словесни проблясъци

Категория: ежедневни (Страница 1 от 2)

ежедневни проблясъци

Новият ден

Пожелавам си правителство у нас, а и не само у нас, което е насочено към нуждите на хората.

Да подпомага финансово новосъздадените стандартни семейства.

Да финансира раждането на деца.

Да строи ведомствени жилища, които да отдава безплатно под наем на родители-студенти и жители от други градове, с възможност да ги закупят на най-ниски цени и без лихва на вноските.

Ще попитате откъде ще дойдат парите?

Смятам, че в София, има поне половин милион коли. От Центъра по градска мобилност ще се радват да дарят огромните си приходи от синя, зелена и каквато и да е друга зона, за благородните каузи.

Застрахователите ще внасят всяка година неусвоените суми от задължителната “Гражданска отговорност”.

КАТ ще нарежда печалбите от фишовете за глоби директно по сметката на новородените.

И всичко ще бъде хубаво и спокойно. Като някога. Като в сън.

Няма да има ровене по боклуците.

Няма да има търсещи храна и подкрепа очи.

Няма да има изгладнели деца.

Всички неангажирани няма да седят в кафенетата по Витошка, а запретнат ръкави и готвят за бедните.

Няма да се позволи изхвърлянето на храна от ресторантите и веригите ще доставят останалия чист хляб в общинската кухня.

Чешмичките ще бъдат снабдени с кранчета и на децата ще бъде показано как се борави с тях.

Из парковете ще се разхождат пенсионери, получили длъжността пазач и си докарват някой лев, когато разсеян гражданин си изпусне фаса.

Ех мечти… А могат да бъдат реалност. Наша, българска реалност.

Кметът ще обикаля града всеки ден пешком, вади тефтер и записва нередностите,
които своевременно ще се оправят.

И паветата ще са наредени, а лирите на тролеите пеят и хвърлят сенки по таваните нощем. Полицаи ще бдят над съня ни и ни посрещат с усмивка в новия ден, подобно на всички държавни служители.

А новият ден иде…

Съзнателно разрушение или безхаберие

Боли те когато виждаш как сгради и съоръжения целенасочено са оставени да се рушат. Такъв е случаят със Софийската Техническа Гимназия. В тази сграда се помещава и център “Конфуций”. Покривът се е продънил. Всеки строител знае, че от покрива жизнено зависи състоянието на сградата. На тази се влошава от години. Междувременно МОЛ София търси нов облик. Отдава офиси под наем на баснословни цени. А Техническата Гимназия, която странно защо е закрита през 2010 год., има капацитет както за обучение, така и за отдаване на офиси/стаи под наем, на достъпни цени.

Кой ще поеме отговорност за административна сграда намираща се на възлово място в София? Не трябва ли да се срамуваме пред азиатските ни партньори, че ги принуждаваме да обитават сграда, която е потънала в мухъл и влага? Ще чакаме ли някой да пострада сериозно и тогава държавната машина да се задвижи?

Съдействайте ако можете:
https://stolica.bg/sofia/pokrivat-na-sofiiska-tehnicheska-gimnaziya-se-sruti-shte-stane-li-vtori-alabin-snimki

Образование

Мога да се почувствам член на Света, на някоя страна, познавайки нейния език и култура. Познавайки писателите, музикантите, творбите на хората на изкуството. Със сигурност моите познания ще бъдат оценени от представителите на дадена нация, а пък аз ще имам самочувствие. Без да се натрапвам, без дори да съм посещавал дадена страна. Ако го направя и имам предварителни познания за нея, още по-добре.

В съвремието трябва да се насърчава изучаването на история, на чужди култури и езици. Нещо, което в миналото е било съвсем нормално и в основата на образованието на аристокрацията и заможната, прогресивна буржоазия. Защото доброто, всеобхватно образование, езиците и познанията за другите култури, водят до връзка с другите хора и развиват умения за дипломация.

В момента качеството на образованието пада. За това са виновни главно учители, които не съзнават своята отговорна роля. Те са тези, които дават пример, носят светлина и пробуждат съзнанието на прохождащите, в някой предмет или наука. Да си учител е призвание. Както всяка друга професия. Превръщайки я в търговия, учениците и образованието страдат.

Française

Надали мога да опиша някому какво е усещането да започнеш да разбираш думите на чужд език. Тогава не само мелодията на песента те вълнуват, но и те самите. Думите докосват сърцето ти в дълбочина, когато ги разбираш.

Така беше с мен докато учех Немски. Пусках си песен от неизвестна за мен група или певец, като някои от тях след това ми ставаха любими. Нашата учителка по Немски казваше “Бъдете откриватели”. Търсете езика и той ще Ви намери. И така започнах да търся. Да се вълнувам от текстове, да превеждам стихове, статии и песни.

Сега нов език вълнува душата ми. Език, който след немската строгост и етикет, е като полъх за свобода. Нему не липсват изразни средства. Има силен израз и много културен заряд. Като всеки друг…

Подкрепа за малкия бизнес

Питам се, защо в България толкова много хора се правят на тарикати. Отговор си давам, когато се опитвам да живея нормално, по правилата.

Искаш да караш кола, например. Започва се с пътен данък, който до 100 к.с. е около 50-70 лв., на година. За предишната ни кола, която бе 60-70 к.с. плащахме 20-25 лв на година. Обаче искат и застраховка “Гражданска отговорност”, която удря вече около 300 лв. и се подновява всяка година. Чудя се къде ли отиват парите от този фонд, които със сигурност не се усвояват напълно по предназначение. Да не забравим и техническия преглед – 50/60 лв. Като добавим винетка за 12 мес – 100 лв и отиваме на един минимум от 500 лв, за да караме спокойно кола.

Ако искаме и да поддържаме возилото, а трябва, отиват 200-300 лв, на година за консумативи антифриз, масла, течност за чистачки, смяна на гуми и др. Тук не смятаме горивото. Да сложим 1000 лв на година за кола.

Друг е въпросът ако правим частен бизнес. Тук вече става интересно. В момента, в който започнем да извършваме дейност и хоп – трябва да плащаме осигуровки. Ама изкарваме ли не изкарваме ли пари, никой не ни пита. Плащаш здравно осигуряване по 50 кинта на месец и това е. А лекар не искаш и да видиш. Той теб, вероятно. Като добавим и тези, за самоосигуряващо се лица стават едни 200 лв. Там се включват и едни странни абревиатури като ДЗПО и т.н. Касов апарат и поддръжка са изискуеми, ако работите с пари в брой. За предпочитане е по банкова сметка.

Работиш ли с някого, пък има трудова медицина. Идват едни хора и те питат имаш ли монитор, нямаш ли. В какви условия се работи. Пишат се листи проформа и цакаш по 120 лв на година на човек, за тази странна услуга.

Започваш да печелиш пари. Това е добре, но кога наистина са твой? Значи, освен 10% които плащат ЕООД/ООД на държавата, се плащат и 5% данък дивидент допълнително, за да боравиш с парите, които всъщност ти се полагат. Защото видиш ли, иначе са служебни.

Така че не се чудя, че хора си купуват лъскави джипове и ги минават за фирмен разход. Че пишат пътни листа, а ходят на разходки и лов с тях. Че си купуват лични вещи, нощуват по хотели насам натам, пък ги пишат за разход на фирмата. Лично не съм го правил и няма да го направя.

Защото колкото и да ни мъчат и тормозят, този, който живее честно е човек, чието самочувствие има здрава основа. Наричаме я Истина и тя има стойност, при всички условия. Независимо, че при нас не са от най-леките. Че държавата дава субсидии за щяло и нещяло и за безумни, понякога, проекти. Ала рядко бива подкрепен съвестно работещият човек.

Та ще избираме коли с малко коне, които и не замърсяват толкова, ще работим честно и си плащаме данъците, докато не ни дойде в повече. Тогава ще си накривим шапките и решим как да живеем. Ще бягаме ли оттук, дето хем плащаме, хем пътищата ги няма, или ще променим някак нещата.

Планиране

За да постигнем резултати в която и да е сфера, ни е нужен план за работа, програма. Той ни организира на съзнателно и подсъзнателно ниво и ни дава фокус. План с 3-5 точки дневно е постижим, в зависимост от сложността и обема на задачите. От години работя с план и това дава резултати.

Ако говорим за спорт, то един добър план би бил да тренираме три пъти дневно, като разпределим вида на тренировките и ги съобразим с възможностите за изпълнение и времевите условия.

Сутрин можете да правите разтегателни упражнения и да ги съчетаете с Ци-Гун и дихателни практики. По този начин ще активират Вашата система, за бъдещия ден. На обед можете да работите на лежанка, на круша или чувал, като след това разпуснете крайниците с въртене на бухалки, или друг уред. Вечер е подходящо да правите силови упражнения, като набиране на лост, лицеви опори и др. Средно 20 мин. на цикъл упражнения са достатъчни, за да имате сумарно около час тренировка дневно.

Сила и Здраве

Невинаги мускулестият човек притежава сила. Може просто да е “напомпан”. Също така не винаги силният човек е здрав. Вдига някоя тежест и след това не може да се наведе. Тук го боли, там го боли, като някоя баба.
 
За да проверите силата на даден човек вижте как прави лицеви опори. Как се набира на лост и кляка. Дали движенията, които прави, са плавни и хармонични. Може ли да изтича 4-5 км и да не остане без въздух.
 
Силата и Здравето вървят ръка за ръка. Правилните тренировки не водят до травми, но до увеличаване на уменията и силата. Резултатът е здраве. А Здравето е Вашата най-добра инвестиция.

Сутрешни упражнения

Възкресението на Духа означава и възкресение на тялото. За да може Духът да се проявява свободно в тялото, е необходимо последното да е здраво. Да подбираме тази храна и напитки, които не го увреждат. Да премахнем вредните навици. Да си отделяме време и съставим програма за упражнения.

От години не пия кафе, газирани напитки или алкохол. За себе си съм установил, че не ми влияят добре. Здравото тяло се превръща постепенно в храм на Духа, за чието съграждането и защитата имаме грижа ние. Баба казваше “Индийците пият храната и дъвчат водата”. Полезни съвети относно здравословното хранене ще намерите в книгите на Петър Дънов.

Първата Любов, която можете да проявите, е към Вашето тяло. Вие сте неин субект и обект. Няма нищо по-хубаво от това да дадем почивка на тялото си. Да се разходим, да приготвим и се нахраним, с любимата си храна. Обичайки и ценейки себе си, можем да споделим това чувство и с другите.

Сутрешните упражнения са важна част от активирането на тялото, ума и душевните ни сили за настъпващия ден. Учителят казва да излагаме гръбнака си на слънце. Китайските Ци-гун упражнения не се правят с поглед към Слънцето. Можете да правите бавни, хармонични движения и комплекси, които загряват ставите, опъват сухожилията и огъвкавяват гръбнака.

Подберете такива упражнения, които Ви откликват. Правете ги в серии, които не Ви натоварват. Както всичко останало, успехът е следствие от постоянство. Помнете, работейки за здраво тяло давате възможност на Вашия потенциал да се разгърне още повече. Упражнения съчетани с благодарност и молитва, водят до още по-добър и многопластов резултат.

Споделям с Вас препоръки за сутрешни упражнения от немски атлет:

Усмихни се

Усмихни се – ден е и жив си,
усмихни се – и утре ще има Любов,
сълзите не спирай – жив ли си,
знай ще те следват до гроб!

Усмихни се на цветето малко
на игривия лъч Светлина,
усмихни се – животът е жалък
ако го гледаш само с Тъга.

* * *

Таз усмивка е Утрото свято,
тя е онази причудлива Дъга
която в детството връща обратно
и се чувстваш пак у дома.

София 27.1.2012 г.,

Благодаря Ви!

« По-стари публикации