Дишането е вторият стълб на здравето. Учителят Петър Дънов казва, че чрез дълбоко дишане можем да излекуваме всяка наша болест. Личният ми опит в тази посока потвърждава думите му. Диханието е това, което пронизва съществуването. То е присъщо за живите същества, обитаващи Земята.
Струва си да се замислим над библейските думи “Бог вдъхна в него, и Човекът стана жива Душа”. Диханието е това, което отличава живите, одухотворени същности. Развити морски създания, като Делфините, например, също дишат.
Чрез дишането ние поемаме жизнената енергия, Прана, налична във въздуха. Тя навлиза в нашето тяло и насища клетките ни с кислород. Обновява тялото и душата ни и отново се връща в Битието, този път наситена от нашето издишане. Казват, че този който може осъзнато да вдишва и издишва за час, ще се просветли.
Дишането е от изключителна важност за всяка една човешка дейност. Дълбокото, естествено дишане, е присъщо за бебетата и спящия, здрав човек. Дълбокото дишане свързваме със спокойствие, почивка и блаженство. Точно в такива моменти ние сме склонни да мечтаем и намираме решения.
Дишането е важно за спортисти, които искат да постигнат повече. Въздухът е необходим на плувци, в бойните спортове, тичането, изобщо за всички спортуващи, които натоварват телата си. Правилното, дълбоко дишане, води до концентрация и възстановяване на психофизическия баланс.
В приказките се казва, че героят трябва да брои, да диша, преди да извърши нещо. Чрез дишането ние се свързваме с нашия ум, но и не само с него. Даваме възможност да се свържем с Диханието на Вселената, с общото енергийно поле, което свързва всички ни. Затова е добре да дишаме сред Природата. Да проветряваме стаите редовно и спазваме хигиена.
Дишането се свързва и с вътрешна работа. Докато дишаме ние можем да казваме утвърждения, да се молим, да визуализираме. Дишането ще спомогне този процес да става по естествен начин. Както се случва всичко в Природата, чрез нейното естествено космично дихание.
Чрез дишането ние можем да се свържем с по-висшите сфери на съществуване. С Космическото Дихание, пронизващо Вселената и даряващо Живот. С мислите и идеите на възвишени същества. С тези, които дишат и вибрират като нас, на Земята.
Дишането бележи началото и края на Живота на Човека. Първият дъх е поет с плач, последният се отдава с излитането на Душата. И все пак, учени казват че енергията не се губи. Чрез нашето дихание ние ставаме част от безбрежния Океан на Живота и проникваме Цялото.
Затова е добре да дишаме осъзнато. Защото това, с което насищаме ефира, се поема от всички останали. Да дишаме!