словесни проблясъци

Категория: Жена (Страница 3 от 9)

На моя син

Мили ми синко, вероятно ще стигнеш до тази възраст в живота, когато ще разбереш че нещата в Света не са такива, каквито изглеждат. Това разкритие ще те разтърси, както направи с мен, но ти не се бой. Идеализмът и вярата ти в науката и политиците ще рухнат, ала ще започнеш да търсиш. И това е най-важното.

Мнозина учени говорят, че искат да премахнат болестите и дарят хората с вечен живот. Дори те самите не вярват в това и не го желаят, предусещайки ужаса който ще предизвикат. Защото вечният живот в материята, ще бъде достъпен за единици. И още, какви ли ще бъдат тези нестареещи тела – атавизъм по пътя на Еволюцията.

Политиците ще тръбят, че имаш Свобода, но ще ти я отнемат постепенно. Ще казват, че работят за твоето и на хората благо, но ще преследват само личните си интереси. Ще разбереш, че и те са пионки, чиито живот се крепи на косъм, който може да пререже невидимата ръка на тези, които реално управляват Света. На корпорациите и финансовите магнати.

Не се плаши сине, всичко това е за твое добро. Да кали духа ти. Винаги е било така и ако отворим историческите анали ще установим, че жаждата за власт и човешкия егоизъм са затривали родове и страни. Че човекът крачи между два Свята и сам определя дали да бъде добър или лош.

На теб ще оставя няколко съвета. Помни, че малцина се вглеждат в очите на Другия, за да видят душата му. Ако две души се срещнат, то те могат да се познаят и обикнат, а това изключва всяка лъжа и насилие. Търси хора с открит поглед, а вътре в себе си търси първоначалната причина, Бога. Направиш ли връзка с Него, нещата в твоя живот ще се наредят.

Намери си другарка, с която се чувстваш едно цяло. Която предугажда мислите ти и събитията. Която усещаш като сродна душа. До чието тяло би спял спокоен по всяко време. Вземи я и пази като очите си. Живей с нея до гроб и ѝ бъди верен. Сродните души са едно на Земята.

Създай семейство, дори времената да са трудни. В тях, вярвам, ще срещнеш хора, с които ще имате сходни мисли и нагласи. С които ще вървите Пътя на Живота заедно и ще си помагате. Приятелството е най-важното нещо на Земята, като най-добър приятел нека бъде твоята спътница.

Обучи децата си така, както и аз те обучавам, за да продължи родът ни. Да пребъде доброто на земята. Ако не го сториш, на нея ще останат тези, които с грубост, сила и измама живеят живота, предопределен за другите. За които ние сме просто излишен товар и са уверени, че ни превъзхождат.

Не прави грешката да те е страх. Имай силна вяра в сърцето си. Доброто, що е у теб, ще те предпазва, отношението ти към, другите – бъде твоя благослов. Където и да минеш да се усеща уханието от стъпването на разумен човешки крак, отведен там по Божията Милост. Моли се сине, в трудни времена, сещай се са мен, уповавай се на Бога и твоята Любима и не се плаши.

Животът

Гледката на проявяващия се Живот ме умилява. Дали ще видя пъпка цвят, който се разтваря, гладно птиче търсещо с писъка родителите си, или подскачащо и радващо се дете или кученце – това е Животът на Земята.

Отнемането правото Живот на бъдещото същество чрез намеса (аборт) е нещо, което не можем да видим в живата природа. В нея има и други видове, които правят Любов за удоволствие – делфините например. С удоволствието иде и отговорността, а тази за Живота е най-важната. Към себе си, към вида и към Бога.

Има случаи, при които условията в които е създаден животът са тежки. Когато става дума за изнасилване при хората, за увреждане на плода от болест или при травма. Тогава с риск за възможността за повторно зачеване майката може да прибегне до лекарска намеса, при това напълно легално.

В сегашно време, а то е време разделно и тежко, се говори много за права и свободи, които обаче, в никакъв случай не подкрепят Живота. Не подкрепят раждаемостта и не внасят у младите чувство на отговорност за това да станат родители. А това е най-важната роля в живота на човека.

Бих се радвал да видя учители и родители, политици и активисти, които застават зад Живота. Застават зад децата, зад това да има бъдеще за Човечеството. Които говорят за здрави хора, създаващи здраво поколение. Защото единствено грижейки се за здравето си и бивайки отговорни можем да продължим напред, в един смислен и реален Свят.

Абортът…

Не съм привърженик на аборта. Самата дума дори ме отвращава. Познавам човек, който се хвалеше че е платил два, на свои приятелки.

Жената може да абортира, когато е била жертва на насилие или плодът – силно увреден. В останалите случай говорим за отнемане на Живот по изкуствен начин. Нещо, което не можем да видим в живата природа. Нещо, за което не можем да прочетем и в Библията. За мен нещо нечовешко.

Мария Тереза е имала тринадесет деца, както и силна връзка със своя съпруг. В началото на века в България е било нормално в къщата да растат три, пет и повече деца. Те са били нейното богатство. Липсата на деца и загубата на плода, са били считани за нещастие.

Сега неолибералната политика лансира еманципация и независимост на жената. Само че най-важната ѝ роля е вече дадена от Природата. Тази, на майката и възпитателката. Майката е тази, която формира бъдещия Човек. Която ще вложи у него възпитание, доброта, разум и хармония. Без майчината ласка и обич децата ще имат нужда от професионална помощ. Ако не като малки, то със сигурност като възрастни.

Осигурявайте материална и духовна подкрепа за бъдещите майки. Насърчавайте раждането на деца, защото те са бъдещето на Планетата. Подкрепяйте младите семейства и изобщо браковете, където могат да се раждат деца и нека те бъдат много. Като пясъка по брега на Морето. Защото където има деца, има щастие и благодат.

Среднощно

Понякога издигат се мечти
потъващи в грохота на бурята,
в сенките, когато аз и ти
прошепвахме си, че сме влюбени.

Сърцето слуша в самота
на другия, отчетливия ритъм
и спуска се, като в сълза,
очакване останало без смисъл.

Нощта се стели – сива и самотна
прорязано небето пак трепти,
ще срещна, ще обичам о сиротна,
скоро в утробата си ти ме скрий.

4.06.2020 г.

На твоя прозорец

Политам към Твоя прозорец
да те погледам в нощта –
уморена и спяща,
красива млада жена.

Ще Те съзерцавам и мисля,
ще погаля Твоите коси,
после тихо ще тръгна
обвит в мечти.

В утро мъгливо
Ти на перваза иди,
за бисери росни се вгледай –
моите снощни следи.

Мале мила,

девойка ми легна на сърце,
мома с очи – бадеми,
с гайтани вежди, любими.

Девойка крехка и млада,
с ръце излети от мляко,
с устни разтворено цвете
и душа като на птица.

Мале, залюбих я силно –
сърце ми гори за нея.
Нощем дохожда в съня ми,
диря я дордето заспя.

Синко, що чакаш, любими
момата вземай – открадвай
да не линееш ти чадо
и да не чака тя в мъки.

Девойка щом люби, сине,
момък щом близък приеме,
свежда очите си ясни,
везе кърпа тя и нарича:

„Той ще е момък за мене,
него вечно ще любя
сърце ми трепне и гори,
да дойде и да ме вземе…“

25.05.2020 г.

Радина

Радино моме красиво
цвете полско, изящно
момък те е залюбил,
залюбил те е, страстно.

Денем по тебе въздиша,
нощем лика ти бленува
в пазвите ти сака да лежи,
снага ти крехка да носи.

Ръце ти да целува
и да ти шепне нежно,
че те люби и иска
нему да ти пристанеш.

Момък що люби е силен
всичко му иде отръки
девойката му – звездица
пътя огрява и води.

Радина мома засмя се,
лице и грейна красиво
тихо броеше тя дните
кога момъкът ще пристигне.

31.05.2020 г.

Що е Любов?

Тъй както ластовиците
в небето се издигат
се стрелва моята Любов
полита сред залеза – красива,
родила се за нов живот.

Ти приеми я, прегърни
да стопли твоята снага,
тури я в сърцето си Любима
да ти нашепва за мен, в нощта.

Любов – това е полетът на птици
свободно реещи се в небеса,
облени в залезни искрици,
споделящи радостна игра.

31.05.2020 г.

Любовна песен

Девойко мила и свята
ти си всичко за мен,
ти си солта на земята богата –
цветно ширно поле.

Очите ти са извори бистри,
от мляко ръцете изляни,
дъхът ти – на дъбрава росата,
а косите ти морски вълни.

Тропни с нозе – сърце разтвори ми юнашко,
да те прегърна
и се отправим щастливи,
по нашия Път, Любовта.

06.2020 г.

Споделеност

А София е цъфнала – зелена
и аз те чакам тези дни
да дойдеш ти при мен
Любима, да сбъднем нашите мечти.

В шума на клонките аз чувам
как викаш името ми днес,
как молиш се и радваш
да сме задно.

И Витоша красива е Любов
ще я измерим в крачки и въздишки,
ще бродим в сенчеста дъбрава,
с души безмерно чисти.

Аз зная не ще бъда сам
сред търсения и вечери,
споделена ще е моята страст,
фитил Любовен ще запалим.

А Слънцето така ме гали
подобно Твоите ръце,
гърдите ми с радост пламват –
тупти очакващо сърце.

14.06.2020 г.

« По-стари публикации По-нови публикации »