Бих искал
един ден да не правя нищо.

Всъщност –
да правиме любов
и палачинки,
докато млякото ни свърши.

Да пиеме кафе
и гледаме, как облаците
носят се в небето.

Да наричаме формите им,
менящи се подобно гънките
на нашата постеля.

Да имам време
да те съзерцавам и обичам.
Това наричам – Вечност…

18.11.2019

когато бяхме заедно,
как всичко се превръщаше
във вълшебство?

Как времето застиваше
и ни се радваше,
че се обичаме…

Не помниш ли,
нима не забеляза –
как чудо е да се намерят двама,
притихнали нещо да споделят.

Не знам ти ли бе сляпа,
или пък ази – заблуден…

но споменът стои –
вълнува се душата
за някогашно „нас“,
за теб, за мен.

23.11.2019

ще местя Вселени и Слънца, само очите ти
да греят, с обич.

Ще местя,
ще творя
и моля се,
в прегръдките Ти
да попадна.

За теб Любов,
живота си бих дал
и всичко.

Ще се будя
всеки ден засмян
и посрещам,
с благодарност Изгрева.

За теб Любов,
само да си
истинска…

24.11.2019

Събудих се,
с молитва
в сърцето.

С трепет
утрото посрещнах.

Образ
запечатан в ума,
радва днес
лицето ми.

Образ
и черти красиви,
поглед – лешников
и благ.

Като на кошута
на моменти плах –
тъй мил си ти за мен
и драг.

24.11.2019

Все някак се живее
и без любов,
все някак.

Без ласки и мечти,
без трепети сърдечни –
продължава се, нататък.

До следващия пристан,
до лелеяния дом,
на живота кратък.

25.11.2019

в шеметен полет.
Прихват застигайки се,
свенливо се докосват и топят, подобно негата,
в очите ти.

Тъй хубаво е че вали
и че те има…

3.12.2019

Усещаш ли
разлюбването?

Като ледена висулка,
която пронизва сърцето ти –
кратко и бързо.

Оставаш за миг разполовен
и сам.

После продължаваш
по Пътя,
който така добре познаваш

Пронизан –
с дупка в сърцето,
която бавно зараства…

5.12.2019