тъй хубаво –
като за нас.
Като мелодия на душите,
като валс,
що слушам в захлас.
На пейката ще те подири
неуверено моята ръка
и в тъмното – плахи
ще потънем в нощта.
А когато утрото
отново изгрее
и в очите ти видя
нега и копнеж,
ще знам – не сънувал съм,
ще се засмея
и тихичко
ще подирим кафе.
7.08.2019