Месец: юли 2022

Реалности

26.07.2022 / Георги Атанасов

В Лидл поставиха машини, да си калкулираме сами покупките. И затвориха две или три от шестте каси. Сега нашето братя Българинът, а и временно пребиваващите у нас, въпреки че плащат с карти, кибичи на опашките с оператор. Всъщност мен ме обучи служителка на Лидл и се оказа много лесно. Пазарувам си, плащам си и си нося стоката, а немският концерн спокойно прибира паричките ми от картата.

Добре де, ама защо хората продължават да се редят на касите с оператор? Значи страхуваме се от промяната (в контекста на драмите от последните две години, аз също). Не можем да наругаем дигиталната везна, пък ако стане гаф я охраната ще дойде, или започнем отначало.

Всъщност Лидл пести две или три заплати от въвеждането на дигиталните каси. По средно 1800 лв бруто, си е 5-6 бона на месец. Освен това везната не греши, не се разболява, не може да забременее (освен ако не я ъпгейднат чудновато). Изобщо си е една консерва с дигитален дисплей, на която като ѝ спре токът иди се оправяй.

Сега сериозно. Усещам как ни вкарват в дигиталния коловоз. Започва се с отстраняването на хората от разни служби. Говори се за самодвижещи се влакове, автобуси и коли. Десетки, да не кажа стотици професии са застрашени. Е какво ще правят всички тези хора? Ами ще влязат във виртуалната реалност, разбира се!

В нея не е опасно. Не могат да те смачкат ей така до НДК, защото си съвестен пешеходец. Няма да те хване Кромид, или както наречем последния вирус-мутант, няма да оставяш и “въглероден отпечатък”. Ако ме питате мен никакъв даже. В бъдеще децата ще излизат от дигитални контейнери, ДНК селектирани, за да вършат удобната работа на прослойка хора и вегетират из виртуалната реалност, с очила на очите и сензори по тялото, докато самоизбраните, елитът, бродят по оредялата от човешко присъствие Земя.

Време е да се събудим. Време е да сложим спирачка на всичко това. Хората имат нужда от близост и общуване. Самият Живот е приключение, когато направим промяна и израстваме от нея. Когато работим с Тялото и Духа си. Когато пътуваме – на кон, с колело или семейната трошка.

Да, всички бихме желали да живеем по-екологично, по-природосъобразно и разумно. Самият капиталистически свят, обаче, е построен на принципа на консумацията. Като има консумация, брак, ще има и покупки. Питам се, как можеш да направиш кола за десетки хиляди, или домакински уред, която да не работи вярно десетилетия и да се налага да бъде спряна от движение?

И докато в Европа и отвъд океана хората ежедневно протестират, против социалните и медицински експерименти, нарушаването на конституцията и лобирането за военни действия, ние ще се хапем един друг, защото така е най-лесно. Само че по този път можем да осъмнем в реалност, в която сами ще потвърдим дори личното си унищожение. И точно в това тъмно и преходно време, може да изпъкне най-хубаво у нас, Човещината.

В очакване на Спасителя…

24.07.2022 / Георги Атанасов

Всички сме в очакване на Новия Спасител. Не знаем откъде ще се появи. Дали ще бъде с дълга коса, или нисък със сини очи. Само да не е и с малки мустачки. Всички го очакваме. Не си признаваме, но дълбоко в себе си очакваме Спасение.

От медицинския фашизъм, от социалния експеримент украсен с военни действия и прототипни оръжия. От псевдо-зелената политика, която разорява средната класа и докарва малкия човек до просия. От цялото това лицемерие и пошлост, със знание простиращо се от тик-ток до соц. мрежа.

Политиците, казват, се изграждат с години. Те трябва да бъдат хора, доказали се като лидери в семейството, бизнеса или науката. Грижовни родители и независими материално индивиди. Не и шайка безскрупулни продажници или държани в шах поради кирливи ризи, хора.

Всеки ден виждам по няколко нарушения правени от органите на МВР. Днес например, изпревариха отляво трамвай на ул. Пиротска. С риск за живота на пресичащите или слезлите от трамвая. Нерядко виждам и спрели патрулки точно до тротоара пред Еврейското училище. Защото там продават дюнери, а полицаите искат да си гледат колите, да не ги откраднат, докато се хранят. Те са тези, които трябва да дават пример на Обществото. Мисля си, че някои хора влизат в системата на МВР само и само за да са над закона, а не да се грижат за неговото спазване. Това е много жалко.

Корупцията и разложението стават на много нива, само че Обществото, Човечеството е жив организъм. Ако някои клетки не работят за неговото съществуване, то последните се израждат в тумори. Те не работят за благото на Цялото, но за свое лично и на други, удобни на тях, структури.

Свидетели сме на един от ней-големите фарсове в съвременната история. Фарс, започнат с вирус, за който се споделя от международно признати учени че е лабораторно създаден. Фарс с препарати, които са експериментални, не осигуряват дълготрайна защита от вируса, не предотвратяват неговото разпространение и имат множество странични тежки ефекти, като също така водят до смъртност, отново базирано на мнение на учени.

Запитвам се защо психолозите и психотерапевтите в България не заемат гражданска и професионална позиция относно психическото състояние на населението. Защо не се споделят статистики за повишените нива на тревожност, депресия и потърсена специализирана помощ. Какво става с децата по време на Пландемията? Защо мълчите, колеги? Дали защото както и в чужбина устата на лекарите се затваря с пари, натиск или за постоянно?

Това е време страшно, мрачно и бездушно. И точно в такова време се появява Спасителят. Светлината, която търсим. Прометей, който ще жертва себе си, заради жалкото Човечество, което, обаче, носи Божествената Искра. Защото осъзнатият, добър и разумен човек е Богоравен и тъкмо от това се страхуват тъмните сили, вилнеещи сега по лицето на Земята.

Сънища

21.07.2022 / Георги Атанасов

Напоследък сънувам тревожни неща. Като например, че в близост до Русия падат няколко атомни бомби и очакваме ответния удар на руснаците. Ние сме близко, ала засега незасегнати. Че родители не могат да погребат ковчезите, в които са положени децата им. Че корпорации слагат ръка над питейната вода.

Не знам дали само аз съм тревожен. Усещам, че навлизаме във вихър на промени, чиито причини и ядро са неясни за обществото. Ясно е само, че смъртността, включително и сред децата се увеличава. Че се въвеждат мерки и стратегии, уж за благото на Планетата, хората, но всъщност най-вече угодни на корпорациите и богатите. Малкият човек страда.

Като малък си играех пускайки силно водната струя. Изобщо обичах да си играя с водата. Сега знам, че всеки литър питейна, който съм похабил, е живот за някое дете в Етиопия. Знам, че някой ще каже “Какво ни пука за чернокожите”. Те имат друга религия, вярвания, език. Дори миришат различно. Може и така да е, но са хора, братя.

Въвеждат се безумни правила, като утре могат да забранят да даряваш домашната си реколта на другите, защото не е сертифицирана. Да се гледат крави, защото не било “хуманно”. А питали ли сте някои крави, или други домашни животни и любимци, които живеят добре и са обичани от стопаните си, как и къде биха искали да живеят? Може би като хора? Срещайки погледа на моето куче знам, че нерядко животните избират стопаните си, защото заедно се учим и си помагаме в Пътешествието на живота.

А Животът, който е най-големият Дар във Вселената, се превръща от някои в бреме. Казват ще плащате за вашето “замърсяване” на въздуха. А концерните, които бълват платки за криптовалути и “изкуствен интелект”, химическата индустрия и текстилът, те да не би да не замърсяват? Допустимо ли е да се дамгоса човекът, че е жив?

В миналото най-голямото щастие в едно семейство е било раждането на дете. То е дух, който минава през Световете да се прояви на Земята. Очакван и обичан. Сега отглеждането на деца и самото съществуване на човека, се превръща в лукс. В “тегоба” за технократската върхушка, която дири вечен живот из дигитални селения и молекули. А вечният живот е тук.

Тези, които приживе са служили на Човечеството с мъдрост и Любов, тези, що са познали какво е да обичаш, отправили са своя вътрешен взор към Бога, към необятната Вселена и са направили крачка напред, те не са живели напразно. И не са платили стотинка за своя “въглероден отпечатък”. Ние благославяме делата им, препрочитаме словото им, живеем разказите и романите им.

Бързият прочит на новини е като повърхностното съществуване. А в момента, в цялото Човечество се вълнува неговото подсъзнание, което ни свързва. Очакваме да се пробуди и Човешкото, Христово съзнание, за да можем наистина да общуваме честно и непринудено, като братя.

21.07.2022 г.

Бъдещия нов Свят

17.07.2022 / Георги Атанасов

Бъдещият нов Свят ще бъде социално ориентиран. Интересно е, че навлизайки в Епохата на Водолея, вместо да изживеем духовен подем, ние потъваме в най-мрачните сенки на човешкото съзнание. То е станало толкова първично и материално ориентирано, че може да се сравни с това на пещерните хора.

Само че новото време идва. Може би сме в тунела и е най-мрачно преди да видим Светлината. Защото само сенките раждат войни. Само демоните в човешкото съзнание желаят да доминират и властват над другите. Само те са кръвожадни и алчни.

А някой казва че пчелите умират. Че с тях ще загинем и ние. И това е истина. Японски и други учени създават роботи, които да ги заместват. Може ли нещо да замени Великото дело на Природата? Защо трябва да разрушим от алчност, за да създадем нескопосана реплика, отново за пари. Апропо Мъск и компания искат да изстрелят хиляди сателити в Космоса. Само че дигиталните очи са слепи за красотата на Земята и ще ни облъчват с по-мощни електромагнитни вълни 5G и нататък.

Аристокрацията на човешкият дух бива потъпкана от съзнание на примати. Както някога кроманьонците смазаха неандерталците. Или някъде в миналото се е загубило свързващото ни звено с целия Космос. Последните години преживяваме тоталния крах на Истината, защото политическият свят е залят от лицемерие и заема васална позиция спрямо определени индустрии.

Може би и преди е било така. А може би и ще бъде, до следващия цикъл. Този Свят има нужда от осъзнати и добри хора, които да го обитават. Защото просто не ни принадлежи. Дали са ни временни къща, убежище, в което духовете ни да се проявят. И тъмните и светлите.

Зачестилите катастрофи, липсата на уважение и морал, на чест и доблест, са белег за упадъка на тази цивилизация. Изродени “ценности” се налагат на Обществото, като техният живот ще е по-кратък и от нашето безславно столетие. Защото Богоугодните дела пребъдват и биват писани в книгите.

Героите са тези, които в трудни и жестоки времена са заставали на страната на Човечеството. Като Титанът Прометей, даващ огън на хората. Като всички жертвали се да имаме светлина в съзнанието си. Да имаме по-добри условия за живот. Да живеем сред наука и изкуство.

Далаверите са нещо кратко, опетняващо душата. Лъжите -белег, който ще носим с години. Убийството, било то пряко или чрез продажба на оръжие, цапа ръцете ни за поколения. Защото не бих се радвал да бъда жител на страна, която бележи икономически ръст продавайки оръжие.

И ще рече някой какво да правим? Нищо, просто бъди осъзнат и добър. Копай Земята, прегърни я с пръсти. Целуни семенце, посади го. Земята е нашата майка, а майката ражда толкоз деца, колкото може да изхрани и за нея всички са важни. Технологиите са просто кратък епизод от нашето съществуване, а ние може би сме още в духовните си пелени.

Животът

09.07.2022 / Георги Атанасов

Гледката на проявяващия се Живот ме умилява. Дали ще видя пъпка цвят, който се разтваря, гладно птиче търсещо с писъка родителите си, или подскачащо и радващо се дете или кученце – това е Животът на Земята.

Отнемането правото Живот на бъдещото същество чрез намеса (аборт) е нещо, което не можем да видим в живата природа. В нея има и други видове, които правят Любов за удоволствие – делфините например. С удоволствието иде и отговорността, а тази за Живота е най-важната. Към себе си, към вида и към Бога.

Има случаи, при които условията в които е създаден животът са тежки. Когато става дума за изнасилване при хората, за увреждане на плода от болест или при травма. Тогава с риск за възможността за повторно зачеване майката може да прибегне до лекарска намеса, при това напълно легално.

В сегашно време, а то е време разделно и тежко, се говори много за права и свободи, които обаче, в никакъв случай не подкрепят Живота. Не подкрепят раждаемостта и не внасят у младите чувство на отговорност за това да станат родители. А това е най-важната роля в живота на човека.

Бих се радвал да видя учители и родители, политици и активисти, които застават зад Живота. Застават зад децата, зад това да има бъдеще за Човечеството. Които говорят за здрави хора, създаващи здраво поколение. Защото единствено грижейки се за здравето си и бивайки отговорни можем да продължим напред, в един смислен и реален Свят.

Съвременния Фашизъм

07.07.2022 / Георги Атанасов

Надали раждайки ме моята майка е очаквала, че ще живея, макар и на средна възраст, във времена на морален упадък и неофашизъм.

Когато бях малък обичах да си правя нашивки от хартия, на които рисувах пречупен кръст. Баба ми изпадаше в потрес. Не защото я беше страх от червената власт, или че някой съсед ще ме види, а защото бе преживяла ужаса на войната. Разправяше ми, как са прибягвали от дома си до бомбоубежището с тенджери на главата, за да се запазят от шрапнелите.

Сега някои искат отново да подклаждат Световна война. Моето усещане е че това са същите тези, които са забъркали предишните две. Пацифизмът не е на мода. А и от него не се печели. Друго е да работиш за ВПК, за държавата или за официалните силови структури.

Днес видях две момчета до Техникума по фина механика и оптика, “Ломоносов”. Слагаха си маски на лицето, вдигаха ръце във фашистки поздрав и си правеха селфита. Само че аз носех нашивки до 5-7 годишен, а тези бяха тинейджъри.

Изобщо питам се, замислят ли се родителите, че с тяхното поведение изграждат бъдещото си копие? Виждам изключително невъзпитани деца, които играят опасно с останалите и нямат уважение към възрастните. Защото баща му е някаква мутра. И се сещам за филма “Рицар без броня” в който Апостол Карамитев хваща тариката за яката и решава проблема.

Докъде сме се докарали като общество, това всички ние виждаме. Наши приятели и познати спокойно наблюдават случващото се у нас отдалече. Там, където има ред и спокойствие, но и където се усети вълната на надигащия се фашизъм. Защото точно това, Фашизъм, преживяхме през последните две години и той се изражда в посредствен милитаризъм.

Всеки ден се сблъскваме с хора, които искат да живеят на гърба на другия. Да го мачкат и унижават. Обидно е това да бъдат “своите”. Нима турците, когато са ни владели, са се отнасяли така към раята? Защото ние се превърнахме в рая на тоталитарната върхушка, след която се появиха псевдо мутрите и мафиотите. А сега дойде времето на просто “тарикатите”.

За да оцелее в подобно време човек трябва да е силен. Не случайно сме сега на Земята. Огледайте децата, те са различни. Имат друго излъчване и ако не бъдат формовани грубо, от необразовани и недодялани родители, има шанс нещата да се променят.

Защото тази планета е дом на всички ни. И на буболечките и на рибите и на хвъркатите. Още малко зелените, ”елитът”, ще кажат, че останалата част от хората им пречат и трябва да се намалят. Само че не им пречи да живеят на широко. Какъв кеф може да изпита човек каращ кола за 200-300 хиляди лева сред просяци? Сред младежи без жилища? Сред хора без образование?

Времето за размисъл и действие е сега!

Кои всъщност са „зелените“?

03.07.2022 / Георги Атанасов

Прочитайки за последните предложения от страна на “Зелените” за въвеждане на ограничения и данъци в областта на животновъдството и земеделието, се замислям кои наистина са “зелените” и какво точно целят.

Когато бях малък хората говореха за опазване на Природата. Помня как активисти от Green Peace рискуваха живота за да спасят редки видове от избиване. Как алармираха за нефтени петна от танкери и страдаща в следствие фауна.

През последните години се говори за “климатични промени”. Този термин се старае да бъде втълпен в съзнанието на хората, сякаш е нещо ново и не сме се сблъсквали с него във времето. Сякаш не сме имали прогноза за състоянието на Природата и животинските видове в началото и средата на миналия век.

Сега “зелените” се опитват да променят нещата, но за чия сметка? Искат да намалят с 1/3 добитъка в Холандия, която е един от най-големите европейски производители. Защото, видите ли, животните чрез произвеждания тор повишават азотните емисии в атмосферата. А нашите предци са използвали торта за измазване на къщи, правене на кошери и др.

Нидерландия във война с фермерите си

В Нова Зеландия пък искат да наложат данък на говедовъдите, заради изпускания от животните метан. https://lifestyle.bg/tendencies/metanat-parnikovite-gazove-dobitakat-i-kak-nova-zelandiya-shte-nalozhi-danak-na-zhivotnovadite.html

В миналото хората биха потърсили практично решение, като улавяне, преработка и съхраняване на метана във фермите. Само че неолибералите искат да намалят главите добитък. А с тях вървят добивът на мляко, месо, вълна и кожа. Това ще засегне всички потребители по веригата.

Лично бих вдигнал съпротиви, ако знам че животните са гледани в лоши условия. Че към тях се отнасят зле и не ги хранят. Че не ги пускат на свобода и че са избивани жестоко. Тогава мога да избера и не купувам мляко и продукти от дадена ферма.

Никой няма право да слага ръка върху поминъка на хората. Не може на база недоказани научно хипотези да се налагат ограничения в начина ни на живот, без да се предложат гъвкави решения или алтернативи.

Абсурдно е хора, които се срещат пътувайки с частни самолети, пиещи минерална вода от бутилки за еднократна употреба, носещи кожени обувки, оборудвани с модерна техника, за която със сигурност Природата е била замърсена, да задават посока на живота на останалите.

Зад всичко това проличава едно лицемерие. Страни, в които се рекламират газирани напитки на гиганти, алкохол или тютюневи изделия, да се бият в гърдите и казват че се борят за “Зеленото бъдеще на Човечеството”. Това е нелепо и жалко.

Да попитам знаете ли колко вредни емисии има при фойерверки? А при тестване на оръжия, да не говорим за ядрени? Колко вреди емисии се изхвърлят от стартовите площадки на ракетите. А от заводите на ВПК? Горивото, изразходено през войните от век насам, вероятно щеше да ни стигне за половин хилядолетие напред.

Надявам се човекът да се осъзнае и намери решения които са ориентирани към обществото. Защото както е тръгнало могат да въведат и данък “съществуване”…