Питам се къде изчезнаха силните личности в политиката?
На времето си спомням как баща ми се възхищаваше от конкуренцията между Франсоа Митеран и премиерът Жак Ширак. Желязната лейди – Маргарет Тачър, също е част от една епоха. Хелмут Кол, обединяващ Германия, Лех Валенса, създателят на движението “Солидарност”. Не на последно място и Ангела Меркел, съдействаща за баланса между западна и източна Европа / Евразия.
Всички тези политици поддържаха повече от половин век Мира на Стария континент. Не само мир, но и допринесоха за благоденствие за своя народ. Бяха свидетели и съдействаха за прехода към Демокрация. Запазиха отношения с бившия СССР и дори ги развиха, до ново икономическо ниво.
За тези личности могат да се намерят стойностни документални филми. Не че в техния личен и професионален живот няма сенки. Сенки, “скелети в гардероба” ще намерим у всеки жив човек. Какво ще намерим за новопоявилите се либерални политици?
Това, с което се сблъскваме, е главно арогантност, ниска обща култура и абсолютно безхаберие, що касае малкия човек, гражданина. Съвременният политик, неолиберал, или с каквато и краска да е облечен, не стъпва връз старите стойности. За него Религията и Семейството са отживелица. Той се кълне в новите технологии, не спазва обещанията си и е хлъзгав като змиорка, що касае морална устойчивост и лична позиция.
Къде отидоха мъжете и жените от миналото. Тези, на които се възхищавахме. Които бяха пример за нас. Невъзможно е даден политик да излиза от шоу бизнеса, където е разпознаван в една роля и да очаква да бъде сериозно възприет и на политическата сцена. Малцина са изключения, като те са хора с изключително силен характер, воля и ролева пластичност.
Политиката е изкуство. На първо място дипломация и умението да изтъргуваш това, с което реално или хипотетично, разполагаш. Добрият политик се школува с години. Познава протокола и етикета. Владее няколко езика и се разговаря с чужденците на майчиния им език.
Политиката се превърна в тържище, в пазар или игрище, на което всякакви изтърсаци си опитват късмета главно на гърба на хората. Ако мине, мине. След нас и потоп. Не, това не е устойчива политика. Забележете колцина политици са се задържали в една партия, с една позиция, на власт.
И като заключение – на добрия, съвестен политик, охрана не е нужна. Фейсбук страница, канал в Ю-туб, или Туитър също. Той ще бъде разпознаваем за народа и обичан от него. Ще работи отдадено за нацията, за семейството си и Бога, защото ще знае че носи огромна отговорност. Една от тях е да пази Мира. Друга – да се грижи изключително за благоденствието на своя народ.
Да се молим такива хора да се появят, да осъзнаят гласуваното им доверие и да работят, Богу – и народоугодно.
