словесни проблясъци
Когато разбереш,
че ме обичаш,
аз ще бъда далеч,
или различен.
Затуй обичай ме сега,
когато съм до теб.
Склони глава на моето рамо
позволи си.
Да обичаш е толкова човешко…
Утре може да ме няма,
ще ме търсиш във вятъра –
играещ си с косите ти,
в солената сълза.
Обичай ме,
животът кратък е,
изпълнен с твърде
много суета.
Без вричане и без илюзии,
без граници и без компромис –
обичай ме, сега!
19.06.2020
Тъй както росата пои нозете ми
съм жаден за Теб и любовта ти,
за ръцете ти, за твоята прегръдка, твоя дъх.
Да бъдем заедно обречени,
на страст и радости, без скръб.
Надежда усмихва се със Слънцето,
ще бъдем двамата аз знам,
когато любим се ний искрено – без свян,
но с жар, с плам.
20.06.2020 г.
Хубаво е да гледаш
как пада нощта
и се раждат звездите –
като Зеници Господни.
Вятърът носи свежест,
прохлада и микс от аромати,
достойни за история.
Представям си, че си тук и те прегръщам.
Че споделям мислите си,
а ти ме разбираш, дори без думи.
Срещата е там,
където двама
просто искат да са заедно.
7.2020 г.
Ти си умна – рационална жена
не вярваща във високопарни слова.
Наблюдаваш и виждаш, мълчиш,
рядко се караш, или гълчиш.
Ала що казваш вярно е
и на място тежи,
вкарваш ме скъпа
в размисли ти.
16.07.2020
Очаквам те да дойдеш
и кажеш простой ей така –
нуждая се от теб, оставам.
Да те прегърна на прага,
въведа и бъдем двамата.
Дори понякога аз да греша,
да стоиш зад твоето „оставам“.
Да си до мен, когато ни е трудно.
Да бъдат двама – ей така,
защото искат да са заедно.
Защото сърцата им притихват,
а телата сплели са.
Туй е енигма, знаеш ли.
Ако ти се колебаеш,
чуй тогава – аз оставам.
7.2020 г.
Обичам да се гуша
в мекотата на косите ти
и потъвам,
в очите ти зелени.
Да галя порцелановите ти ръце
и те безпаметно целувам.
Дъха ти да усещам
и отпуснатата ти
връз гърдите ми
глава.
Смехът ти да кънти
и тялото ти
да е вплетено
в моето.
Обичам
просто да си ти
и да сме
заедно.
28.07.2020 г.
Избери си нещо
за което да живееш,
но не човек, той е твърде мимолетен.
Небе безкрайно избери –
мечти, избери ти нещо
неуловимо. Душата избери,
която вечна е.
Избери – знай има смисъл
дори да ти е трудно, да е мъчно.
Избери, хвани се и ще видиш,
че ръка човешка те държи.
30.07.2020 г.
Гледаш прозорците светват
зад тях – душа или две,
когат’ са самотни са клети,
щастливи, когато обичат се те.
Гледаш прозорци стотици –
светулки из милионния град,
там някъде нечий зеници
търсят да зърнат твоите, брат.
Затуй се оглеждай, не спирай търси,
в зеници се вглеждай –
не свеждай очи.
Така се познават сродни души.
30.07.2020 г.
Когато си петимен за ласка
замълчи, ласката ще дойде.
Като майчини гърди.
Като горски дъх.
Като Любов безмерна.
Поплачи, ласката ще дойде.
В съня се погали,
а утрото с усмивка посрещни.
Не бой се –
ласката
ще дойде…
30.07.2020
бъдете като полските цветя –
свенливи, ароматни и красиви.
Като пчелите Вий
бъдете работливи.
Бъдете нежни и потайни,
като на дъбравата мъха.
Бъдете страстни, всеотдайни –
горящ въглен през ноща.
Жена да бъдеш е велико,
живот да носиш в Света
и всичко да обгръщаш с грижа –
дом, любим, деца.
Поклон пред Вашето дело, Майки,
любимите до нас жени
и благодарност че Ви има –
Надежда за бъдещите дни.
08.03.2020 г.
© 2024 freebreeder
Тема от Норен Андерс — Обратно горе ↑