словесни проблясъци
Душата ми се къса
Боже –
на парчета
разлитащи се в безкрая
с песента на Ангели.
Господи,
летя към Бездна
обвита в мъглявина,
летя безбрежно –
нося се.
Изгарям в таз тъмна
пустош
под блясък
далечен и студен.
Изгарям мили Боже –
ще се разбия на хиляди парчета
и не ще остане нищо!
Може би частица
от менe ще даде живот
на една звезда. Не знам…
Оставям се на мислите
под Твоите криле могъщи
и летя – от минало към
Вечността.
София 31. 08. 2008г.
Мисля, в едно писмо, не може да се опише всичко
което ни вълнува, а в една среща –
обикновенно се премълчава.
Търся
по портите чукам –
„Дайте ми късче от Рая!“
Умолявам,
мъничко Щастие –
свито в залък на две и
налейте с Любов
да преглътна.
Вяра ми дайте
мили ми хора,
да продължа.
Знам че я има –
горе Високо
блести не една
а милиони, милиарди!
Моля, Хора с душа –
дайте ми малко Надежда,
в шепи да я сбера, да вървя…
– – –
…сив силует
потъващ
между светлината
на прозорци.
София 31. 08. 2008г.
Казват „Намерил себе си“…
Не можеш да намериш себе си,
ако преди това
не си потърсил Твореца.
Ще продължа
макар да ми е трудно.
Краката ме държат
и се нося,
с вдъхновение.
Да, продължавам!
Напук на всички – прах
в очите хвърлям,
на тез които ми се смеят.
. . .
Но гледам вас ви няма?!
Били сте просто
шепот –
поредната илюзия…
. . .
Дали вървя изобщо?
София, 31. 08. 2008г.
В заревото на утрото
човек може да направи
експеримент със себе си.
Като да се отдаде на
някои непознат
и да си тръгне,
отнасящ аромати на страст
със себе си.
Може и да отдаде сърцето си
само че вероятно ще отнесе
страдания.
Проверявай вярата си
но за за неща,
които знаеш че ще се случат.
Днес видях три сватби.
какво повече може да поиска
да види човек?
София, Любов моя
колко много те обичам.
Из ъглите ти се прокрадват
истории – къде разказани,
къде премълчани.
Изживяна и копняна Любов,
понякога несподелена и търсена.
Дворове обрасли с мъх,
в които никой не влиза
с причудливи сенки ,
които само зърват и после забравят…
Павета превръщащи се
в бездушни блокчета бетон,
пеещи лири на тролеи –
хвърлящи сенки по таваните на стаите.
Театърът, Раковски – „Булевардът
на залеза“, Мостът на Въздишките
Альоша…
Където мина те вдъхвам,
всяка частица от тебе
живея – ти си моята Любов
вдъхновение, фея.
Най-мъдрата жена
която нявга съм срещал,
под чиито покров
нощем съм докосвал
нежно а сутрин
съм се будил с надежда.
Любов моя,
единствена,
неповторима
за теб сега пея…
София 30. 08. 2008 г.
Голямата Любов
идва само веднъж
в живота на човека,
всички останали
са интерпретации…
© 2024 freebreeder
Тема от Норен Андерс — Обратно горе ↑