словесни проблясъци

Категория: Книги

Годишнина от кончината на Георги Марков

Днес прочетох, че се навършват 45 години от убийството на Георги Марков. Предполагам малцина са чели неговите книги. Най-вече от по-младото поколение.

Интересно е, че Марков пише постановката “Комунисти”, романът “Мъже”, също участва в сценария на сериала “На всеки километър”. В книгите и репортажите си той говори за хора, които са вярвали в идеала, но са установили че той се разминава драстично със създалия се тоталитарен режим.

Георги Марков напуска България, не да я очерни. За всеки интелигентен и широко скроен човек животът в страната през онези години е бил мъчение. Освен ако не станеш човек на властта, не склониш глава, не направиш нещо по поръчение, а не по съвест. Препоръчвам творбите на Марков, особено “Жените на Варшава”. И неговите “Задочни репортажи за България”.

Книгите на Георги Марков можете да намерите на специален щанд в Столичната Библиотека, София. Подобен писател заслужава специално място. Къде е нашето, обаче, след всички тези години на лицемерие и партиен фанатизъм? На слагане, на доносничество и на двойна игра?

Децата на номенклатурата продължиха нейното дело. За съжаление. Дали са сини, жълти, зелени, все са си същите. Те не са истински идеалисти, те са далече от призивите на комунистите за Свобода, Равенство и Братство. Те не защитават дадена класа. Те просто гонят личния си интерес.

Стамболийски и село Славовица

В село Славовица се намира лобната къща и лятна вила на Александър Стамболийски. Човек може да разгледа музея с архивни снимки и книги на символична цена. Служителят е сладкодумен и разказва. За факти от миналото, за легенди. Интересно е, че през 2000-та година във вилата-музей на Стамболийски пламва пожар. Как и защо е горяла, остава мистерия…

Ролята на Писателя

Съпругата ми понякога ме критикува, че публикувам в страниците на моите книги, или личната си като автор, писания свързани с обществения живот, здраве или политика. На мнение съм, че истинският писател, търси Истината и споделя своите усещания. Особено във време на сериозни пертурбации и промени.

От 2020 година насам ние сме свидетели на такива. Светът се е забързал за някъде. Облъчват ни с пропаганди от различен вид. Междувременно животът поскъпва а хората са заплашени да загубят работата си заради машини. Всичко това оказва влияние върху нашия живот, обхождането ни с близките ни, мечтите и идеите за бъдещето.

Няма голям автор в Литературата, който да не е писал за времето в което е живял. Време, оставило следа в неговия народ, ум, съзнание. Време, променило хода на историята, излъчило герои и подлеци. Време в което лъсват човешката доблест и низост. И така ние писателите трябва да бъдем обективни и честни хроникьори на времето, в което живеем.

Да обърнем взор към Земята

В метрото виждам странна реклама “Заедно към Марс”, или нещо подобно и снимка на деца. Казвам си, що за пропаганда. Спомням си за книгата на Рей Бредбъри “Марсиански Хроники”, както и за филма по разказ на Филип Дик, “Зов за завръщане”. Човек се влияе и формира от средата в която живее.

Та ако някой отиде на Марс, постепенно ще се превърне в Марсианец, а на Луната може би в Лунатик =) Шегата настрана, но ние живеем в уникални условия, които са ни формирали Биологически, Психически и Енергийно. Учителят Петър Дънов казва, че милиони Души чакат да се въплътят на Земята, за да свършат работа.

А тук има работа. Срещу тъмните сили, които желаят Земята само за себе си. Това късче Рай, което пътува из Космоса. Уникален хабитат за милиони същества, за Слънчевата Система, а вероятно и за нашата Галактика. Та стойте си на Земята, насочете взора си към нея, защото Тя има нужда от нас.

Книгата

Да започнеш да четеш хубава книга, е като да тръгнеш на голямо пътешествие, насочено навътре към Теб. Като среща с широко скроен човек, който познава психологията на хората. С художник или музикант, който рисува и създава мелодии чрез Словото.