Ти си умна – рационална жена
не вярваща във високопарни слова.
Наблюдаваш и виждаш, мълчиш,
рядко се караш, или гълчиш.
Ала що казваш вярно е
и на място тежи,
вкарваш ме скъпа
в размисли ти.
16.07.2020
словесни проблясъци
Ти си умна – рационална жена
не вярваща във високопарни слова.
Наблюдаваш и виждаш, мълчиш,
рядко се караш, или гълчиш.
Ала що казваш вярно е
и на място тежи,
вкарваш ме скъпа
в размисли ти.
16.07.2020
Очаквам те да дойдеш
и кажеш простой ей така –
нуждая се от теб, оставам.
Да те прегърна на прага,
въведа и бъдем двамата.
Дори понякога аз да греша,
да стоиш зад твоето „оставам“.
Да си до мен, когато ни е трудно.
Да бъдат двама – ей така,
защото искат да са заедно.
Защото сърцата им притихват,
а телата сплели са.
Туй е енигма, знаеш ли.
Ако ти се колебаеш,
чуй тогава – аз оставам.
7.2020 г.
Обичам да се гуша
в мекотата на косите ти
и потъвам,
в очите ти зелени.
Да галя порцелановите ти ръце
и те безпаметно целувам.
Дъха ти да усещам
и отпуснатата ти
връз гърдите ми
глава.
Смехът ти да кънти
и тялото ти
да е вплетено
в моето.
Обичам
просто да си ти
и да сме
заедно.
28.07.2020 г.
Смили се Господи
над Душата ми жалка –
таз окаяна точица
под небосвода.
Смили се,заради сълзите ми –
няма кой да ги обърше,
Боже!
Ти смили се, Всемогъщи –
греховете ми прости,
вдигни душата моя –
изправи я, да обича пак,
по Твоя воля.
30.07.2020 г.
Със слънцето бавно залязвах
под взора на хорски очи,
потъвах безмълвно в забрава
всред смях, глъч и мечти.
Заспива сърцето самотно
без ласка, ала и жал,
бледнее спомен сиротно
че нявга живял си, копнял.
Отива денят
и надеждата с него лети,
че бяхме нявга ний млади –
обичащи се Души.
31.07.2020 г.
Избери си нещо
за което да живееш,
но не човек, той е твърде мимолетен.
Небе безкрайно избери –
мечти, избери ти нещо
неуловимо. Душата избери,
която вечна е.
Избери – знай има смисъл
дори да ти е трудно, да е мъчно.
Избери, хвани се и ще видиш,
че ръка човешка те държи.
30.07.2020 г.
Гледаш прозорците светват
зад тях – душа или две,
когат’ са самотни са клети,
щастливи, когато обичат се те.
Гледаш прозорци стотици –
светулки из милионния град,
там някъде нечий зеници
търсят да зърнат твоите, брат.
Затуй се оглеждай, не спирай търси,
в зеници се вглеждай –
не свеждай очи.
Така се познават сродни души.
30.07.2020 г.
Когато си петимен за ласка
замълчи, ласката ще дойде.
Като майчини гърди.
Като горски дъх.
Като Любов безмерна.
Поплачи, ласката ще дойде.
В съня се погали,
а утрото с усмивка посрещни.
Не бой се –
ласката
ще дойде…
30.07.2020
© 2024 freebreeder
Тема от Норен Андерс — Обратно горе ↑