Страница 14 от 64

Ден на Просветителите

01.11.2023 / Георги Атанасов

На Френски глаголът обещавам (prоmettre), е близък с името на митичния Просветител на Човечеството, Прометей. За това че е дарил Огъня, Знанието, че е проявил Жалост към Човечеството, той бива наказан.

Всеки един истински просветител е Хуманист. Е на първо време Човек, който бихме познали по неговата Благост. По желанието му да помага. По това че е Път, по който можем да вървим към себе си, да открием Бога.

Пожелавам да имаме истински Просветители, които носят Знание и Сила. Които не са вълци в овчи кожи и чиито дела са равни на Градеж. Защото Земята има нужда от тях, от нас, в това трудно за всички ни време.

Влияние и Култура

31.10.2023 / Георги Атанасов

Някой казва, че има Руско влияние над определени слоеве в Обществото. Ако влиянието е на автори като Толстой, Чехов, Горки, на музиканти като Прокофиев и Шустакович, на мислители и хуманисти, то то е за добро.

За мен номен-клатурата, т.е тази която си клати краката и експлоатира хората, не се вълнува, камо ли докосва и вдъхновява, от творби на будители на Човечеството. Независимо от произхода, езика или епохата.

Днес ще ругаем едно, утре ще “прегърнем” и лобираме за друго. Извечните неща, обаче, са свързани с теми, които вълнуват Душата на Човека. Те са над временните желания за власт, пари и надмощие.

Опасностите на синтезирания глас

26.10.2023 / Георги Атанасов

Днес слушам по немско радио как се провежда експеримент. Човек записва с помощта на програма гласа на водещата. След това отново чрез програмата се възпроизвежда казаното от нея, но в превод на друг език, запазвайки що годе същата модулация.

Сещам се за разказ на Рей Бредбъри из сборника му “Възпявам електрическото тяло”. В него последният останал човек на Марс бе подведен от програма и не успя да напусне планетата.

Лично виждам много опасности за злоупотреба с подобни технологии. Виждам опасности за лишаване на хора от работни места в сферата на превода, на Изкуствата. И понеже някои мой познати от ФБ споделят неща свързани със съвременни технологии, бих се радвал да се замислят над това.

Новите технологии и Бъдещето

25.10.2023 / Георги Атанасов

Показателно за нагласите ни спрямо “новите технологии” бе мълчанието настанало в групата по Френски, когато преподавателката попита какви ползи за Човечеството очакваме от тях за в бъдеще.

Да, съвременни технологии биха помогнали на хора с недъзи. Биха дали възможност за използване на механични крайници, на усъвършенствани уреди за хора с увреждания или претърпели удар.

Всъщност много по-важно е да растем и живеем в една здравословна среда. Среда, в пряка връзка с Природата. Защото технологиите са средство, което би трябвало да ни улеснява, но в реалността се оказва че ни прави свои роби.

Изложба на Генко Генков

14.10.2023 / Георги Атанасов

Винаги съм знаел, че Изкуството е пътуване към себе си. Голямото изкуство е дълъг Път, невинаги равен или изпълнен с радости. Докосвайки се но него, ние оставаме впечатлени и израстваме.

Не бях виждал на живо творби на Генко Генков. Неговите автопортрети и скици с въглен, са белег на високо художествено майсторство. От картините му, които съчетават множество стилове като фовизъм, наивизъм, привитимизъм и импресионизъм, лъха на сила. Лъха на болка. Те трябва да бъдат гледани отдалеч, за да можем да видим детайлите.

Спомням си интервю по телевизията с Генко. Макар и езикът му да бе остър или вулгарен, човекът който се крие зад него е имал голям търсещ Дух. Сила в замаха и усет за формите. Една цветна експресия, която заслужава да краси всеки дом. Това са неговите картини.

Ние трябва да сме горди, че имаме такъв, “различен” художник. Сравним с Ван Гог. Който в мъка и трудности твори. Който получава високи отличия, за своите постижения. Който е свидетел на няколко социални режима.

Из портретите на Генко те гледат хора, чиито лица са сякаш зад решетки. Чиято душевност е заключена и иска да излезе навън. Да се излее в цветове, в контрасти и хармония. Тези платна ще бъдат винаги актуални.

Цялостна изложба с творби на Генко Генков можете да видите в Софийската художествена галерия до средата на следващия месец.

Съпътства се от ретроспективна фотографска изложба на втория етаж, разглеждаща десетилетия на ФРГ и ГДР както и обединението на Германия.

Диктатура

14.10.2023 / Георги Атанасов

Диктатура е когато при наличие на конфликт, на хората се забранява открито да вземат една от страните.

Диктатура е когато при възникване на проблем, не се търси неговата първопричина, а се налагат угодно някому решения.

Диктатура е заклеймяването на дадена група хора, независимо техния етнос, вероизповедание или лична позиция.

Диктатура е използване на пропаганда и непроверени факти, с цел манипулация на обществото.

Диктатурата е когато правителството говори за “Демокрация” но погазва основни права на хората.

В каква реалност живеем?

…

Градска музика

27.09.2023 / Георги Атанасов

Минавам през градската градинка, тази с фонтаните. На края ѝ чувам позната мелодия. Валс № 2 от Дмитрий Шостакович. Вярно изпълнен на фонов запис. Цигулар ром се надсвирваше с колоните. Не бях сигурен до колко наистина свири. В подлеза към метростанция “Сердика” чух отново музика. Млад мъж бе отворил куфар за китара. Свиреше и пееше на Руски с душа, каквато може да има само музикант. До него стоеше свито на две дете.

И двете случки ме зарадваха. От една страна, понеже харесвам творбите на Шостакович. От друга, може ли човек да не бъде докоснат от език, който познава? От желанието на музиканта да излее душата си, или от старанието и отговорността на бащата, да изкара насъщния, с труд и дарбите си?

Във време в което определени политически и други кръгове, се опитват да скарат жителите на Планетата, да очернят този или онзи Човек или Народ, си мисля, че още повече трябва да се държим за Човешкото. За Езика, за Вярата, за това което ни свързва и прави Хора.

Демокрация?!

25.09.2023 / Георги Атанасов

Някой казва, че сме живеели в “Демокрация”. Че я “спасяваме”. През 2020-та година, всички разумни хора усетихме тази “Демокрация”. С преследване на беззащитни хора. С наложени “мерки”. С обвързване на “управляващите” с фармацевтичната индустрия и налагане на тестове и препарати, със спорни качества и странични ефекти.

Нима една “Демокрация” трябва да се защитава със сила? С оръжие? Нали Народът има думата, или шайка самозабравили се получовеци? Или изобщо не-човеци. Защото Канада пламна, Франция пламна. Такива брожения не е имало от години. Нима цената на “Демокрацията” е демагогия и невслушване в гласа на хората, на Народа?

Демокрация сходна с Фашизъм е тази, в която хората не смеят да нарекат нещата с истинските им имена. Не смеят да задават въпроси, да търсят смисъл в действията на управляващите. Не смеят да застанат на пътя на оръжията, пардон на парите. Не, не искаме такава “Демокрация”. Това, което желаем всички ние, е да живеем братски и в Мир.

Независимост

22.09.2023 / Георги Атанасов

Казват, че този който ни обича ни остава Свободни. Независими, в нашите решения и дела. Бог ни е дал Свободна Воля, да изразяваме себе си. Да вършим дела и носим последствия за тях. Бог е съвършената Любов.

Този, който иска да ни направи зависими от материални или нематериални блага, не желае нашето добро. Дали става дума за пари, услуги, жизненоважни за нас ресурси. Той иска да ни манипулира и постави в зависимост. Този, който ни обича, ще ни покаже Пътя, начина, по който сами да достигнем до решения и ресурси, до знания, а ако не сме квалифицирани и нямаме умения, ще ни помогне, давайки ни право на избор.

Живеем във време, в което Човечеството е заплашено от отнемане неговата независимост. От всички нас зависи да пазим индивидуалната си Свобода и тази на Останалите. Защото Независимост означава независимо мислене, независима гледна точка и позиция, независим начин на Живот, според индивидуалните нужди на Душата.

Тоталитаризъм и насилие

19.09.2023 / Георги Атанасов

Тоталитаризмът намира начини да узакони своите действия. С ужас научавам, че полицай е застрелял момче в гръб при гонитба. Каква точно е историята не знаем и може би никога няма да научим. Казват, че момчето е участвало в грабеж. Да попитам откога за грабеж се наказва със смърт, при това без съд и присъда?

Органите на реда са да спазват последния. Да дават пример. Само че това рядко е така. Често виждам полицаи, шофиращи с телефони в ръка, навлизащи срещу знаци със служебни коли, които не са в специален режим. Свидетел съм на пътни нарушения при които полицаите изобщо не реагират, защото примерно не са от КАТ или имат някаква друга работа.

Ние казваме не на полицейския произвол. На използването на сила при по-незначителни престъпления, но абсолютното безхаберие, когато по улиците се вършат нарушения. Да си полицаи е нещо много важно. Това е професия на реда, на честта. Служба в името на хората. Не бива да се забравя.

freebreeder