Със слънцето бавно залязвах
под взора на хорски очи,
потъвах безмълвно в забрава
всред смях, глъч и мечти.
Заспива сърцето самотно
без ласка, ала и жал,
бледнее спомен сиротно
че нявга живял си, копнял.
Отива денят
и надеждата с него лети,
че бяхме нявга ний млади –
обичащи се Души.
31.07.2020 г.