freebreeder

словесни проблясъци

Author: Георги Атанасов (page 2 of 15)

На терасата

Хубаво е да гледаш
как пада нощта
и се раждат звездите –
като Зеници Господни.

Вятърът носи свежест,
прохлада и микс от аромати,
достойни за история.

Представям си, че си тук и те прегръщам.
Че споделям мислите си,
а ти ме разбираш, дори без думи.

Срещата е там,
където двама
просто искат да са заедно.

7.2020 г.

Рационалност

Ти си умна – рационална жена
не вярваща във високопарни слова.

Наблюдаваш и виждаш, мълчиш,
рядко се караш, или гълчиш.

Ала що казваш вярно е
и на място тежи,
вкарваш ме скъпа
в размисли ти.

16.07.2020

Очаквам те…

Очаквам те да дойдеш
и кажеш простой ей така –
нуждая се от теб, оставам.

Да те прегърна на прага,
въведа и бъдем двамата.

Дори понякога аз да греша,
да стоиш зад твоето „оставам“.
Да си до мен, когато ни е трудно.

Да бъдат двама – ей така,
защото искат да са заедно.
Защото сърцата им притихват,
а телата сплели са.

Туй е енигма, знаеш ли.
Ако ти се колебаеш,
чуй тогава – аз оставам.

7.2020 г.

Мекота

Обичам да се гуша
в мекотата на косите ти
и потъвам,
в очите ти зелени.

Да галя порцелановите ти ръце
и те безпаметно целувам.

Дъха ти да усещам
и отпуснатата ти
връз гърдите ми
глава.

Смехът ти да кънти
и тялото ти
да е вплетено
в моето.

Обичам
просто да си ти
и да сме
заедно.

28.07.2020 г.

Милост Божия

Смили се Господи
над Душата ми жалка –
таз окаяна точица
под небосвода.

Смили се,заради сълзите ми –
няма кой да ги обърше,
Боже!

Ти смили се, Всемогъщи –
греховете ми прости,
вдигни душата моя –
изправи я, да обича пак,
по Твоя воля.

30.07.2020 г.

Залез

Със слънцето бавно залязвах
под взора на хорски очи,
потъвах безмълвно в забрава
всред смях, глъч и мечти.

Заспива сърцето самотно
без ласка, ала и жал,
бледнее спомен сиротно
че нявга живял си, копнял.

Отива денят
и надеждата с него лети,
че бяхме нявга ний млади –
обичащи се Души.

31.07.2020 г.

Смисъл

Избери си нещо
за което да живееш,
но не човек, той е твърде мимолетен.

Небе безкрайно избери –
мечти, избери ти нещо
неуловимо. Душата избери,
която вечна е.

Избери – знай има смисъл
дори да ти е трудно, да е мъчно.
Избери, хвани се и ще видиш,
че ръка човешка те държи.

30.07.2020 г.

Светулки

Гледаш прозорците светват
зад тях – душа или две,
когат’ са самотни са клети,
щастливи, когато обичат се те.

Гледаш прозорци стотици –
светулки из милионния град,
там някъде нечий зеници
търсят да зърнат твоите, брат.

Затуй се оглеждай, не спирай търси,
в зеници се вглеждай –
не свеждай очи.
Така се познават сродни души.

30.07.2020 г.

Петимност

Когато си петимен за ласка
замълчи, ласката ще дойде.

Като майчини гърди.
Като горски дъх.
Като Любов безмерна.

Поплачи, ласката ще дойде.
В съня се погали,
а утрото с усмивка посрещни.

Не бой се –
ласката
ще дойде…

30.07.2020

Маската на Терора

Хора с каски
без маски, гонеха жени –
майки, с маски, че видите ли
минават през храсти.

Гонеха, грачеха с мегафони,
черкови затвориха и рекоха
„Туй правим за хората“.

Питам Ви Вас – с каски, без маски,
дебнещи в частни коли из засада,
кой ще лекува душите на хората
от Терора?

Властта ражда чудовища
в сърцата човешки,
чудовища – тъмни, мрачни,
зловещи.

Мислете, Вий с каски,
на мотори, с мегафони,
с препаски, за хората
пред Вази стоящи.

19-20.04.2020

Older posts Newer posts

© 2021 freebreeder

Theme by Anders NorenUp ↑