София, Любов моя
колко много те обичам.
Из ъглите ти се прокрадват
истории – къде разказани,
къде премълчани.
Изживяна и копняна Любов,
понякога несподелена и търсена.
Дворове обрасли с мъх,
в които никой не влиза
с причудливи сенки ,
които само зърват и после забравят…
Павета превръщащи се
в бездушни блокчета бетон,
пеещи лири на тролеи –
хвърлящи сенки по таваните на стаите.
Театърът, Раковски – „Булевардът
на залеза“, Мостът на Въздишките
Альоша…
Където мина те вдъхвам,
всяка частица от тебе
живея – ти си моята Любов
вдъхновение, фея.
Най-мъдрата жена
която нявга съм срещал,
под чиито покров
нощем съм докосвал
нежно а сутрин
съм се будил с надежда.
Любов моя,
единствена,
неповторима
за теб сега пея…
София 30. 08. 2008 г.