о която обичта ми
се блъска,
пада и умира.
Като безплодна градина –
без птици и цветя.
Без полъх на любов,
ала студена твърд,
под която нещо трепти.
Не знам дали
ще мога да чакам,
докато земята ти
роди.
20.09.2019
Категория: Ехо (Страница 6 от 13)
Стихове
просто замълчи,
преглътни,
защото сълзите
те задавят.
Не,
когато ти се плаче
ти спомена пусни,
не заспивай,
продължавай!
Плаче ли ти се
плачи,
рамо потърси –
утеха,
блага дума.
С тях или без тях
плачи,
пусни…
4.10.2019
Мъгла се стели,
а под нея – злато,
килим тъй цветен,
многолист.
Сякаш було на невяста млада
повдига се
пред поглед на любим.
Мъгла се стели –
дъха на ели гората,
на песен и забравена Любов.
На здраве и на сила –
свята…
Гора, тъй радвам се
да следвам пътеките ти,
твоя зов.
10.11.2019
Бих искал
един ден да не правя нищо.
Всъщност –
да правиме любов
и палачинки,
докато млякото ни свърши.
Да пиеме кафе
и гледаме, как облаците
носят се в небето.
Да наричаме формите им,
менящи се подобно гънките
на нашата постеля.
Да имам време
да те съзерцавам и обичам.
Това наричам – Вечност…
18.11.2019
когато бяхме заедно,
как всичко се превръщаше
във вълшебство?
Как времето застиваше
и ни се радваше,
че се обичаме…
Не помниш ли,
нима не забеляза –
как чудо е да се намерят двама,
притихнали нещо да споделят.
Не знам ти ли бе сляпа,
или пък ази – заблуден…
но споменът стои –
вълнува се душата
за някогашно „нас“,
за теб, за мен.
23.11.2019
ще местя Вселени и Слънца, само очите ти
да греят, с обич.
Ще местя,
ще творя
и моля се,
в прегръдките Ти
да попадна.
За теб Любов,
живота си бих дал
и всичко.
Ще се будя
всеки ден засмян
и посрещам,
с благодарност Изгрева.
За теб Любов,
само да си
истинска…
24.11.2019
Събудих се,
с молитва
в сърцето.
С трепет
утрото посрещнах.
Образ
запечатан в ума,
радва днес
лицето ми.
Образ
и черти красиви,
поглед – лешников
и благ.
Като на кошута
на моменти плах –
тъй мил си ти за мен
и драг.
24.11.2019
Все някак се живее
и без любов,
все някак.
Без ласки и мечти,
без трепети сърдечни –
продължава се, нататък.
До следващия пристан,
до лелеяния дом,
на живота кратък.
25.11.2019
в шеметен полет.
Прихват застигайки се,
свенливо се докосват и топят, подобно негата,
в очите ти.
Тъй хубаво е че вали
и че те има…
3.12.2019
Усещаш ли
разлюбването?
Като ледена висулка,
която пронизва сърцето ти –
кратко и бързо.
Оставаш за миг разполовен
и сам.
После продължаваш
по Пътя,
който така добре познаваш
Пронизан –
с дупка в сърцето,
която бавно зараства…
5.12.2019