Никога не съм се интересувал от политика. Дори на избори не ходих години наред. Просто не ме засягаше. Имах собствен бизнес, после чиракувах. Някак си минавах между капките. Досегът ми с политиката, бе за кратко (и болезнено), предлагайки услугите си на една новосформираща се партия. Тя получи благословията от силните на деня и в основата ѝ разбира се стояха, хора свързани с тоталитарното минало. Излязоха интересни познанства, но нищо градивно. От политика “обикновеният” човек се интересува, когато пряко или косвено се засегнат личните му интереси и права. Нещо, което се случи по време на “Пландемията”. Което се случва, с военната постановка на Изток от нас. Което се случва и във Франция.
Категория: Живот (Страница 15 от 20)
Учителят по Френски сподели следната история. Техен преподавател, французин, се пошегувал че след като е навършил пенсионна възраст за държавата той най-добре би било да е заминал за другия свят. Студентите се чудели на черния му хумор.
В сегашно време, при тези странни и неморални призиви за повишаване прага на пенсионна възраст, за един вид дискриминация на възрастните хора, се сещам за следната приказка. В кралство, където избивали старите хора, свършило житото, настанал глад. Едно семейство пощадило негов възрастен член. Той бил представен пред краля и му казал да дирят зрънца в мравуняците. Така и направили и намерили жито. Кралят, а и хората които го слушали, осъзнали своята грешка спрямо възрастните и били спасени.
Нека тази история ни напомня, че от възрастните хора, с опит и добито чрез него разбиране, се учим. Не те са в тежест на обществото, а системата наречена “държава”, която паразитира на негов гръб. А на всеки човек е отредено да живее толкова, колкото Бог е определил.
23.03.2023 г.
Кога и как човекът може да се окаже “излишен”. Ако направим аналогия с уред, или детайл, то при наличие на нов, по-добър и функционален такъв, е резонно да го заменим. Да добавим и по-евтин. Тук, обаче, става дума за Човека. За същество от плът и кръв, с желания, мечти и Свободна воля. За същество, което е произлязло от Бога.
Защо на прага на “Четвъртата индустриална революция” човекът става излишен? Ако погледнем от точката на фабриканта, инвестицията в няколко робота е по-добра от тази, в стотици хора. Роботите не боледуват, не правят стачки и да, не раждат деца. Икономически е по-изгодно за индустрията да купува роботи, отколкото да наема хора.
Роботите са лоялни по своему. Те имат имплементиран морал. Няма да направят нещо различно от зададената им логика, но няма и да направят нещо повече използвайки въображението си. Да, те могат да “учат” нови умения, но трябва да имат подходящи учители, било това други машини или най-добре хора.
Защо човекът стана просто излишен? Ами защото той консумира ресурси, които са изчерпаеми. “Зелената енергия” може да осигури ток за машините, но не и да произвежда органична храна. За сметка на това комбайни и трактори могат да бъдат снабдени с изкуствен интелект.
От гледна точка на един технократски олигарх притежаващ парче земя, автономни източници на енергия и “умни” машини за слуги и охрана, неговото и на семейството му съществуване е обезпечено. На него не му трябват други хора, които да му “дишат въздуха” и с които да дели храната си.
Един сериозен пропуск в така изложената парадигма, е че човекът израства главно от взаимоотношенията си с другите. Било то негативни или позитивни. От общуването си с машини и роботи, човек не може да се развие много, освен ако не е учен от висок ранг и им дава сложни задачи. Дори това, вярвам, ще го отегчи в даден момент.
Технократския елит ни накара да повярваме, че технологиите са по-важни от човека и Природата. Този елит, забележете, не е елит на хуманизма и човешките отношения. Това е прослойка която се базира на тоталитарния режим и желае благата на Земята само за себе си. От тази гледна точка орязва свободите на Другите и различните и разпознава като свой тези, които всъщност представляват за нея реална заплаха или конкуренция.
Няма нищо лошо в технологиите. Те трябва да са създадени, в полза на Човека. Те са едно предметно обучение, което не може да се сравнява по никакъв начин с чувствата и мислите на индивида. С тези светове, които той създава и анихилира и от които машините са произлезли. Бъдещето лежи в това да се открие полза в съществуването на Човека. Да се отстрани излишното и се даде път на Човещината. Тя ще спаси Света.
Декември 2021 г.
(ФБ класифицира тази статия, като влизаща в разрез с политиката на общността.)
Вчера обсъждахме с колега, пишещ човек възможността деца да бъдат отглеждани в изкуствени утроби. Лично тази тема ме потиска и вдигам съпротиви. Моят събеседник, като късно родено дете, поддържаше тезата че при едно застаряващо общество, изкуствените утроби биха спомогнали изнасянето на деца, което родителите, най-вече жената, не биха могли да създадат физически. Нямаше как да не направим паралел с Хубавия Нов Свят на Олдъс Хъксли. Само че при този начин на формиране на плода се прекъсва психофизическата връзка между детето и майката. Също така, технологията може да бъде използва злонамерено за създаване на селектирани деца, например за войници.
Съпругата ми изказа мнение, че принципно трябва да бъдат осигурени по-добри социални условия за отглеждане на деца. Независимо как са износени, те ще живеят в същата среда. Тук думата има държавната политика.
Лично съм на мнение, че жените и младите хора, по принцип, трябва да осъзнаят важната роля на родителя за бъдещето на Човечеството. Защото всички ние носим генетичния фонд на предците, което означава хиляди години Еволюция. Също така и възможност да подобрим наследения модел.
Ако хората осъзнаят силата на общността, на това силно и сплотено тяло, което някои с погнуса наричат “тълпа”, то ще разберат че ключовете към Свободата са в ръцете им.
За прадядо ми Милан казват, че е завършил Сорбоната. Вазов го прави областен учител в Западна България. Взема не много образована, но силно религиозна жена, от село И. След уроците раздавал бонбони на децата. Така го помнят все още живите.
На улицата виждам зле облечени деца. Българчета, независимо от какъв етнос са. С мръсни личица и сополиви нослета. Това не им пречи да погалят кучето ми. Виждам и млади хора, на 20-25 години, които ровят по кофите. В контраст виждам и топло облечени деца, забили поглед в телефоните си.
Запитват се защо моят прадядо е останал да преподава и живее в България. Тези картини отговарят на въпроса ми. Защото всеки истински българин, всеки родолюбец, всеки обикновен човек ще бъде докоснат и желае промяна.
Онзи ден времето бе прекрасно. Гледам млади мъже бутат гордо детски колички пред себе си. Из парка се носи музика и в центъра, до паметника е седнал мъж, който вади из кларнета си както шлагери, така и детски и народни песни. Понякога до него застане и друг музикант и пее или акомпанира. Човекът ме поглежда с ясни очи и казва “Какъв прекрасен ден”.
Учудващо по-късно небето, прорязано от самолети, се покри с тънки ивици, образуваха се облаци и времето се развали. Температурите паднаха и днес сме свидетели на странен снеговалеж.
Не знам как изглежда гледката отгоре, но от Земята нещата не изглеждат нормални. Природозащитниците трябва да се замислят срещу какво точно протестират и потърсят истинските причини за климатичните аномалии.
По някакъв начин свързвам музиката с пътуването. Със свободата. Сещам се за филма “Волният ездач” с Денис Хопър и Питър Фонда. Там можете да чуете култовата песен на Stepenwoolf “Born To Be wild”.
Помня как пътувахме с колегите от групата към първенство по У-шу, в някой от големите ни морски градове. Звучеше песента “Sultans of Swing” на Dire Straits. Пътувахме в малко бусче, карано от едно от момчетата.
На това първенство на някой му се обадиха стари травми, друг правеше ритуали преди да започне всеки рунд. Изобщо мина добре.
В съвремието се стремят да ограничат свободата на обикновения човек да пътува. В България, това си е като видео-игра, за съжаление нерядко с трагичен край. Всъщност отдавна можехме да се возим на електромобили.
Препоръчвам на всички филма Кой уби електрическия автомобил (“Who killed the electric car”). Говори се че ще в началото на миналия век е имало електромобили. Петролът, обаче, е евтино и достъпно гориво, а електричество трябва да се добива за да захрани по-мощните двигатели.
И така ние караме близо столетие на ДВГ като редица фирми извличат дивиденти. То са филтри, масла, антифриз. Задължителното гаранционно обслужване, от което фирмите производители печелят добре.
При електромобилите нямаме такива паразитни разходи. Там възникват други въпроси, като от какви материали е направена батерията, как ще се и дали може да се рециклира, дали е по-екологично решение от ДВГ, например.
Всеки век, всяка епоха, си имат своите моди и тенденции. Сега е на мога да живеем “екологично”, само че това никога няма да засегне свръхбогатите. Които имат цели стаи с дрехи, собствени яхти и коли с огромни двигатели.
Подобна пропаганда промива мозъка на млади хора, инфилтрира сред тях “активисти” които с радикални действия уж искат да защитят Природата.
Всъщност могат да се замислят преди да закупят поредната напитка в пластмасова бутилка или кенче. Преди да си почупят и сменят поредния мобилен телефон.
Модите отминават. Зад тях стоят корпоративни интереси, рядко истинска загриженост за благосъстоянието на хората. Ако някой се интересуваше живо от бъдещето на Човечеството, той по никакъв начин не би крил технологии, които биха подобрили живота на хората.
Не би създавал оръжия за масово унищожение. Не би вербувал хората да работят един срещу друг. Не би създавал техника, която се разваля лесно във времето, само и само за да спечели.
Живеейки ние израстваме и очакваме онова Бъдеще, в което хората ще бъдат искрени един към друг. Ще бъдат като братя и сестри. Ще бъдат хора.
Ако попитате обикновените хора, дали им се воюва, ще отговорят отрицателно. Обикновените хора искат да живеят в Мир.
Ако попитате обикновените хора какво мислят за “джендър” политиката, за смяната на пола, ще отговорят че не разбират това, че го осъждат, че е против законите на Природата и обърква главите на децата им. Обикновените хора знаят, че има мъже и жени, дори някои от тях да са с различни наклонности.
Ако опитате обикновения човек какво преживя през последните няколко години, той ще Ви отвърне “стрес”, “страх”, “лъжа” и “насилие”. Защото обикновеният човек не разбра откъде се появи вирусът, как се лекува, как да се предпази от него и какво всъщност правят така наречените “ваксини”. Обикновения човек бе преследван из църкви и паркове, от немаскирани служители на реда, бе почти принуден да се имунизира и носи маска.
Ако попитате обикновения човек дали би си купил електромобил той ще Ви отговори, че би искал да си кара возилото, за което е спестявал пари, което може да носи сантиментална стойност за него и семейството му. Което е закупил с уверение от производителя, че ще му служи вярно с години. Обикновеният човек е изправен пред избора да кара кола, която е проследима, която използва главно електроенергия за придвижване и за чието създаване са използвани много ресурси, включително и вода, или изобщо да не кара.
Ако попитате обикновения човек дали има нужда от 5G, сателити, изследвания на Марс, той ще Ви отговори отрицателно. За обикновения човек има смисъл да живее добре тук на Земята. Без война, без преследване, без насилие. Когато това стане, пътят към Космоса ще е отворен.
5.03.2023 г.
Казват времето живее у нас
и ние във времето,
и времето ни определя
и ние него…
Та какво време е това,
в което лъжата се представя за “истина”
а Истината се подлага на “проверки”
в което на мъжът казват,
че може да стане жена
и на жената мъж
в което престъпници могат
да бъдат превърнати в герои,
а борещите за правата си
в престъпници
време трудно
време болно
време неразбрано.