словесни проблясъци
да Те видя отново
и потъна в очите ти,
които толкова много
приличат на моите,
но гледат по своему.
Да докосна чистото
на Душата ти
и вдъхна
твоята непринуденост.
Да се окриля от поривите ти
и преоткривам Доброто,
що носиш и ти се радвам,
че си просто себе си –
поклащаща се
любопитна
светеща
Ради
23.02.2020 г.
Тъй много те обичах
из утрините дивни,
тъй много че се вричах,
в Любов безумна.
Без да Те докосвам,
без да Те желая,
в Твоите прегръдки
без да съм попадал.
Теб възпявам, мила –
устните Ти диря,
косите Ти сънувам,
в очите Ти потъвам.
Ала Ти оставаш глуха,
няма, сляпа,
далечна от мечтите ми.
Бъди така далечна,
бъди Звезда небесна
да ти се любувам –
и копнея вечно.
05-06.01.2020
Аз зная, че си там –
мой вечен, стар,
изконен блян.
Любима – трепетна ме чакаш
да те открия,
а ти мен – познаеш.
Да слеем
думите, телата
и бъдем заедно
свободни.
Аз зная че си там
и че ме чакаш…
да полетим с усмивка,
сред дивните простори
Да дариме дните си
с безвремие
и с радост
изпълниме сърцата си.
Напук на хорската злоба
и предразсъдъци
да вдигнем ний чела
и просто бъдем.
София, 26.01.2020
тъй хубаво –
като за нас.
Като мелодия на душите,
като валс,
що слушам в захлас.
На пейката ще те подири
неуверено моята ръка
и в тъмното – плахи
ще потънем в нощта.
А когато утрото
отново изгрее
и в очите ти видя
нега и копнеж,
ще знам – не сънувал съм,
ще се засмея
и тихичко
ще подирим кафе.
7.08.2019
о която обичта ми
се блъска,
пада и умира.
Като безплодна градина –
без птици и цветя.
Без полъх на любов,
ала студена твърд,
под която нещо трепти.
Не знам дали
ще мога да чакам,
докато земята ти
роди.
20.09.2019
Бих искал
един ден да не правя нищо.
Всъщност –
да правиме любов
и палачинки,
докато млякото ни свърши.
Да пиеме кафе
и гледаме, как облаците
носят се в небето.
Да наричаме формите им,
менящи се подобно гънките
на нашата постеля.
Да имам време
да те съзерцавам и обичам.
Това наричам – Вечност…
18.11.2019
когато бяхме заедно,
как всичко се превръщаше
във вълшебство?
Как времето застиваше
и ни се радваше,
че се обичаме…
Не помниш ли,
нима не забеляза –
как чудо е да се намерят двама,
притихнали нещо да споделят.
Не знам ти ли бе сляпа,
или пък ази – заблуден…
но споменът стои –
вълнува се душата
за някогашно „нас“,
за теб, за мен.
23.11.2019
ще местя Вселени и Слънца, само очите ти
да греят, с обич.
Ще местя,
ще творя
и моля се,
в прегръдките Ти
да попадна.
За теб Любов,
живота си бих дал
и всичко.
Ще се будя
всеки ден засмян
и посрещам,
с благодарност Изгрева.
За теб Любов,
само да си
истинска…
24.11.2019
Събудих се,
с молитва
в сърцето.
С трепет
утрото посрещнах.
Образ
запечатан в ума,
радва днес
лицето ми.
Образ
и черти красиви,
поглед – лешников
и благ.
Като на кошута
на моменти плах –
тъй мил си ти за мен
и драг.
24.11.2019
Все някак се живее
и без любов,
все някак.
Без ласки и мечти,
без трепети сърдечни –
продължава се, нататък.
До следващия пристан,
до лелеяния дом,
на живота кратък.
25.11.2019
© 2024 freebreeder
Тема от Норен Андерс — Обратно горе ↑