Лабораторни изследвания потвърждават наличието на изкуствени наночастици в дъжд и сняг. Пробите са увеличени чрез електронен микроскоп. Какво се случва в небето, кой е отговорен за експериментите, провеждани в него и как те се отразяват на Човешкото Здраве?
посипи главата си с пепел. Радостта ти ще е кратка, победата обвита в кръв, която ще зове за мъст. Ти не позна Спасителя, не позна и собственото си лице, което трябваше да носи светлина в Света. Сега носиш мрак и скръб и ме караш да оттегля десницата Си от теб…
Животът е свещен войниче
който с шмайзер патрони сееш,
смърт и ужас, в детските очи.
Да те попитам – виждал ли си
как някой прави първи стъпки?
Спасявал ли си му живота,
вадейки от гърлото му нещо?
Да си треперил, когато оперират другия?
Да си сглобявал мебели, подреждал,
ремонтирал къща? Гнездо семейно да си свивал?
Свиваш рамене, нехаеш и сееш ти куршуми.
Дали е Богу това угодно, знаеш ли?
Животът е свещен войниче, оръжието ти хвърли.
Да мъчиш човек, дете, добиче, знай
преброени са твоите дни.
Да виждаш рибки как се раждат,
растения как никнат от земята,
да помагаш Животът да укрепне
да заякне, това е на Човека занаята.
Оръжие да се произвежда,
да се продава и използва, е грях!
Това е противно на Живота.
А той, изплетен е от Мислите на Бога,
от създания чудни Елохим тъкан
и вдъхнат Божият Дух живее,
ражда се, твори, развива.
Там, където Животът не е
и ти не си войниче. И няма
свои, чужди, врагове
Земята е на всички!
Хвърли оръжието
брата погледни,
разруши заводи за муниции,
фабрики за смърт.
Бъди Човек, на бъдещите дни
Не сей ти смърт, а всички пожали.
София, 08.06.2025 г.
Гералд Хойзер споделя статистика относно смъртите случаи, страничните ефекти и необходимостта от постъпване по спешност болница, в следствие на инжектиране в тялото на експерименталните препарати. Цитират се статистики известни в ЕС, САЩ и Австралия, базирани на официални източници.
Дали Българинът ще се почувства повече “европеец” държейки заветната валута в ръка? И какво ще му говорят символите изобразени на нея? Лика на Моцарта, голата гръд на Революцията, Пантеона? За човек, който говори няколко западноевропейски езика, тук не включвам Английски – помислете си за Брекзит, вероятно тези символи ще значат нещо, може би много.
Да, ние обичаме да се возим в западни коли. Усещаме техния комфорт, стабилност и качество. Само че това няма нищо общо с посланието на Западна Европа за култура, за просвещение за ренесанс. Знаем, че бедното, най-вече в духовен план, общество, търси начин да се облажи от Съюза. Истинската облага, обаче, е да се познава културното наследство на Европа.
Само че в наши дни, съдейки по фарса на Олимпийските игри в Париж, по отношението към емигрантите, по подкрепата с оръжие за страни, които не са членове на съюза, в които върлуват неонацистки организации, или които извършват геноцид и етническо прочистване, няма и сянка от възвишените идеи на мислителите и просветителите от Средна и Западна Европа.
Така че щем не щем ще получим цветните хартии. Ясно е, че след тях ще желаят да въведат дигитални, уж “по-екологични и сигурни”. Накрая раята да му мисли. Простете, но ръководството на ЕС е разследвано за корупция в огромен мащаб. Да не говорим за далаверите и липсата на прозрачност при сключване на договорите за покупка на експериментални препарати.
И ако перефразирам думите един наш не много начетен и даровит “политик” – ЕС, в лицето на своето ръководство, в момента се е превърнала в машина за производство на оръжие, за милитаризация, подкрепящ режими извършващи престъпения срещу Човечеството и с такова високо ниво на корупция, че на практика срина трудолюбието у тези, у които сърца са користолюбиви.
Преди близо десет години предложих на приятели да основем сдружение, като една от целите му бе да създаде проект, Интернет сайт, на който хора да могат да качват информация относно нарушения по пътищата. Да могат потребителите да добавят видеа, снимки и др, за да може органите на МВР, в случая КАТ, да се самосезират. Колегите ми бяха скептични.
И как няма да бъдат след като научаваме че този или онзи нарушител били с протекция. Предполагам, че голяма част от нарушителите е възможно да са държавни служители, които злоупотребяват със служебното си положение, а нерядко и със служебните си коли. Нерядко съм виждал какво ли не по нашите пътища. А всички ние плащаме данъци за тяхната заплата.
Та когато споделят че определен сайт, на който има “черна статистика” бивал атакуван, освен ако това не е реклама (или антиреклама), на съответния хостинг доставчик, не се учудвам. Животът в България, и по пътищата, е оцеляване. Натиск на по-силния, с по-големия, по-тежък автомобил. С фалшивите сирени и лампи и залепени трибагреници и стикери по стъклата.
Истина Ви казвам, ако се не обърнете, и бъдете както децата, няма да влезете в царството небесно.
Матей 18:3
Да има Мир на Земята, да се радват Децата, да почитат отца и майка си, да любят Другите, животните, птиците, рибите, растенията и всичко Живо, създадено от Твореца!
https://www.bible.com/bg/bible/22/MAT.18.BG1871
Попитаха ме днес, какво съм написал за празника. За Словото е казано най-важното, същественото, в Евангелието от Йоана. Словото, езикът, ни обединява, дава израз на мислите ни, обвива понятията в думи, идеите в плът, а изричано от Бога е градивна сила, раждаща Вселени.
На Земята Словото е и лек и меч. То може да повдигне Човека, да му даде кураж, сили, да продължи напред. Може и да послужи за неговото унижение, обида и скръб. Словото е сила, която само ние хората употребяваме в пълния диапазон, може би поради ограничения на други наши сетива.
И все пак Словото е това, което е залегнало в книгите. С което писатели и поети предават идеи идещи от по-високи Светове. Майката учи детето си чрез думи, чрез песни. Пее и го утешава. И то става Човек на Словото, което в добрия и пълен смисъл би означавало една Разумна Душа, която се ползва от силите, които са ѝ дадени, да се изразява в Света.
Потъпкването на Словото е изричането на лъжа. Обидата, жестокият и вулгарен език. Пошлото отношение към думите и начинът, по който се употребяват. Вижте как един човек борави със Словото. Това говори много за него. Както на лицето и ръцете му, така и връз хартията и в изреченото Слово, се отпечатва характерът на една Душа.
В днешно време виждаме много “вълци в овчи кожи”, както е рекъл Христос. Те ползват словото да разделят и насъскват хората едни срещу други. Да се водят войни, да се мразят нации. Това не са хора на Словото. Това са неосъзнати същества, които разцепват езиците си в желанието да повлекат хората към бездна. Само че Истинското Слово остава.
То няма да говори обидно. Ще е кротко и се влива в ушите като мехлем. Ще буди умовете и ги повдига, да си задаваме въпроси. Ще отразява Историята и ни учи на нея. Истинското слово, като на Омира, като на Толстоя, като на всички велики умове и творци на този Свят, не отмира.
Ние сме благословени, защото живеем във време в което Словото е достъпно. Нищо, че се опитват да ограничат свободното изказване на мнение. По това се познава кой е за Истината, понеже тя не се плаши от дискусия. Не се плаши да блесне и сама се доказва. Всички ние интуитивно я усещаме и се противим, когато е потъпквана.
Да пазим заветите на предците и на всички Учители на Човечеството, които са познавали Истинското Слово и са го споделили с хората. Казват, че сме тук да учим. Да разделяме Доброто от злото, неистината от Истината. Да “отделим зърното от плявата” и остане у нас само ценното.
Словото е това, което завещаваме на нашите деца. На рода и нацията, сред които сме се родили и живеем. Сред които ще направим преход от този, към други светове. Познанието на езика е богатство, на множество езици – мъдрост. Нека градим, но не като Вавилонската кула, ала нашият Градеж да бъде богоугоден и Словото ни звънко и ясно, като чисто злато.
Нито един човек не би напуснал родината си за да се установи постоянно на друго място, не би имигрирал, освен ако условията в неговата страна не станат непоносими. Ако нейната политика е насочена насочена към репресии на населението, към милитаризация против волята на хората, към водене на война с друга страна или страни, тогава е нормално човек да напусне.
Да напусне, за да потърси по-добри социални и трудови условия на Живот. И би го направил с право. Защото никой не иска да живее в безправова държава, там, където законите не се спазват, където достойнството му бива потъпквано и където узурпиралите властта не работят в името на Народа. Т.е. всеки търси Обетованата земя, а такава я правят нейните жители.
Емиграцията, понякога, в фактор за спасение. Да си спомним как са бягали евреите и други малцинства, от нацистите. Но същото са преживели всички, които са се оказали политически противници, неудобни за властта хора, мислители, желаещи да пътуват извън поставените изкуствено ограничения в тоталитарни страни, хора на изкуството. Хора, които търсят Свобода.
Ако говорим за колониализъм, то това се наблюдава най-вече от страна на по-развити технически и най-вече откъм оръжие цивилизации, като главен интерес представляват подземни богатства и ресурси на окупираната и колонизирана територия. Местното население не играе никаква роля и в повечето случаи колонизаторите го унищожават целенасочено.
Примери за това ще намерим в Историята, като завладяването на Южна и Северна Америка от европейските преселници, колонизацията и експлоатацията на хора и ресурси в Африка. Движението на етноси и населването на определени региони в близкия изток. Колониализмът е целенасочено заселване с цел заграбване на територии.
В днешни дни сме свидетели на два феномена. От една страна процъфтяващи в миналото страни от Африка и Близкия Изток, като Ирак, Сирия и Либия, с милионно население, бяха подложени на агресивни военни действия и санкции, което доведе до техния разпад и до масова миграция. Арабите, идещи от тези страни в Европа, не търсят просто работа. Те бягат от геноцид и граждански войни.
От друга страна апетитни за живеене места биват колонизирани от определени етноси или народности, като преди това там е било проведено етническо прочистване, имало е гражданска война или тамошното правителство е доведено до срив и невъзможност да се справи със ситуацията. Така че имаме две страни на монетата – емиграция и колониализъм, като причините за тях бяха засегнати по-горе.
Истината е че хората могат да съжителстват заедно, независимо от своя етнос или вероизповедание. За това е необходимо разбирателство и толеранс, които са възможни само в мирни условия, Процъфтяващите страни имат силно управление, ценят трудовите и умствени ресурси на емигрантите и се стараят всячески да избегнат военни действия.
Уважаеми гражданино Кашин, моля Ви да насочите вниманието на Вашите читатели към книгата на Мишел Кордей “Високите комини”, за да се запознаят с нея.
Из страниците и ще намерим първопричините за водене на война, идеите, които Вие споделяте и които са слабо известни във Франция. Там именно бихме видели (нещо за което и двамата имахме подозрения), че Световната война е дело на хора на капитала, които са крупни индустриалци от различни страни в Европа, които най-вече са я желаели, лансирали като необходима и са я удължили. По този начин те правят състояние, увеличават своето богатство и извличат огромни ползи и и се отдават с такава страст, че унищожават Европа, самите себе си и разделят Света.
Чуйте Кордей, относно темата която той силно засяга със цялата сила на своето убеждение и талант.
“Тези хора приличат на високите им комини, на всички тези феодали, изправени един срещу друг по продължение на границите и чиито вътрешности безспирно, денонощно, пълним с минерали и въглища, за да може в края на краищата да се излеят в метал. Самите те, незадоволимият им апетит, изискват неуморно да хвърляме в огъня, във време на война и мир, земните богатства и плодовете на труда, и хората, да хората, във вид на войски, на армии, насочени хаотично към отворената пещ, за да положи в техните крака, слитъци, още и още слитъци. Да, ето това е техният символ, техните говорещи оръжия, описващи образа им. Това са истинските високи комини!” (страница 163)
Следователно тези, които умират във войната не са сигурни защо го правят. Същото е по време на всяка една война, но не и в същата степен. Тези, които падат мъртви в Жемап не се лъжат, относно каузата, на която са се отдали. Този път липсата на интерес от страна на жертвите е трагична. Хората си мислят че умират за родината, само че умират за индустриалците.
Силните на деня разполагат с три неща, нужни на модерните предприятия: фабрики, банки и вестници. Мишел Кордей ни показва как те използват трите машини за да унищожат Света. Точно това ми дава обяснение за един феномен, който ме изненада, не сам по себе си, но по неговата сила и за който историята не е дала сходен пример: това е, когато човешката омраза, омразата на един народ, се увеличава във Франция с огромна сила, отвъд всякакви граници, заедно с надигналите си омрази в същата страна от войните от времето на Революцията и на Империята. Тук не говоря за войните на стария режим, които не направиха вражеските народи омразни у Французите. Този път, у нас, една омраза, която не може да се уталожи, ни кара да забравим личните си интереси и да загубим връзка с реалността, без в същото време да усещаме тази страстта, която ни обзема, иначе бихме я намерили за доста слаба.
Мишел Кордей ни показва много добре, че тази омраза е създадена от големите вестници, които остават виновни и до момента, за едно душевно състояние тласкащо Франция и цяла Европа, към нейната гибел. Духът на отмъщение и омраза, казва Мишел Кордей, е поддържан от вестниците. И тази дива пропаганда не толелира нито несъгласието нито безразличието. Извън нея всичко друго е слабост и страх. Да не ѝ служиш, означава да я предаваш.
Към края на войната бях учуден от някои личности обладани от тази омраза, от един цял народ, като нещо ново, което той намираше за естествено и което аз не приех за такова. Една много интелигентна дама с нежни привички, ме увери, че става дума за новост, и че тази новост е твърде радостна. “Това, рече тя, е знак за прогрес, който се усъвършенства с годините. Омразата е добродетел, даже вероятно най-висшата от всички.”
Попитах я как е възможно да мразиш цял един народ:
“Мислите ли, госпожо… цял народ, това са много хора… Какво? Той е съставен от милиони индивиди, различни едни от други, като никой не прилича на останалите, от които твърде малка част са желали войната, за която още по-малко членове са виновни и чиято невинна маса е изпитала смърт и мъка. Да мразиш цял един народ, но да мразиш противоположностите – добро и зло, красота и грозота.”
Странна мания! Не знам дали ще можем да се отървем от нея. Искрено се надявам. Това е необходимо. Книгата на Мишел Кордей иде във време, за да ни вдъхнови за окуражаващи идеи. Дано да бъде разбрана. Европа не е съставена от изолирани страни, независими едни от други. Тя е израз на хармонично цяло. Унищожавайки една част, нараняваме останалите. Нашето пожелание е да бъдем добри Европейци. Извън него всичко друго е останки и мизерия.
Поздрав и братство,
Анатол Франс 18 Юли, 1922 г.
* * *
Публикувано във вестника Човечество под заглавието “Хората си мислят че умират за родината, но умират за индустриалците”.
Източник: https://www.endehorsdelaboite.com/fr/articles/on-croit-mourir-pour-la-patrie-on-meurt-pour-des-industriels