словесни проблясъци

Месец: юни 2023

Автопаркът на Виенчани

Автопаркът на виенчани се състои главно от 10-15 годишни возила с една отличителна черта, изключително чисти и поддържани отвътре и отвън. Да, ще видите тук там и електромобили, но не си представяйте че въпреки множеството разположени покрай магистралата ветрогенератори, австрийците захвърлят старите си коли и посягат към новите.

Според мен виенчани са практични хора, като колите които се карат масово отговарят на възможностите на средната класа. Ще видите Skoda Roomster, Volvo V50 комби, KIA, VW. Джипове има, но се карат главно от гъзари и балкански субекти. Познава се по ритмите, които звучат от тях.

Луксозните скъпи и тежки коли са рядкост. Австрийците, дори с висок стандарт, предпочитат да притежават нещо, което могат да поддържат. Което е икономично. Което могат да заменят лесно, когато му дойде времето. У нас, напротив. Българинът казва че няма пари, че го е закъсал ала е пръв гъзар, когато става дума за коли.

 

Виена

Това, което най-много ми хареса във Виена, е Природата. Отношението на Човека, към нея. Спомням си с умиление посещението в Ботаническата градина на двореца Белведере. Виждаш как отрано хора се трудят, цветята да бъдат поливани, обгрижени.

Виенчани обичат парковете. Почиват сред тях. Спортуват, дори в зноя. Принципно сериозните бегачи стават с Изгрева и тичат между 6 и 7 часа сутринта. А да видиш Изгрева винаги е откровение. Тичането ме доведе до квартирата на Винг Чун във Виена, където поговорих със заместник инструктора.

Залата бе добре оборудвана, човекът, с арабски произход според мен, спокоен и благоразположен. Квартирата се намира в близост до Гара Запад, като в квартала обитават доста чужденци. Сърби, Словенци, Араби, Турци и др. Там се намира и една чудесна инициатива, а именно малки къщички с градинки в затворен комплекс в близост до Спортния Университет.

Виена е чист град, с достъп до питейна вода. С много история, която те докосва. Останалите в автентичен вид паметници, като Църквата на Карл, например, удивляват с архитектурно майсторство. Произведения на Сецесиона, Югендштил, модните течения в приложното изкуство могат да бъдат видени в Музея за Приложни Изкуства. Достъпът до него е и един от най-евтините.

Транспортът прави почти всяка точка от града достъпна за 30-45 минути. Става дума за вътрешния и външния кръг. Любителите на Природата могат да отидат до изкуствено създадения насип по поречието на Дунава и да плажуват. Там ще се радват на присъствието на двойки лебеди. Водата от неплавателната страна е чиста и има кейове за спускане в нея.

Едва ли има човек на изкуството или науката, който да не е бил докоснат от Виена. Дори обикновения посетител се удивлява на динамиката на града. Хората са забързани, някак горди, че живеят или работят в този малък но китен град. Град на бизнес, технологии, сладкиши и изкуство.

Да не забравяме че в него са творили автори като Вивалди, Брукнер, Малер, Климт, Шуберт и много други. Виена е била убежище и източник на вдъхновение за редица творци в миналото и настоящето. Виена е един “малък” Париж, който е някак си компактен, зелен и изпълнен с динамика.

Любителите на изкуството ще останат очаровани от богатите колекции на Музея за История на Изкуството или Албертина. В първия можете да видите саркофази и артефакти от древен Египет. Огромни платна на Рубенс, творби на Брьогел и Фламандските Майстори. В Албертина има колекция дарение от адвокат, с творби на Огюст Реноар, като ярък спомен оставиха у мен един залез и Момичето с шапка.

Можете да си закупите характерните Моцарт кръгли бонбони от Шведския площад, като цените са поносими. За предпочитане е на пазарувате от Penny Market където се продава местна продукция. Киселото мляко почти не се различава от нашето на вкус. Гостуването в хостел с кухня дава възможност да я използвате.

В крайните квартали се усеща спокойствие, нарушавано понякога от балкански ритми. Рядко ще видите някой да кара бързо, да се вика, да се припира. Полицията, движеща се във VW Touran, предполагам на газ, непрекъснато следи за реда и бързо прибира нарушителите.

Виена е една мечта. Град, който всеки може да преоткрива. Да открие и частица от себе си, защото всички нации, народи и култури живеят у Човека, който може да ги оцени. Който може да се свърже с тях посредством езика и Любовта. И за последно да не забравя, в черквата, която се намираше близо до нас имаше ниша специално посветена на загиналите от двете войни.

Виена носи техните белези, като можете да прочетете за гоненията на евреите. За истории, случили се а Аугартен. И въпреки всичко това, Виена излиза от пепелта на войните като Феникс. Възвръща своята красота и блясък и очаква своите гости и бъдещи жители, да я открият.

Български чудатости

Разхождайки се във Виена или Мюнхен човек може да стане свидетел на следната вълнуваща гледка – група майки с колички върви след водач, отново майка или треньор, която задава упражнение. Другите го повтарят докато бутат количките си. В парка до Пратера видяхме как родилки правеха упражнения, включително заедно с бебетата си на гърди.

В България, за контраст, всеки ден виждам трагикомични гледки, за които, вярвам, дори Алеко не би намерил достатъчно пиперливи думи. Виждам хора, които карат коли без ръце и ядат едновременно. Таксиметрови шофьори, чакащи клиенти на пешеходните пътеки. Нарушители, които спокойно карат срещу знака.

У нас няма гражданско общество. Ако имаше такова, всеки осъзнат човек би правил забележка на нарушителя. Спомнете си за Апостол Карамитев от филма “Рицар без броня”. Имаме един съсед Ж., който е полицай. Вижда че шофьор прави нарушение, но нали в момента е цивилен, седи и си лафи с бакалина. За мен на професионалиста не му е нужна униформа, за да работи.

По-лесно е да се смеем над проблемите си, вместо да ги решим. Лошо е, че в този политически и нравствен хаос, ще живеят и живеят нашите деца. Съвременната БГ културата, или тенденция, е да се бръснат главите, да се носят чантички на врата, да се пълнят джуки и всеки да се прави на тарикат. В едно напреднало общество, където хората имат лични качества, физическа и духовна сила, парадирането е излишно.

Отиваме с жена ми в Лозен планина, посока Изток. Няма да повярвате какви гонки с мотори и АТВ-та си спретват хората. Как са изорали пътеките, затруднявайки туристите. Че се стреля като в тир и човек се чуди дали не е попаднал в някаква военна зона. Подобни безумия не съм виждал никъде.

Сега говорят за наводнения в Берковица. Помня, как писах на кметството там преди години, че видяхме с приятели джипове на връх Ком. И снимки им пратих. От кметството ми отговориха да отида с комисия да установим има ли джипове на върха. Сега служителите сами установят нещата.

Ако Алеко Константинов бе жив днес, той ще бъде съсипан от отношението на българите към Природата. От състоянието на пътеките в планините. От изоставените хижи. От инволюцията на неговия персонаж, който ако да бе описал със съвременните му черти, щеше да му коства живота, отново.

Да живееш в България изисква железни нерви. Изисква една голяма Любов, към нещо, което става все по имагинерно. Защото страната това не е само територията, не е Природата, не е езикът. Това са най-вече хората. А хората, българите, са забравили тези признаци, които ги правят такива.

Българин наричам човек, който си държи на думата. Който помага на другия, който е гостоприемен, ученолюбив, който рита срещу неправдата. Българинът може да другарува и говори езика на съседите си, стига да не му забият нож в гърба. Българинът трябва да носи просветление в Света.

Професионализъм

Ние можем само да се учим от хората, които са по-добри от нас. В която и да е област. Спомням си как отидох на преглед за първи път при С. Той е зъболекар и се познаваме от тренировките. Споделих му, че ми е паднал зъб на щифт. Уговорихме се да мина и ме прегледа.

С. ме прие в добре оборудвана клиника. Прегледа ме, направи един куп снимки, каза ми мнението си съвсем откровено. И след всичко това не ми взе и един лев, за този първоначален преглед. Някой ще каже балама човек. Не, Човек с отношение към Човека, към пациента.

От този момент нататък се доверих на С. Съпругата ми също. Най-важното в една професия, още повече на лекар, е Човещината, отношението. Понеже С. ходи често на обучение в странство, не ме учудва това, че е възприел по-добрия маниер за обслужване на пациента. Нещо, което на наши специалисти, дори с опит, все още куца.

Дъгата

След дъжд почти винаги има Дъга, само че при хубаво време. Сегашното е особено, изкуствено, болно. Дъгата е поругана като символ. Дъгата, която помним от списанието за деца. Дъгата, символ на Божия Завет.

На първи Юни Френският Институт спусна странно знаме пред фасадата си. Ние курсистите, се чудехме в чест на Деня на децата ли е, или има нещо друго. За съжаление тази културна институция, следва една програма, която се наблюдава в Западна Европа.

Програма, изменяща ценностите. Програма прокламираща уж “свобода”, но по-скоро в чиято основа стои нещо друго. Бих казал нещо зловещо. Защото всички, които са посегнали на тялото си и го осакатили, съзнателно или не, разрушавайки половите си органи, няма да оставят поколение.

Аз разбирам да популяризираш Любовта към децата. Отговорността към семейството и рода. Разбирам да популяризираш това, да познаеш истинската същност на твоя пол, да си горд че си се родил мъж или жена. И да, аз съм горд че съм се родил мъж. Че имам сили да извършвам по-тежка, физическа дейност, че трябва да защитавам семейството си. Че трябва да работя, за да осигуря спокойно майчинство на жена си.

Момичетата, Жените, трябва да осъзнаят своята важна роля във формирането на Бъдещия Човек. Защото само от тях зависи да се раждат умни, красиви и добри деца. Да проявят майчинския си инстинкт. Да бъдат грижовни, разумни и здрави. Да не злоупотребяват с тялото си.

Защото нашето Тяло е Дар Божи. Ние сме длъжни да го пазим и развиваме. За да можем да изпълним Волята Божия. Да сме полезни на другите и на себе си. Не да го осакатяваме, не да го дупчим, не да го тровим. Тялото, Животът, са свещени.

И да, има хора с различна сексуална ориентация. Някой може да иска да пробва нещо различно, друг да не е ориентиран, трети да е дошъл така на този Свят. Да си спомним за Оскар Уайлд, за Алан Тюринг, за Фреди Меркюри. Сред тези хора има учени, творци, гении.

Само че никой не бива да налага своето статукво, още повече на държавно ниво. Естествено е да се стимулира Мъжкото и Женското начало. Естествено е да се стимулира създаването на поколение, Живот. Всичко това ние наблюдаваме в Природата.

Ние можем да прегърнем различното, но не и изкуствено създаденото. Можем да чуем другата гледна точка, но не и да приемем Лъжата. Да дадем право на Другите да изразяват себе си, но не и когато това застрашава нас или нашите близки.

Всеки от нас има вътрешно мерило за Морал, за Истина. Затова Българинът скача срещу неправдата. Не рядко и той я върши, ала не е балама и знае, когато нещо не е наред. И тъй нека има Дъга, ала да е от Бога.

Политика

Политиците трябва да осъзнаят нещо много важно, щом са отишли в парламента очите на хората са насочени към тях. Те не служат вече на себе си, но на Народа. Ако се облажват, ако покрадват, ако гледат първо своите интереси, то сметка ще им търсят хората, съвестта им и самият Бог.

15.06.2023 г.

Вали

като из ведро.

Вали седмици, не месеци вали,
подир самолетните следи.

Като Божий сълзи
заради делата човешки
и нашата клетост.

Вали, всичко е притихнало
икономиката спряла своя ход,
Европа е обезкървена.

Нека си вали.
Светът е виждал жестокост.
алчност, омраза.

И не само изкуствените облаци и дъжд
ще ги отмият
и не само забрава.

Вали, ала Слънцето можеш ли го спря
лъчът Светлина,
Вселенския промисъл?

* * *

Нека вали да омекне Земята
и се разтвори за тези,
които я тровят.

13.06.2023 г.

Времето

Времето, в което живеем, ми напомня гладната 2013-та. Това бе втората криза след 2008-2009-та година. Нямаше работа, хората се чудеха как да свържат двата края, защото сметките, тези сметки, които ни натрапват за щяло и нещяло, трябва да се плащат.

Сега хората са се свили. Европа се е свила, нищо че праща оръжие на Изток. Там, където има туризъм и развита икономика, има работа и средства. Страни, които съзнателно и целенасочено са унищожили тежката и леката си индустрия, които нямат продукти, които да предложат на вътрешния и външния пазар, вегетират. А китайците само това чакат.

Защото Китай има работна ръка има и индустриална мощ. Може да предложи дрехи, услуги, продукти и да измести локалния бизнес. Да, трудно ще се адаптира с народопсихологията. Трудно ще ни накарат да ядем с пръчици. Но както се вижда че искат да стъпят здраво в Африка, нормално е да направят същото и в Европа.

Какво остава за европейците, които правейки се на “зелени” искат да унищожат животновъдството. Които громят целенасочено тежката си индустрия, освен ако не става дума за оръжия. Които разчитат на “алтернативни” трансформатори на електроенергия и зачеркват с лека ръка градените с десетилетия ТЕЦ и АЕЦ?

Що за спектакъл ни се сервира. Уж спасяваме Природата, пък цените за всички хранителни продукти скачат двойно. Уж сме за достъпна електроенергия и вода, а те също стават лукс. Уж искаме да създаваме работни места, ала ни плашат с ботове и роботи.

Къде отива съвременният човек? Пращат го за зелен хайвер, да яде скакалци. Да работи като вол, за да си плати сметките, камо ли ако има частен бизнес. То са ДДС, дивиденти, заплати, осигуровки. А бизнесът не бива подкрепян по никакъв начин от държавата.

Биват раздавани едни пари ей така по европроекти, на свой хора. Има една баница, да се раздаде и изяде. А после? Какво правим после, защото някои хора са изгубили навика си да работят и са свикнали да живеят на широко. Значи да го правят на гърба на другите.

Демокрация, която управлява с насилие, не е демокрация. Политика, която е насочена срещу демографския прираст, срещу добруването на обикновения човек, не е градивна. Закони, които говорят за трети и повече полове, които позволяват осакатяване на Човека, са истинска демагогия.

Живеем в странно време, болно време. Време на създадени конфликти. Време на кръстоносен поход срещу Човека. Уж искаме да го изпратим в Космоса, но по-скоро два метра под Земята. Защото всяка една политика, акт и действие срещу Човека и Живота, са за осъждане.

София, 07.06.2023 г.

Небе

В София се будиш и виждаш, небето е сиво, на боза. Във В. небето е синьо, чисто, Слънцето грее близо цяла седмица. Мотивиран си да станеш, да потичаш. Улиците са чисти, подредени, дърветата обичани и поддържани. Питаш се защо у нас е така. Защо небето е сиво, хората изнервени, дърветата болни. С какво си заслужил да се родиш в този заден двор на Европа, в който хората първо оправят къщата и живота си, после мислят за Пътя, който води до входната им врата. Всичко детско умира в теб, понеже твърде рано е трябвало да пораснеш в България. От нея е останало просто името. Хората, които оживяват страната, те принуждават по-скоро да я напуснеш. За да се спасиш. Боже, пази всички Деца по Света.

1.06.2023 г.