Съпругата ми ме заведе на концерт, където можеха да се чуят и видят съвременни поп-изпълнители. Наистина не ги бях чувал на живо и ми бе интересно. Клубът бе малък, скрит в подлез близо до НДК. Влизаш, на входа те пребарват и чукват печат на дясната ръка. Огромните колони дрънчаха, а зад нас, на бара, дами на средна възраст викаха силно и чукваха чашки.

Събитието се провеждаше с цел насърчаване на хората да гласуват за изборите за Европарламент. Малцина се насочиха към масата отрупана със значки, лентички, листовки и други рекламни материали, за които е била дадена прилична сума. Хората бяха дошли да слушат музика.

Изкуството не бива да се смесва с политика. На всеки от участниците бе зададен въпрос дали гласува, защо го прави и какво би казал по темата на публиката. Отговорите бяха твърде клиширани. Никой не сподели, че би гласувал за личност, на която има доверие.

Гласуването в 21-ви век ми прилича на това да се довериш на лека жена и после да разправяш, или замълчиш, че си се минал. Това, което наблюдаваме в България и в ЕС през последните години и най-вече след създадената “Пандемия”, бе разрушаването на хуманни ценности, които са в основата на обществото.

Политиката на ЕС уж е насочена към хората и тяхното добруване, но в прожектираните рекламни клипове не виждаме семейства. Не виждаме насърчаване за раждане на деца. Не виждаме майки. Виждаме странни понякога двойки, хора от различни етноси, но не и такива, ясно принадлежащи към дадена нация или култура.

Лично си мисля, че държавното управление, както и това на ЕС, са отживелица. Този апарат служи само и единствено за облагодетелстване на корпоративни интереси. Лобира, но не в полза на хората. Създава закони и правила, които в крайна сметка водят до ограничения.

ЕС създаде нелоялната конкуренция раздавайки пари на фирми и лица, които да издигнат съюза в култ (познато нали?). По този начин си набави антураж и хора “на хранилка”. Колко финанси потънаха в безумни проекти, само и само да бъдат “усвоени” от въвлечените?

Как да отида да гласувам за ЕС депутати, като не ги познавам? Като те, не познават хората? Като ЕС изпраща пари в страна, раздирана от гражданска война и в която вилнеят паравоенни, неонацистки формирования?

Как да имам доверие на ЕС, след като бяха източени милиарди за експериментални препарати, които да бъдат използвани върху хората, вместо да се потърси произходът на вируса и създадат лаборатории за проучване и създаване на лекарства, на местно ниво?

Как да гласувам доверие на ЕС, след като в Европа се осъжда една страна в конфликт, но не и геноцидът и етническото прочистване от страна на друга?