загубило свързващото ни звено с целия Космос. Последните години преживяваме тоталния крах на Истината, защото политическият свят е залят от лицемерие и заема васална позиция спрямо определени индустрии.

Може би и преди е било така. А може би и ще бъде, до следващия цикъл. Този Свят има нужда от осъзнати и добри хора, които да го обитават. Защото просто не ни принадлежи. Дали са ни временни къща, убежище, в което духовете ни да се проявят. И тъмните и светлите.

Зачестилите катастрофи, липсата на уважение и морал, на чест и доблест, са белег за упадъка на тази цивилизация. Изродени “ценности” се налагат на Обществото, като техният живот ще е по-кратък и от нашето безславно столетие. Защото Богоугодните дела пребъдват и биват писани в книгите.

Героите са тези, които в трудни и жестоки времена са заставали на страната на Човечеството. Като Титанът Прометей, даващ огън на хората. Като всички жертвали се да имаме светлина в съзнанието си. Да имаме по-добри условия за живот. Да живеем сред наука и изкуство.

Далаверите са нещо кратко, опетняващо душата. Лъжите -белег, който ще носим с години. Убийството, било то пряко или чрез продажба на оръжие, цапа ръцете ни за поколения. Защото не бих се радвал да бъда жител на страна, която бележи икономически ръст продавайки оръжие.

И ще рече някой какво да правим? Нищо, просто бъди осъзнат и добър. Копай Земята, прегърни я с пръсти. Целуни семенце, посади го. Земята е нашата майка, а майката ражда толкоз деца, колкото може да изхрани и за нея всички са важни. Технологиите са просто кратък епизод от нашето съществуване, а ние може би сме още в духовните си пелени.

« По-стари публикации