Месец: май 2025 (Страница 1 от 2)

Попитаха ме днес, какво съм написал за празника. За Словото е казано най-важното, същественото, в Евангелието от Йоана. Словото, езикът, ни обединява, дава израз на мислите ни, обвива понятията в думи, идеите в плът, а изричано от Бога е градивна сила, раждаща Вселени.

На Земята Словото е и лек и меч. То може да повдигне Човека, да му даде кураж, сили, да продължи напред. Може и да послужи за неговото унижение, обида и скръб. Словото е сила, която само ние хората употребяваме в пълния диапазон, може би поради ограничения на други наши сетива.

И все пак Словото е това, което е залегнало в книгите. С което писатели и поети предават идеи идещи от по-високи Светове. Майката учи детето си чрез думи, чрез песни. Пее и го утешава. И то става Човек на Словото, което в добрия и пълен смисъл би означавало една Разумна Душа, която се ползва от силите, които са ѝ дадени, да се изразява в Света.

Потъпкването на Словото е изричането на лъжа. Обидата, жестокият и вулгарен език. Пошлото отношение към думите и начинът, по който се употребяват. Вижте как един човек борави със Словото. Това говори много за него. Както на лицето и ръцете му, така и връз хартията и в изреченото Слово, се отпечатва характерът на една Душа.

В днешно време виждаме много “вълци в овчи кожи”, както е рекъл Христос. Те ползват словото да разделят и насъскват хората едни срещу други. Да се водят войни, да се мразят нации. Това не са хора на Словото. Това са неосъзнати същества, които разцепват езиците си в желанието да повлекат хората към бездна. Само че Истинското Слово остава.

То няма да говори обидно. Ще е кротко и се влива в ушите като мехлем. Ще буди умовете и ги повдига, да си задаваме въпроси. Ще отразява Историята и ни учи на нея. Истинското слово, като на Омира, като на Толстоя, като на всички велики умове и творци на този Свят, не отмира.

Ние сме благословени, защото живеем във време в което Словото е достъпно. Нищо, че се опитват да ограничат свободното изказване на мнение. По това се познава кой е за Истината, понеже тя не се плаши от дискусия. Не се плаши да блесне и сама се доказва. Всички ние интуитивно я усещаме и се противим, когато е потъпквана.

Да пазим заветите на предците и на всички Учители на Човечеството, които са познавали Истинското Слово и са го споделили с хората. Казват, че сме тук да учим. Да разделяме Доброто от злото, неистината от Истината. Да “отделим зърното от плявата” и остане у нас само ценното.

Словото е това, което завещаваме на нашите деца. На рода и нацията, сред които сме се родили и живеем. Сред които ще направим преход от този, към други светове. Познанието на езика е богатство, на множество езици – мъдрост. Нека градим, но не като Вавилонската кула, ала нашият Градеж да бъде богоугоден и Словото ни звънко и ясно, като чисто злато.

Мисля, че всички ние сме длъжни да се учим от Историята. Не такава, каквато ни я представят тези, които имат интерес към днешна дата, но от факти. От лични разкази, от споделянето на очевидци и участвали в събития. От историческите паметници, от непогребаната Истина.

Преди три години, на 9-ти Май, започнах да уча Френски. Пред Института в София, на пл. Славейков, на тази паметна за Европа и Света дата, бяха издигнали някаква странна инсталация и пуснали музика. Момчето, което влезе с мен, въпреки че изучаваше полит-науки, не бе наясно с важността на този ден. И някои съзнателно искат да я омаловажат.

Чуждите езици и Любовта ми към търсенето на Истината, особено в контекста на бурните събития случили се през 20-ти век, ме накараха от една страна да разгърна страниците на автори като Стефан Цвайг, Е. М. Ремарк, Ърнест Хемингуей и др. От друга, да потърся документални източници и да посетя съзнателно или не места, от които сърцето ми е трепвало.

В Мюнхен има триумфална арка, на която пише Dem Sieg geweiht Vom Krieg zerstört Zum Frieden mahnend, което в превод означава “Посветена на победата, унищожена от войната, напомняща за Мира”. Недалеч от тази арка, се намира малък стъклен павилион, посветен на движението “Бялата роза”, разпространявало антифашистки позиви и идеи. Софи Шол и брат ѝ биват убити от нацистите през 1943-ва.

В Берлин ще намерите паметна плоча недалеч от спирка на метрото, на която пише как полицай се жертва, защитавайки синагога от тълпата. Не защото е бил евреин, а защото е спазвал правилата и реда. В Майерхофен, Австрия, ще видите общ гроб, пред черква, на който пише че се намирате на свещена земя, в която са останките на хиляди паднали във войните.

Германия, Австрия и Русия и други страни, са изпълнени със спомени за жестокостта от двете Световни войни. Концлагерите, са пропити от нечовешка болка и страдание. От безумието на “медицинските” експерименти. От протеста и устойчивостта на Човешкия Дух. Предлагам на всеки, да прочете книги от Виктор Франкъл, преживял Холокоста.

Всичко това носи ясно послание, че войните се водят от перверзни хора, с жестоки идеи. Не съм чувал за нацизъм при животните. Не съм чувал за фашизъм сред насекомите. Не знам за Геноцид, извършван от друг вид на Планетата. Всичко това е осъдимо и нечовешко!

Във време, в които Европа е решила да се въоръжава, ние трябва да говорим открито за Мир. Във време, в което нацизмът или фашизмът, се опитват да се възродят под една или друга форма, ние трябва да ги разпознаваме и изобличаваме. Във време, в което Истината се опитва да бъде потулена, а Историята – променена, ние трябва да търсим обективните източници и факти, за да не повтаряме грешките от миналото. И да благодарим на всички, които запазвайки Човешкото у себе си, са се борили за нашата Свобода. За Свят без Фашизъм, без Нацизъм и без Геноцид. Честит празник!

Je suis fier de moi parce que j’ai lu la nouvelle “Oscar et la Dame rose”. Il est un peu bizarre d’avoir une telle dame, peut-être s’agit-il d’une en rose mais c’est égal. En lisant le texte je pleurais et je riais jusqu’à la fin de l’œuvre. Elle m’a touché.

Je m’intéresse à l’Art et oui j’écris les mots importants en majuscules. Mais qu’est-ce que l’Art? Une manifestation de l’Esprit dans notre Monde? Quel Esprit? Celui d’Homme, du Dieu, des êtres animés? Est-ce que l’Art est un besoin particulier de quelqu’un? Oui et parfois non.

Les oiseaux tressent leurs nids, les castors bâtissent leurs barrages sur les rivages des fleuves afin de satisfaire un besoin de l’existence. Cependant on écoute le chant des oiseaux au bonheur et on voit leur vol avec lequel ils accompagnent le Soleil couchant. Pour quelle raison font-ils cela?

Est-ce que la nécessité à créer est profondément intégrée dans les être animés? Quant à l’Homme, selon moi, il ne se sent à l’aise nulle part et partout en même temps, parce que son foyer se trouve dans son cœur.

Seulement l’Homme a bâti des églises et a consacré ses chef-d’œuvres au Dieu. Parfois selon une nécessité interne, parfois après avoir effectue une tâche. L’Homme se pose les questions éternelles sur la Création, le Sens de la Vie, la Mort et les choses au-delà. Il est possible que les animaux fassent la même chose mais faute de mots ils ne peuvent nous décrire leur état spirituel.

Tous les grands artistes ont porté l’étincelle de la foi. Parfois une âme malade a besoin de se débarrasser de sa charge et elle utilise l’Art comme un moyen de le faire. L’art est une façon unique grâce à laquelle nous manifestons soit notre joie, soit notre douleur. L’art est la Thérapie Divine que chacun porte dans son cœur. L’art à vivre serait notre chef-d’œuvre si nous pouvions l’accomplir.

J’existe. Je suis (Jesus) encore à la Vie. C’est un Don précieux. Ce seraient les paroles d’un Homme qui a survécu la Guerre Mondiale et cela donnera la direction de l’Existentialisme. À mon avis celui-ci se trouve à côté de l’absurde, mais en ayant une touche plus gentille, plus raffinée. Il est apparu après une époque tracée de violence et de désespoir.

Parfois on oublie Dieu parce que comment Lui croire après avoir goûté l’atrocité humaine? Mais Il est là en attendant le Grand Retour de l’Homme envers Lui. Est-ce que l’Existentialisme veut dire vivre pour soi-même? Vivre, en goûtant les instants l’un après l’autre, sans s’intéresser aux autres? Est-ce que ce mouvement représente le dégoût envers les hommes et en même temps le plaisir à vivre? Pour quel but? Satisfaire les désirs de soi?

Vous avez dit que vous n’aimiez pas si un livre ressemblait à un mode d’emploi. À la vérité il faut distinguer entre la littérature classique et celle spécialisée. Un mode d’emploi consiste en règles. Il nous apprend soit les principes, soit les moyens, afin que nous puissions atteindre quelque chose. Malgré les serments des savants et de notre Seigneur nous n’y sommes pas encore.

Un défi se trouve devant chaque Homme, peu importe son métier. Il est indispensable de le surmonter. Il s’agit du défi de l’égoïsme. Le désir de s’abandonner aux mains de la séduction pour effectuer son travail d’une façon médiocre ou bien on pense à soi-même au lieu de s’occupe des autrui.

Le péril, que nous devons envisager, se trouve à l’intérieur, au fond de notre âme. Il faut conquérir les démons afin que les Anges règnent. L’Homme est à la recherche permanente de soi-même mais aussi de Dieu. Parce qu’à la fin de Voie Il l’attend.

Sofia, le 19 Mars 2025.

Попадал съм на Думите на Христос, че са блажени кротките, защото ще наследят Земята. Защо точно кротките? Защо не силните, упоритите, конкуриращите се? Какво качество имат кротките, какво носят в сърцата си? Кротките не се борят за своето, не се борят срещу другите. Те са смирени и в повечето случаи добри.

Какво ще се случи със Земята? Вероятно ще повдигне вибрациите си синхронизирайки се Еволюцията в Слънчевата система, в нашата Галактика и Вселена и тези, които са с по-плътни и тежки вибрации няма да могат да ги понесат. Поради това се опитват да повлекат колкото се може повече Души със себе си, в мрака.

Само че Христос е Спасител, който ни е дал Път. Подобно на Буда, на всеки друг посветен Духовен водач на Човечеството. Той ни дава методи, напътствия, за да е лека Душата ни и премине, както през изпитанията (през огъня на този Свят), така и през очистващите идущи вибрации.

Блажени са кротките. Сърцето им трябва да е изпълнено с Мир. С Христовия Мир, за да не се смущава. Каквото и да става, Човек трябва да действа според Божийте заповеди и Христови повеления. Това означава да запази морала и Мира у себе си. Да може с помощта на Учителя, да премине Отвъд и да не се обвързва силно с този материален свят.

Духът работи в Света и у нас самите. Смиреният не се бори, но оставя Бог да гради у него. Не егото му се покрива с почести, но Творецът, който се изявява. Смиреният, мирният, не желае слава за себе си но я отдава на Господа. Той е служител у който Бог работи, но и когото Бог слуша. “С него ще съм когато е в скръб”.

Упованието на смирения в Бога е Сила. Мисълта, че всичко в този Свят е предначертано и за Добро – Откровение. Вярата, че Бог ни е избрал да Го познаем и същевременно да осъзнаем, че сме част от Него, носейки Неговия Дух и сила, е Упование да продължим напред.

“Бог дава, но в кошара не вкарва”. Смиреният трябва да работи върху себе си за да изгради това качество. Да има истински вътрешен Мир, да не се смущава бури ако ще да се извиват около него. Да казва Истината и да не се бои, защото Бог обича искрените и смелите.

Но не и горделивите и самонадеяните. У тях няма място за Бога, но само за тяхното его. А то е илюзорно. Единствената истинска Реалност е Бог. Той прониква всичко сътворено и несътворено. Сътвореното вибрира с неговото Дихание, несътвореното почива в ума Му.

Блажени са смирените. Нека тези думи ни водят в едни от най-тежките времена за Земята. Времена, в които технологиите се използват срещу Човека. Времена в които пошлостта, арогантността и егоизмът се толерират. Времена в които истинските хора, тези, които защитават Истината и Бога биват осмени и отритнати от Обществото. И все пак блажени са кротките…

La dernière fois on a abordé beaucoup des choses liées à la langue. On a disputé, discuté, agi, comme des hommes bien cultivés, qui se posent des questions importantes. Aujourd’hui on vit en temps durs. Vous avez dit que la société des années 60-70 s’était éloignée du thème de la Guerre, et que maintenant elle y était revenue encore une fois.

Hier j’ai vu un reportage de la chaîne de servus.tv sur YouTube, à propos du langage utilisé par les Nazis autrefois dans le but de préparer la société pour une guerre future. Dans nos jours on écoute les mêmes paroles d’armement par les dirigeants, que répandent peur et haine auprès des citoyens, par certain politiciens, qu’en utilisent des médias. Qui va en profiter? Les industries et les gens cruels, ou bien les êtres qui agissent contre le Développement Spirituel de L’Humanité.

Je me souviens d’une lettre écrite par Anatol France et publiée au quotidien L’Humanité au début du XXeme siècle après la fin de la Première Guerre Mondiale portant le titre “On croit mourir pour la Patrie, on meurt pour les industriels”.

Retournons à la langue. La lame humaine faisant autant du mal que du bien. Si le langage égale le pouvoir? Bien sûr, parce que d’un côté ils sont bénis ceux qui le maîtrisent, et d’autre côté, maudits ceux qui l’utilisent afin de propager leurs idées en faveur des certains, mais contre le bonheur de la société. En maîtrisant une langue, l’utilisant d’une façon constructive, c’est-à-dire que quelqu’un appartient à un haut milieu. Les savants, les artistes véritables, utilisent un langage raffiné ayant aussi une touche Spirituelle. Ceux-ci ont laissé des traces de Culture à travers de notre Histoire.

Pourtant, il est toujours difficile à monter l’échelle sociale. Il faut disposer des moyens grâce auxquels on pourrait y atteindre. Oui, je suis d’accord que certains cercles essaient de garder leurs positions, soit sociales soit politiques, ou bien leurs biens. Cela concerne aussi leurs descendants et en Bulgarie on a vu la transition du pouvoir des anciens dirigeants aux mains de leurs enfants.

Si on limite l’accès à l’éducation, on aura toujours les masses mal cultivées dans le but d’avoir une minorité d’esclaves. D’après moi les esclaves d’aujourd’hui sont plutôt économiques que physiques effectuant les tâches dures et parfois mal payées. La clique des “élites” se rend compte de la valeur de l’éducation. Pour cette raison elle investit en envoyant ses enfants soit aux écoles privées, soit à l’étranger. Les gens bien cultivés et ayant des liens “justes” seront les dirigeants futurs.

On a dit que chacun avait sa place dans la société dès sa Naissance. Mais en pensant d’une telle manière où reste l’évolution? La possibilité de se développer et de changer son sort? Si les Américains n’avaient pas mené une Guerre Civile, on aurait encore eu des esclaves. Cela veut dire que L’Humanité se développe toujours. Oui, devant chacun il y a de la chance à changer son destin. D’améliorer sa Vie. C’est-à-dire qu’il est indispensable d’avoir le choix.

La détermination de la part de la famille, de la société, a un certain impact sur nous. L’Homme est un être émotionnel qui est aussi flexible comme l’argile aux mains du potier. Celui-ci est représenté par tout ce que nous entoure. La mère et le père, le cercle familial. Les amis et bien sûr nos instituteurs à travers notre vie. Une main tendue au moment de besoin pourrait changer notre direction, notre pensée, notre vision du Monde. Chacun prend le rôle du guide et d’élève de temps en temps pendant sa vie.

En utilisant un langage mauvais, appauvri, plein de violence, on essaie de changer la façon de laquelle les gens pensent. Bien que nous ayons l’accès à l’Internet et toute l’information y présente, les savants observent une certaine diminution de la sagesse en gros par rapport aux sciences Humaines et justes auprès des élèves. Cela veut dire que l’Homme d’autrefois, il y a 50-70 ou bien 100 ans, était plus cultivé que celui d’aujourd’hui.

Le milieu égale le berceau d’un être. C’est pour cela qu’on essaie d’en échapper. On se déplace, on déménage, en cherchant une ambiance qui corresponde à ses valeurs. Le ghetto est un mode de vie, mais aussi un lieu qui a été créé par les hommes dans le but de contrôler les autres et de limiter leurs droits.

Parfois dans un environnement vivent les gens ni cultivés, ni bons, cependant il y a toujours quelque chose qui les unit. Trouver le milieu c’est-à-dire trouver la place où on pourrait pousser entouré par les êtres avec lesquels on sera “sur la même onde”. C’est une Bénédiction et chaque Homme portant les Valeurs Humaines cherche à les partager avec les autres. Notre devoir comme Hommes est de ne pas limiter les chances des autres, par contre leur donner la possibilité de se développer pour le Bonheur commun.



Ceux, qui s’entourent de policiers afin de garder leur pouvoir, sont des criminels eux-mêmes.
Ceux, qui parlent du terrorisme, sont les plus grands terroristes.

Les bons Hommes, les innocents, s’entourent de ceux, qui les aiment.



Sofia, le 30 Mars et le 1er Avril.