словесни проблясъци

Категория: Духовно израстване (Страница 1 от 8)

Взаимна помощ

Когато времената станат тъмни си спомнете, че всеки от нас, както е казал Учителят Петър Дънов, е една свещица. Тя е запалена, щом е във връзка с Духа. Носете Вашата вощеница, да огрявате пътя на Другите. Да се запалят и Те. Защото всички ние помним миговете, в които Другият ни е подал ръка. Всички ние сме тук на Земята, в този съдбовен момент, да си помогнем.

Между Капитализъм и Социална система

Съвременният човек живее в Свят, определян от капитализма. Свят, в който съществуването става все по-скъпо, да не кажем лукс. Свят, в чиито големи градове цените на наемите и недвижимите имоти растат, най-вече на база спекула, а отглеждането на деца се превръща в материален лукс.

Преди време колежка сподели “Живеем във върл капитализъм”. Ако преди години хлябът, насъщният, е струвал стотинки, то през последните две години цената на продуктите от жизнена необходимост се повиши с 50% . Уж имало кризи, енергийни, военен театър и др. Дали зад всичко това не стои добре прикрит геноцид?

Във Франция хората се борят за достойни старини. В глобален план работещите се чувстват експлоатирана класа, като могат да бъдат лесно заменени. Някой в съвремието казва дори от машини. Всичко това е нехуманно и далече от политиката на едно социално общество.

В центъра на социалното общество стои Човекът, защото той е градивна единица на последното. Човекът, с неговата идентичност и нужди. Човекът, който е и душа, дошла на този Свят да се учи. За да може това да стане са необходими условия. Спокойствие и социална сигурност. Меродавно знание, квалифицирани преподаватели и отговорни лекари.

Спокойствието е нужно на майките, да раждат деца във време, в което наблюдаваме повсеместен демографски срив. Защото най-важното, децата, бъдещето на Планетата, се измества от захласване по технологични джаджи. От вредни навици и внасяне чувство на вина у хората, че видите ли рушим Земята съществувайки.

Ние можем да живеем в симбиоза със средата, която обитаваме. За целта е необходимо да ползваме възобновяеми ресурси. Благата да бъдат равноправно разпределени и всеки да има достъп до евтина електроенергия и питейна вода. В момента се наблюдава концентриране на капитала в свръхбогати, които разполагат с излишък от материални придобивки.

Изпитвам срам, когато видя човек с кола струваща над 100 000 лв., по софийските улици. Срам, първо, защото насред тях ще видим хора, които просят и живеят под социалния праг и второ, защото някой тарикат е избрал да се хвали с материална придобивка, вместо да дари парите си за хуманни цели. Защото цели училища западат, а деца, сираци и социално слаби, имат нужда от образование.

Този псевдосоциален модел в който живеем е изопачена форма на благоустроено капиталистическо общество. Защото ако зачетем историческите анали ще установим, че фабриканти, предприемачи, учени и ерудирани люде, са дарили огромни средства за благотворителност. За да се съгради съвременна България от нищото. Само че наследниците на Тоталитарната система не познават градежа, в тази му форма.

На нас, останалите, се пада тази тежка и отговорна задача.

Енергийна криза и модерни технологии

Гледам реклами, пишат за “енергийна бедност”, каквото и да означава това. Живеем в известен парадокс. От една страна чуваме призиви за пестене на електроенергия, от друга се бълват технологии, които изискват все повече и повече ток. Технологии, които не са от първа необходимост. Играчки, виртуални забавления, коли. Изобщо тук не може да става дума за баланс, след като от една страна все повече замърсяваме Природата, с нови продукти. От друга, не се предлага евтино и устойчиво решение за трансформиране на енергия, което да е достъпно за хората. Каква е целта на всичко това? Да се лансират временно решения, които сега минават за “зелени”, а след години ще влязат в класацията на замърсителите.

Труд и апатия

Апатията възниква от неразбиране важността на това да се учим и да работим. Оставете един човек без ангажименти и дори да има храна, финанси, той ще залинее и се отегчи от живота. Някой може да каже “Хайде да обикаляме, да ядем и пием!” Това може, но след като сме си свършили работата. Съзнателното полагане на труд и усилия, да научим и направим нещо, гради у нас безценни качества и характер. Само по такъв начин ние даваме Воля на нашия Дух и на ресурсите, които са вложени у нас. Точно поради тези причини не бива да заместваме човешкия труд с машинен, освен при опасни професии, или в индустрията.

Рецесия

В днешно време рецесията се проявява като липса на работа. Да, днес може да си взел някакви пари за услуга, но е важно да има работа. Работа за всички, която се възлага един другиму. Която се върти, заедно с парите. Само че рецесията е изкуствено създадена. На база несигурност в бъдещето. На база инвестиции в технологии, със спорен принос за Човека.

Секторите, които няма да бъдат пряко засегнати от рецесията, са тези, които произвеждат продукти и блага от първа необходимост. Храна, достъп до вода и електроенергия. Ако хората могат да си обезпечат тези ресурси, то те са по пътя на своята финансова независимост. Още повече, във времена на криза.

Наскоро гледах откъс от филм за платформа, в която професионалисти предлагат своите услуги. Важно е да осъзнаем, че давайки работа на местни специалисти, ние насърчаваме бизнеса в страната, в която живеем. Също и закупувайки местни продукти и суровини. Идеята за евтино, изнесено в чужбина производство и труд, излиза скъпо и създава конкуренция.

В такова време хората се питат “В какво да инвестираме, какво да правим”. Бих казал във време на колебание, е добре да послушате вътрешния си глас. Да отделите внимание на себе си. Да си починете. Да довършите започнатото и поемете в нови професионални и лични посоки.

Защото точно по време на рецесия, на криза, Човекът разбира кое е важното за него. Може да е полезен и да помогне на другите. Да сподели благата и знанията си. Да се учи и развива в посоки, в които желае душата му. Защото ние сме тук на Земята, в едно училище, за да развием нашия потенциал.

 

Бъдещето на Земята

Когато четях шедьовъра на Франк Хърбърт Дюн, не се замислях много, че цялата планета Каладан, принадлежеше на клана Атрейдис. Сякаш в бъдещето това е нещо нормално. Една фамилия, с всичките ѝ лоялни хора, приближени, наложници, родственици, да владее цяла планета.

Романът е с философски и метафизични послания и бих го препоръчал на всеки. Задавам си въпрос какво би станало ако дадени фамилии, или корпорации, пожелаят да владеят самостоятелно Земята, или си я поделят. Да бъде планетата на “Атанасов” например.

Стигнали сме до момент, в който хората могат да произведат автономни средства за работа, които с частичен надзор и поддръжка могат да извършват редица дейности. Включително и военни. Тоест в един момент нуждата от жива работна ръка, от военна сила отпада.

Да бъде отстранена директно тази маса “ненужни консуматори”, както биха ги нарекли потенциалните владетели на Земята е трудна работа, защото числително ги превъзхожда. Тогава в действие биха влязли създаването на условия и ситуации, които да разделят тази маса. Да се подтисне съзнателно. Да се стопи демографски, а малка част от нея да остане лоялна на управляващата върхушка.

Последната би взела под крилото си силовите структури, учени разработващи нови технологии, хора на изкуството, които да я забавляват, изобщо малко ядро от “полезни” за нея индивиди. Някой може да каже, че това звучи като конспирация или научна фантастика. Ние трябва да осмисляме случващото се около нас и развиваме хипотези за неговите корени и как обстановката би се променила в бъдеще.

Еднополярния модел на управление или този на Тоталитарната държава е нещо, с което ние в Социализма сме се сблъсквали. Неудобните хора изчезват или биват накарани да мълчат. Границите се затварят. Достъпът до знание бива ограничен. Няма помощ отвън.

В нашето съвремие се говори за общност, само че никой не се допитва до гласа на народа. Не сезира неговите нужди. Няма никаква явна подкрепа от страна на правителствата за демографски ръст, а напротив, все още вървим икономически “напред” създавайки все по-сложни технологии, които застрашават работата на обикновения човек.

Последният е заплашен да изчезне като вид, освен ако не се трансформира, под влиянието на технократския елит, в същество, което вегетира и възприема информация подадена му отвън, с ограничено и филтрирано съдържание. Човек поставен в изкуствена среда, наситена с електромагнитен смог и мимолетни ценности.

Не бива в това време разделно да забравяне това, което ни прави хора. Това, което е основоположно за ролите на Мъжа и Жената. За продължаване на Човечеството. Родителството и връзката ни с Разумната Вселена, Бога.

Апокалипсис

Ще настане време
и не ще отличим
деня от нощ,
Лятото от Зима.

Приятелят от враг,
ще бъдем разбрани
само от малцина.

Ще дойде време клето,
тежко и злокобно
време на промени.

Време на герои
и подлеци,
време тежко.
и преходно.

Ала нивга не е късно
да прегърнеш някого,
да му дадеш подкрепа
и наречеш Брат.

3.05.2023 г.

Упражнения и промяна

Когато сте попаднали в затруднение, или имате вътрешни съмнения, е добре да отидете сред Природата. Да направите някакви упражнения. Да се отделите от средата, която Ви подтиска. Разчупвайки тялото си, разчупвате и мислите си. Със сигурност ще се върнете променени след това. Търсете връзка с Природата, с Вашето тяло. Така ще се домогнете до вътрешен Покой, който е ще доведе до нов поглед върху нещата и решения.

Технологии и Човек

Сегашните постижения, които ни доведоха на прага на “Четвъртата Индустриална Революция”, се дължат на работата на много хора. На цялото Човечество. Не е достатъчно един човек да е гениален. За да се реализира неговият гений, то трябват необходими условия. Трябват му и хора, помощници. На инженера – строители, техници, работници. Дори работата на чистачка, в една лаборатория или мед. заведение, е от значение.

В сегашно време казват машините щели да заменят хората. Да “облекчат” труда им. По-скоро ще напълнят още повече джобовете на капиталистите. Трудът облагородява Човека. Дава му възможност да се прояви, учи, расте. Като вземете работата на шофьорите, ватманите, касиерите и доставчиците какво следва от това? Какво ще правят тези хора? Забележете, че в големите магазини работят един-двама касиери и има десетина каси на самообслужване. Какво става с останалия персонал?

Когато се въвеждат реформи в работния процес, то на служителите трябва да бъде осигурена преквалификация или друга работа. Също така да се отчете фактът, че при липса на ток, при срив в програмното осигуряване, така наречения “цифровизиран” бизнес спира да работи. Още по-лошо, няма да можеш да минеш преглед и вземеш рецепта, ако е необходима задължителна връзка с обща база данни.

Цифровизацията е мечта от години. Мечта на математически умове. На желаещи да създадат машини и улеснения, главно за лично ползване. Тези, които видяха печалбата в нея, заляха пазара с играчки, устройства и джаджи. Разбира се грижата за Природата отиде на заден план. Точно в този момент е жизненоважно хуманният аспект да надделее.

Защото нито една технология не може да надхвърли богатствата, които носи Животът. Които носи една душа. Нито едно материално благо не е съизмеримо с плодовете на Духа. С Мъдростта, Истината, естественото благородство и Красота. Технологията не бива да бъде спънка в изразяването на Човека, на труда му, но облекчение и в негова подкрепа.

Здравето

Здравето е естествено състояние на Човека. То зависи от различни фактори, като дишане, хранене, движение. Какви мисли имаме, как се обхождаме с другите и себе си. Дали имаме Вяра, как я прилагаме.

Няма лек на Земята, който да не е наличен у хората. Цялото богатство за себелечение е скрито у човека. Духът работи у него и му дава възможност да се изправи. Изправяйки се един, той помага да се изправи цялото Човечество.

Сега малцина говорят за превенция. За спорт, за правилно хранене. За връзката на Човека с Вселената и Бога. Гледат да пробутат някой хап и с него болката, неразположението да минат. Не, страданието е следствие от наша, или колективна грешка, която чрез осъзната работа можем да изправим.

« По-стари публикации