Питам се, защо в България толкова много хора се правят на тарикати. Отговор си давам, когато се опитвам да живея нормално, по правилата.

Искаш да караш кола, например. Започва се с пътен данък, който до 100 к.с. е около 50-70 лв., на година. За предишната ни кола, която бе 60-70 к.с. плащахме 20-25 лв на година. Обаче искат и застраховка “Гражданска отговорност”, която удря вече около 300 лв. и се подновява всяка година. Чудя се къде ли отиват парите от този фонд, които със сигурност не се усвояват напълно по предназначение. Да не забравим и техническия преглед – 50/60 лв. Като добавим винетка за 12 мес – 100 лв и отиваме на един минимум от 500 лв, за да караме спокойно кола.

Ако искаме и да поддържаме возилото, а трябва, отиват 200-300 лв, на година за консумативи антифриз, масла, течност за чистачки, смяна на гуми и др. Тук не смятаме горивото. Да сложим 1000 лв на година за кола.

Друг е въпросът ако правим частен бизнес. Тук вече става интересно. В момента, в който започнем да извършваме дейност и хоп – трябва да плащаме осигуровки. Ама изкарваме ли не изкарваме ли пари, никой не ни пита. Плащаш здравно осигуряване по 50 кинта на месец и това е. А лекар не искаш и да видиш. Той теб, вероятно. Като добавим и тези, за самоосигуряващо се лица стават едни 200 лв. Там се включват и едни странни абревиатури като ДЗПО и т.н. Касов апарат и поддръжка са изискуеми, ако работите с пари в брой. За предпочитане е по банкова сметка.

Работиш ли с някого, пък има трудова медицина. Идват едни хора и те питат имаш ли монитор, нямаш ли. В какви условия се работи. Пишат се листи проформа и цакаш по 120 лв на година на човек, за тази странна услуга.

Започваш да печелиш пари. Това е добре, но кога наистина са твой? Значи, освен 10% които плащат ЕООД/ООД на държавата, се плащат и 5% данък дивидент допълнително, за да боравиш с парите, които всъщност ти се полагат. Защото видиш ли, иначе са служебни.

Така че не се чудя, че хора си купуват лъскави джипове и ги минават за фирмен разход. Че пишат пътни листа, а ходят на разходки и лов с тях. Че си купуват лични вещи, нощуват по хотели насам натам, пък ги пишат за разход на фирмата. Лично не съм го правил и няма да го направя.

Защото колкото и да ни мъчат и тормозят, този, който живее честно е човек, чието самочувствие има здрава основа. Наричаме я Истина и тя има стойност, при всички условия. Независимо, че при нас не са от най-леките. Че държавата дава субсидии за щяло и нещяло и за безумни, понякога, проекти. Ала рядко бива подкрепен съвестно работещият човек.

Та ще избираме коли с малко коне, които и не замърсяват толкова, ще работим честно и си плащаме данъците, докато не ни дойде в повече. Тогава ще си накривим шапките и решим как да живеем. Ще бягаме ли оттук, дето хем плащаме, хем пътищата ги няма, или ще променим някак нещата.