Онзи ден времето бе прекрасно. Гледам млади мъже бутат гордо детски колички пред себе си. Из парка се носи музика и в центъра, до паметника е седнал мъж, който вади из кларнета си както шлагери, така и детски и народни песни. Понякога до него застане и друг музикант и пее или акомпанира. Човекът ме поглежда с ясни очи и казва “Какъв прекрасен ден”.
Учудващо по-късно небето, прорязано от самолети, се покри с тънки ивици, образуваха се облаци и времето се развали. Температурите паднаха и днес сме свидетели на странен снеговалеж.
Не знам как изглежда гледката отгоре, но от Земята нещата не изглеждат нормални. Природозащитниците трябва да се замислят срещу какво точно протестират и потърсят истинските причини за климатичните аномалии.