freebreeder

словесни проблясъци

Кратки размисли за смъртта

Когато обичаш някого, мило дете, ти го привързваш към Земята. Човек, всяко живо същество, се радва да бъде желано и обичано и остава толкова дълго с теб тук, колкото може. Колкото Бог му е дал и определил. Понякога човек умира преждевременно. Значи Бог го е повикал при себе си, да е част от свитата му и да ти помага отгоре, като Ангел.

Не се тревожи от смъртта, но се старай да обичаш. Да умреш е като да смениш дрехата си. Да се събудиш от сън и окажеш в друг. И така от сън в сън, от Свят в Свят ние пътуваме, докато се познаем или най-вече познаем Бога. А обичайки ставаме Едно. Обичайки Другия, Другите, разбираме връзката между всичко около нас. Затова – дай си време да обичаш.

Казват че Смъртта е пълна инертност. Че камъкът е мъртъв. Не, мило дете, всичко в този Свят трепти с вибрацията на атомите и се движи по строго установени пътища. Сега си представи че се изкачваме по дълга вита стълба на чиито връх ни очаква съкровище. Това представлява животът. Придвижване нагоре, докато разберем смисъла.

Аз също се страхувах от Смъртта. Защото мислех че ще ми отнеме живота, близките, спомените. Най-големият страх е пред неизвестното. Всъщност твоята душа ще бъде винаги с теб. От нас зависи какво можем да запомним от този живот и дали ще можем съзнателно да го пренесем в другия. Понякога е добре да забравим и започнем начисто.

Представи си сега, че си спомниш всички твои животи. В някои от тях си бил жесток и несправедлив. В други нараняван и убиван. Може би ще се разкаеш, или поискаш разплата. Затова е добре да пием от еликсира на забравата и преминем отвъд – чисти и спокойни, като звезди. Светваме за миг на небосклона и скоро пак се спускаме надолу за следващ живот.

Така че не се плаши, но живей. Животът е най-великият дар. Да го живеем с пълно сърце и радост. Да го изпитаме в неговата цялост. С неговите хубости и перипетии. Затова е Живот. Да се трудим, обичаме, понякога изпитваме трудности. Да го живеем с отворено сърце и любознателно да го изучаваме. Това радва и Бога.

Питаш ме за Бога. Не знам. Нито как се е родил, нито дали някога ще залезе. За Него казват, че е вечен. Че ние живеем в неговите мисли. Че сме част от Неговото дихание и само чрез Него осъзнаваме, обичаме и живеем. Хубавото е, че сме част от Силата, градила Космоса. От всичко живо. Това ни побратимява с Вселената, защото няма нещо в нея, което да не е от Бога.

Ако пък си материалист не се плаши. Не е нужно да си религиозен за да признаеш майчинството и силата на Природата. Тя е велик Творец – майстор на формите и цветовете. Вдъхващ живот в малко и голямо. Художник на чудни животни и пейзажи. Обичай и изследвай всичко що природата е създала. Знай, че то иде от друго измерение. Там където всички ние ще отидем.

В кръговрата на живота ние се издигаме и спускаме. Умираме за да заживеем отново и продължаваме така до безкрай, или може би докато открием смисъла на всичко това. Ставаме съ-творци на живота си. Създаваме, заедно с Природата, с Бога защото във всички нас е стаен този същият този творчески импулс. Творецът спи у нас.

И последно – когато се срещнеш със Смъртта – усмихни се. Знай, че тя е предверие към вечния живот и стъпка към трона на Бога. Обичай се и запази съзнанието за себе си. Отлети с него в Космоса и се разтвори.

Георги Атанасов

София, 17-23.05.2021

Антимилитаризъм

Мило дете, няма да те заведа на този светъл празник в музея на армията. Някак си не се връзва с хубавото слънчево небе, което синьо се стели над нас. Там ще видиш чудовища, които човешката мисъл е родила, без да мисли за последствията.

Някой ще каже, че точно на тези оръжия се крепят Мирът и Свободата. Това са лъжи, моето дете. Мирът и Свободата се крепят истински, на отворените и обичащи Сърца на хората. Нито един Мир не е скрепен с оръжие, но с Любов.

Там ще видиш самолети – изопачена мечта на хората да достигнат звездите, превърнала се в жестока игра на разрушение. Хората помнят свистенето на бомбите и воя на сирените, при въздушна атака. Така че не се радвай на крилете на бездушната машина, но на тези на славея и волната птица. Мирът – това е свобода за тялото и душата.

Веригите на танковете тъпчат земята. Рушат пътища, гори и сгради. Техният тътен се чува отдалече. Вместо да се впрегнат да орат и сеят – тези подобия на трактори всяват ужас, както сред хората, така и сред екипажа, който ги кара.

Оръдия и гаубици, гранати и осколки. Шмайзери и патрондаши. Излишен барут, който се вдига във въздуха и обгръща Земята. Колко ли майки са разплакали улучилите куршуми? Колко ли много работници са изработили принудително боеприпаси през войните?

Траншеи и бодлива тел. Окопи и противогази. Летлива смърт, която се носи над земята, покосяваща както хора, така и животни. Всичко това са грозни, уродливи скици на истинския облик, който носи човекът. Истинският човек няма нужда от оръжие.

Когато протегнахме ръце към Слънцето и помислихме че го укротихме, че го взехме в пазва, вместо да го полюлеем и му се радваме, го превърнахме в атомна бомба изпепеляваща мечти и цели градове. Заличаваща деца, мисли и житейски истории.

Подводници и мини, кораби и крайцери, гаубици и манерки. Всичко това е ненужно, мило дете. Човек ще стане пълноценен член на Вселената, истински в този смисъл на думата, когато хвърли тоягата и камъка, които сега наричаме автоматични оръжия.

Силен е човекът който обича. Това е моят завет към теб. Обичай, уповавай на Бога и не се плаши. Не е лошо да спортуваш. Да поддържаш тялото си, да имаш бойни умения. Имай познанията за боя, но не го започвай. Не позволявай да те въвеждат в битка, която не е твоя.

Не позволявай средства да отиват за производството на ракети, но на училища. На този свят има хиляди бедни и гладни хора. Парите отишли за оръжия могат да бъдат насочени към тях. Оръжието е това, което ще отличи хуманния човек от насилника.

Човекът е този, който дава и ограничава свободата на себе си и ближния. Бъди човек на Свободата. Давай Свобода, не поробвай другите и пази личните си граници. Няма да можеш да направиш това с оръжие, но със силен характер, мъдрост и приятелска подкрепа.

Този музей, мило дете е атавистичен – отживял остатък от нашето тъмно минало. Човекът ще се изправи съвсем, когато захвърли оръжието и извърне глава с погнуса, гледайки неговата изработка и употреба. Всички наши знания и умения, мило дете, трябва да бъдат насочени към хармония, единство и Мир. Само така ще познаем Вселената и се докоснем до Бога.

София, 15.05.2021 г.

Среднощно

Понякога издигат се мечти
потъващи в грохота на бурята,
в сенките, когато аз и ти
прошепвахме си, че сме влюбени.

Сърцето слуша в самота
на другия, отчетливия ритъм
и спуска се, като в сълза,
очакване останало без смисъл.

Нощта се стели – сива и самотна
прорязано небето пак трепти,
ще срещна, ще обичам о сиротна,
скоро в утробата си ти ме скрий.

4.06.2020 г.

На твоя прозорец

Политам към Твоя прозорец
да те погледам в нощта –
уморена и спяща,
красива млада жена.

Ще Те съзерцавам и мисля,
ще погаля Твоите коси,
после тихо ще тръгна
обвит в мечти.

В утро мъгливо
Ти на перваза иди,
за бисери росни се вгледай –
моите снощни следи.

Мале мила,

девойка ми легна на сърце,
мома с очи – бадеми,
с гайтани вежди, любими.

Девойка крехка и млада,
с ръце излети от мляко,
с устни разтворено цвете
и душа като на птица.

Мале, залюбих я силно –
сърце ми гори за нея.
Нощем дохожда в съня ми,
диря я дордето заспя.

Синко, що чакаш, любими
момата вземай – открадвай
да не линееш ти чадо
и да не чака тя в мъки.

Девойка щом люби, сине,
момък щом близък приеме,
свежда очите си ясни,
везе кърпа тя и нарича:

„Той ще е момък за мене,
него вечно ще любя
сърце ми трепне и гори,
да дойде и да ме вземе…“

25.05.2020 г.

Що е Любов?

Тъй както ластовиците
в небето се издигат
се стрелва моята Любов
полита сред залеза – красива,
родила се за нов живот.

Ти приеми я, прегърни
да стопли твоята снага,
тури я в сърцето си Любима
да ти нашепва за мен, в нощта.

Любов – това е полетът на птици
свободно реещи се в небеса,
облени в залезни искрици,
споделящи радостна игра.

31.05.2020 г.

Любовна песен

Девойко мила и свята
ти си всичко за мен,
ти си солта на земята богата –
цветно ширно поле.

Очите ти са извори бистри,
от мляко ръцете изляни,
дъхът ти – на дъбрава росата,
а косите ти морски вълни.

Тропни с нозе – сърце разтвори ми юнашко,
да те прегърна
и се отправим щастливи,
по нашия Път, Любовта.

06.2020 г.

Споделеност

А София е цъфнала – зелена
и аз те чакам тези дни
да дойдеш ти при мен
Любима, да сбъднем нашите мечти.

В шума на клонките аз чувам
как викаш името ми днес,
как молиш се и радваш
да сме задно.

И Витоша красива е Любов
ще я измерим в крачки и въздишки,
ще бродим в сенчеста дъбрава,
с души безмерно чисти.

Аз зная не ще бъда сам
сред търсения и вечери,
споделена ще е моята страст,
фитил Любовен ще запалим.

А Слънцето така ме гали
подобно Твоите ръце,
гърдите ми с радост пламват –
тупти очакващо сърце.

14.06.2020 г.

Обичай ме

Когато разбереш,
че ме обичаш,
аз ще бъда далеч,
или различен.

Затуй обичай ме сега,
когато съм до теб.
Склони глава на моето рамо
позволи си.
Да обичаш е толкова човешко…

Утре може да ме няма,
ще ме търсиш във вятъра –
играещ си с косите ти,
в солената сълза.

Обичай ме,
животът кратък е,
изпълнен с твърде
много суета.

Без вричане и без илюзии,
без граници и без компромис –
обичай ме, сега!

19.06.2020

Роса от Любов

Тъй както росата пои нозете ми
съм жаден за Теб и любовта ти,
за ръцете ти, за твоята прегръдка, твоя дъх.

Да бъдем заедно обречени,
на страст и радости, без скръб.

Надежда усмихва се със Слънцето,
ще бъдем двамата аз знам,
когато любим се ний искрено – без свян,
но с жар, с плам.

20.06.2020 г.

« Older posts

© 2021 freebreeder

Theme by Anders NorenUp ↑