Категория: Природа (Страница 9 от 10)

Най-красивото Божие Творение.

„Зеленият“ преход

28.05.2022 / Георги Атанасов

“Мета преходът” се налага. Като наратив, последните няколко години. Преход към “зелена” енергия. Към устойчиви източници и т.н. Същевременно този “преход” изтласква обществото към все по-голяма употреба на цифрови устройства. Респ. електроенергия.

Не съм сигурен по какъв начин соларните панери, термо- и ветрогенераторите ще могат да задоволят нуждите на хората в развитите европейски страни. В България има вероятно един милион коли с ДВГ. Ако всички те поетапно бъдат заменени с електрически автомобили и са в движение, това би означавало огромен разход на енергия. Да не говорим, че специално у нас няма изградена инфраструктура за зареждане и съм виждал как частни лица са преметнали кабел през улицата, за да захранват е-автомобилче прилично на детска играчка.

“Зеленият преход” се налага с наратив и сила. Няма нощо лошо в това въздухът и водата да са чисти. Е да де, но производството на милиони батерии за електромобили изисква вода, питейна предполагам. Да не говорим, че в тях се съдържат тежки метали. Как ще се рециклират е друг въпрос.

Хората са вложили умения и усилие да произведат автомобил, който може да върши работа 10-20 и повече години. В селското стопанство почти всички тежки машини са с ДВГ. Да не говорим за танкери, тирове и други товарни превозни средства. Кой всъщност замърсява въздуха? Дали това са частните полети, или бълващите ИТ производство, заводи. Самите соларни панели съдържат тежки и отровни метали.

Зеленият наратив се превръща в Оксиморон. Произвеждаме нови коли, повече ИТ, нови телефони и цифрови играчки, бълваме ги на пазара в стремежа за нови и нови технологии, но те не водят нито до духовно, нито до личностно израстване на индивида. Просто са пазарен дял от икономиката.

Създадените мъдро продукти са устойчиви. Могат да се ползват с години и не се развалят лесно. Не се чупят, ръждясват и са дуракоустойчиви. Да, овехтяват с времето, но вършат работа на едно или две поколения. Сега вървим от качествени продукти, към еднодневки, поддържащи нагласата “чупи и купи”.

Защо никой не предложи как да се трансформират автомобилите с ДВГ в електрически? Имаме шаси, купе всичко. Просто вадим двигателя и слагаме батерия. Да не е толкова сложно? Има начин, но е по-лесно (и скъпо) да смачкаме старите коли, да сложим етикет “вредно за природата” и да бълваме електрички.

Е да де, ама в България държавата не ме подкрепя да си купя електромобил. Не поема част от цената му. Не ми предоставя възможност да зареждам безплатно. Няма и отстъпки за хора в неравностойно положение. Можем само да го паркираме безплатно, в “зоната” в която живеем, разбира се.

Какво стои зад “зеления преход”? Желанието на шепа хора да живеят по-добре. В по-чиста среда. Само че тази шепа може да си го позволи и не прави нищо значително, за да може това достижение да достигне до другите.

В близкото минало фантастите виждаха надежда в атомните двигатели. Ядрени подводници и крайцери, се движат от години. Съществуват евтини и достъпни технологии, които са и екологични, но това не бива да достига до хората. Защо? Защото управляващите ги е страх от общество, което има свободен достъп до енергия и храна, правещ го независимо…

За храната и хората

22.05.2022 / Георги Атанасов

“Контролирайки храните контролираш и хората.”

Хенри Кисинджър

Никога не съм си представял, че храната ще се превърне в скъпо удоволствие. Не говорим за яденето по ресторанти, или заведения. Това сме забравили отдавна, защото у дома сме почитатели на домашната кухня. На храната, приготвяна с отношение и Любов. Можем да отидем на ресторант, когато сме на почивка. И все пак не мога да проумея растящите главоломно цени на хранителните продукти. Сякаш кокошките вземат повече за да снесат, или отива повече суровина да се направи кашкавал. Единствената пряка връзка биха имали цените на горивата, а тях знаем кой ги определя. Който решава от кого и на каква цена ще ги купува и договаря с търговците, на каква цена ще продават.

Кръгът е пъклен и в казана се намира обикновеният човек. Политическите дяволи са твърдо решени да го сварят. Вероятно няма да успеят, защото колкото и да мъчиш хората, сърцата им ще се отварят и винаги ще споделят насъщния с ближния си.
Каква стратегия можем да предприемем? Купувайте от фирмените магазини за млечни продукти. Така ще избегнете уловките в цените на големите вериги. Там евтините млечни продукти не са качествени, а добрите – твърде скъпи.

Разходете се до “Женския пазар”. Ще намерите кило картофи за около левче. Зеленчуци като краставици и домати също са на изгодна цена. Да не споменавам лимони, подправки и ядки. Ще спестите доста в сравнение с покупки от хипермаркет, или местния гастроном.

Подкрепете Вашите роднини и приятели на село. Те са тези, при които винаги ще намерите прясна и свежа храна. Които няма да Ви забравят и ще Ви изпратят със зелки, зелена салата, чесън, с буркани сладко и компот и др.

Занесете им празни касетки (намират се хвърлени вечер по пазарите) и буркани. Подарете им тор, не е скъпа – средно 4-5 лв за 30-40 литра. Напълнете багажника с тези дарове, за да ги подпомогнете и да Ви помнят с добро. На „Женския пазар“ ще намерите и препарати срещу инсекти. Торове, семена и сечива за земеделска работа.

Как да противостоим на хранителните мародери? Закупете си парче земя. По-скоро си припомнете за Вашето, което тъне в тръни и се е превърнало в пущинак. Обработете Земята. Грижете се за нея и знайте, че е Ваша майка. Първа и единствена, за цялото Човечество. Нея не я интересуват цените в магазина. Тя обича този, който се радва на благата ѝ и се труди с Любов.

Земята ще Ви дари с чудни дарове. Всичко, което поникне от нея е благословение. Закупете си парник, за да можете да защитите продукцията си от препаратите, с които пръскат в небето. Блага има за всички. Човечеството може да се изхрани, променяйки постепенно отношението си към консумацията, към другия и себе си. Оградете и пазете това което сте постигнали. Можете чистосърдечно да споделите плодът на труда си с приятели, а мародерите дръжте далече. Помнете, храна ще има за всички!

Кому принадлежи Човекът?

07.05.2022 / Георги Атанасов

Последните две години повдигнаха въпроси относно свободата на индивида. Доколко имаме право над нашето тяло и над самите себе си.

Държавата е изкуствено създадена структура, която да организира икономическия, културен и обществен живот. Основната ѝ дейност трябва да бъде добруването на индивида. Също така да гарантира неговата Свобода.

През последните години, обаче, неолибералната линия на управление и изобщо държавите, се превърнаха в съвременни феодални структури, които могат да следят своите граждани и ограничават техните свободи. Според управляващите това се прави за “общото благо”.

Ние, излезли от сянката на тоталитарната система, познаваме подобни понятия. Също и “светло бъдеще” и т.н. Затова гледаме на тях с подозрение.

В миналото, човекът е принадлежал на семейството. Авраам решава да жертва сина си Исаак, по волята на Твореца, който го изпитва. Сещам се и за сина на Тарас Булба, който пада убит от ръката на баща си, защото предава народа и вярата си, заради своята любов.

В по-скорошни времена, държавата ограничава и насочва гражданите, за своите интереси. Понякога те не съвпадат с личните убеждения на гражданите. Примери са Стефан Цвайг, който бяга от нацифицираща се Австрия и Мохаммед Али, отказващ да се бие във войната с Виетнам.

В България имаме десетки примери от тоталитарния режим, като можем да споменем журналистът Георги Марков и спортистът Наим Сюлейманов, който разкрива пред ООН ужасите преживяващо турското малцинство у нас, по време на така наречения “Възродителен процес”.

И все пак кому принадлежи човекът?

Понякога социалните служби могат да отнемат децата от родители, които нямат възможност да се грижат за тях, или у дома има случаи на насилие. Докато станат пълнолетни, децата биват под опека на държавата, или отрастват в приемни семейства.

Какво се случва, обаче, с пълнолетния индивид, който може да носи отговорност за себе си. За своето тяло, за своите решения? Който има морални възгледи, вяра и убеждения? Може ли държавата да го принуди да вземе решение срещу тях и до колко това е правилно?

Спомням си филм за американски войник, който през Втората Световна война отказва да носи оръжие, поради своята религия. Записват го санитар, като по време на битки успява да спаси над 80 войника. За неговите подвизи му дават орден за храброст.

Основно право на Човека е да бъде Свободен. Да може да избира на чия страна да застане, или най-вече да защити личния си интерес. Той не може да бъде ничия собственост, защото не държавата му е дала живот, но неговите родители.

По същия начин можем да повдигнем въпросите кому принадлежат Земята, планетите или междузвездното пространство. Отговорът знаем интуитивно. Животът, Творението принадлежи на Този, който го създава и поддържа, на Бога.

Пътека на здравето, с. Кладница

03.05.2022 / Георги Атанасов

Баба казваше “Дори дяволът не може да причини на човека това, което той сам си причинява”. Ще споделим с Вас някои наблюдения относно “Пътека на здравето” (по-правилно ще бъде да я наречем “Пътека на травмите”) с. Кладница

1) Не си причинявайте пътуването на Вашата кола. Обиколният път към Кладница е осеян с дупки и по него се движи тежка механизация. Движат се главно джипове и лъскави коли, така че ще се чувствате и принудени да “бързате” по едно лошо трасе.

2) Не си причинявайте ходене по пътеката. Мостовете са изпочупени и от дъските/пръчките стърчат няколкосантиметрови пирони. Ще трябва да търсите брод, за да преминете. Не е препоръчително да водите там малки деца или животни.

3) Теренът е каменист, което го прави неподходящ при влажно време. Нужни са Ви здрави обувки, с добро сцепление.

4) По трасето ще видите изоставени и рушащи се сгради. Това ще развали впечатлението Ви от разходките Ви сред Природата.

5) Разходката до хижа “Селимица” от началото на алеята отнема по-малко от час, което прави теренът подходящ за съвсем леки разходки, изключвайки трудностите по него.

В заключение – изчакайте мостовете над потоците по пътеката да бъдат възстановени. Да бъде пуснат в експлоатация по-добрият път към Кладница, а не обходният. И посещавайте пътеката в хубаво, слънчево време.

Препоръчваме Ви излети до Панчарево – ВЕЦ Кокаляне, или по “Алея на здравето” – Банкя. Пътят до тях от София е доста по-кратък и удобен, а маршрутите от една страна по-дълги, а от друга без препятствия.

3.05.2022 г.

[Show as slideshow]

Животът

29.04.2022 / Георги Атанасов

Животът не бива да се ограничава, но ако зависи от нас – насочва и облагородява. У дома има доста растения. Учителят казва “вижте средата на един човек, за да разберете неговото вътрешно състояние”. Вижте растенията, дали са обгрижени и здрави.

Ако един чинар, дето двама яки мъже могат да обхванат от двете страни с ръце и пак да остане място, живее стотици години, такава е Волята на Вселената. Ние нямаме право да го сечем. Можем да отрежем някой изсъхнал клон, или го покрием срещу вредители, ако е наша собственост.

В провинцията хората започнаха да купуват парници, защото доматите, след като завали, или просто ей така от въздуха, започват да гният. Какво се случва в небето, с какви химикали се пръска никой не знае, ала няма да е нещо добро, щом животът гине.

Животът е проекция на Любовта. Ако е в нашите ръце, то ние ставаме отговорни. За своя, на близките, на домашните любимци. За всичко, което живее, никне и се развива. Нашето отношение към Живота показва еволюционното стъпало, което сме достигнали.

Затова в бъдеще герои ще бъдат тези, които го съхраняват и ценят, а не отнемат. Има чрезвичайни ситуации в които трябва да се защитим, ала този, който пази и дава сили е Създателят на Света. Нему трябва да се уповаваме и подхождаме разумно.

Животът ще намери начин да продължи, с нас или без нас. Тази Земя е претърпяла хиляди катаклизми. Видяла е могъщи цивилизации, които са се въздигали и пропадали с грохот. Това са циклите на Творението. Ако сме осъзнати за тях, ще можем да преминем по-леко през изпитанията.

Някой казват, че времето в което живеем, създава и условията за нашето развитие. Така е. Ако някой, обаче, познава същината на Живота и вижда нещата в дълбочина, то той ще се старае да помогне и на другите в техния път. Защото всички сме свързани, както със Земята, така и помежду си.

Животът не бива да бъде ограничаван. Той не е лабораторен експеримент, който може да бъде вкаран в рамките на човешкото мислене. Животът е обект на удивление. Чрез него се проявяват невидимите сили на Вселената, намиращи изражение в различни форми.

Една от най-големите отговорности е да се грижим за Живота. Да помагаме неговото развитие. Да сме в добро здраве и да се молим за такова на всички същества на Планетата. Някой ще каже, че ще се пренаселим, че няма да има ресурси и т.н. Наблюдавайте Живата Природа. Ако не се месим в нея, тя разполага с безупречни механизми за естествен баланс.

И така садейки домати в градината, се надяваме че небето ще бъде чисто. Че няма да се нараняваме един друг с лошотия, оръжия или химикали. Че ще можем да видим Живота в неговата същина, което ни прави Хора.

Бъдеще за всички

28.04.2022 / Георги Атанасов

Караш с 2000 оборота в минута, на скорост около 100 км/ч. Двигателят мърка и знаеш, че в този момент го използваш оптимално. Разходът ще е нисък, КПД-то му, добро. Компютърът засича 4.3 литра на 100 км, което е съвсем добре за кола, тежаща близо тон и половина, без пасажерите.

Всичко това би било прекрасно, ако нафтата не се вдигна с около 50% през последните няколко месеца. Това е още отпреди военната операция в Украйна. Като някакво следствие от “Пландемията” цените пъплят стремглаво нагоре и се опитват да задушат пътуванията, бизнеса, живота.

Идеята за “зелена енергия” е добра, само че неприложима в Свят, в който хората гледат да живеят на гърба на другия. Със сигурност има решения, които да обезпечават евтина трансформация на енергия и да са екологично чисти. Само че енергийните концерни ги задушават в зародиш.

За Никола Тесла се говори, че още в началото на 20-ти век е карал електрическа кола, която развивала скорост от 50 км/ч. Не е ясно с какъв точно източник на енергия се е захранвала. Също така Тесла е бил привърженик на идеята да се осигури свободна енергия за Човечеството, която да бъде разпространявана безжично. Идеалист и мечтател.

Още през 90-те години на миналия Дженерал Моторс пускат електромобил в серийно производство. По този повод има интересен филм, който препоръчвам “Кой унищожи електрическия автомобил” (Who killed the electric car). Сред потребителите на колата са известни хора от света на шоубизнеса.

Производителят, обаче, бива притиснат от петролните магнати да изтегли автомобила от пазара. Още повече – изработените коли биват унищожавани от самия производител. Просто не му е било дошло времето. Въпреки, че и тогава са знаели, че изгорелите газове са вредни за здравето. Само че електромобилът не използва ремъци, масла, антифриз и др. С две думи производителите на консумативи не са били доволни.

Когато ми налагат идея, се замислям кой печели от това. Малко такива идеи са допринесли за доброто на Човечеството. Трудовете на Тесла биват засекретени. Самият той умира в мизерия. Кулата му, където е работил върху мечтата си за Свободна енергия – унищожена от магната, който го е финансирал. Сега един технократ използва името му, да си продава стоката.

Бъдещето не трябва да е привилегия за малцина. Защото малцина ще могат да си позволят да плащат непосилни цени за енергия. А с нея вървят и цените за храна, транспорт и др. Защото всичко в този живот е енергия, а електрическата не прави изключение. Искрено се надявам хората да поумнеят, да отворят сърцата си и осигурят достъп до технологии, които да дадат възможност да живеем, работим и пътуваме по-чисто, но и евтино.

Пътуване

26.04.2022 / Георги Атанасов

Докато пътуваш чуваш как десетки мушици се размазват о стъклото. Притесняваш се за горските животни. Виждаш, как таралежи се опитват да пресекат пътя и вероятно ще бъдат убити. Птици прелитат ниско над колата и сърцето ти трепва. Всичко това е живот, който по пътищата се валя помлян из канавките. Някой ще каже това не са хора. Всичко, което е живо, носи душа. Дали имат по-малко право на живот, защото са насекоми или животни? Или ние имаме повече право, бивайки хора? Да пътуваме, да се забавляваме, но и да убиваме, съзнателно или не?

Казват, че модерните прахосмукачки, тези с така наречения „машинен интелект“, ще следят за насекоми и ще ги пощадяват.

Начинът, по който мислим и се отнасяме с другите, е този, което ще заложим в логиката на машините.

Съвременни тенденции

17.04.2022 / Георги Атанасов

В последните няколко години се очертават тенденции, които би трябвало да “облекчат” живота на човека, да направят Земята “по-чисто” място и да подобрят здравеопазването. Дали това е така? Нека да разгледаме всяка една от тези тенденции и помислим.

Премахване на парите в брой

Премахването на плащанията в брой, респ., парите е инициатива, поета от Швеция. До 2023-та година страната трябва да се превърне в първата, в която плащанията в брой отпадат изцяло. От една страна това е облекчение. Не трябва да носим пари в брой. Средствата ще бъдат налични само в нашите сметки, във финансов еквивалент на сумата в дадена валута.

От друга страна всяко едно плащане ще бъде проследимо. Няма да можем да дарим пари някому, ако той не притежава банкова сметка или терминал. Банковите сметки се обслужват срещу такса. Самите терминали работят на ток, биват инвестиция като покупка и поддръжка и не всеки може да си ги позволи. Те ще изискват Интернет връзка и мрежа в която да работят. Ще трябва да се изработят и милиони кредитни и дебитни карти – за всеки жител поотделно. Всичко това ще се отрази негативно върху екологията.

До момента богатството бе реално. В бъдеще ще се превърне във “виртуално”. Необходима е само малка намеса в личната сметка, така че последната да бъде променена. Нека си спомним, че след началото на военната операция в Украйна, руските жители загубиха достъп до международните си сметки. Какво би се случило с личните средства, ако в даден момент станем „неудобни“ за нашето или чуждо правителство?

Забраняване производството (а вероятно и шофирането), на коли с ДВГ

Забраняване производството на коли с ДВГ (двигател с вътрешно горене) е следствие от желанието да се изхвърля по-малко въглероден диоксид в атмосферата. Дали, обаче, личните автомобили са главен замърсител?

Производствата, пътуванията със самолети, военните действия и търговските кораби, вероятно изхвърлят много повече CO2 в атмосферата. Към тях трябва да прибавим вулканичната активност и отделянето на въглероден двуокис от живите същества. Не искаме да кажем че редуцирането на движението на лични превозни средства с ДВГ няма да се отрази положително на Природата, но това не е цялостно решение.

Потребителите биват притиснати да закупуват скъпи електрически коли, като не всяко правителство подкрепя финансово подобно начинание. От друга страна, електрическите коли могат да съдържат технологии за проследяване (GPS) и дистанционен контрол (умни коли), които представляват както намеса в личния живот на човека, така и възможност за злоупотреба.

Какво ще се случи с наличните вече коли с ДВГ? Вероятно тяхната употреба ще се ограничава с времето, поради високите цени на горивото, неговата липса и налагащия се наратив за “Зелена енергия”. Все пак за страни с нисък доход използването на селкостопански машини и коли с ДВГ е единственият начин хората да продължат да работят и се придвижват. Възниква и въпросът какво ще се прави с рециклираните батерии от електромобилите, които вероятно съдържат олово и други тежки метали.

Налагане на “Зелен сертификат”, като критерий за работа, образование и пътуване

Стигнахме до третата налагана тенденция. От случая с Ковид (един единствен вирус), правителствата желаят да наложат “Зеления сертификат” като критерий, дали даден индивид е здрав. Сертификатът може да даде информация дали човек е носител на този вирус, но не дава такава, за неговото общо психическо и физическо здраве.

От тази гледна точка налагането на сертификата е едностранчив опит хората да бъдат имунизирани само срещу едно заболяване, без оглед на страничните ефекти от препаратите за имунизация в дългосрочен план. “Зеленият сертификат” се превръща в средство за разделяне на обществото на “сертифицирани” и “несертифицирани”, което граничи с расизъм.

До момента в историята на Човечеството хората не са били делени и приемани според здравното им състояние. Още повече, че “сертификатът” се превърна в условие за достъп до работно място, заведение, публични пространства, учебни заведения и др.

В заключение желанието за премахване на парите в брой, спиране производството на коли с ДВГ и “Зеленият сертификат” изглеждат повече като ограничения налагани на Човека, отколкото облекчаване на живота, екологични решения и свободи.

Сутрешни упражнения

16.04.2022 / Георги Атанасов

Възкресението на Духа означава и възкресение на тялото. За да може Духът да се проявява свободно в тялото, е необходимо последното да е здраво. Да подбираме тази храна и напитки, които не го увреждат. Да премахнем вредните навици. Да си отделяме време и съставим програма за упражнения.

От години не пия кафе, газирани напитки или алкохол. За себе си съм установил, че не ми влияят добре. Здравото тяло се превръща постепенно в храм на Духа, за чието съграждането и защитата имаме грижа ние. Баба казваше “Индийците пият храната и дъвчат водата”. Полезни съвети относно здравословното хранене ще намерите в книгите на Петър Дънов.

Първата Любов, която можете да проявите, е към Вашето тяло. Вие сте неин субект и обект. Няма нищо по-хубаво от това да дадем почивка на тялото си. Да се разходим, да приготвим и се нахраним, с любимата си храна. Обичайки и ценейки себе си, можем да споделим това чувство и с другите.

Сутрешните упражнения са важна част от активирането на тялото, ума и душевните ни сили за настъпващия ден. Учителят казва да излагаме гръбнака си на слънце. Китайските Ци-гун упражнения не се правят с поглед към Слънцето. Можете да правите бавни, хармонични движения и комплекси, които загряват ставите, опъват сухожилията и огъвкавяват гръбнака.

Подберете такива упражнения, които Ви откликват. Правете ги в серии, които не Ви натоварват. Както всичко останало, успехът е следствие от постоянство. Помнете, работейки за здраво тяло давате възможност на Вашия потенциал да се разгърне още повече. Упражнения съчетани с благодарност и молитва, водят до още по-добър и многопластов резултат.

Споделям с Вас препоръки за сутрешни упражнения от немски атлет:

Кира

13.04.2022 / Георги Атанасов

Кира

Нашето куче се казва Кира. Взех я от приятелка преди доста години. Не исках куче, понеже наскоро бе починало предишното ни, което дълги години живя със семейството. Въпреки това, когато видях черните сгушени топки които щъкаха из картоненото заграждение, нещо у мен трепна. Взех я с благословия на семейството на моята приятелка и не сгреших.

По онова време сменях жилище и живеех сам. С Кира се сгушвахме под повея на разнебитената дограма, като кучето, поне докато не излизаше от къщата, спеше в краката ми. Тя не смееше да се качи на леглото, но разбра че ѝ позволявам. Оттогава не се съмнявам в интелигентността на животните.

Нарекох я на едно момче с което тренирахме. Може би защото усещах, че ще е силна, верен приятел и добра като него. Гледайки я един познат ми рече “Това куче няма страх”. И може би беше прав. Винаги е лаела и влизала дори в конфликт, с по-големи и опасни животни. Никога с хора.

Не мога да си представя разходките без Кира. Походите които правим. Тренировките навън. Кучето е приятелят, който не те изпуска от очи и е винаги до теб. Усещащ доброто, но и злото наоколо. За тях индианците казват че имат “четири очи”. Две за този свят и две за света на духовете.

Едни от най-милите ми спомени са как Кира изкачва стълбите у нас. Стъпка по стъпка. Като малко дете. Как нагръдникът ѝ става малък и трябва да купим друг. Как го къса от досада, как за пореден път покоряваме с нея Мусала. Спомени, които, вярвам, ще нося с мен и отвъд.

Разбрах че Кира е руско име. Не знаех, когато и го избрах. Замислих се колко общо има Кира с Русия и мога ли да правя паралел с нея. Дали има душата на широката Степ, описана от Чехова. Или смело се хвърля в битка, когато противникът е очевидно по силен, ала го прави от чест.

Виждал съм я как се набира и врязва с таран в куче, преобръщайки го в тревата. Също и съм я отървавал от друго животно, когато не е премерила силите си. Но винаги е готова да отстои позициите си и да покаже на някого, че не го харесва, или че я плаши.

За мен кучето е боен другар. Приятел и защитник на семейството. Душа, която те гледа с почти човешки поглед и към която трябва да се отнасям добре, въпреки че не винаги съм го правил. Едно изпитание за моята човечност и за това, как ще се обходя с “по-низшите”.

Кучето ме учи на отговорност. На дисциплина и програма. То е душата на семейството и “жива играчка” за децата. Когато съм я вземал на спортен лагер, или разходка, винаги ни е “брояла” из планината, показвайки че за нея има група, към която принадлежи и за която е отговорна.

Кучетата, вярвам, ще бъдат хора в следващия живот. А ние какви ще бъдем, зависи от делата ни.

Архив