Когато се намираш сред Природата всичко е някак си магическо и на място. Насекомите жужат из тревите, нещо пълзи, можеш да видиш сърничка. Усещаш, че когато Душата ти напусне твоето тяло, ще станеш част от този Разумен Кръговрат. В него няма място за техника. Последната ръждясва и грози пейзажа. Заедно с бетона, ще бъдат погълнати от Живата Природа. Тя е, която ще пребъде. А тялото ни е дадено, за да проявим Душата си.
Месец: юли 2023 (Страница 1 от 3)
Село Стойките е сгушено в сърцето на Родопите. Намира се между курорта Пампорово и Широка Лъка. Любопитно е че, там се намира единственият по рода си Музей на Гайдата. Читалището на селото Пробуда-1903, се намира в близост до почивната станция на Библиотекарския Университет – Унибит. Срещу него ще видите каменна скулптура на Апостол Кисьов. Той успява да дирижира 100 Каба Гайди, чрез собствен метод.
Попитаха ме какво мисля за Стойките. За да усетиш едно място ти е нужно време. За мен бе проява на Човещина и доверие от страна на домакините, в частност Г-жа Мария Пичурова, член на екипа на читалището, да ни приеме със съпругата ми в дома си. При това да ни предостави цял етаж и градина на разположение. А Доверието предразполага към отговорност.
Да се събудиш сутрин и Слънцето да огрява стаята ти, небето да е синьо, колата да е паркирана пред портата и градинката да дъха на аромати, е вдъхновение. Благодаря, че успях да го преживея. От Стойките може да се тръгне пеш към кулата “Снежанка” като по мой изчисления човек може да я достигне за час, час и половина ходене. От селото тръгва и пътека към Хижа Смолянски езера, отбелязана на два часа път.
И все пак какво има в с. Стойките? Какви са хората. В центъра, на мегдана, ще намерите дюкянче, от което пазаруват местните. До него се кипри гостилница, с малко плаващо работно време. Да кажем че работи сутрин от 8.00 и вечер от 20.00. Готвят вкусно, като всичко е обилно поръсено с Гьозум.
На премиерата дойдоха двадесетина души. Възрастни, по-млади. Майки с деца и едно бебе. Всички бяха затаили дъх, да чуят мен. Да чуят един млад, прохождащ писател от София. А аз много се вълнувах. Още от предишната вечер и натоварен от пътя, обсъждах със съпругата си възможните въпроси.
А всъщност хората бяха дошли да чуят мен. Както споделиха, има сами жители и за тях мероприятията внасят разнообразие в живота им. И така реших да им споделя част от моя. Да им разкажа за загубата си през този месец, за нуждата от писане като вентилиране, призвание и мисия. И те ме слушаха. Изслушаха и два от моите разкази, които им прочетох, а именно “Анабел и Снегът” и “Хлябь”. Първият и последният разказ, от сборника.
За мен това бе напълно Човешка среща. Имах възможност да се покажа като човек, който се вълнува. Като автор, който е даруван със Словото и който желае да го сподели с Другите. Виждах човешки погледи, които се спираха върху мен и търсеха моя. И точно там е срещата между Автор и Читател.
Искам искрено да благодаря на Мария Кисьова, че откликна на предложението ми да представим сборника “По пътя към…” в читалище Пробуда-1903., в Стойките. На Ружа Чуртова, че ме водеше по време на представянето ми. На моята съпруга Ради, че бе до мен и ме подкрепяше в това нелеко начинание. На Родопите и хората от селото, както и на дивната ни Природа, която ни прие и лекува Душата ми. До срещи приятели!
Когато загубим близка Душа, имаме склонност да се затваряме. Да скърбим и обвиняваме… не винаги Другите, защото те може да не са виновни за нашата загуба. Обвинението е насочено повече към нас. Дали сме направили най-доброто. Били на правилното място, в подходящо време. Загубата създава емоционален вакуум,от който трябва да излезем. За да продължим напред.
За всички нации по Света има важни дати. Добре е да ги познаваме, за да разберем ценностната им система. Какво е важно за тях.
За Немците, денят на Обединена Германия. За Европа, Денят на Победата над Фашизма. За САЩ – Денят на Независимостта от Англия. За Франция, денят за щурмуване на Бастилията.
За Българите едно чувство е било изконно важно през последните столетия и то е Свободата. Защото без Свобода, няма обучение, няма собствена Религия. Все си Рая. Това е чувството, водещото чувство което ни отличава и нерядко води дотам, че да рискуваме всичко но да сме Свободни. Да е нашето.
За Братята Кирил и Методий не мога да кажа нищо друго, освен че празнувам техния празник, по стари стил 11 Май. Денят на Библиотекаря, между впрочем. Срамно е денят който почитаме, да бъде използван като политическо оръжие от неграмотни хора, обслужващи чужди интереси.
Попитайте един истински Българин, какво е важно за него. Кое е изконното чувство, за което революционерите платиха с кръвта си. И да, тази кръв е смесена с кръвта на братята славяни от Царска Русия.
През изминалите години малцина говориха за това, кой реално управлява България. Гледах постановката на Илия Троянов “Власт и Съпротива”. На Немски. Сякаш не можем да кажем Истината на Български, да я погледнем в очите. Теодора Димова също засяга темата.
Кой задава модела на поведение в обществото. Кой слезе от Волгите и Газките и се качи на Мерцедес и Тойота? До вчера бяха с “Другарите,” сега са модерни “бизнесмени”. Замениха изтърканите елечета с костюми, но отвътре си останаха същите. Арогантни хора, без респект към Живота. Незачитайки другия, освен ако не е “свой”. А свой означава обработен, подчинен, зарибен, зависим.
Говоря си с Немец, представител на културна институция. Опитвам се да му обясня, че години наред ние носим един товар. Белези, от едно тоталитарно управление, чиито пипала са навсякъде. Товар, който ни обезличи като общество. Който даде право на хора без ценз, но знаещи да манипулират, да организират и боравят с оръжие, да сътворят подземния свят и печелившия “бизнес”, който можем да наречем на места и държавен рекет.
Трудно е да се говори за проблемите. Трудно е, затова българинът не ходи на Психолог или Психиатър. Да не му се смеят. Да не кажат, че е лунатик, или балама. Трябва да е “мачо”, да си татуира Раковски, Шипка. Да си сложи чантичка на врата. Нищо, че не е чел много, или че работи каквото му падне.
България. Малка страна с упорит народ. С народ, вдигнал се от Рая, да стане пак такава. С хора, които в сърцата си са носели пламъка на Свободата. Желанието за знание и просперитет. Сега се носим прекършени, падаме като снопове и молим, за по-добрите дни.
Чета че група младежи, наследници на бившата номенклатура, решават да сменят датата на националния празник. Уж да се дистанцират с Русия. И да, дистанцията би била с Царска Русия, която ни помага да отхвърлим турското иго и чиито войници лежат редом с нашите на българска земя. Това не е дистанциране с тоталитарната машина на СССР.
За мен това е пореден опит, да се отвлече вниманието на обществото от проблемите в него. От лошата инфраструктура, неспазването на закона, демографския срив и падналото ниво на образование. Апропо номенклатурната върхушка ще продължава да праща децата си в елитни училища и в странство, докато ние тук някак си оцеляваме.
Човек, който не познава историята си, не познава традициите и езика си е лесен за контрол. Десетилетия тоталитарният режим се грижеше за деградация на морала, на вярата и на предприемаческия дух. Сега се опитва със сетни сили да задържи позициите си. Ала братя, без работа, без учене и лични качества, без Любов към ближните и Отечеството, не става.
Казват за някого че лежи на стари лаври. Постигнал е нещо, но някъде в миналото и сега не се развива повече. Това можем да кажем и за структури.
Мисля си, че когато науката се превърне в шоу, в реклама, тя просто престава да бъде наука. Превръща се в лоби, на “силните на деня”. В инструмент за печелене на пари и контрол.
Напоследък виждам доста реклами, че сме стъпили някога на Луната, уж преди 50 години. Луната е интересно космическо тяло, правейки двойна Планетна система заедно със Земята. До момента няма ясен отговор за нейния произход. Някой учени казват, че тя е доста по-стара от Земята. Други твърдят, че нейният произход е изкуствен.
Материали по темата има много, като бих Ви препоръчал книгата Проникване “Penetration” на Инго Суан. Също така и Има още някого на Луната “There is someone else on the Moon”, на Джордж Леонард. Надпреварата за Луната е странна, както и да я погледнем. Ако там не се съдържа част от Историята на Човечеството, а има купчина прах и ценни метали, е направо излишна. Като да пращаш поредния екипаж с риск за Живота към Марианската Падина.
Какво погребаха със себе си първите американски Астронавти? Защо не изглеждат въодушевени и победители в интервюто си, а подбират внимателно отговорите си? Защото крият нещо? Интересен поглед към темата за космическите пътувания дава филмът Capricorn 1. В него се фалшифицира мисия до Марс. Чудя се как НАСА е допуснала филма.
Истината е поставена пред очите ни, за да не я видим. Или да бъде поругана. Самият Армстронг говори за нейните “защитни слоеве”. Обикновените хора, надали ще я научим лесно. Но ние трябва да я търсим. Защото само Истината, както е речено в Писанието, ще ни направи Свободни.
Кое е нормалното в днешно време? Ако зачетем “Светът от Вчера” на Стефан Цвайг, ще научим, че хората се променят и губят връзка с традициите и морала, след края на Първата Световна война.
Двадесет години по-късно започва Втората. След нея наблюдаваме още една вълна на “странности”. До през 60-те години цензурата не допуска в Киното еротични и сцени на насилие. Днешните филми са изпълнени с ефекти, които подчертават последните. Как можем да очакваме морал от облъчено по този начин общество?
Нормално ли е да се показва насилие по телевизията, киното? Измислено насилие, дори не преразказ на реална случка. Нормално ли е да се заснема битка между хора в клетка, да се гледа, да се насърчава? Нормално ли е да използваме техника за дистанционно елиминиране, вместо да се опитваме да решим проблема по мирен начин, или в честна битка? Къде е нормалността
Водата е Живот. Животът е заченат в нея и под въздействието на Въздуха и Светлината изпълзял на Земята. Водата е това, което съставя нашето тяло. Вода има в недрата на Планетата. Вода има и по високите върхове.
Сега някои казват не ползвайте питейна (или чиста) вода за поливане за зеленчуци. На храната, която е органична и ни е жизнено нужна. Ала няма забрана да се пълнят басейни. Да се ползва вода във фонтани, да се градят аква-паркове или други съоръжения. Да се бутилират газирани напитки, основани на Вода. Да се добиват и охлаждат батерии, отново с Вода.
Това е мерене с двоен аршин. За бизнеса, за индустрията, за забавлението да може да се разхищава Вода, а обикновеният човек, който се опитва да се храни здравословно и да отгледа градинка и дървета, не може да я използва. Ограничават се достъпи до частни кладенци. Изобщо до ресурси, които са жизненоважни за Човека. А ресурсите, това е независимост.
Някой може да иска да ме попита какво е да си писател. Да описваш истории, реални или измислени. Да споделяш лични преживявания.
Понякога е лесно, еуфористично. Вдъхновен си, пред теб има предизвикателство. Конкурс, идея, която искаш да развиеш. Нещо чопли, расте, иска да излезе от теб, да го родиш. Има и моменти, в които да пишеш означава да се съхраниш емоционално. Да разтовариш психиката си, да поплачеш. Писането е споделяне. Писането е протест. Писането е позиция.
Не питайте какво прави писателят, който не е “професионалист”. Той пише от лична необходимост, а “професионалистът” главно по материални причини. Има съществена разлика. Както картините на Ван Гог рисувани за удоволствие. Истинското Изкуство е търсене на Нещо, възможност за израз и Дар, който има своята цена. Истинското изкуство е Отговорност.