“Мета преходът” се налага. Като наратив, последните няколко години. Преход към “зелена” енергия. Към устойчиви източници и т.н. Същевременно този “преход” изтласква обществото към все по-голяма употреба на цифрови устройства. Респ. електроенергия.
Не съм сигурен по какъв начин соларните панери, термо- и ветрогенераторите ще могат да задоволят нуждите на хората в развитите европейски страни. В България има вероятно един милион коли с ДВГ. Ако всички те поетапно бъдат заменени с електрически автомобили и са в движение, това би означавало огромен разход на енергия. Да не говорим, че специално у нас няма изградена инфраструктура за зареждане и съм виждал как частни лица са преметнали кабел през улицата, за да захранват е-автомобилче прилично на детска играчка.
“Зеленият преход” се налага с наратив и сила. Няма нощо лошо в това въздухът и водата да са чисти. Е да де, но производството на милиони батерии за електромобили изисква вода, питейна предполагам. Да не говорим, че в тях се съдържат тежки метали. Как ще се рециклират е друг въпрос.
Хората са вложили умения и усилие да произведат автомобил, който може да върши работа 10-20 и повече години. В селското стопанство почти всички тежки машини са с ДВГ. Да не говорим за танкери, тирове и други товарни превозни средства. Кой всъщност замърсява въздуха? Дали това са частните полети, или бълващите ИТ производство, заводи. Самите соларни панели съдържат тежки и отровни метали.
Зеленият наратив се превръща в Оксиморон. Произвеждаме нови коли, повече ИТ, нови телефони и цифрови играчки, бълваме ги на пазара в стремежа за нови и нови технологии, но те не водят нито до духовно, нито до личностно израстване на индивида. Просто са пазарен дял от икономиката.
Създадените мъдро продукти са устойчиви. Могат да се ползват с години и не се развалят лесно. Не се чупят, ръждясват и са дуракоустойчиви. Да, овехтяват с времето, но вършат работа на едно или две поколения. Сега вървим от качествени продукти, към еднодневки, поддържащи нагласата “чупи и купи”.
Защо никой не предложи как да се трансформират автомобилите с ДВГ в електрически? Имаме шаси, купе всичко. Просто вадим двигателя и слагаме батерия. Да не е толкова сложно? Има начин, но е по-лесно (и скъпо) да смачкаме старите коли, да сложим етикет “вредно за природата” и да бълваме електрички.
Е да де, ама в България държавата не ме подкрепя да си купя електромобил. Не поема част от цената му. Не ми предоставя възможност да зареждам безплатно. Няма и отстъпки за хора в неравностойно положение. Можем само да го паркираме безплатно, в “зоната” в която живеем, разбира се.
Какво стои зад “зеления преход”? Желанието на шепа хора да живеят по-добре. В по-чиста среда. Само че тази шепа може да си го позволи и не прави нищо значително, за да може това достижение да достигне до другите.
В близкото минало фантастите виждаха надежда в атомните двигатели. Ядрени подводници и крайцери, се движат от години. Съществуват евтини и достъпни технологии, които са и екологични, но това не бива да достига до хората. Защо? Защото управляващите ги е страх от общество, което има свободен достъп до енергия и храна, правещ го независимо…