когато бяхме заедно,
как всичко се превръщаше
във вълшебство?

Как времето застиваше
и ни се радваше,
че се обичаме…

Не помниш ли,
нима не забеляза –
как чудо е да се намерят двама,
притихнали нещо да споделят.

Не знам ти ли бе сляпа,
или пък ази – заблуден…

но споменът стои –
вълнува се душата
за някогашно „нас“,
за теб, за мен.

23.11.2019