Вчера обсъждахме с колега, пишещ човек възможността деца да бъдат отглеждани в изкуствени утроби. Лично тази тема ме потиска и вдигам съпротиви. Моят събеседник, като късно родено дете, поддържаше тезата че при едно застаряващо общество, изкуствените утроби биха спомогнали изнасянето на деца, което родителите, най-вече жената, не биха могли да създадат физически. Нямаше как да не направим паралел с Хубавия Нов Свят на Олдъс Хъксли. Само че при този начин на формиране на плода се прекъсва психофизическата връзка между детето и майката. Също така, технологията може да бъде използва злонамерено за създаване на селектирани деца, например за войници.

Съпругата ми изказа мнение, че принципно трябва да бъдат осигурени по-добри социални условия за отглеждане на деца. Независимо как са износени, те ще живеят в същата среда. Тук думата има държавната политика.

Лично съм на мнение, че жените и младите хора, по принцип, трябва да осъзнаят важната роля на родителя за бъдещето на Човечеството. Защото всички ние носим генетичния фонд на предците, което означава хиляди години Еволюция. Също така и възможност да подобрим наследения модел.