Месец: ноември 2024 (Страница 1 от 2)

Не знам дали сте чели “Чумата” от Албер Камю. Да, става дума за това заболяване, което вилнее в малко градче. Болест, която променя начина на живот на поставените под карантина. Показва човещината и отдадеността на лекари и помагащи на болните. Рисува драматични картини за приятелството и Любовта. Имах щастие да го прочета, в оригинал.

В днешно време, в 21-ви век, ме учудва, че при всичките налични лекарства и “напредък” на фармакологията, при заболяване на едно животно се препоръчва ефтанизиране (казано политически коректно), на цялото стадо. Да направим паралел, че по време на “Пандемията” бяха създадени концентрационни лагери за изолиране на пациенти. Т.е. недостъпни гета.

В миналото хората са се борили за всяко животно, за всеки Човешки живот. Да, при опасна зараза болните се изолират, но все има хора в контакт с тях. Лекарите и знахарите са търсели средства с помощта на Природата да облекчат техните страдания, да потърсят причините за болестта и да я излекуват. Тогава Хипократ тържествува.

В днешно време политиката е на заколение, не на лечение. Политиката е на пропаганда и на финанси. Може ли да определиш място за сметище в близост до ферми? В близост до жилищни сгради? Може ли град като Велинград, който пледира за “перла” на минералните извори, наситен със скъпи хотели и басейни, да няма отдалечено и оградено сметище?

Фармакологията, за която споменахме, работи и в друга посока. Най-големият скандал на нашия век, за момента, е сделката на ЕК (ЕС), за закупуване на експериментални препарати за милиарди евро. Според известни учени, като Люк Монтание и Роланд Виезендангер, така нареченият вирус има лабораторен произход и човек лесно може да свърже нещата…

https://www.uni-hamburg.de/newsroom/presse/2021/pm8.html

Може ли една образователна институция, с история при това, да си позволи да лансира кадри, които отсъстват в началото и в края на езиковия курс? Които не спазват графика на провеждане, договорките си с курсистите, а предпочитат да отидат на събиране в посолството? За две години в тази институция се нагледах на такива пошлости, че ме хваща срам.

Проблемът с професионализма е повсеместен. Не само в България, но и по Света. Съзнателното сваляне качеството на услугите, сриването на морала на извършващия ги, приемането на това, като нещо нормално, води до грешно изписване имена на лекарства в рецептите, арогантно поведение от страна на хора на държавна заплата и липса на всякаква лична инициатива.

За мен, като човек, който изкарва хляба си от малък и който се счита принадлежащ към определена гилдия, професионализмът в която и да е сфера, отношението към Труда и Другия, още повече щом са ти посветени неговото Здраве, Бизнес или Благополучие, са отговорност. На нея се учим всички, но когато човек поеме по пътя на услугите, то става негова природа.

Сега по улиците на София виждам коли на стойност 100-200 000 може и половин милион лева. За мен човек, който кара подобен автомобил в страна, с разбити пътища, движещ се срещу забранен знак, където стари и млади бъркат по кофите, купен с пари “усвоени” от някои европроект, не заслужава уважение, колкото изкарващия честно и с труд хляба си.

Евросъюзът, с неговите “проекти” и раздаване на финанси на “свои” хора, оградени с адвокати “специалисти”, създаде едно поколение, каста, за мен – паразитно общество, което разчита само на поредната финансова инжекция. Това не са хора, борещи се за насъщния си. Не са отрудени и неспящи предприемачи, вземащи заеми и биващи коректни платци.

Ужасът, който наблюдаваме, ужасът дирижиран от ЕС и който може би ще гледаме още някоя друга година, лобизмът за купуване на фармацевтични препарати, насажданата у хората вина , налагането на санкции, опитите да се заглуши гласът на будните и отговорите хора, ще доведе до революция. Защото по този начин нещата не могат да продължават.

Европа не може да насърчава липсата на ценности и морал. Люлката на съвременната Западна Философия, не може да отрича Здравия Разум. Не може да се пренебрегва стойността на Живота, важността на Семейството, ролята на Майката, като родител и възпитател.

Ограниченията, които се налагат, създаването на проблеми и потушаването им със сила (да си спомним какво се случи във Франция преди две години), водят до абсолютно дистанциране на разумния и отговорен човек от прогнилата мрежа на властта. Хората не искат да гласуват, няма за кого да гласуват, защото всички политици са оплетени в коварна схема.

А мрежата се прокъсва от силните, от будните, от добрите. Мрежата се прокъсва от отговорните, от тези, мислещи за Бъдещето.

Вчера в София бе един прекрасен ден. Небето лазурносиньо, чисто. Слънцето грее и дава сили. Природата се събужда. Имаш желание за работа, настроението е повдигнато. Изобщо ние се влияем от времето, от атмосферните условия и това се отразява на нашето психофизическо здраве.

В края на деня отново полетяха самолети, покривайки небето с успоредни линии. Едни на Югозапад, закривайки диска на Слънцето, Други на Северозапад. Тънки, повтарящи се линии, които предполагам, са чертани през цялата нощ. И днес, не за първи път, след хубав, слънчев ден, осъмваме с навъсено небе, покрито с тънки като воал облаци.

Ако потърсите информация ще откриете, че има няколко основни програми за Геоинженерство – SRM (Solar Radiation Management), целяща да намали притока на слънчеви лъчи към Земята, разпръсквайки в атмосферата аерозоли и алуминиеви наночастици и Cloud Seeding (буквално засяване на облаци). Последната, с тежки последствия след приложението си в Дубай.

Според Нюрнбергския кодекс човешко същество не може да бъде подложено на медицински или друг експеримент, който би застрашил неговото здраве, без съгласие на участващия в експеримента и без лекарски контрол. Провежданите в земната атмосфера експерименти са в разрез с този кодекс. Те са в разрез с всякакви етични и екологични норми.

В съвремието можем да говорим за “климатичен фашизъм”. Той се изразява от една страна в насаждане на вина у обикновения човек, че е “отговорен” за катастрофи свързани с “природни” явления. От друга, с използване на множество различни технологии за модификация на времето и локалния климат. От трета, с въвеждане на забрани и пропагандиране на идеология.

Климатът е част от Природата, от циклите на нашата Планета. Той не трябва да бъде управляван. Времето не бива да бъде модифицирано. Вина за възникнали катаклизми би трябвало да се търси от една страна от провеждащите експерименти в атмосферата, от друга в разпоредби за унищожаване на диги и бентове.

Времето, времето ще бъде наше, ще разцъфне и спомогне израстването на хората, само и единствено когато Обществото има право на глас и контрол върху него. Това означава своевременно спиране на всякакви експерименти застрашаващи човешкия живот и екосистемата и прозрачност по отношение на истинските причини за климатичните промени.

Наскоро гледахме със съпругата ми финландски филм за младо семейство, което избира да живее на отдалечен остров. Основен поминък беше тяхната крава, като стопанката рискувайки живота си я спаси от заколване, понеже знаеше, че само имайки животно могат да изкарат зимата. Встрани от това бих споделил, че конкретният филм и европейското кино, в по-голямата си част се различава от продукциите бълвани от Холивуд.

Ако направя сравнение с тях бих казал, че създадените там филми са в голямата си част повърхностни, изпълнени с насилие и вредни послания, доколкото конкретният филм показа главните персонажи като отдадени, обичащи се и вярващи хора. Такива, които биха градили.

Отново ще спомена големия Йовков, който описва силната връзка на селянина и семейството му с животните. Кравите, добитъка, те са съратник на селянина в обработката на земята. Те му дават блага, за да преживее трудните времена. Чрез техния продукт се изхранва градът. Селото, земеделието и животновъдството, хранят всички нас.

Да, някой може и да злоупотребява с животните. Да, друг може да гледа на тях като на стока, като на възможност за субсидии, ала за трети животните са другар и начин да изкарва хляба си. Всеки сам преценява по какъв начин и с какъв морал да върши труда си. Политиците са пример за никакъв.

Да видя Българин че плаче, че ще му отнемат животните, че са нарочени за болни и за заколение, сърцето ми се къса. Защото, приятели, когато лошите чукат на вратата на съседа, скоро ще чукнат и на нашата. Защото живеем във време страшно и разделно, като се всява страх и омраза сред хората, Народа. А един Народ е силен, когато надига глас и се бори за Свободата си.

Вчера виждам рекламен клип на г-н с очила, който щял да говори в Техническия Парк за “Дезинформацията”. Казвам си “Уважаеми, ние хората, част от които сме живели през времето на Тоталитаризма, лесно разпознаваме различните форми на предлагане на информация”.

На времето слушахме тайно радио “Свободна Европа”, излъчвано на определени честоти, като приемниците продавани в България в повечето случаи не ги поддържаха. Също така се говореше, че излъчването се заглушава в нашата страна. Това се нарича Информационно затъмнение и можем да го разпознаем и в наши дни, ограничавайки достъпа ни до някои чуждестранни медии, или този на репортери в конфликтни зони.

За съжаление Европа не е свободна и тази медия отпада, заедно с други, които използват Пропагандата за да определят нагласите на населението. Тази форма е известна и разработена в детайли от демонични политици на Третия райх се прилага успешно от държавната машина и в наши дни.

А когато журналистите отказват да приемат чуждо мнение и защитават само една гледна точка или страна става дума за Лобизъм. Преживяхме го по време на “Пандемията”, също и в момента по “горещи” теми като времето, човешкия фактор по отношение на замърсяването на Планетата, полова идентичност, военни конфликти и др.

Бих се спрял на тези три опорни точки, които са ясни за интелигентния и осъзнат човек, който е принуден да търси Истината и разчита на своята Интуиция. Защото народът не случайно е казал “Крадецът вика – дръжте крадеца!” Журнализмът в наши дни страда от липса обективност, от лобизъм, от външен натиск и от ограничаване на достъпа до места и информация.

В Петък установих, че са отрязали още две дървета на нашата улица. Преди месец-два минаха с камион и хора с резачки криво-ляво кастреха клоните, по които пъплеше бореща се за живот зеленина. Сега отрязаха дърветата до дънер. Кому и защо бе нужно това? И защо когато си решил да отрежеш до дънер, оставяш последния да пречи за засаждане на ново дърво?

В София безобразията нямат край. Прилагам снимка на старо дърво, което по никакъв начин не пречеше на “ремонтните дейности”, извършвани по ул. Опълченска. Ако разпознаете фирмен знак, знайте, че това не е реклама. Говори зле за фирма, да сече дърветата на града, макар и с некомпетентната благословия на властимащите.

Защо в София се секат вековни дървета, а се засаждат умиращи млади фиданки? Кой се грижи за дърветата на града? Кой има интерес от безогледна сеч и оставяне на гладки дънери, връз които понякога седят младежи. Само че ако те не знаят за какво става дума, по-възрастните жители разбират и кимат горчиво…

[Show as slideshow]

Живея в кътче на стария Монмартър
баща ми всяка вечер връща се пиян,
да храни четирима ни бедната ни майка
се скъсва да пере.
Когато ми е зле заставам на прозореца
и гледам минувачите навън,
с падането на здрача случват се неща
,
които смущават моя сън.

На моята улица 
се разхождат хора,
чиито шепот чувам в нощта
заспивайки 
люляна от брътвежа
събуждам се внезапно от вика.

Подсвирквания,
стъпки хаотични,
а подир – сковаваща сърцето
тишина.

На моята улица
се разхождат сенки,
а аз уплашена 
треперя.

Един ден баща ми рече:
“Момиче не можеш да стоиш все така,
негодна си за нищо вече,
ще трябва да изкарваш твоя хляб.
На мъжете, вярвам, ще се харесаш –
трябва само да излезеш в нощта,
там жените припечелват,
по тротоара поклащайки крака.”

На моята улица 
се разхождат жени,
които чувам 
да си припяват в нощта
и заспивайки 
люляна от рефрена
събуждам се внезапно от вика.

Подсвирквания,
стъпки хаотични,
а подир – сковаваща сърцето
тишина.

На моята улица
се разхождат жени,
а аз уплашена 
треперя.

От дълго време нямам 
нито дом нито пари,
не знам как другите се справят –
уви клиент така и не открих.
От минувачите прося милостиня –
топлинка, парченце хляб,
ала загубила кураж разбирам,
че вече предизвиквам страх.

Разхождам се
на моята улица
ридаейки в нощта
и когато вятърът
издигне в небето своя рефрен
тялото ми се вкочанява
от дъжда.
Не мога повече така
и очаквам деня,
в който Бог ще дойде и ме вземе
да се стопля, в Неговата ръка.

На моята улица има Ангели,
които ще ме отнесат
и моят кошмар най-сетне
ще свърши.

“На моята улица” 
Песен от Едит Пиаф.
Из албума “Живот в розово”.

Превод от Френски, Георги Атанасов

Репортаж на медията Арте, разглеждащ военните престъпления на израелската армия в ивицата Газа. Разрушаване на жилищни сгради, гавра с частната собственост и всичко това заснето и споделено от войниците в социални мрежи. Арте прави смел репортаж обръщащ внимание на случващото се като търси паралели с други военни събития, в които се наблюдава подобно поведение.

Може ли една армия да извършва престъпления в разрез с международни конвенции, защитаващи цивилното население и гражданската инфраструктура? Хуманно ли е заснемането на тези действия, какво стои в основата и какво се цели с тях? Поругаване на човешката чест и достойнство? Внасяне на страх, или показна арогантност?

Всички ние сме свидетели на случващото се, като съвременните технологии дават възможност информация от този строго охраняван район, да достигне до нас. В случая, чрез материали, заснети от самите извършители на престъпленията. От нас се иска да сме активни и вземем отношение, за да не преживяваме отново ужасите на Втората Световна война.

Интервю с писателя от САЩ Олдъс Хъксли. Създателят на дистопията “Хубавият нов Свят” (Brave New World), споделя за своя житейски път. За проблемите с очите, които го отклоняват от желанието му да се занимава с наука, но пък го водят до изучаването на брайловата азбука и писането като цяло. Опитите му с Мескалин, извличан от кактуса Пейоте и LSD, с цел промяна на съзнанието, което според Хъксли хората използват в минимален процент. Изследването на тези нови, непознати земи скрити у всеки.

Интелигентен, уверен, говорещ безупречен Френски, Хъксли е символ заедно с Дордж Оруел и Рей Бредбъдъри на писатели хуманисти, които загрижени за бъдещето на Човечеството се насочват към жанра на антиутопията. За Хъксли технологиите се развиват много по-бързо от очакваното. Прогнозираните от него промени след няколко века, са вече реалност.

В света на дистопията личността бива унищожена. Човекът започва да живее в свят подобен този на насекомите. В следващ роман Хъксли описва бъдеще, в което всеки може да развие максимално своите способности. Може би утопия, може би Идващата Нова Ера? Лично бях много докоснат и отчасти притеснен от романа “Хубавият Нов Свят”, като го препоръчвам горещо.

Пред лекарския кабинет има десетина – петнадесет чакащи. На различна възраст, преобладаващо по-стари хора. Очите им са угаснали. Току припламнат, когато видят да припка някое дете. Тогаз всички се оживяват. По коридора се носи прегърбена баба, която с голи ръце отваря и вади боклука от кошчетата. Пред себе си бута количка пълна с пластмасови шишета, парцали и разтвори.

Лекарката излиза и заявява, че я болят краката. Че не може повече. Че който не е “спешен” трябва да дойде друг ден. Друг път. (Може би друг живот?) Замислям се, когато бях малък и ходех на преглед в III-та поликлиника при Д-р Савкина, мисля така е казваше, никога не съм виждал такова поведение. Сега речеш на лекарите да са им здрави пациентите, а те се сърдят.

На всички медици бих препоръчал да прочетат книгите на Арчибалд Кронин. В съвремието превърнаха личния лекар в бюрократ, който малко се интересува от здравето на пациента. Повече се страхува да не му вземат разрешителното и набира на компютър рецепти и епикризи, като машинописка. А защо това не правят медицинските сестри?

Не е ли редно лекарят да се грижи първом за пациента? Да покаже своето изкуство. Да не се страхува нито за хляба си, нито колко хора го чакат, нито дали рецептата ще е по правилника или не, а да помогне? Какво очаква пациент, чиито лекуващ лекар идва на визитация? Или медикът трябва да помъкне компютър и принтер със себе си?

Съзнателното унищожаване на здравеопазването на една страна, в която уж е безплатно, ама се удържа една десета от заплатата за него, е част от по-сериозен и пъклен план. Без здравеопазване, без морал на медицинските лица, без спокойствие и доверие на пациента, какво общество имаме? Болно!