freebreeder

Спомням си за Сашо дългият. Беше висок, с права, черна коса. Носеше копринена риза и ланец, може би и златна гривна. По онова време беше модерно. Все ходеше с един образ Гелето, който след години стана клисар.
Сашо имаше един сериозен недостатък, бе зависим от комара.

Казваха, че пръскал сериозни пари. Че не може да се измъкне. Факт е, че и до днес не познавам човек, който да не е преборил зависимостта си от хазарта и да е прокопсал. Един ден Сашо ми поиска 500 долара и остави в залог телевизор “Сони Тринитрон”, с плосък екран. Телевизорът беше супер. С ясен образ. Лек, не като соц-тухлите. С вградена антена.

Той така и не дойде в уговорения срок да си го откупи и Тринитронът остана наше притежание. Радвах му се години наред. Така се прави технология. Да изкара много, да не се разваля. Да е здрава. Сега ги правят – ден до пладне. Ала хазартът е бич. Казано е “Пари под лихва да не даваш”. Този, който си играе с парите, играе с хляба си и на своите ближни. И винаги губи…

Има хора, които от първия път ти правят добро впечатление. Дали очите им ще са усмихнати, дали ще бъдат отворени към теб. Има нещо, с което ги помниш и то е хубаво.

Помня, че видях Светозар за първи път на Психодрама фестивала в Пловдив. Той се провеждаше по традиция всяка година в хотел “Тримонциум”. От няколко години насам традицията е прекъсната и мисля, че поради “Пандемията”, или други причини, фестивалът не се провежда редовно.

Сещам, как избрахме с приятели да посетим обучение (или Уъркшоп), на Светозар. Той дойде накуцвайки, подпирайки се на патерици. Лицето ме кръгло, косата черна и дълга, вързана на опашка. Погледът му бе ясен, усмихнат и изпълнен с разбиране. Беше едър мъж, сигурно към сто и повече кила. Групата бе голяма, съставена от професионалисти и гости.

Семинарите, които се провеждаха, имаха отворен характер. Само за някои от тях се изискваше да имаш опит или ценз по Психология, или Психодрама. За този не помня. Помня само, как Светозар седна в центъра пред вратата и групата утихна. Сякаш само с присъствието си, този човек я владееше. Нямаше конфликти, нямаше недоволни, процесът течеше гладко.

Ако не се лъжа той постави листа в краища на стаята, върху които бяха изписани различни емоции. Ние заставяхме в близост до тях и правехме паралел, с усещанията си в момента. После избирахме къде да останем.
Запомних Светозар с неговото присъствие. Като водещ. С патериците, като не разбрахме какво точно се е случило. С благия му поглед.

Днес разбирам, че той е угаснал. Че Бургас, България и Психодрамата са загубили още един Човек, вярвам добър, стойностен, хуманист. Казват починал внезапно. За мен причина за внезапна смърт са стресът, насилието и зле направените медикаменти.

Надявам се ние да продължим делото на Светозар. Човек се ражда с името си и вярвам, че той е носил светлина на Душите, на хората, които са имали нужда. През последните няколко години, а и в момента, всички имаме нужда. От Светлина, от подкрепа. Защото бъдещето е неясно, а настоящето – плачевно.

Годините на Пландемия, драконовите мерки, уж за нейното овладяване, доведоха до стрес, отчаяние и банкрут на немалко хора. Други, като производители на “лекарства” се облажиха. Това време роди патологии. От 2020-та година насам Човечеството страда.

Страда от лъжите на политиците. Страда, от създадени конфликти. Страда, от извършващ се пред очите ни геноцид. Хората, които са истински хуманисти, които обичат Човека никога не биха тръгнали срещу него. Вярвам, че Светозар бе един от тях. Хуманист, човек, подкрепящ. От такива хора има нужда Земята. Светла памет Светозаре и нашите съболезнования.

Нацизмът не е характерен само за една нация. Нацизмът може да се прояви във всяка нация, която реши че е различна, господстваща, избрана да властва над другите. Че има преимущество, че е “по-висша”, на база цвета на кожата си, произхода, религията си. Нацизъм могат да проявят вчерашните негови жертви. Както е казано, “Най-лоши господари са бившите роби.”

Гледам разни реклами на щаба на армията. Иска да вербува войници. Под тях в коментар чета, че сме дарили бойната си техника  на съседни нам страни и сме се оставили на НАТО да ни пази.

От една страна се радвам, че нямаме бойна техника. Не ни е нужна. Не бива да сме като онези, които окупират страни, извършват геноцид и избиват жени и деца безразборно. Уважаващ себе си войник няма да го направи. Уважаващ себе си Човек, никога.

Светът, в новото хилядолетие, няма нужда от оръжие. Няма нужда от измислени врагове. Когато една нация решава да създава биологични и други оръжия, да елиминира останалите, поради една или друга причина, Разумната Вселена, Бог, ще оттегли своята Благословия от нея. Това я осъжда, както и цялото Човечество, виждащо жестокостта ѝ.

Пишат насам-натам, че българин спечелил олимпиада по Химия и Биология. Радват се хората, тупат се в гърдите. Казват, че сме имали умни хора.

За мен умен, добър човек ще бъде този, който ще ползва знанието си за добруване на Хората, на Животните, на всичко, което съществува в Природата. Пожелавам на този младеж, както и на неговите колеги, да не се подава на изкушението и се продаде на корпорациите. Да държи за Истината, за Наука, обоснована на факти, а не на лобизъм.

Щом е Биология, да не участва в разработката на биологични оръжия. Да не създава вируси-мутанти, а след това и псевдолекарства или препарати. Апотеоз за този човек, да бъде Хуманизмът. Светило да бъде отговорността му към Човечеството, към Родината, към Природата. Защото в съвремието ни Науката е използвана като параван за покарване на идеи и закони, които облажват определена социална прослойка, но до време.

Вчера вечерта към 20.00 ч., прибирайки се виждам група хора, които са се събрали на кръстовището на бул. Т. Александров и ул. Опълченска. Виждам колело, насред платното и сърцето ми трепва. Помислям си, че е ударено дете. Че е станала катастрофа. Съзирам и съседи сред събралите се. После установявам, че е някаква гражданска инициатива. Натоварен съм с доста неща и се отдалечавам.

Днес прочитам от медиите, че е имало протест, срещу изсичането на дървета в градинката Св. Николай Софийски, поради ремонта на ул. Опълченска. Тоест има катастрофа. От петнадесет години живея в този квартал и мога да кажа, че само в градинката бяха отсечени 10-20 дървета. Стари, на възраст между 30-50 години. Падне някой клон и режат дървото, до дънер.

Имаме клиент, които бе поел грижата за дървета в парка. Той е квалифициран Арборист – човек, който се грижи за дървета в градска среда. Разправял ми е, че в Германия всяко дърво в града има пломба, номер, и е заведено в регистър, като се следи неговото състояние. У нас идват някакви хора, с умения да режат, но не и да поддържат дървото. Да оформят короната. Да запазят дълго живота на растението.

Имам чувството че някои от българите, уж наши сънародници, са готови майка си и баща си да продадат за пари. За тях думите Истина, Чест, Морал, Качество на свършената работа, са без стойност. Без покритие. Тротоарите на ул. Опълченска в частта си от ул. Пиротска до ул. Цар Симеон, са в плачевно състояние. Ала това не е така от един ден, но от десетилетия.

В тази “държава” се краде, първо от безхаберие, после от инициатива. Оградата на градинката Св. Николай бе свалена и окрадена, а тя бе от ковано желязо с височина близо метър. Тя предотвратяваше преминаването границите на парка, от деца и домашни любимци. Сега няма и частица от нея. За дърветата не се полага никаква грижа освен рязане до дънер.

Не протест, но затвор е нужен за всички “управници”, които не си вършат работата. Които предлагат “решения”, в ущърб на хората и Природата. Които гледат да дадат проекта на “свой човек” и да лапнат комисионна. Да попитам защо са нужни три платна на ул. Опълченска? Да не е магистрала, по която пубертети и инфантилни да си пилят гумите на моторите?

Ул. Опълченска, в тази си част, има нужда от нови тротоари. Има нужда от премахване на основи от разрушени къщи. Има нужда от премахване на “частни паркоместа” пред автомивки и гаражи. Има нужда от поставяне на ограда по края на парка Св. Николай. Този измъчен парк, чиито дървета падат посечени като неми свидетели на човешкото безумие.

София, София, казват че искат да те “спасят”. Боже милостиви, спаси ни от тези, които не работят със Сърце и Разум за града. Които не мислят за останалите, а за джоба си. Които са млади и зелени в духа си, ала изпечени тщеславието си. Които не виждат реалността около себе си, земята по която крачат, ала хвърчат в небесата и са притеглени само от парата.

Луната е кървава,
а теб те няма
и аз просто не знам
накъде.

Свивам се в тъмното
потен, диря забрава
и се будя с мокро лице.

Теб те няма,
Луната заменило е
Слънцето, в ранни зори

сред сиво-розови облаци,
след тежките сънища
след спомени и мечти.

Липсваш ни, Кира

14.07.2024 г.

Казват, че преди хиляда и повече години, българите минават Дунава, обединяват се със славянските племена и образуват българската държава. Тоест държавата очертава своите граници и поема грижа да защитава пряко интересите на своите поданици, като последните стават част от нея на база общ език, етнос, религиозни или други интереси.

Дотук добре. Доколкото инструментът “Държава” защитава интересите на своите поданици, неговото съществуване е оправдано. В момента, в който държавниците натиснат врата на своите поданици, започнат да вземат решения на база идеологически, но най-вече икономически интереси, защитаващи определена върхушка, се явява противоборство.

От една страна имаме един апарат, изкуствено създадена система, чиито оператори движещи сложните лостове на властта, желаят да останат в нея. Или в сянка, но с ръка върху нея. От друга страна имаме Народа. Тази маса, сред която властта нерядко въвежда провокатори, което е нужно на върхушката и пазещите я, да съществуват. Парадокс, нали?

Някой написа, че връщането към Общности би било анархия. За мен анархията е безвластие, или власт на всеки, с оръжие в ръка. Човекът има нужда от социум, от Общност. От среда, в която да се чувства ценен. Да може да развива своите и на близките ресурси. Да създадем дом и семейство.

В нашето съвремие така наречените Западни държави, отдалечени от Християнските ценности, отдалечени дори от Старозаветния Морал, водят яростна борба срещу своите народи. Когато гледам предавания от Европейския парламент, или от който и да е парламент на страна от ЕС и извън него, виждам фарс. Виждам неприкрита жестокост.

Затова и младите хора не гласуват. На принципа на общностите те се школуват, учат занаят, помагат си. Учат и пътуват на Гурбет, само и само за да оцелеят. Защото конкуренцията не е лоялна. В България големият бизнес и структури отдавна са завладени и преразпределени от хора на номенклатурата. Разрови ли се човек все ще открие такава връзка.

В ЕС се раздават пари за всякакви безумни проекти, като по този начин се стимулират финансово приближени и фаворизиращи властта фирми и структури. Съвестния човек няма нужда от пари наготово. Той ще се почувства зле да дава процент под масата. Да надписва сметки.

Някой ще каже, “Ами те така стават нещата моето момче”. Стават, за хора без Морал, без Съвест, без страх от Бога. Кадърният човек разчита на ръцете си, на ума и на сърцето си. Той не влиза в схеми. Кадърните, различните, инициативните, могат да застанат на мушка на властта, която се окопава.

Така се появяват първо “крайно десни”, после “конспиратори”, след това “разпространители на невярна информация”. Повечето неверни неща, през последните години, чухме главно от устните на политиците и техния антураж, включително платени “експерти”. Държавата не е Общност и няма да бъде.

Бай С. надживя свои връстници, работещи в областта на киното и фотографията. С някой от тях, като проф. Румен Георгиев и Митко Хаджиилиев, се събираха всяка сряда в Кева, да похортуват. Бай С. беше винаги усмихнат, с лъскави очи, белнати зъби, вероятно закрепени към чене.

Имаше слабост към хубавите, компактни фотоапарати. Веднъж си закупи от мен малък Rolleiflex, не помня дали работещ на цял, или половин кадър. Беше щастлив да притежава този мъник. След време го видях с компактна, цифрова камера в джоба.

Бай С. имаше татуирана недовършена шестолъчна звезда на едната ръка. Може би на времето е имал любима от еврейски произход. Може би самият той носеше семитска кръв, или имаше свои лични причини. Все пак на времето да имаш татуировка си бе малко срамно.

В Западния Свят са татуирали каторжници. В концлагерите, където хората нямат име, но номер. Татуираха се и необразовани хора, принадлежащи към други социални прослойки и главно от ромски произход. По тялото и ръцете им можеш да прочетеш “Р. завинаги”, имаше също сърца, котви и др.

Сега хората се татуират, сякаш тялото им е платно, връз което могат да рисуват. Пардон, други да рисуват. Да го дупчат (пиърсинг), да го осакатяват, понякога безвъзвратно. А тялото, Тялото е свещено. То е дар от Природата, Бога и хм, знаеш ли бай С., с бялата ти коса, усмихнат и лъскави зъби, макар и фалшиви, щастлив бе ти, че имаше само една недовършена звезда…

Прочитам и чувам, че “народните” представители мислят да въведат още ограничения и такси на хората. Едното ограничение е, кола да не може да мине технически преглед, ако собственикът има задължение към КАТ. Това си е откровено безумие и изнудване.

Да приемем, че в едно семейство има автомобил, който се ползва от трима възрастни. В случай на направено нарушение, последното може да е извършено от един от шофьорите на колата, за което той носи отговорност. Защо намесваме превозното средство? Само ли се движи то, по пътищата?

Второто безумие, за което не съм прочел но чувам, че искат да въведат, е заплащането на такса за достъп до инфраструктура. Като питейна вода, ток и др. Т.е. не ползваш, но плащаш. Въпреки, че инфраструктурата вече е изградена, най-вероятно преди години, с народни или на общността средства. В този ред на мисли да попитам, не е ли редно доставчикът да плаща на сградата, че я ползва като територия за предлагане на своята услуга?

Така собствениците на ЕС могат да решат да събират такси от Софийска Вода, от НЕК, от доставчици на Интернет. Дори да блокират клетъчния сигнал и пожелаят да им се плаща за преминаването му през техния имот или сграда. Безумията и изнудването са насочени към малкия човек. Този, който може и без Интернет, без телефон, но не и без ток и вода.

Алчността е толкова безчовечна, толкова меркантилна, че обезличава пишещия “наредбата”, “закона”. Обезличава потребителя и облагодетелства една върхушка, мафия, съставена от паразити, които усвоиха структури, като достъпа до вода и електричество и сега се чудят как да доят Народа.

Питам къде е Комисията за защита на потребителя, или и тя е платена? Защо не надигне глас, против безумията. Против рекета, против трансхуманизма? Някой ще каже да си мълчим, да сме доволни че имаме ток, вода и че плащаме всеки месец завишени сметки. Не, с мълчане Човек не защитава правата си.

С мълчане са водени овците на заколение. С мълчане се наблюдава геноцид и ставаш неволен съучастник. С мълчане се приемат “закони”, “наредби” и “укази”, които уронват морала, както на институциите, които ги приемат и са въвлечени, така и на самия Човек. На масата, на избирателя на потребителя. Тази гавра трябва да спре.

Гаврата с наложените “Еко норми” за колите. Гаврата с наложените скъпи и не толкова ефективни, камо ли “зелени”, трансформатори на някои видове енергия, като вятърна и слънчева. Гаврата с превръщането на Човека от Божие подобие в ползвател. В дойна крава на корпорациите. В изтривалка за институциите, чиито служители се чудят какво да правят, но не и да вършат нещо градивно за Бога, Обществото, или себе си. Тази игра е жестока.

Пишещите правилата са трансхуманисти, жестоки безлични хора. Или може би не-хора? Наше право и дълг е да се борим против несправедливостта.