Не пожелавам никому да види майка си беззащитна, бита, трепереща, с кървящи пръсти. В очите ѝ, тъмни, кафяви, топли и с онзи блясък, който ни дава индикация за изкуствена леща, се чете страх и зов за помощ . Майко, ти си много по-храбра от мен да ме родиш и да ти сложат лещи.
Лицето, извършило агресията, стои в близост на 4-5 метра от нас. Майка ми едва се е довлекла до домофона за да повика за помощ. Лицето, което за нас е познато и живее в същата сграда, е безразлично към своето деяние. С безразличие приема и моя сигнал към 112. Стои, разменяме си реплики.
Може би е с 10 години по-млад от майка ми, която е на 74. Не знам, за какво са спорели, но го попитах какъв мъж е да бие жена. Не отговаря, но ме заплашва. Качи се в сградата малко преди полицаите да дойдат. Вероятно за да измие ръцете си от следите от побоя. Не го спрях да се качи. Това означаваше насилието да продължи, освен това други са органите, които трябва да задържат хората.
Неведнъж съм се месил в конфликт, когато момчета, или мъже, бият жени. Неведнъж съм защитавал майка си, заставайки срещу този, който ѝ отправя заплаха. Сега бях поставен пред свършен факт и избора как да реагирам. Избрах това да бъде по законов ред, иначе защо са законите, за какво е полицията? Нима сами трябва да се справяме с опасните и агресивни хора?
Прекарахме часове в Пирогов. Имах други планове за този ден. Съдбата ми даде знак да слушам и се намесвам, когато има спор. Да съм близо, до хората, които са важни за мен. Майка ми е в невъзможност да ходи – счупена срамна кос и има хематом на лицето.
Около нас живеят съседи, които се надявам да са чули и видели това, което се е случило пред блока. Продължавам да ги търся. Надява, се да се обърнат към мен, към нас и го споделят, за да може Истината да тържествува. На полицията не са достатъчни показанията само на Жертвата.
За мен е неясно защо не задържаха лицето на място. Защо бе нужно да се снемат повторно показания от възрастна жена настанена късно в спешна помощ, намираща се сред други болни хора. А в Пирогов се нагледах на мъка и на болка, защото там се показва безумието на съвременното Общество.
Момче със счупени две ръце, което някаква банда напада в парк. Жена, която неистово пищи, че я боли. Деца с подути глави. И много младежи, със счупени крайници като следствие от сбиване. Жената в линейката ми сподели, че хората били “луднали” след така наречената Пандемия.
Може ли и трябва ли Българинът да “лудва”, след 500 годишно робство? Може ли и трябва ли да не сме социално активни, да няма Гражданска позиция и да не се сезират и самосезират съответните органи, когато има опасни за околните лица индивиди? Не може и не трябва! Ако ние сме някакво Общество, то то трябва да почива на Морал, на Закон и на Справедливост. Молете се за нас Тя да тържествува.
