Още в края на миналата година говорихме с колегите от клуба на фантастите в Бургас да им отидем с моята съпруга на гости и се представим като писатели. Да говорим за моя нов сборник “Роса”. Вълнувахме се и успяхме да пътуваме по празниците, въпреки, че трябваше да пропуснем един работен ден и прекараме два, на път.
Бургас е важен в нашата история. Там се развиха нашите лични отношения. Недалеч от центъра, в близост до пожарната, където Ради беше на квартира. Споделих с фантастите, че за градски човек да тръгнеш от София и да се събудиш или пристигнеш до морето, е някак си сюрреалистично.
Опитах се да разкажа повече за нас, за това кои сме, какви автори четем, какво точно пишем. Не знам дали успяхме. За Роса изобщо =( Нагласата на членовете на клуба, може би към по-непопулярни писатели като нас, или пък по принцип, е да се води дискусия. За добро или лошо кандисах на такава…
За това кои автори съм чел или не. Дали една история, или роман, има отворен или затворен край. Това целенасочено ли се прави от автора. Също възникна въпрос за удоволствието от четенето, което според мен е твърде личен. Има хора, които намират такова, в четенето на специализирана литература. Лично мен, ме вдъхновява полета на мисълта на автора.
Споделих с членовете на клуба за последния ми досег с произведението на Морис Дрюон “Спомените на Зевс”. Там, както и във “Война и Мир” на Толстой, в книгите на Херман Хесе, има заложена философия, която е вплетена в художествената творба. Лично трудно бих могъл да чета само съждения, въпреки че понякога пиша такива. Само че в кратка форма =)
Мога да споделя, че въпреки настинка, появили се болки в гърба, алергия, часове шофиране и рязкото влизане на един фантастичен член, който заяви че види ли книга с повече текстове на чужд език, я захвърля, ние оцеляхме в Бургас. Бяхме нахранени от сестрата на Ради, която работи в Супермаркет наблизо и приети радушно в прекрасната зала, в която се събира клубът.
За съжаление не ни остана много време да прочетем от нашите разкази. Може би по един стига. Надявам се да сме оставили добри впечатления у буразлии, като моят коментар по отношение на чуждите езици, че съм свързан кръвно, а може би и Духовно, с тях.
Нерядко голям автор пише на своя, или директно на чужд език, или използва чуждия, за да влезе в ролята на персонажа и пише по съвсем различен начин. Толстой е наситил “Война и Мир” с френски пасажи. Така е направил и Томас Ман, в почти нечетимата “Вълшебна планина”, като точно тези пасажи си заслужават усилието на читателя, да стигне до тях.
Бургас е мечта. Бургас е градът на нашите счетоводители, които ни дариха със сувенири. Членове от клуба на фантастите си закупиха книжки. Достатъчно, заедно с другите продадени, за да си платим горивото за път. Дано сме оставили топли спомени и бъдем отново техни гости.
