freebreeder

Es muss einer den Frieden beginnen или Все някой трябва да започне с Мир, е сборник разкази от различни световноизвестни писатели от немскоезичния свят. Сред тях Стефан Цвайг, Ерих Мария Ремарк, Роза Люксембург, Вики Баум, Ханс Фалада и др. Обединяваща нишка е пацифизмът, обрисуване на изкривяванията до които води Войната и следствията от нея.

Докато хранех нашето бебе се замислих с тъга за децата в Газа. За палестинците, избивани с хиляди. За кадрите на мъници без крайници. За разрушените училища, болници и жилища. Давам си сметка, че Човешкият Живот не може да бъде изкупен нито с пари нито с кръв. Че тези, които наистина го ценят, винаги застават на страната на Мира.

Разказите в сборника са разнолики. Те проникват в Човешката Душа и я извеждат на показ, разголена, слаба, трепереща пред терора. Показват сламките, за които се държим като удавници, търсещи смисъл в една реалност, която се разпада. Показват безумието на Войната и механизмите, чрез които военната машина и нейната пропаганда въвличат хората.

На мнение съм, че в днешни дни усилено трябва да се чете литература която отразява чудовищността на Войната. Миналият век е белязан от две Световни войни довели до икономически крах, морален упадък и избиването на милиони хора. За сметка на това индустриалци, банкери и магнати са се облагодетелствали.

Разрушението на Живота, на произведения на изкуството, създаването на оръжия, не е нещо, с което Човекът би могъл да се гордее. Той би трябвало да е Божи представител на Земята. На тази красива планета, на която е поставен като Венец на Творението. Всякаква пропаганда и действия водещи към насилие и Война не са човешки и хуманни и трябва да се ограничат.

https://www.aufbau-verlage.de/aufbau-digital/es-muss-einer-den-frieden-beginnen/978-3-8412-0781-4

Създаването на концентрационни лагери и принудителното вкарване на хора в тях, е характерна черта на Фашизма.

Оливър Стоун – противоречивият режисьор, така телевизия Arte озаглавява документалния филм проследяващ живота и кариерата на този творец от САЩ, по чиято майчина линия тече френска кръв. Самият Стоун участва във войната във Виетнам, бивайки пехотинец, като на база неговите спомени и преживявания създава касовите филми “Роден на четвърти Юли” и “Взвод”. Прототип на главния персонаж във “Взвод” е инвалид от войната. Филмите пожънват множество награди, като режисьорът отправя своя критичен поглед към външната политика на САЩ. Следват филми като Уолстрийт, Джей Еф Кей. Очерци за животи на известни личности, повечето от които очернени от политическия режим на Съединените Щати.

Лично се сблъсках с творчеството на Оливър Стоун търсейки повече информация за предисторията на конфликта в Украйна. Препоръчвам на всеки неговия документален филм Ukraine on fire излязъл през 2016 г., години преди специалната операция от 2022-ра. В него режисьорът дава различна гледна точка на събитията от тази, показана в медиите на Запад.

Кой е Оливър Стоун? Мъж с френска кръв, ветеран от войната във Виетнам, два пъти раняван и награден с ордени. Заснел шедьоври с известни и доказали се артисти. Критик на режима на САЩ, който той намира от 2001-ва година насам за деморализиращ. Историк на “най-голямата военна сила в Света”, показващ нейните тъмни страни. Близък на Владимир Путин, с който правят интервюта и срещи. Провокиращ с филми като “Родени убийци”. Талант, бунтар или Човек, който иска да остави следа.

Език: Немски
Продължителност: 52 мин.

Употребата на оръжие срещу хора е престъпление.

Производството на оръжие е престъпление.

Продажбата на оръжие е престъпление.

Оръжие = Престъпление

Ще те прекарам през Огън
за да те науча на Любиш.

Когато половинката я няма в дома се опитваш да запазиш същия ритъм. Да сготвиш, напазаруваш. Дори направиш палачинки в Събота, въпреки че няма с кого да ги споделиш. Остават откъслечни но свежи спомени, миризми, думи, които отекват о стените.

Чудя се на хората, които продължават, след като половинките им са заминали от този Свят. Някак си събират сили, може би генетичният императив да живеят, им помага. Не знам как бих се справил. Знам, че ми беше много тежко след загубата на нашето куче, Кира и самоубийствени мисли не са ми били чужди.

Днес прекарах доста време в Майчин Дом. На партера, малко встрани от рецепцията. Точно срещу залата за снимки. Видях как едно бебе бе изписано и как братчето му се радваше, тичаше из залата с леля си, красива висока жена на средна възраст, и го целуваше. За обичащия човек няма разлика между бебетата и децата, между “свои” и “чужди”.

Чета прекрасна книга издавана в годините на моето детство, а именно “Книга за младия баща”, на Ярослав Капр. Ако хората се вслушваха в подобни четива и изпълняваха написаното, или най-малкото осъзнаваха важността му, то щяхме да живеем в по-добър Свят. Или най-малкото с повече психически здрави хора.

Трудно се спи сам. Може би на лампа, защото ти се струва, че въпреки самотата те дебнат безброй очи от онзи Духовен свят, в който се подвизават и Ангели и Демони. Над теб бди окото на Онзи, който винаги е буден, наблюдава и не съди.

Представям си как ще споделя на нашето момиче някой ден, запознанството с моята съпруга. Как я видях за първи път разправяща смешна история, че паднала от прозорец при това на глава. Красива, малко тромава, с дълги крайници и зелени очи. Като моите.

Само че трябва да мине много време, преди бебето да може да порасне и разбере смисъла на думите. Вникне в истории и направи логически връзки. Ще запомня тази дата 27 Юни, Петък – ден на Венера и часа, в който нашето бебе дойде на този Свят. По обяд, при силно греещо Слънце. Лятно бебе. После се разрази съмнителна буря.

Животът ни дава прекрасни кадри и възможности, мигове да проявим нашата Човечност. Мисля, че точно затова сме на тази Земя. Да се научим да обичаме, не само себе си но и другите, защото не можеш да обичаш себе си ако си мизантроп, да не правим разлика според раса, кръв, ценз. Не, Човечеството е едно цяло и всеки носи Божия Дух у себе си. Той просто трябва да бъде пробуден за да работи в Света. Радея, радей за България, за хората, животните и Майката Земя, това е твоето призвание.

В момента, в който класическата музика заглъхна по радио Алма Матер, която слушах с удоволствие и бе отдушник сред пошлата, поп музика главно на Английски език, разбрах че малко е останало на нашата Култура.

Да, ако отворим Литературен вестник или в-к Култура, или разните му там Стълби и други напъни на “култур-трегери”, ще установим че голяма част от тях са лобисти, които просто яхват вълната или още по-зле, оставят се да бъдат носени от течението.

Ще пишат срещу Русия, ще говорят за Холокост, но не и за Палестина, ще ровят с пръчка в миналото избягвайки неудобните теми, като за ДС например, и ще се правят на “евроатлантици”. Тоест ще прегърнат упадъчен морал, уж в полза на ближния и Народа.

Съжалявам, това не е така. Човекът на изкуството е Човек с позиция. Той надига глас, когато вижда лъжа и несправедливост. Неговото най-силно оръжие е изкуството, с което Бог го е дарил. Той няма да хване кол или пушка, не. Той ще се опита да преобрази Света с четка, думи, ноти. Творбите на Бах, картините на Ван Гог, словото на Толстой, те преобразяват.

Сега някой казва, че видите ли били сме уж по-интелигентни. Съвременните проучвания сочат, че учениците от развитите страни имат нисък успех, слаба обща култура, липса на основни познания по История, Литература, География. Точните и Хуманитарни науки им куцат. И как да не е така като ги бомбардират с чалга, насилие и пошлост?

Питам, къде е Ренесансовият човек? Къде е дори ученият отпреди 50-100 години. Прощавайте, но в миналото аристокрацията и представители на буржоазията са говорили поне още два-три западни езика свободно. Учели са Латински и Гръцки. Чели са Омир, Римските и Гръцки мислители в оригинал. Сега какво, Туитър, Тик-ток, а мозък йок?!

Не изкуствен интелект е нужен на човека за да изпълни Волята Божия. Той носи своя могъщ Дух, който може да обхване цялата Земя, дори цялата Вселена. Човекът е енигма, която сама разкрива себе си. Нито една машина или технология не може да се доближи на йота до Творението, до Духа и до Душата. Тя е грубо механично подобие.

И всеки, който залага на технологиите, вместо на собственото си усилие, на посоката на вятъра, вместо на Живия Корен, който му дава сили, който го крепи на този Свят, е объркан. За технологиите и технократите, смисъл от изкуството няма. Има смисъл от парата. Има смисъл от обща ниска култура, само че децата на “Елита” учат в престижни и недостъпни школи.

И роб в съвремието е този, който бива управляван поради своето незнание. Поради това, че не носи пробен камък у себе си, да постави връз него Пропагандата. А тя, в това размирно и трудно време, се шири навсякъде. Дерзай Софийски университете, дерзай Алма Матер, без Класика, без устои и без Морал твоят кораб потъва.

Ей ги нашите галфони
в ръката с телефони,
с татуси изписани
слушат чалга и ръсят глупости.

За култура те не хаят
виж да чатят и играят – знаят,
джуките като на пате,
мускулите, виж ги бате!

Прилични са на модно стадо,
млекоустно, голобрадо,
дето види ли парата и на хляба
мекотата, се реди без да мисли.

Що за него е Родина,
Бог къде е, дали има,
родна реч да ниже право –
туй за него не е важно.
И малцина са културни,
учтиви и задружни.

За чужденците дет’ не любят българското, клето,
е по-лесно прости люде,
с ниски страсти и култура,
да оплитат и насочват.

Тука трябва друга почва,
на Език и на наука,
на Култура и Сполука.
Ученият поздравяват,
уважават и признават,
а простака сочат с пръст.

Ученият е призван
да е господар той сам,
на телото и духа си,
на съзнание, ума си.
Елегантен, вдъхновен
той е в Бъдещия Ден.

Бога люби и познава,
Нему чест и почит дава,
с другите е учтив,
а пък със старите – вежлив.

Всичко на умния се дава
и отръки му върви,
той за другите е благо,
всеки него ще потърси
и с благодарност му се отплати.

София, 19.06.2025

Лабораторни изследвания потвърждават наличието на изкуствени наночастици в дъжд и сняг. Пробите са увеличени чрез електронен микроскоп. Какво се случва в небето, кой е отговорен за експериментите, провеждани в него и как те се отразяват на Човешкото Здраве?