Месец: март 2025

През 70-те години, Проф. Д-р Хайнц Хабер, вземал участие в научната програма на НАСА, създава научно-популярната поредица Космос 2000 – “Какво търси Човекът в Космоса”. В 13 епизода са разгледани основи въпроси свързани със съвременната и популярна Космонавтика като преодоляване на гравитацията, Земята и Слънчевата система, Живот в Космоса и др.

В поредицата Проф. Хабер използва достъпен език и прави редица експерименти в студиото и на терен, за да може да покаже как на практика работят нещата. Ще видим записи от халета на НАСА, от сателитни изображения, създаващи обща картина. Ще научим повече за нашата Планета, историята на Астрономията, научни открития, спомогнали прогреса.

Интересно е, че в 13 епизод на поредицата озаглавен “Обратно към Земята”, професор Хабер излага своята теза, че с популярните технологии към момента и отдалечеността на отделните звездни системи, ние нямаме възможност да напуснем нашата в рамките не само на един, но и на много животи. Той обръща поглед към Земята, която е наша Майка и единствено място за съществуване, с уникални характеристики. В тази серия се засяга също така въпросът с възможностите за контрол климата на Планетата.

Език: Немски
Средна продължителност на серия: 25 мин.

Преди две години в ужаса на “пландемията”, когато някои наши познати мислеха че това ще бъде “новото нормално”, гледах интервю с професор Роланд Виезендангер от Хамбургския Университет. Самият физик и работещ в областта на наночастиците, той смело застана зад твърдението подкрепяно и от негови колеги, че вирусът е с лабораторен произход.

Има изготвена студия, която можете да намерите в архива на сайта на университета, обхващаща 100 страници и доказателства за разработки и модификации на вируси от правителството на САЩ в Китай и други страни, с цел тяхната адаптивност спрямо Човека. Така наречената практика gain-of-function стои в основата на опасни вируси мутанти.

Днес, няколко години по-късно, редица изтъкнати учени от цял Свят изказват открито своето мнение по отношение на целенасочена манипулация на вируси. Според тях Истината трябва да се знае, подобни експерименти да бъдат прекратени (както е и било направено в даден момент), а на отговорните лица потърсена сметка. Репортаж на телевизия Servus, Австрия.

Не пожелавам никому да види майка си беззащитна, бита, трепереща, с кървящи пръсти. В очите ѝ, тъмни, кафяви, топли и с онзи блясък, който ни дава индикация за изкуствена леща, се чете страх и зов за помощ . Майко, ти си много по-храбра от мен да ме родиш и да ти сложат лещи.

Лицето, извършило агресията, стои в близост на 4-5 метра от нас. Майка ми едва се е довлекла до домофона за да повика за помощ. Лицето, което за нас е познато и живее в същата сграда, е безразлично към своето деяние. С безразличие приема и моя сигнал към 112. Стои, разменяме си реплики.

Може би е с 10 години по-млад от майка ми, която е на 74. Не знам, за какво са спорели, но го попитах какъв мъж е да бие жена. Не отговаря, но ме заплашва. Качи се в сградата малко преди полицаите да дойдат. Вероятно за да измие ръцете си от следите от побоя. Не го спрях да се качи. Това означаваше насилието да продължи, освен това други са органите, които трябва да задържат хората.

Неведнъж съм се месил в конфликт, когато момчета, или мъже, бият жени. Неведнъж съм защитавал майка си, заставайки срещу този, който ѝ отправя заплаха. Сега бях поставен пред свършен факт и избора как да реагирам. Избрах това да бъде по законов ред, иначе защо са законите, за какво е полицията? Нима сами трябва да се справяме с опасните и агресивни хора?

Прекарахме часове в Пирогов. Имах други планове за този ден. Съдбата ми даде знак да слушам и се намесвам, когато има спор. Да съм близо, до хората, които са важни за мен. Майка ми е в невъзможност да ходи – счупена срамна кос и има хематом на лицето.

Около нас живеят съседи, които се надявам да са чули и видели това, което се е случило пред блока. Продължавам да ги търся. Надява, се да се обърнат към мен, към нас и го споделят, за да може Истината да тържествува. На полицията не са достатъчни показанията само на Жертвата.

За мен е неясно защо не задържаха лицето на място. Защо бе нужно да се снемат повторно показания от възрастна жена настанена късно в спешна помощ, намираща се сред други болни хора. А в Пирогов се нагледах на мъка и на болка, защото там се показва безумието на съвременното Общество.

Момче със счупени две ръце, което някаква банда напада в парк. Жена, която неистово пищи, че я боли. Деца с подути глави. И много младежи, със счупени крайници като следствие от сбиване. Жената в линейката ми сподели, че хората били “луднали” след така наречената Пандемия.

Може ли и трябва ли Българинът да “лудва”, след 500 годишно робство? Може ли и трябва ли да не сме социално активни, да няма Гражданска позиция и да не се сезират и самосезират съответните органи, когато има опасни за околните лица индивиди? Не може и не трябва! Ако ние сме някакво Общество, то то трябва да почива на Морал, на Закон и на Справедливост. Молете се за нас Тя да тържествува.

[Show as slideshow]

Още в края на миналата година говорихме с колегите от клуба на фантастите в Бургас да им отидем с моята съпруга на гости и се представим като писатели. Да говорим за моя нов сборник “Роса”. Вълнувахме се и успяхме да пътуваме по празниците, въпреки, че трябваше да пропуснем един работен ден и прекараме два, на път.

Бургас е важен в нашата история. Там се развиха нашите лични отношения. Недалеч от центъра, в близост до пожарната, където Ради беше на квартира. Споделих с фантастите, че за градски човек да тръгнеш от София и да се събудиш или пристигнеш до морето, е някак си сюрреалистично.

Опитах се да разкажа повече за нас, за това кои сме, какви автори четем, какво точно пишем. Не знам дали успяхме. За Роса изобщо =( Нагласата на членовете на клуба, може би към по-непопулярни писатели като нас, или пък по принцип, е да се води дискусия. За добро или лошо кандисах на такава…

За това кои автори съм чел или не. Дали една история, или роман, има отворен или затворен край. Това целенасочено ли се прави от автора. Също възникна въпрос за удоволствието от четенето, което според мен е твърде личен. Има хора, които намират такова, в четенето на специализирана литература. Лично мен, ме вдъхновява полета на мисълта на автора.

Споделих с членовете на клуба за последния ми досег с произведението на Морис Дрюон “Спомените на Зевс”. Там, както и във “Война и Мир” на Толстой, в книгите на Херман Хесе, има заложена философия, която е вплетена в художествената творба. Лично трудно бих могъл да чета само съждения, въпреки че понякога пиша такива. Само че в кратка форма =)

Мога да споделя, че въпреки настинка, появили се болки в гърба, алергия, часове шофиране и рязкото влизане на един фантастичен член, който заяви че види ли книга с повече текстове на чужд език, я захвърля, ние оцеляхме в Бургас. Бяхме нахранени от сестрата на Ради, която работи в Супермаркет наблизо и приети радушно в прекрасната зала, в която се събира клубът.

За съжаление не ни остана много време да прочетем от нашите разкази. Може би по един стига. Надявам се да сме оставили добри впечатления у буразлии, като моят коментар по отношение на чуждите езици, че съм свързан кръвно, а може би и Духовно, с тях.

Нерядко голям автор пише на своя, или директно на чужд език, или използва чуждия, за да влезе в ролята на персонажа и пише по съвсем различен начин. Толстой е наситил “Война и Мир” с френски пасажи. Така е направил и Томас Ман, в почти нечетимата “Вълшебна планина”, като точно тези пасажи си заслужават усилието на читателя, да стигне до тях.

Бургас е мечта. Бургас е градът на нашите счетоводители, които ни дариха със сувенири. Членове от клуба на фантастите си закупиха книжки. Достатъчно, заедно с другите продадени, за да си платим горивото за път. Дано сме оставили топли спомени и бъдем отново техни гости.

[Show as slideshow]

Статията се намираше в сайта vesti.bg от няколко дни. Избягвах я, защото ставаше дума за насилие, смърт. По-точно за полицейско насилие извършено над арестуван, за кражбата на колело. Да попитам, струва ли едно колело Човешки Живот? И ако задържаният е оказал съпротива, нужно ли е да бъде бит до смърт, след като вероятно е бил заключен с белезници в арест?

Подобни истории ме карат да настръхвам. От една страна четем за хора, които издевателстват над животни, от друга за служители на реда, които извършват побой и убийство. Това не е нормално и ни дава индикация че правозащитната система в нашата страна не работи.

Във всеки арест трябва да има камера и да се записват звук и говор. Арестуваният също е Човек. Понякога с психически проблем, или в моментно безразсъдство под влияние на алкохол, или наркотици. Той трябва да бъде усмирен, но никога унижаван, бит, камо ли убиван, от органите на реда. Защото всичко това намалява нашето доверие в тях.

Мисля си, че е добре да отделяме време и кажем по няколко добри думи за всяка книга, чието съдържание ни е докоснало. Чиито авторски похват ни е впечатлил. Над която сме пролели сълзи, смели сме се или замислили. И все пак нали Изкуството е за това, да ни разбута, утеши, вдъхнови.

Оскар и дамата в розово (заглавието на Български е преведено и Розовата дама), е четиво което ме накара да се смея и да плача. Малкото оставащи на този Свят дни на едно момче са превърнати в писма до Бог, в които то споделя своите преживявания. Дамата в розово, вероятно медицинска сестра, се превръща в Духовен спътник на Оскар, края на неговия Път.

12 дни се превръщат в 120 години. Време, през което Оскар трябва да израсне. Да се превърне в Мъж, да открие Любовта, вярата, Бог. Да се помири с родителите си и със своята Съдба. Да прояви смелост, остроумие, да изследва дълбините на Душата си и чрез това докосне останалите. Това е моят първи досег с творба на Ерик-Еманюел Шмидт, като подходът, езикът и описаният сюжет ме развълнуваха и провокираха да прочета още от автора.

Много е трудно да бъде описана книга, която прави ретроспекция на Гръцката Митология, през очите на един от боговете. От една страна, това означава да се потопим отново в този митичен свят, в който авторът повдига въпроси и прави паралели с това, което знаем от митовете на други легенди и съвременната наука. От друга, тълкуванията и споделянията на Зевс, като главен герой в тази книга, ни навеждат на размисли.

За Космогонията, произхода на Човека, зараждането на Живота в нашата Слънчева система. За циклите на проявлението и архетипните сили, които представляват Боговете и Титаните. За Златната Ера на Човечеството, за изгубения Рай и могъщата Атлантида, творение на Уран, който оттеглил се в небитието гледа, може би с тъга, развитието на своето Творение.

Митове, наука, философия, морал и хуманизъм се преплитат в най-дълго писания от Морис Дрюон роман. “Спомените на Зевс” са откровение за всеки търсач на Истината. За всеки, който си задава сериозни, екзистенциални въпроси за нашия произход и трусовете, през които е минало и ще преминава Човечеството. Нека Съдбата връчи в ръцете на търсещите това четиво, за да задоволи техния интерес и отвори нови врати в тяхното Съзнание.

Честитя празника на тези Жени,
които са осъзнали своята Сила.
Които чрез делата си творят в Света,
дават Живот, обучават нашите Деца.

Биват светъл пример
и формират добрите Хора.
Тези, които никога няма да посегнат към оръжие,
тези, за които Истината, Доброто и Моралът
ще имат значение.

Майки, готови да дадат Живота за децата си
но ги възпитават, че той е Свещен.
Родители, учители, спътници.
Жената е тази, която приема много роли.

Нека те да бъдат градивни.
Нека идещият Нов човек
бъде захранен от Вашите добри мисли,
от Вашето вдъхновение,
от Вашата Любов към Света и другите.

Защото Жената, Майката, Спътницата е тази,
която дава и отглежда Живот,
която създава Дом,
която подкрепя своя отруден Другар.

Майките са тези, който ще спрат войните.
Майките са тези, които ще поискат сметка
за Живота на децата си.
Майките, жените са тези, които ще дадат пример
и насока на бъдещия Човек.

Бъдете мъдри, бъдете осъзнати, бъдете красиви.
Бъдете нежни, бъдете всеотдайни, бъдете откровени.
Бъдете просто Жени.