По някакъв начин свързвам музиката с пътуването. Със свободата. Сещам се за филма “Волният ездач” с Денис Хопър и Питър Фонда. Там можете да чуете култовата песен на Stepenwoolf “Born To Be wild”.
Помня как пътувахме с колегите от групата към първенство по У-шу, в някой от големите ни морски градове. Звучеше песента “Sultans of Swing” на Dire Straits. Пътувахме в малко бусче, карано от едно от момчетата.
На това първенство на някой му се обадиха стари травми, друг правеше ритуали преди да започне всеки рунд. Изобщо мина добре.
В съвремието се стремят да ограничат свободата на обикновения човек да пътува. В България, това си е като видео-игра, за съжаление нерядко с трагичен край. Всъщност отдавна можехме да се возим на електромобили.
Препоръчвам на всички филма Кой уби електрическия автомобил (“Who killed the electric car”). Говори се че ще в началото на миналия век е имало електромобили. Петролът, обаче, е евтино и достъпно гориво, а електричество трябва да се добива за да захрани по-мощните двигатели.
И така ние караме близо столетие на ДВГ като редица фирми извличат дивиденти. То са филтри, масла, антифриз. Задължителното гаранционно обслужване, от което фирмите производители печелят добре.
При електромобилите нямаме такива паразитни разходи. Там възникват други въпроси, като от какви материали е направена батерията, как ще се и дали може да се рециклира, дали е по-екологично решение от ДВГ, например.
Всеки век, всяка епоха, си имат своите моди и тенденции. Сега е на мога да живеем “екологично”, само че това никога няма да засегне свръхбогатите. Които имат цели стаи с дрехи, собствени яхти и коли с огромни двигатели.
Подобна пропаганда промива мозъка на млади хора, инфилтрира сред тях “активисти” които с радикални действия уж искат да защитят Природата.
Всъщност могат да се замислят преди да закупят поредната напитка в пластмасова бутилка или кенче. Преди да си почупят и сменят поредния мобилен телефон.
Модите отминават. Зад тях стоят корпоративни интереси, рядко истинска загриженост за благосъстоянието на хората. Ако някой се интересуваше живо от бъдещето на Човечеството, той по никакъв начин не би крил технологии, които биха подобрили живота на хората.
Не би създавал оръжия за масово унищожение. Не би вербувал хората да работят един срещу друг. Не би създавал техника, която се разваля лесно във времето, само и само за да спечели.
Живеейки ние израстваме и очакваме онова Бъдеще, в което хората ще бъдат искрени един към друг. Ще бъдат като братя и сестри. Ще бъдат хора.