словесни проблясъци

Категория: Природа (Страница 1 от 3)

Най-красивото Божие Творение.

22.06.2022 г.

Към осем часа вечерта разбрахме. Бе като вълна, която ни обгърна. От една страна е облекчение, защото надали българите ще помнят с добро по-смешен и бездарен откъм слово, премиер. Надали ще помнят с добро лъжите по отношение на експерименталните течности, сделките за милиарди и публичното поругаване на Русия. Надали ще помнят с добро управление за период от няколко месеца, в който животът поскъпна наполовина.

Облекчение. Клоунът трябва да напусне сцената. За жалост ще бъде заменен от следващата марионетка. Дали зад нея ще стои дългата ръка на подземния свят, ДС, или бившата номенклатура, това не е важно. Същественото, което всички мислещи хора осъзнаваме, е че България от години е в политически мат и за нея няма бъдеще. Защото поредните ще бъдат като предишните и за съжаление няма да бъдат последни.

Какво да кажем на децата си? На близките, на семейството? Къде да бягаме, кой ще ни управлява? Комуто и да връчим скиптъра и бича, той все ламти за ковчежето. Как за половин век българинът загърби морал, чест, доблест и отговорност към родината? Какво направи тоталитарната система с голяма част от хората? Тези, които влизат в политиката и искат да управляват? Там, знаем, случайни хора няма, но поне да бяха съвестни и добри. Тежко ни, отново…

Три причини да остана в България

Ходейки вчера по една пътека се замислих има ли поне три причини да остана в България. Реално до момента правителството не ме е подкрепило по никакъв начин. Не се погрижи за мен в моето трудно детство. Не подаде ръка на прохождащия ми бизнес. Не съм видял една стотинка от държавата. За сметка на това доста други хора се облажват.

Това, което съм получил от държавата, е безплатна кръвна картина. Пардон, не съвсем безплатна, защото цакам всеки месец здравни осигуровки, Като повечето работещи, които издържат пенсионерите в държавата и се молят да не постъпят в болница. Усещането ми е че дарявам моите пари, които не се усвояват по предназначение. А от това боли и се чувстваш глупаво.

Една от причините би била Природата. Дарени сме с чудна природа, която унищожаваме. Чрез изсичане на горите. Чрез застрояване на крайбрежието и в защитени територии. Чрез липса на всякаква грижа към еко-пътеките, канавките, животни и растения. Поне аз не виждам да се проявява такава.

Ала Природа има навсякъде и който носи любов към нея в сърцето си ще бъде добре приет в нейните дебри. Животът в България от друга страна е евтин. Но и приходите са ниски. Ако си изкарваш парите с труд ще преживяваш, но бавно би забогатял. С тези хвърчащи цени на недвижимите имоти и горивата, дори средната класа се чувства обедняла.

Да кажем, че остават езикът и приятелите. Средата, която не можем да заменим. Само че доста от приятелите са вече зад граница. Аз никога няма да се почувствам Германец или Французин, но ще си остана Българин. Ще ми липсва езикът, с който съм израснал и е пропит в моето същество.

Да речем, че стана жител на друга страна. Ако тя обяви война на България ще мога ли да вдигна оръжие срещу моите? От друга страна ако българското правителство реши да влезе във военен конфликт с друга страна, който не одобрявам и не усещам като разумна постъпка и в който откажа да бъда въвлечен, ще бъда ли предател? Това са сериозни въпроси.

Моите предци са избрали да останат и живеят в България. Може би защото са виждали бъдеще, перспектива. Защото са вярвали в доброто у човека, което ще вземе превес. Били са силни и вярващи хора. Всеки ден се сблъсквам с дебелокожието на българина. С начина по който паркира. По който се отнася към другия. Средата у нас е трудна.

Затова хората избират да избягат, да се спасят. Като Зуека например. Който може се вписва в този странен балкански спектакъл. Тази пост-соц мелодрама, в която страда малкият човек. Който няма гръб, не работи за службите. Не целува нечия ръка. Не ходи като горила, с чантичка на врата.

Страна на неизмеримите невъзможности. Питам се дали някога ще се възродиш? Защо майките не дават пример на децата си да бъдат осъзнати и добри. Защо бащите не показват как силният човек е добър и помага. Тази пуста шарена черга, която тлее през вековете, дано я пребъде…

Спорт и уреди за отслабване

Виждам реклами на всякакви уреди и процедури, които уж замествали тренировките и спомагали да намалите тегло и оформите тялото си.

Нищо не може да замени положените от Вас усилия при една тренировка. Това е победа на Вашата воля и лично постижение. Тялото Ви също ще се чувства различно, по-силно и бодро.

Тренировките сред Природата дават възможност да сменим средата. Да бъдем на чист въздух и да имаме социален контакт. Съвкупността от всичко това не може да се компенсира от никой уред, или “естетична” процедура.

„Зеленият“ преход

“Мета преходът” се налага. Като наратив, последните няколко години. Преход към “зелена” енергия. Към устойчиви източници и т.н. Същевременно този “преход” изтласква обществото към все по-голяма употреба на цифрови устройства. Респ. електроенергия.

Не съм сигурен по какъв начин соларните панери, термо- и ветрогенераторите ще могат да задоволят нуждите на хората в развитите европейски страни. В България има вероятно един милион коли с ДВГ. Ако всички те поетапно бъдат заменени с електрически автомобили и са в движение, това би означавало огромен разход на енергия. Да не говорим, че специално у нас няма изградена инфраструктура за зареждане и съм виждал как частни лица са преметнали кабел през улицата, за да захранват е-автомобилче прилично на детска играчка.

“Зеленият преход” се налага с наратив и сила. Няма нощо лошо в това въздухът и водата да са чисти. Е да де, но производството на милиони батерии за електромобили изисква вода, питейна предполагам. Да не говорим, че в тях се съдържат тежки метали. Как ще се рециклират е друг въпрос.

Хората са вложили умения и усилие да произведат автомобил, който може да върши работа 10-20 и повече години. В селското стопанство почти всички тежки машини са с ДВГ. Да не говорим за танкери, тирове и други товарни превозни средства. Кой всъщност замърсява въздуха? Дали това са частните полети, или бълващите ИТ производство, заводи. Самите соларни панели съдържат тежки и отровни метали.

Зеленият наратив се превръща в Оксиморон. Произвеждаме нови коли, повече ИТ, нови телефони и цифрови играчки, бълваме ги на пазара в стремежа за нови и нови технологии, но те не водят нито до духовно, нито до личностно израстване на индивида. Просто са пазарен дял от икономиката.

Създадените мъдро продукти са устойчиви. Могат да се ползват с години и не се развалят лесно. Не се чупят, ръждясват и са дуракоустойчиви. Да, овехтяват с времето, но вършат работа на едно или две поколения. Сега вървим от качествени продукти, към еднодневки, поддържащи нагласата “чупи и купи”.

Защо никой не предложи как да се трансформират автомобилите с ДВГ в електрически? Имаме шаси, купе всичко. Просто вадим двигателя и слагаме батерия. Да не е толкова сложно? Има начин, но е по-лесно (и скъпо) да смачкаме старите коли, да сложим етикет “вредно за природата” и да бълваме електрички.

Е да де, ама в България държавата не ме подкрепя да си купя електромобил. Не поема част от цената му. Не ми предоставя възможност да зареждам безплатно. Няма и отстъпки за хора в неравностойно положение. Можем само да го паркираме безплатно, в “зоната” в която живеем, разбира се.

Какво стои зад “зеления преход”? Желанието на шепа хора да живеят по-добре. В по-чиста среда. Само че тази шепа може да си го позволи и не прави нищо значително, за да може това достижение да достигне до другите.

В близкото минало фантастите виждаха надежда в атомните двигатели. Ядрени подводници и крайцери, се движат от години. Съществуват евтини и достъпни технологии, които са и екологични, но това не бива да достига до хората. Защо? Защото управляващите ги е страх от общество, което има свободен достъп до енергия и храна, правещ го независимо…

За храната и хората

“Контролирайки храните контролираш и хората.”

Хенри Кисинджър

Никога не съм си представял, че храната ще се превърне в скъпо удоволствие. Не говорим за яденето по ресторанти, или заведения. Това сме забравили отдавна, защото у дома сме почитатели на домашната кухня. На храната, приготвяна с отношение и Любов. Можем да отидем на ресторант, когато сме на почивка. И все пак не мога да проумея растящите главоломно цени на хранителните продукти. Сякаш кокошките вземат повече за да снесат, или отива повече суровина да се направи кашкавал. Единствената пряка връзка биха имали цените на горивата, а тях знаем кой ги определя. Който решава от кого и на каква цена ще ги купува и договаря с търговците, на каква цена ще продават.

Кръгът е пъклен и в казана се намира обикновеният човек. Политическите дяволи са твърдо решени да го сварят. Вероятно няма да успеят, защото колкото и да мъчиш хората, сърцата им ще се отварят и винаги ще споделят насъщния с ближния си.
Каква стратегия можем да предприемем? Купувайте от фирмените магазини за млечни продукти. Така ще избегнете уловките в цените на големите вериги. Там евтините млечни продукти не са качествени, а добрите – твърде скъпи.

Разходете се до “Женския пазар”. Ще намерите кило картофи за около левче. Зеленчуци като краставици и домати също са на изгодна цена. Да не споменавам лимони, подправки и ядки. Ще спестите доста в сравнение с покупки от хипермаркет, или местния гастроном.

Подкрепете Вашите роднини и приятели на село. Те са тези, при които винаги ще намерите прясна и свежа храна. Които няма да Ви забравят и ще Ви изпратят със зелки, зелена салата, чесън, с буркани сладко и компот и др.

Занесете им празни касетки (намират се хвърлени вечер по пазарите) и буркани. Подарете им тор, не е скъпа – средно 4-5 лв за 30-40 литра. Напълнете багажника с тези дарове, за да ги подпомогнете и да Ви помнят с добро. На „Женския пазар“ ще намерите и препарати срещу инсекти. Торове, семена и сечива за земеделска работа.

Как да противостоим на хранителните мародери? Закупете си парче земя. По-скоро си припомнете за Вашето, което тъне в тръни и се е превърнало в пущинак. Обработете Земята. Грижете се за нея и знайте, че е Ваша майка. Първа и единствена, за цялото Човечество. Нея не я интересуват цените в магазина. Тя обича този, който се радва на благата ѝ и се труди с Любов.

Земята ще Ви дари с чудни дарове. Всичко, което поникне от нея е благословение. Закупете си парник, за да можете да защитите продукцията си от препаратите, с които пръскат в небето. Блага има за всички. Човечеството може да се изхрани, променяйки постепенно отношението си към консумацията, към другия и себе си. Оградете и пазете това което сте постигнали. Можете чистосърдечно да споделите плодът на труда си с приятели, а мародерите дръжте далече. Помнете, храна ще има за всички!

Кому принадлежи Човекът?

Последните две години повдигнаха въпроси относно свободата на индивида. Доколко имаме право над нашето тяло и над самите себе си.

Държавата е изкуствено създадена структура, която да организира икономическия, културен и обществен живот. Основната ѝ дейност трябва да бъде добруването на индивида. Също така да гарантира неговата Свобода.

През последните години, обаче, неолибералната линия на управление и изобщо държавите, се превърнаха в съвременни феодални структури, които могат да следят своите граждани и ограничават техните свободи. Според управляващите това се прави за “общото благо”.

Ние, излезли от сянката на тоталитарната система, познаваме подобни понятия. Също и “светло бъдеще” и т.н. Затова гледаме на тях с подозрение.

В миналото, човекът е принадлежал на семейството. Авраам решава да жертва сина си Исаак, по волята на Твореца, който го изпитва. Сещам се и за сина на Тарас Булба, който пада убит от ръката на баща си, защото предава народа и вярата си, заради своята любов.

В по-скорошни времена, държавата ограничава и насочва гражданите, за своите интереси. Понякога те не съвпадат с личните убеждения на гражданите. Примери са Стефан Цвайг, който бяга от нацифицираща се Австрия и Мохаммед Али, отказващ да се бие във войната с Виетнам.

В България имаме десетки примери от тоталитарния режим, като можем да споменем журналистът Георги Марков и спортистът Наим Сюлейманов, който разкрива пред ООН ужасите преживяващо турското малцинство у нас, по време на така наречения “Възродителен процес”.

И все пак кому принадлежи човекът?

Понякога социалните служби могат да отнемат децата от родители, които нямат възможност да се грижат за тях, или у дома има случаи на насилие. Докато станат пълнолетни, децата биват под опека на държавата, или отрастват в приемни семейства.

Какво се случва, обаче, с пълнолетния индивид, който може да носи отговорност за себе си. За своето тяло, за своите решения? Който има морални възгледи, вяра и убеждения? Може ли държавата да го принуди да вземе решение срещу тях и до колко това е правилно?

Спомням си филм за американски войник, който през Втората Световна война отказва да носи оръжие, поради своята религия. Записват го санитар, като по време на битки успява да спаси над 80 войника. За неговите подвизи му дават орден за храброст.

Основно право на Човека е да бъде Свободен. Да може да избира на чия страна да застане, или най-вече да защити личния си интерес. Той не може да бъде ничия собственост, защото не държавата му е дала живот, но неговите родители.

По същия начин можем да повдигнем въпросите кому принадлежат Земята, планетите или междузвездното пространство. Отговорът знаем интуитивно. Животът, Творението принадлежи на Този, който го създава и поддържа, на Бога.

Пътека на здравето, с. Кладница

Баба казваше “Дори дяволът не може да причини на човека това, което той сам си причинява”. Ще споделим с Вас някои наблюдения относно “Пътека на здравето” (по-правилно ще бъде да я наречем “Пътека на травмите”) с. Кладница

1) Не си причинявайте пътуването на Вашата кола. Обиколният път към Кладница е осеян с дупки и по него се движи тежка механизация. Движат се главно джипове и лъскави коли, така че ще се чувствате и принудени да “бързате” по едно лошо трасе.

2) Не си причинявайте ходене по пътеката. Мостовете са изпочупени и от дъските/пръчките стърчат няколкосантиметрови пирони. Ще трябва да търсите брод, за да преминете. Не е препоръчително да водите там малки деца или животни.

3) Теренът е каменист, което го прави неподходящ при влажно време. Нужни са Ви здрави обувки, с добро сцепление.

4) По трасето ще видите изоставени и рушащи се сгради. Това ще развали впечатлението Ви от разходките Ви сред Природата.

5) Разходката до хижа “Селимица” от началото на алеята отнема по-малко от час, което прави теренът подходящ за съвсем леки разходки, изключвайки трудностите по него.

В заключение – изчакайте мостовете над потоците по пътеката да бъдат възстановени. Да бъде пуснат в експлоатация по-добрият път към Кладница, а не обходният. И посещавайте пътеката в хубаво, слънчево време.

Препоръчваме Ви излети до Панчарево – ВЕЦ Кокаляне, или по “Алея на здравето” – Банкя. Пътят до тях от София е доста по-кратък и удобен, а маршрутите от една страна по-дълги, а от друга без препятствия.

3.05.2022 г.

Животът

Животът не бива да се ограничава, но ако зависи от нас – насочва и облагородява. У дома има доста растения. Учителят казва “вижте средата на един човек, за да разберете неговото вътрешно състояние”. Вижте растенията, дали са обгрижени и здрави.

Ако един чинар, дето двама яки мъже могат да обхванат от двете страни с ръце и пак да остане място, живее стотици години, такава е Волята на Вселената. Ние нямаме право да го сечем. Можем да отрежем някой изсъхнал клон, или го покрием срещу вредители, ако е наша собственост.

В провинцията хората започнаха да купуват парници, защото доматите, след като завали, или просто ей така от въздуха, започват да гният. Какво се случва в небето, с какви химикали се пръска никой не знае, ала няма да е нещо добро, щом животът гине.

Животът е проекция на Любовта. Ако е в нашите ръце, то ние ставаме отговорни. За своя, на близките, на домашните любимци. За всичко, което живее, никне и се развива. Нашето отношение към Живота показва еволюционното стъпало, което сме достигнали.

Затова в бъдеще герои ще бъдат тези, които го съхраняват и ценят, а не отнемат. Има чрезвичайни ситуации в които трябва да се защитим, ала този, който пази и дава сили е Създателят на Света. Нему трябва да се уповаваме и подхождаме разумно.

Животът ще намери начин да продължи, с нас или без нас. Тази Земя е претърпяла хиляди катаклизми. Видяла е могъщи цивилизации, които са се въздигали и пропадали с грохот. Това са циклите на Творението. Ако сме осъзнати за тях, ще можем да преминем по-леко през изпитанията.

Някой казват, че времето в което живеем, създава и условията за нашето развитие. Така е. Ако някой, обаче, познава същината на Живота и вижда нещата в дълбочина, то той ще се старае да помогне и на другите в техния път. Защото всички сме свързани, както със Земята, така и помежду си.

Животът не бива да бъде ограничаван. Той не е лабораторен експеримент, който може да бъде вкаран в рамките на човешкото мислене. Животът е обект на удивление. Чрез него се проявяват невидимите сили на Вселената, намиращи изражение в различни форми.

Една от най-големите отговорности е да се грижим за Живота. Да помагаме неговото развитие. Да сме в добро здраве и да се молим за такова на всички същества на Планетата. Някой ще каже, че ще се пренаселим, че няма да има ресурси и т.н. Наблюдавайте Живата Природа. Ако не се месим в нея, тя разполага с безупречни механизми за естествен баланс.

И така садейки домати в градината, се надяваме че небето ще бъде чисто. Че няма да се нараняваме един друг с лошотия, оръжия или химикали. Че ще можем да видим Живота в неговата същина, което ни прави Хора.

Бъдеще за всички

Караш с 2000 оборота в минута, на скорост около 100 км/ч. Двигателят мърка и знаеш, че в този момент го използваш оптимално. Разходът ще е нисък, КПД-то му, добро. Компютърът засича 4.3 литра на 100 км, което е съвсем добре за кола, тежаща близо тон и половина, без пасажерите.

Всичко това би било прекрасно, ако нафтата не се вдигна с около 50% през последните няколко месеца. Това е още отпреди военната операция в Украйна. Като някакво следствие от “Пландемията” цените пъплят стремглаво нагоре и се опитват да задушат пътуванията, бизнеса, живота.

Идеята за “зелена енергия” е добра, само че неприложима в Свят, в който хората гледат да живеят на гърба на другия. Със сигурност има решения, които да обезпечават евтина трансформация на енергия и да са екологично чисти. Само че енергийните концерни ги задушават в зародиш.

За Никола Тесла се говори, че още в началото на 20-ти век е карал електрическа кола, която развивала скорост от 50 км/ч. Не е ясно с какъв точно източник на енергия се е захранвала. Също така Тесла е бил привърженик на идеята да се осигури свободна енергия за Човечеството, която да бъде разпространявана безжично. Идеалист и мечтател.

Още през 90-те години на миналия Дженерал Моторс пускат електромобил в серийно производство. По този повод има интересен филм, който препоръчвам “Кой унищожи електрическия автомобил” (Who killed the electric car). Сред потребителите на колата са известни хора от света на шоубизнеса.

Производителят, обаче, бива притиснат от петролните магнати да изтегли автомобила от пазара. Още повече – изработените коли биват унищожавани от самия производител. Просто не му е било дошло времето. Въпреки, че и тогава са знаели, че изгорелите газове са вредни за здравето. Само че електромобилът не използва ремъци, масла, антифриз и др. С две думи производителите на консумативи не са били доволни.

Когато ми налагат идея, се замислям кой печели от това. Малко такива идеи са допринесли за доброто на Човечеството. Трудовете на Тесла биват засекретени. Самият той умира в мизерия. Кулата му, където е работил върху мечтата си за Свободна енергия – унищожена от магната, който го е финансирал. Сега един технократ използва името му, да си продава стоката.

Бъдещето не трябва да е привилегия за малцина. Защото малцина ще могат да си позволят да плащат непосилни цени за енергия. А с нея вървят и цените за храна, транспорт и др. Защото всичко в този живот е енергия, а електрическата не прави изключение. Искрено се надявам хората да поумнеят, да отворят сърцата си и осигурят достъп до технологии, които да дадат възможност да живеем, работим и пътуваме по-чисто, но и евтино.

« По-стари публикации