freebreeder

словесни проблясъци

Страница 3 от 25

Книгата е Любов

Открих първата си любов между кориците на книгите. Не тази, която ме дари с детска целувка и вярваше на всяка моя дума, следейки ме със светъл поглед, а Любовта на душата си. Защото да мечтаеш, да съпреживяваш, да се вдъхновяваш, но и да страдаш с другите, е начин да обичаш.

Любовта към книгата е и любов към езика. От малък учех чужд език. Баба ми пък ме учеше на четмо и писмо. Само и единствено прегръщайки собствения и чуждите езици и разбирайки значението на думите в контекст и дълбочина, можем да оценим текста който четем.

За мен да видя четящ човек е откровение. Знам, че този човек, било то млад или стар е сам, но не и самотен. Той е в досег, както с необозримия вътрешен свят на живелия някога или съвременен автор, така и e дал порив на своята душевност. Да се вихри, да се идентифицира и разширява.

Четенето на книга е самотен акт, но дава богатство на душата. Понякога то е толкова голямо, че желаем да го споделим с другите. Затова дърпаме хората настрана, шепнем и споделяме радостно, откривайки нова книга или автор. Лично съм на мнение, че последните ни откриват сами, по магически начин.

Книгата и Словото са едно. Те се крепят на езика на Любовта изразени с думи. Да пишеш също е израз на Любов. И пишеш толкова красиво и пластично, колкото Любовта може да се изрази чрез теб. Затова е необходимо да ѝ дадем време. Защото в света на идеите Любовта е могъща, ала у човека трябва да израсне.

Независимо дали четем на таблет, на телефон или на хартия, ние се свързваме с хора, които вероятно вече не са сред живите. С автори и места от други епохи. Красотата на книгата е, че колкото по-искрен и можещ е авторът, толкова по-обективно и меродавно звучи словото му.

Не мога да си представя свят без книги. Това би била 1984-та, или 451° по Фаренхайт. Би била най-ужасната антиутопия, в която човекът може да съществува. Още по-жесток свят би бил този, с наложена идеология и книги, изпълнени със суховат, безжизнен и неистинен текст.

Ала при всяко обстоятелство човекът запазва умението си да разправя. Защото споделянето е терапия. Защото има нужда да извади този товар, това бреме, понякога, от себе си и го сподели с другите. За да може да оцелее, а Истината – запази за поколенията.

Затова книгата е Любов. Нишка която минава през времето и тъче нашите умения да разбираме Живота. Да разбираме неговия смисъл. Да познаваме както другите, така и себе си. Да пишем и да четем е една от най-големите радости в живота, която по Волята Божия, можем да споделяме и с другите.

София, 4.IV.2022 г.

Пътуване

Докато пътуваш чуваш как десетки мушици се размазват о стъклото. Притесняваш се за горските животни. Виждаш, как таралежи се опитват да пресекат пътя и вероятно ще бъдат убити. Птици прелитат ниско над колата и сърцето ти трепва. Всичко това е живот, който по пътищата се валя помлян из канавките. Някой ще каже това не са хора. Всичко, което е живо, носи душа. Дали имат по-малко право на живот, защото са насекоми или животни? Или ние имаме повече право, бивайки хора? Да пътуваме, да се забавляваме, но и да убиваме, съзнателно или не?

Казват, че модерните прахосмукачки, тези с така наречения „машинен интелект“, ще следят за насекоми и ще ги пощадяват.

Начинът, по който мислим и се отнасяме с другите, е този, което ще заложим в логиката на машините.

Възкресение

Всеки има право на Възкресение, на душата и тялото си, независимо от делата си.
 
Давайки си прошка и продължавайки напред, Духът, Възкресението ни очаква.
 
Възкресението е обнова, нов начин на мислене и осъзнаване. За миг всички наши заблуди, лоши мисли и действия могат да се стопят и се раждаме за Нов живот.
 
Затова да си дадем възможност да Възкръснем. Отвътре и отвън.
 
Да се грижим за телата си, да бъде добри към останалите и отговорни към Природата.
 
Да сме готови за Духа, който иска да слезе връз нас и ни чака. За да Възкръснем.

Цената

Питам се, защо цените на горивата растат така стремглаво и кога ли ще ударят тавана. Всъщност такъв няма, защото е имагинерен. Като доста неща, последните две години.

Едно магаре може да носи толкова, колкото му сложим. Докато не му скършим гръбнака, не избяга, или не ни удари чифт копита. Заслужено.

Увеличението на цените удря средната класа, а тя е гръбнакът на икономиката. Без нея ще останат олигарсите и бедняците. Тоест тези на които не им пука и тези, за които и на нас, за съжаление, не ни пука.

Хората, които карат коли с обем на двигателя 2000-3000 куб. см., и разход 15 и повече на 100 км, ще продължат да карат. И 5 лв и 10 лв да стане литър гориво ще карат и няма да им пука, защото не са си изкарали парите като останалите, с честен труд.

Какво да кажем ние, които купуваме коли, които да харчат малко и да са в поредната измислена Евро норма? Изобщо филмът, който ни се прожектира след “пландемията” е не “не пътувайте, но се страхувайте”. За насъщния, за олиото, за бъдещето. Жалка работа.

Десетки години след края на Втората Световна война хората си гледаха кефа. Пътуваха насам натам, кой с каквото има. Значи изживяха си живота, както могат на Запад и както ние успяхме, на Изток и сега тапа. Не е честно към новото поколение. Към младите хора, които трябва да пътуват, да срещат другите и опознават Света. Не е честно и към нас.

В един момент “разбрахме” че унищожаваме планетата, че има “климатични промени”, че Атомните централи са… ами зле построени в някои страни и трябва да променим нещата. Не, ние си изживяхме живота, но ще направим “промяната” на Ваш гръб. Пък Вие. Вие, колкото можете да носите.

Е, чувате ли гласът на народа? Глухи ли сте? Прочетете някоя друга книга. Разберете, че гнетът и постоянният натиск водят до радикализъм, а той от своя страна до нищо добро.

Ако в тази страна, на Балкана и Черното море, на десет човека имаше един честен и доблестен, нещата щяха да са различни. Ако имаше един на десет спазващ закона, с морал и чест – цветущи.

Ако всеки рече “сечете ме, бесете ме, ала честта си не предавам” Бог ще благослови тази земя. Ще се усмихне, ще я целуне и покрие с изобилие.

Ала чест и доблест у нас няма, или са рядкост. Качете се на Витоша, вижте канавките. Вижте запустелите хижи. Дупките по пътищата. Шофьорите, дето уж са братя Българи, а карат като Лудия Макс и се замислете.

Забравена ли е таз земя от Бога? Не, от хората е забравена…

София 20.04.2022 г.

Съвременни тенденции

В последните няколко години се очертават тенденции, които би трябвало да “облекчат” живота на човека, да направят Земята “по-чисто” място и да подобрят здравеопазването. Дали това е така? Нека да разгледаме всяка една от тези тенденции и помислим.

Премахване на парите в брой

Премахването на плащанията в брой, респ., парите е инициатива, поета от Швеция. До 2023-та година страната трябва да се превърне в първата, в която плащанията в брой отпадат изцяло. От една страна това е облекчение. Не трябва да носим пари в брой. Средствата ще бъдат налични само в нашите сметки, във финансов еквивалент на сумата в дадена валута.

От друга страна всяко едно плащане ще бъде проследимо. Няма да можем да дарим пари някому, ако той не притежава банкова сметка или терминал. Банковите сметки се обслужват срещу такса. Самите терминали работят на ток, биват инвестиция като покупка и поддръжка и не всеки може да си ги позволи. Те ще изискват Интернет връзка и мрежа в която да работят. Ще трябва да се изработят и милиони кредитни и дебитни карти – за всеки жител поотделно. Всичко това ще се отрази негативно върху екологията.

До момента богатството бе реално. В бъдеще ще се превърне във “виртуално”. Необходима е само малка намеса в личната сметка, така че последната да бъде променена. Нека си спомним, че след началото на военната операция в Украйна, руските жители загубиха достъп до международните си сметки. Какво би се случило с личните средства, ако в даден момент станем „неудобни“ за нашето или чуждо правителство?

Забраняване производството (а вероятно и шофирането), на коли с ДВГ

Забраняване производството на коли с ДВГ (двигател с вътрешно горене) е следствие от желанието да се изхвърля по-малко въглероден диоксид в атмосферата. Дали, обаче, личните автомобили са главен замърсител?

Производствата, пътуванията със самолети, военните действия и търговските кораби, вероятно изхвърлят много повече CO2 в атмосферата. Към тях трябва да прибавим вулканичната активност и отделянето на въглероден двуокис от живите същества. Не искаме да кажем че редуцирането на движението на лични превозни средства с ДВГ няма да се отрази положително на Природата, но това не е цялостно решение.

Потребителите биват притиснати да закупуват скъпи електрически коли, като не всяко правителство подкрепя финансово подобно начинание. От друга страна, електрическите коли могат да съдържат технологии за проследяване (GPS) и дистанционен контрол (умни коли), които представляват както намеса в личния живот на човека, така и възможност за злоупотреба.

Какво ще се случи с наличните вече коли с ДВГ? Вероятно тяхната употреба ще се ограничава с времето, поради високите цени на горивото, неговата липса и налагащия се наратив за “Зелена енергия”. Все пак за страни с нисък доход използването на селкостопански машини и коли с ДВГ е единственият начин хората да продължат да работят и се придвижват. Възниква и въпросът какво ще се прави с рециклираните батерии от електромобилите, които вероятно съдържат олово и други тежки метали.

Налагане на “Зелен сертификат”, като критерий за работа, образование и пътуване

Стигнахме до третата налагана тенденция. От случая с Ковид (един единствен вирус), правителствата желаят да наложат “Зеления сертификат” като критерий, дали даден индивид е здрав. Сертификатът може да даде информация дали човек е носител на този вирус, но не дава такава, за неговото общо психическо и физическо здраве.

От тази гледна точка налагането на сертификата е едностранчив опит хората да бъдат имунизирани само срещу едно заболяване, без оглед на страничните ефекти от препаратите за имунизация в дългосрочен план. “Зеленият сертификат” се превръща в средство за разделяне на обществото на “сертифицирани” и “несертифицирани”, което граничи с расизъм.

До момента в историята на Човечеството хората не са били делени и приемани според здравното им състояние. Още повече, че “сертификатът” се превърна в условие за достъп до работно място, заведение, публични пространства, учебни заведения и др.

В заключение желанието за премахване на парите в брой, спиране производството на коли с ДВГ и “Зеленият сертификат” изглеждат повече като ограничения налагани на Човека, отколкото облекчаване на живота, екологични решения и свободи.

Цветница

Не скършените клонките
носят здраве у дома,
а живите растения.

Не притворството в сърцето и ума,
но Вярата е белег за обнова.

И храмът Божи
не е заключен между стени,
а бива цялата Вселена.

Свещта запалена да бъде
неистляващ плам душевен.

Човеко мисли,
моли се и обичай
независимо където и да си.

София, 17.04.2022 г.

Сутрешни упражнения

Възкресението на Духа означава и възкресение на тялото. За да може Духът да се проявява свободно в тялото, е необходимо последното да е здраво. Да подбираме тази храна и напитки, които не го увреждат. Да премахнем вредните навици. Да си отделяме време и съставим програма за упражнения.

От години не пия кафе, газирани напитки или алкохол. За себе си съм установил, че не ми влияят добре. Здравото тяло се превръща постепенно в храм на Духа, за чието съграждането и защитата имаме грижа ние. Баба казваше “Индийците пият храната и дъвчат водата”. Полезни съвети относно здравословното хранене ще намерите в книгите на Петър Дънов.

Първата Любов, която можете да проявите, е към Вашето тяло. Вие сте неин субект и обект. Няма нищо по-хубаво от това да дадем почивка на тялото си. Да се разходим, да приготвим и се нахраним, с любимата си храна. Обичайки и ценейки себе си, можем да споделим това чувство и с другите.

Сутрешните упражнения са важна част от активирането на тялото, ума и душевните ни сили за настъпващия ден. Учителят казва да излагаме гръбнака си на слънце. Китайските Ци-гун упражнения не се правят с поглед към Слънцето. Можете да правите бавни, хармонични движения и комплекси, които загряват ставите, опъват сухожилията и огъвкавяват гръбнака.

Подберете такива упражнения, които Ви откликват. Правете ги в серии, които не Ви натоварват. Както всичко останало, успехът е следствие от постоянство. Помнете, работейки за здраво тяло давате възможност на Вашия потенциал да се разгърне още повече. Упражнения съчетани с благодарност и молитва, водят до още по-добър и многопластов резултат.

Споделям с Вас препоръки за сутрешни упражнения от немски атлет:

Кира

Кира (снимка на куче)

Кира

Нашето куче се казва Кира. Взех я от приятелка преди доста години. Не исках куче, понеже наскоро бе починало предишното ни, което дълги години живя със семейството. Въпреки това, когато видях черните сгушени топки които щъкаха из картоненото заграждение, нещо у мен трепна. Взех я с благословия на семейството на моята приятелка и не сгреших.

По онова време сменях жилище и живеех сам. С Кира се сгушвахме под повея на разнебитената дограма, като кучето, поне докато не излизаше от къщата, спеше в краката ми. Тя не смееше да се качи на леглото, но разбра че ѝ позволявам. Оттогава не се съмнявам в интелигентността на животните.

Нарекох я на едно момче с което тренирахме. Може би защото усещах, че ще е силна, верен приятел и добра като него. Гледайки я един познат ми рече “Това куче няма страх”. И може би беше прав. Винаги е лаела и влизала дори в конфликт, с по-големи и опасни животни. Никога с хора.

Не мога да си представя разходките без Кира. Походите които правим. Тренировките навън. Кучето е приятелят, който не те изпуска от очи и е винаги до теб. Усещащ доброто, но и злото наоколо. За тях индианците казват че имат “четири очи”. Две за този свят и две за света на духовете.

Едни от най-милите ми спомени са как Кира изкачва стълбите у нас. Стъпка по стъпка. Като малко дете. Как нагръдникът ѝ става малък и трябва да купим друг. Как го къса от досада, как за пореден път покоряваме с нея Мусала. Спомени, които, вярвам, ще нося с мен и отвъд.

Разбрах че Кира е руско име. Не знаех, когато и го избрах. Замислих се колко общо има Кира с Русия и мога ли да правя паралел с нея. Дали има душата на широката Степ, описана от Чехова. Или смело се хвърля в битка, когато противникът е очевидно по силен, ала го прави от чест.

Виждал съм я как се набира и врязва с таран в куче, преобръщайки го в тревата. Също и съм я отървавал от друго животно, когато не е премерила силите си. Но винаги е готова да отстои позициите си и да покаже на някого, че не го харесва, или че я плаши.

За мен кучето е боен другар. Приятел и защитник на семейството. Душа, която те гледа с почти човешки поглед и към която трябва да се отнасям добре, въпреки че не винаги съм го правил. Едно изпитание за моята човечност и за това, как ще се обходя с “по-низшите”.

Кучето ме учи на отговорност. На дисциплина и програма. То е душата на семейството и “жива играчка” за децата. Когато съм я вземал на спортен лагер, или разходка, винаги ни е “брояла” из планината, показвайки че за нея има група, към която принадлежи и за която е отговорна.

Кучетата, вярвам, ще бъдат хора в следващия живот. А ние какви ще бъдем, зависи от делата ни.

Глобализъм

Спомням си как в сериала “Седморката на Блейк” астронавти се бореха срещу терора на “Космическата Федерация”. Последната завладяваше планети и култури, с цел усвояване на ресурсите им. Подобен сюжет имат и сценарият на “Междузвездни войни” или книгата “Фондацията”, където битката е срещу деградираща Империя.

Някои хора говорят за “Глобално правителство”. Докато народите воюват един срещу друг, докато човек за човек е “Враг”, не сме готови това. То е все едно да поставим глава на тяло, в което градивните елементи – клетките, са в противоречие една с друга. Как ще съществува подобно нещо?

Човечеството е жив организъм, населяващ планетата Земя. Да, ще бъде странно наистина, ако срещнем братя по разум и нашата делегация се представи като жители на Китай, Германия и Русия например, а не на Земята. От друга страна дали Човекът представлява интересите и позицията на Планетата, или личните и на неговата нация?

Глобализмът се подплатява и от идеята за “вечен живот” и единение с технологиите. Някои наричат това “Трансхуманизъм”. Лично бих го нарекъл безхуманност. Еволюцията е възможна, когато душата променя формата в която се проявява. Заключвайки я в дигитален затвор ние отнемаме възможността ѝ да продължи своя път, очертан от Вселената.

И все пак възможно ли е Световно правителство? Ще бъде ли това в помощ или ущърб на Човечеството. Ще се обезличат ли нации? Ще има ли повече бедни и гладни и ще попаднем ли под мощта на единна диктатура? Ако хората обхождаха братски един с друг, то такава опасност няма.

Всички империи са претърпели крах. Те се превръщат в тромави структури, които подобно на динозаврите не са успявали да задоволят своите нужди. Империите имат за цел да покоряват, да универсализират било то религия, език или култура. Така масите се управляват по-лесно.

Нито една империя, обаче, не е поставила до момента Човека или Живота, в центъра на своята култура. Може би единственият опит в историята, която познаваме, е на императора Ехнатон, който поради силно различие с парадигмата е претърпял крах.

И така ние чакаме. Докато чакаме се трансформираме и еволюираме. Можем да допуснем Светът да се управлява от мъдри, загрижени за благото на всеки отделен индивид, хора. Това трябва да са просветлени души, които знаят своето и на Живота предназначение.

Докато материалното и печалбата, докато желанието за “вечен живот” (а той наистина е вечен), от неосъзнати души движи Човечеството, братството и единството са невъзможни. Подавайки си ръка ще осъзнаем, че Вселената е безкрайна. Че има ресурси за всички. Че най-голямото богатство е Животът, който ни е даден и че зад него се крие Разум, чертаещ бъднините ни.

Дишай

Не знам дали усещаш как вятърът те гали, братко,
че Балканът и шубракът те познаха.

Те не са народът на таз Земя,
ала който ги познае се променя.

Сега отново те прегръщат,
разходи се, дишай.

С този дъх си расъл
и децата ти ще вдишват.

Не се срами от другите,
от престъпните им помисли, дела.

Където и да си ти – вдишвай
и мисли си за Дома.

На Теди
10.04.2021 г.

« По-стари публикации По-нови публикации »