Когато се намираш сред Природата всичко е някак си магическо и на място. Насекомите жужат из тревите, нещо пълзи, можеш да видиш сърничка. Усещаш, че когато Душата ти напусне твоето тяло, ще станеш част от този Разумен Кръговрат. В него няма място за техника. Последната ръждясва и грози пейзажа. Заедно с бетона, ще бъдат погълнати от Живата Природа. Тя е, която ще пребъде. А тялото ни е дадено, за да проявим Душата си.