Мисля, в едно писмо, не може да се опише всичко
което ни вълнува, а в една среща –
обикновенно се премълчава.
Мелодрамата на живота ни е копнежът
по нещо желано и поставено в ума ни
на недостъпно място – на пиедестал.
Намирайки го – Магията се превръща в реалност
от типа „А сега накъде?“
Ако сме готови и сигурни в пътя
то може и да тръгнем по него.
Извиненията и всичко което изричаме
имат значение дотолкова, доколкото се опитваме
да се оправдаем и очистим.
Всеки човек трябва да си прости
вътре в себе си.
Другите вярвам, отдавна са му простили.
Това е човешко.
Обективното наблюдение показва,
че човек прави най-доброто за себе си
в даден момент от живота си.
Знам че когато хората се обичат истински,
не съществуват никакви граници.
Това е твърде идеалистично но факт.
Мога само да се моля и надявам,
огънят който всеки добър човек носи у себе си,
да бъде подирен, намерен и споделен от друг
който да му се радва.
* * *
Всичко е Любов
София 31.08. 2008г.