Месец: септември 2023 (Страница 1 от 2)

Градска музика

27.09.2023 / Георги Атанасов

Минавам през градската градинка, тази с фонтаните. На края ѝ чувам позната мелодия. Валс № 2 от Дмитрий Шостакович. Вярно изпълнен на фонов запис. Цигулар ром се надсвирваше с колоните. Не бях сигурен до колко наистина свири. В подлеза към метростанция “Сердика” чух отново музика. Млад мъж бе отворил куфар за китара. Свиреше и пееше на Руски с душа, каквато може да има само музикант. До него стоеше свито на две дете.

И двете случки ме зарадваха. От една страна, понеже харесвам творбите на Шостакович. От друга, може ли човек да не бъде докоснат от език, който познава? От желанието на музиканта да излее душата си, или от старанието и отговорността на бащата, да изкара насъщния, с труд и дарбите си?

Във време в което определени политически и други кръгове, се опитват да скарат жителите на Планетата, да очернят този или онзи Човек или Народ, си мисля, че още повече трябва да се държим за Човешкото. За Езика, за Вярата, за това което ни свързва и прави Хора.

Демокрация?!

25.09.2023 / Георги Атанасов

Някой казва, че сме живеели в “Демокрация”. Че я “спасяваме”. През 2020-та година, всички разумни хора усетихме тази “Демокрация”. С преследване на беззащитни хора. С наложени “мерки”. С обвързване на “управляващите” с фармацевтичната индустрия и налагане на тестове и препарати, със спорни качества и странични ефекти.

Нима една “Демокрация” трябва да се защитава със сила? С оръжие? Нали Народът има думата, или шайка самозабравили се получовеци? Или изобщо не-човеци. Защото Канада пламна, Франция пламна. Такива брожения не е имало от години. Нима цената на “Демокрацията” е демагогия и невслушване в гласа на хората, на Народа?

Демокрация сходна с Фашизъм е тази, в която хората не смеят да нарекат нещата с истинските им имена. Не смеят да задават въпроси, да търсят смисъл в действията на управляващите. Не смеят да застанат на пътя на оръжията, пардон на парите. Не, не искаме такава “Демокрация”. Това, което желаем всички ние, е да живеем братски и в Мир.

Независимост

22.09.2023 / Георги Атанасов

Казват, че този който ни обича ни остава Свободни. Независими, в нашите решения и дела. Бог ни е дал Свободна Воля, да изразяваме себе си. Да вършим дела и носим последствия за тях. Бог е съвършената Любов.

Този, който иска да ни направи зависими от материални или нематериални блага, не желае нашето добро. Дали става дума за пари, услуги, жизненоважни за нас ресурси. Той иска да ни манипулира и постави в зависимост. Този, който ни обича, ще ни покаже Пътя, начина, по който сами да достигнем до решения и ресурси, до знания, а ако не сме квалифицирани и нямаме умения, ще ни помогне, давайки ни право на избор.

Живеем във време, в което Човечеството е заплашено от отнемане неговата независимост. От всички нас зависи да пазим индивидуалната си Свобода и тази на Останалите. Защото Независимост означава независимо мислене, независима гледна точка и позиция, независим начин на Живот, според индивидуалните нужди на Душата.

Тоталитаризъм и насилие

19.09.2023 / Георги Атанасов

Тоталитаризмът намира начини да узакони своите действия. С ужас научавам, че полицай е застрелял момче в гръб при гонитба. Каква точно е историята не знаем и може би никога няма да научим. Казват, че момчето е участвало в грабеж. Да попитам откога за грабеж се наказва със смърт, при това без съд и присъда?

Органите на реда са да спазват последния. Да дават пример. Само че това рядко е така. Често виждам полицаи, шофиращи с телефони в ръка, навлизащи срещу знаци със служебни коли, които не са в специален режим. Свидетел съм на пътни нарушения при които полицаите изобщо не реагират, защото примерно не са от КАТ или имат някаква друга работа.

Ние казваме не на полицейския произвол. На използването на сила при по-незначителни престъпления, но абсолютното безхаберие, когато по улиците се вършат нарушения. Да си полицаи е нещо много важно. Това е професия на реда, на честта. Служба в името на хората. Не бива да се забравя.

Ден на София

17.09.2023 / Георги Атанасов

В “Деня на София” просто решихме да избягаме от нея. Вчера цяла нощ се гърмя, заря, която ще изпоплаши животните. Безсмислена заря. Че кога ли София ще стане Европейска столица на Културата? Когато тротоарите станат равни, когато къщите се подмажат, когато жителите започнат да уважават ближния си. Т.е. реално след няколко века.

За мен София е чуждо име. То е гръцко и бих искал градът ни да се нарича Мъдрост, премъдрост Божия, в която живеещите да осъзнават важността на това, което правят. На отношението с другия. Не просто да бръкнат в кацата с меда, т.е. поредния безсмислен европроект.

София е бедна измъчена и изтерзана столица на още по-бедна (душевно), източена и измъчена страна. Каквото и да ми говорят за Българите, че цивилизацията е тръгнала от нас, ще им река я виж на улиците, това ли Ви е цивилизацията? Псувни, ругатни, нула толеранс, паркиране на пешеходните пътеки. Ганьо няма граници, що касае наглост и простотия.

Някой ден, след столетия, ще се обърнем назад и ще разберем защо живеем така. Между силната и славянска Русия и алчния и мъдър Запад. Между ордите на башибозука и псалмите на гръцки. Тук сме на един път, кръстопът на религии, търговски и политически интереси апетити. А на българина, каквото подхвърлят. Като на куче.

Да, радвам се, като видя истински Българи. Държащи на думата си, знаещи какво е Мъдрост, добри и учтиви. Малко са, особено през тези дни. Защото Българинът го гази Османецът, газиха го през войните, сам гази себе си по време на тоталитарното управление след 1944 и иде време, да се освободи.

Иноземци с три пръста

17.09.2023 / Георги Атанасов

Казват, че в Мексико, в платото Наска, намерили хуманоиди с малък ръст и три пръста на ръцете и краката. Интересно че ги “откриват” точно сега, в този момент. В Свят, разкъсван от турбуленции и забрани. Наска е изследвана десетилетия от немска научна работничка. Колкото и странни да са рисунките в платото, никъде не намираме информация за това, откъде са се появили хуманоидите.

Могат ли да се пръкнат от нищото? Къде е превозното им средство? Ако са били винаги тук, защо не са намерени още такива хуманоиди, тяхно поселище? Веднага щом видях клипа в мен възникна съмнението. Още повече виждайки приликата им с персонажа на Спилбърг във филма “Извънземното”.

Някой иска да прати голяма част от Човечеството за “зелен хайвер”. Да пробута пикантна история, след това да ни представи “добрите” иноземци, които впрочем вероятно отдавна “делят” Земята с нас. Колко са добри, казано е “По делата им ще ги познаете”. Вселената е пълна с Живот, важно е да срещнем добронамерени към Човека форми, на последния.

Медуза в Лампедуза

17.09.2023 / Георги Атанасов

Казват, че 5000 мигранти от Африка са попаднали на италианския о-в Лампедуза. Как са попаднали? Нали има брегова охрана, пресекли са териториални води? И попадат на остров, с оскъдни възможности за подслон и изхранване. Удобно нали?

Коя беше първата криза с която ни плашеха? Ами “мигрантската”. Защо миграцията или емиграцията да е проблем? Нали е право всекиму да търси “обетованата земя”. Нали хиляди са мигрирали по време на война, глад, болести и природни катаклизми. Миграцията или Емиграцията се превръща в проблем, когато новодошлите легнат на гърба на страната, в която пристигат.

Кой печели от създаването на подобни проблеми и решения? Италианците реват, че не могат да се справят и разбира се вероятно ще получат солидни финанси по случая. ЕС ще се огражда със стени, подобно на САЩ откъм Мексико и ще заприлича все повече на Тоталитарен режим, вместо на място за Свобода, Равенство и Братство. Мигрантите, те са просто част от играта.

Какво става със съвременните политици?

09.09.2023 / Георги Атанасов

Гледам как канцлерът на Германия Олаф Шолц на своя политическа изява нарича присъстващи с макет на Гълъб “Паднали Ангели от Ада”. Странно и обидно сравнение. Още повече, че ние възприемаме Ада като намиращо се под земята място, или долу. Падналите Ангели са били Небесни създания.

Кой или какво живее в телата на съвременните политици? Да, те изглеждат като хора, но не действат по човешки. Не се интересуват от общественото мнение. От призивите за Мир. Вместо това лобират за раздаване на пари и оръжие. Това не е решение.

Да си спомним и никога не забравяме политическата позиция на някои “земни” лидери, по време на Пландемията. Насилствено въвеждане на “зелен сертификат”, насилствена имунизация с експериментални препарати. Контрол и терор над населението. Проведе се един ужасен “социален експеримент”.

Добре е да бъде прочетен романът “Фондацията” от Айзък Азимов. Влиянието на даден кръг хора или не-хора, върху определена маса, особено ръководители, може да бъде лост в ръцете на злонамерена общност, или вид. Ние малко знаем за психическите процеси, които протичат в даден човек. Още по-малко как върху тях може да се влияе мисловно или чрез технологии.

За мен редица от съвременните ръководители на Човечеството не действат като хора. Не говорят Истината, противоречат си. Малко вероятно е да лобират само и само за да запазят собствената си кожа. Или на техните близки. Действията им могат да се обяснят с чуждо влияние и контрол.

Катаклизми

08.09.2023 / Георги Атанасов

Много се говори сега за катаклизми. Някой казва, че хората са виновни и Природата си отплаща. Да попитам кои хора?

На мнение съм, че пряката намеса в климатичните промени чрез Геоинженерството със сигурност води до катаклизми. Само че обикновения човек не е информиран за това. Нито е поискано неговото съгласие за провеждане на подобни експерименти.

Една драма засяга всички нас. Дали ще бъде разработката на биологични оръжия, несполучливи препарати, военни и социални експерименти, ние, Човечеството, сме свързани и страдат тези, които поемат последствията на свой гръб. А тузовете ходят да се снимат, след като бурята отмине.

Годишнина от кончината на Георги Марков

07.09.2023 / Георги Атанасов

Днес прочетох, че се навършват 45 години от убийството на Георги Марков. Предполагам малцина са чели неговите книги. Най-вече от по-младото поколение.

Интересно е, че Марков пише постановката “Комунисти”, романът “Мъже”, също участва в сценария на сериала “На всеки километър”. В книгите и репортажите си той говори за хора, които са вярвали в идеала, но са установили че той се разминава драстично със създалия се тоталитарен режим.

Георги Марков напуска България, не да я очерни. За всеки интелигентен и широко скроен човек животът в страната през онези години е бил мъчение. Освен ако не станеш човек на властта, не склониш глава, не направиш нещо по поръчение, а не по съвест. Препоръчвам творбите на Марков, особено “Жените на Варшава”. И неговите “Задочни репортажи за България”.

Книгите на Георги Марков можете да намерите на специален щанд в Столичната Библиотека, София. Подобен писател заслужава специално място. Къде е нашето, обаче, след всички тези години на лицемерие и партиен фанатизъм? На слагане, на доносничество и на двойна игра?

Децата на номенклатурата продължиха нейното дело. За съжаление. Дали са сини, жълти, зелени, все са си същите. Те не са истински идеалисти, те са далече от призивите на комунистите за Свобода, Равенство и Братство. Те не защитават дадена класа. Те просто гонят личния си интерес.

Архив