freebreeder

словесни проблясъци

Избори 2024

Минавайки покрай софийско училище, в което се изучават западни, а и източни езици, чувам скандиране “БКП”, пляскане или тропане. Казвам си “Прости им те…”, ала се сещам как и ние като дечица правехме същото в Алианса. Само че бяхме на по 5-6 годинки.

Политиката ми прилича на шоу, в което участват оперирани от Човешки чувства и съвест, актьори. Те сякаш обслужват невидими за обществото интереси и вземат своята немалка комисионна за делата си, независимо че повечето от тях внасят болка и разкол в социума.

Може би винаги е било така. От времето на Пландемията усещам натиска на повечето въвлечени в политиката, спрямо „обикновения“, нормален Човек. Който се труди, гради, спазва закона, има морал и може да мисли. Той бива окарикатурен и сега на мода са технологии, перверзии и войни. Жалко, приятели, е че агитационните листовки не стават дори за лични нужди…

Любляна

Когато човек пише за нещо, което обича, го прави с радост. Пръстите му летят по клавиатурата. Идат, като звуци. Създават мелодия, уловима от търпелив читател. Усмихват, задълбочават, вълнуват.

Любляна е малък, всъщност не толкова малък, китен град, чиито център е опасан от река. По нея се движат баржи, учат на ветроходство и плуват с каяк. “Градът на Дракона” е притегателен с красивите павирани улици, но най-вече със сградите и орнаментите в Сецесион и Югендщтил.

Новата архитектура е монолитна, отвесна, обемиста и скучна. Ала детайлите, графитите, духът на миналото, който е вплетен в тях предизвиква любопитството и дава възможност да откриваме. Любляна е град за откриватели. Можете да го откриете за няколко дни, или преоткривате до живот. На мен ми се случи да открия веднага хижа Рожник, да намеря пътя към замъка, или анархичната обстановка на К.Ц. Метелкова.

Само че… Всяко нещо с времето си. Любляна те чака. Да се върнеш отново, като вярна и тиха жена, със своята хубост. Словенките са рядко красиви. Снажни, със светли очи и дълбоки деколтета. Осъзнати за своите качества, те се поддържат, показват част от плътта си, усмихват се и кокетничат.

Мъжете са едри, без бирени коремчета. Тренират редовно като можете да ги видите сутрин на спортните площадки до протестантската черква или парка зад Замъка. Подстригани са късо и гледат малко лошо. Можете да ги чуете как се карат вечер, но в рамките на по-западнали места. Не са хора, с които бихте искали да си имате проблеми. Да не забравяме че Словенците, извоюват своята независимост за десет дни, през 1991-ва.

Заобиколен от планини Любляна е зелен, изключително зелен град. Колите, които се карат, са повечето комбита или малолитражки. Ще видите и електрически, отново комби или малки автомобили за доставка. Градът инвестира в своето “зелено” бъдеще. Ала той диша. Диша чрез Капитала, който се влива в него от цяла Европа. Диша и от чистата Природа.

В Любляна няма много какво да се види, но има какво да се научи. Отдавна не съм правил толкова много снимки. Да потичаш из парка Тиволи, да си на две крачки от гората зад замъка, да опитваш десетки вкусотии. И зад всичко това стои сложна и методична капиталистическа машина.

Ще видиш как в евтините хостели персоналът се състои от индийци. Не мога да си ги представя да говорят Сърбо-Хърватски. Как сутрин до кошчетата има разхвърлян боклук, защото тук, приятели, има свръх консумация. Тук се харчи, тук се създава измислено на места, изкуство. Тук можете да видите и разхождащи се или целуващи се, хомосексуални двойки.

Изобщо хубавото и лошото на Западния свят са се събрали на едно място, което е благословено от Бога. Стъпило на основите на Реформаторството и строгата немска школа и все пак славянско. Русо, гостоприемно, познато.
Любляна, видяхме те отново, до следващия път. 28.V.2024 г.

Истината

Истината е, че такова “чудо” не съм виждал в миналото. През последните години се наблюдаваме следната закономерност: времето е слънчево, небето синьо и ясно. След известно време започват да прехвърчат самолети, които покриват небесата с надлъжни и напречни линии, образуващи решетка. Линиите се разстилат в покривало в сивкав цвят, като температурите падат, слънчевата светлина бива силно редуцирана а нерядко след това и вали.

В Интернет има доста информация по темата за Гео-инженерството. Това е тема, която военните са разглеждали от десетилетия. Една от идеите идеите е за изстудяване на земната повърхност чрез редуциране на интензитета на достигащите я слънчевите лъчи. Използват се наночастици от Алуминий и Барий. Друга, за “засяване” на облаци, чрез впръскване на сребърен йодит.

Свидете ли сме на експеримент, който засяга хората, живата Природа, растенията. Експеримент, вероятно стоящ в основата на природни катаклизми. Сахара я имаше и миналия век, ала пясъка от нея не бе така видим и осезаем като днес. Време е да потърсим отговори на важни за съвремието ни въпроси, за да живеем в чиста за всички ни среда.

Прилагам статия от египетски учен по темата:

https://www.researchgate.net/publication/336761130_Weather_Engineering_and_its_Undesirable_Side_Effects_on_the_Environment_Natural_Resources_Agriculture_and_Human_Health

Спортен център Дескрим

Минавам покрай спортен център “Дексрим”. Място, със спорна слава през 90-ти години. Там тренирахме с приятели, като деляхме огромна зала със спортуващи Карате, Бокс и други спортове. Имаше ринг и си спомням как понякога се качвахме на него с нашия треньор, за да правим лек спаринг.

Днес “Дексрим” е поредната сграда в България, оставена на произвола на съдбата. От нея зеят изпочупени прозорци. Погълната е от растителност. Изпоцапана е с графити. Питам се, не Ви ли е срам от “Министерството на Спорта”? Да оставите център с подобен капацитет да се руши?!

Същевременно се наливат пари в инициативи като “Спортна София”, където, обаче, за да тренираш “елитни” спортове като Тенис, или Плуване (да, дори плуването се превърна в “елитен спорт”), плащаш сериозни суми за наем или тренировка. Спорт, наука, култура, това придава облика на една нация…

Работа и развитие

Някой може да каже, че няма работа. Не, работа има бол. Само че някои се опитват да я направят “виртуална”. Това ще рече никой да не си цапа ръцете, но да намери начин да лапа. Днес виртуална работа, утре пари, в други ден храна. Това живот ли е? Виртуален живот!

Работа има достатъчно. Така ще е до живот за всеки, който иска да се развива. Да е полезен на другите. Да научи нещо ново. Който не е движен главно от материален интерес, въпреки че се опитват да ни направят роби на материята. Да си плащаме…

Съпругата ми казва, още с раждането. Не, Човекът не е роден да плаща. Човекът е роден да се учи. Да се развива, да се радва на Живота. Да изпълни Волята Божия. В това се заключва смисъла на съществуването му. Работата? Огледайте се у дома, по улиците, в сградата в която живеете. Тя ни чака!

Общности

Няма да гласувам, защото не вярвам, че държавата е правилната структура за добруването на хората. Моето мнение е, че това са общностите. Общности, в които хората си помагат един на друг, спрямо своите възможности и ресурси. Общности, в които никой не паразитира на гърба на останалите. Общности, в които се вземат важни решения, на база гласа на всеки член.

Общество, в което не е нужно да има полиция, или военни, понеже хората ще са добри. Ще са разбрали посланията на Великите Учители на Човечеството и ще ги прилагат. Не само на думи, но и на Дела. Общество, в което няма да има пари, или ако има, ще бъдат ползвани в неговата рамка, без централизиран контрол. Пари, които имат покритие чрез труд и знание.

Общност, чиито членове, учени и философи, уважават Живота и се прекланят пред Творението, което го създава. Учени, които не дръзват да създават оръжия. Лекари, осъзнали своя свещен дълг и стоящи далече от лобизъм и ужасяващи експерименти. Членове, разбрали своя дълг към Ближния, своята роля и мисия на Планетата. Аз вярвам че ще бъде, а Вие?

11 Май

Скъпи приятели, днес по стар стил празнуваме Св. Св. Кирил и Методий.
Казано е, “В Началото бе Словото и Словото бе у Бога и Словото бе Бог.”

Словото е това, което може да обедини и раздели хората. Чрез Словото хората са били повеждани на войни, но и борили за своята Свобода. Словото е това, което ни помага да общуваме и си задаваме важни въпроси.

Да тачиш Словото, означава да казваш Истината. В днешно време всички ние имаме нужда от Истината, като мехлем за душите си. Истина, която да ни освободи от илюзиите, омразата и създадените граници помежду ни.

Светъл празник!

Вечен дъжд или Геоинженерство в действие

В моето детство сезонът на дъждовете бе Есента. Всъщност в София не валеше толкова често. Не си спомням за големи наводнения. Може би веднъж или два пъти наблюдавахме от прозореца, как шахтите на ул. Раковски преливат. Как кафявата вода на бързеите клокочи. Тогава си мислех за Библейския Потоп и се молех, или надявах, че водите няма да се покачат. Че ще вали може би ден, или два.

Намесата в Природните цикли, целенасочената манипулация на Времето, е престъпление. Престъпление срещу Човечеството, срещу Животинския и Растителния Свят. Ние не знаем какви могат да бъдат последствията от Гео-инженерството, но това, което наблюдаваме и за което писаха медиите относно Дубай ни навежда на мисълта, че последните ще бъдат тежки.

Когато се провежда един експеримент, който засяга живия Свят, който засяга осъзнати същества, които чувстват, мислят и имат право на Живот, то последните, още повече щом става дума за Хора, трябва да бъдат информирани. Само че никой не информира “масата”, както за експерименти с ядрено и конвенционално оръжие, така и за опити, свързани с манипулация на Времето. Масата, масата трябва да се събуди и потърси сметка…

Денят на Европа

Когато Европа забрави деня на своето Освобождение, ден в който Фашизмът е смазан, ден в който става възможно страните да си подадат ръка и съществуват по Мирен начин, то става нещо странно. Не, нещо страшно! Това е като ние Българите да забравим, че сме били под турско робство. Човек, който не помни каторгата, не отдава значимостта на това да бъдеш Свободен, да живееш в Мир, е склонен да повтори грешките от миналото.

« По-стари публикации