По билото мъглата слиза –
като невидима коприна.

Като було на невяста,
спускащо се на талази.

Погалва елите,
навежда боровете.
Стъпва тихо.

Сякаш е девица босонога
над дъбравата понесла се.

Шуми гората
с моминска въздишка.

* * *

Все някой ден
ще трябва да повдигне булото си,
за да я зърне и дари с целувка
нейният жених.