словесни проблясъци

Категория: Живот (Страница 1 от 20)

Технологии и Хора

Темите, които се превъртат сред медиите, са няколко. Технологии, конфликти, времето. Нито една от тях не се разглежда в дълбочина. Не се търси коренът на проблема. Не се поставят на кантар положителните и отрицателните въздействия или възможни сценарии. Не се канят на дебат независими специалисти, или представители на общности.

Всичко това навежда на мисълта за някак си водена пропаганда, която ни показва едностранчиво нещата. Разумния човек търси причината, запитва се кой е облагодетелстван от дадена ситуация, следи нейното развитие и преживява тежко негативните за хората последствия.

Прехвалените технологии се ползват в конфликта в Близкия Изток, за унищожаване на хора, на почти произволен принцип. На база интереси, позиция и глас на индивида. Средно за един нарочен за “престъпник”, загиват петнадесет-двадесет цивилни, сред които жени и деца. И дори медиите да не се допускат за да се покажат последствията от този ужас, протестът срещу престъплението срещу Човечеството, кънти у всички ни.

Човечеството като Организъм

Човечеството е подобно на жив организъм в който всеки Човек представлява съставна клетка. Когато даден орган страда, страда и целият организъм. А когато някоя клетка или група клетки решат да работят по свое усмотрение, се образуват патологии.

Ние всички усещаме и разбираме кога нещо не е наред. Кога се извършва престъпление срещу Човека, срещу дадена общност или група. Вътрешните норми за това, което е справедливо, Човешко, са налични в осъзнатия индивид. И само от нас зависи да се намесим и спрем престъплението.

Защото липсата на намеса, страхливото наблюдение от страни, без да повишим глас, без да кажем “Не” без да се противопоставим, ни прави безучастни, гравитиращи клетки в организъм, който страда. И приятели, ако патологията не бъде спряна, то тя може да засегне всички клетки…

Избори 2024

Минавайки покрай софийско училище, в което се изучават западни, а и източни езици, чувам скандиране “БКП”, пляскане или тропане. Казвам си “Прости им те…”, ала се сещам как и ние като дечица правехме същото в Алианса. Само че бяхме на по 5-6 годинки.

Политиката ми прилича на шоу, в което участват оперирани от Човешки чувства и съвест, актьори. Те сякаш обслужват невидими за обществото интереси и вземат своята немалка комисионна за делата си, независимо че повечето от тях внасят болка и разкол в социума.

Може би винаги е било така. От времето на Пландемията усещам натиска на повечето въвлечени в политиката, спрямо „обикновения“, нормален Човек. Който се труди, гради, спазва закона, има морал и може да мисли. Той бива окарикатурен и сега на мода са технологии, перверзии и войни. Жалко, приятели, е че агитационните листовки не стават дори за лични нужди…

Работа и развитие

Някой може да каже, че няма работа. Не, работа има бол. Само че някои се опитват да я направят “виртуална”. Това ще рече никой да не си цапа ръцете, но да намери начин да лапа. Днес виртуална работа, утре пари, в други ден храна. Това живот ли е? Виртуален живот!

Работа има достатъчно. Така ще е до живот за всеки, който иска да се развива. Да е полезен на другите. Да научи нещо ново. Който не е движен главно от материален интерес, въпреки че се опитват да ни направят роби на материята. Да си плащаме…

Съпругата ми казва, още с раждането. Не, Човекът не е роден да плаща. Човекът е роден да се учи. Да се развива, да се радва на Живота. Да изпълни Волята Божия. В това се заключва смисъла на съществуването му. Работата? Огледайте се у дома, по улиците, в сградата в която живеете. Тя ни чака!

Общности

Няма да гласувам, защото не вярвам, че държавата е правилната структура за добруването на хората. Моето мнение е, че това са общностите. Общности, в които хората си помагат един на друг, спрямо своите възможности и ресурси. Общности, в които никой не паразитира на гърба на останалите. Общности, в които се вземат важни решения, на база гласа на всеки член.

Общество, в което не е нужно да има полиция, или военни, понеже хората ще са добри. Ще са разбрали посланията на Великите Учители на Човечеството и ще ги прилагат. Не само на думи, но и на Дела. Общество, в което няма да има пари, или ако има, ще бъдат ползвани в неговата рамка, без централизиран контрол. Пари, които имат покритие чрез труд и знание.

Общност, чиито членове, учени и философи, уважават Живота и се прекланят пред Творението, което го създава. Учени, които не дръзват да създават оръжия. Лекари, осъзнали своя свещен дълг и стоящи далече от лобизъм и ужасяващи експерименти. Членове, разбрали своя дълг към Ближния, своята роля и мисия на Планетата. Аз вярвам че ще бъде, а Вие?

Прецизност и Контрол

Винаги е хубаво да видиш как някой прави нещо добре. С прецизност, с контрол. Как влага усърдие и как това, което прави, му идва отвътре, с лекота. То е Дар, върху който даден Човек със сигурност е работил в този, а може би и в предишни животи.

Гледам, по-скоро чувам, как пъшкат и се потят (излишно), пълнички мъже, които сякаш подскачат на ластик набирайки се на лоста и тресат тела, в нещо подобно на гротеска. От друга страна има атлети, които са рядкост, чиято прецизност, контрол върху тялото, чистото на движението и сила, вдъхновяват и са достойни за уважение.

Учителят Петър Дънов има една малка книжка, беседа върху Високия Идеал. Без идеал, без идея за Съвършенство, за къде сме? Винаги ще има посредствени резултати и както казва една дама от филма “Нощем по покривите” – посредствени (средни) хора. Защо е необходимо да имаме Висок Идеал? Защото в Природата всичко се стреми към Усъвършенстване…

Четене пред децата от 41-во ОУ Патриарх Евтимий

Сутринта станах рано. Отделих половин час да се потопя в болезнено реалистичния свят на Проспер Мериме, школувайки моя Френски. Дочетох Арсен Гюйот. Вълнувах се, защото по-късно ми предстоеше среща с децата от класа на Владимира. Изключително съм ѝ благодарен за тази възможност.

Да застана пред децата от “Б” клас на 41 СОУ. Едно от малкото с параклис в задния двор. Където разбрах, че се изучава Вероучение. Бях приет радушно от педагозите и въодушевено от децата. Среща на последните с писател. Първият, пред този светъл клас. Какво е да застанеш пред деца и да четеш приказки, да им разказваш за своя свят, за писането като призвание, терапия (може би не знаеха тази дума), като отговорност?

Да ти кажат децата, че си голям и талантлив човек, че приказките са им харесали, дори силно развълнували. Има ли думи за това? Няма. Децата са нашият най-добър читател, публика и справедлив съдник. Те са бъдещето, което педагозите оформят. Зарадвах се, че сред класа имаше мъници, желаещи да навлязат в попрището на писането. Дадох им някои насоки.

Моментът, в който живеем, е критичен за новото поколение. Момент, в който Човекът бива съзнателно обезчовечаван, в който технологията се превръща в култ. В който думи като Чест, Морал и Истина, биват поругани. Децата, те трябва да знаят стойността на Човека като венец на Творението. Неговата уникалност. Вложените у него качества и възможност, да Еволюира.

Замислих се, че има неща, чисто в битов план, които не са се променили в училище. Няма да ги споменавам тук, преподавателите си знаят =) Добре е материалната база да се поднови. От друга страна тези “особености” водят до приятни спомени и… мокрене на крачоли =)

Заставам пред децата, като пред възрастни. С голяма отговорност. Защото не знам кой Дух живее у тях. Знам, че децата са по-близко до Бога. По-близко до Източника, от който идем и при Който ще се завърнем някой ден. Чакайки пред училището и слушайки техния смях си дадох сметка, че тези, които работят с деца, са благословени.

29.03.2024 г.

Фалковец, Белоградчик 2024

Със съпругата ми Ради, решихме да си подарим приключение за празника на България. Да посетим едно приказно място, което за първи път видях возейки двама чужденци из страната. Когато се събудих съзирайки гледката затаих дъх. Сякаш този неземен пейзаж ми бе познат….

Белоградчик е малък град, обграден от чудати скали. Високи, антропоморфни, по марсиански червени и с полепнал зелен мъх и плесен. Скали, които се спускат отвесно надолу и които те притеглят, да ги изкачиш, погалиш, да им се полюбуваш.

В града няма много интересни места. Дори няма къде да хапнеш хубаво, на разумна цена. Любопитни са красивите илюстрации, с които са покрити електрическите табла. Също така си заслужава да се види крепостта “Калето”, въпреки запуснатия вид на подземията, рушащите се стъпала. Не отивайте рано сутрин, защото вероятно мъгла ще е скрила скалите. А ние отиваме заради тях, нали така?

Всъщност предприемаме това приключение заради нашите корени. Заради България. Минаваме прохода Петрохан и се отклоняваме на Запад от Монтана. Този път е опасен, осеян с много завои. Отбивката към Чипровци го прави много по спокоен и праволинеен. Изобщо пътят е за шофьори със здрави нерви. По този маршрут често има мъгла, както и скални срутвания.

В Белоградчик наляхме водица от чешма, за която местен човек каза че тече най-хубавата вода. Той нарече това “емблематично” и се отдалечи с усмивка. Ние се зарадвахме, но не можехме да забравим разрушените като от бомба къщи, мизерията на места, платения паркинг до крепостта и високите цени на “При Иван”, които ни накараха да станем веднага.

Човек търси корените си. Българинът ще стане истински Българин, когато намери своите. Те са славянски, може би частично номадски или източни. Те са смесени, каквато е кръвта, ала тя се пречиства, Душата се пречиства когато пътува и срещне Другия, другите.

Ние тук сме на пътешествия и по празници и делници можем да си помогнем. Да пренощуваме в гостоприемен хан във Фалковец, да се случи чудо, което да предпази колата ни от катастрофа. Да дойдат приятели от София и да ни помогнат с возилото и да ни оставят и средства за нощувка.

Ей такива неща стават по празниците. Магия. Не, животът е Магия. Магия е да общуваме, да се срещаме, да бъдем хора. Независимо от ценз, от марката кола, от хотела. Човещината няма измерение. Всъщност тя е най-голямото мерило, какво сме научили в Живота.

Та посетете Белоградчик. Налейте си вода от чешмата, посветена на въстанието от 1850 г. Посетете Калето и знайте, че франките са го укрепвали докато е било под турско управление. Разходете се до Магурата, въпреки че ще бъдете разочаровани от затворените галерии с рисунки. Отседнете в хан Мадона Фалковец, за да хапнете и починете сред майсторски ушити гоблени.

Камбани и кончина…

Днес камбаните на Ал. Невски бият. Призивно и отмерено, през 30 секунди или минута. Дълга опашка поклонници се вие пред катедралата. Последната е оградена от полиция и жандармерия, сякаш държавните служители се плашат от срещата на Човека с Бога.

Мисля си, че ние не сме истински религиозни, вярващи. Българинът е суеверен човек. Ходи насам натам по манастири, не защото търси Бога. Ходи, защото носи грях, или търси облага. Пали свещи да постигне нещо, ако не той, децата му. Странни са тези разбирания.

Комунистите, пардон, псевдо-комунистите, убиха Бога. Технократите, които са сега на власт, искат съвсем да го заличат. А Той чака. Чака всеки един от нас да се обърне към Него със сърце и Душа. Да Го обикне, да Го познае. Бог е отвъд черквите, кордоните, ограниченията. Бог е Свобода.

Интервю с Д-р Валерия Петкова

За мен като българин бе гордост да гледам психотерапевтката Валерия Петкова, която от години практикува и работи с пациенти в Германия, по независимата медия apolut.net

Г-жа Петкова засяга важни теми, които са болезнени за всички ни и засягат съвременното ни общество. След времето на “Пандемията” доста от се чувстват излъгани, дискриминирани, дори насилени, от действията на правителствата в Европа и по Света. Нивото на доверие към властимащите, към лансирани от медийте лекари и представители на науката драстично спадна и това е разбираемо.

От друга страна правителствата, политиката и корпорациите работят с екипи, които под формата на “Връзки с обществеността”, търсят начини да убедят хората че имат право. Всъщност подобни убеждения, когато не почиват на факти или лобират за дадена страна, могат да се нарекат целенасочена пропаганда.

Пропагандата е насочена срещу тялото на обществото. Тази маса, която го изгражда, която бива ядосана при неправда, която насочва своята енергия в безцелни понякога протести. Левитан е тялото на обществото. Неговата глава могат да бъдат суверени, тирани, дори лишени от емпатия психопати.

Емпатията е важна за д-р Петкова тема. 1-2 % от обществото са лишени от нея и спадат към патологиите. Липсата на емпатия може да превърне хората в зверове. Когато дадено общество е целенасочено разделяно и чувства страх, неговото ниво на емпатия спада.

Ние се движим водени от нашата лимбична нервна система между страх и сигурност. Когато се чувстваме сигурни сме склонни да градим. Да творим, да създаваме. Това ни прави творци на нашия живот. Дава ни смелост да търсим нашето и обществено права. При страха нещата стоят другояче.

Използването на централния лоб на главния мозък означава задълбочено изследване на фактите. Абстрактно и философско мислене. Само че в съвремието, в което информацията е предавана от “експерти”, зад което пък има проверяващи не рядко финансирани от някое лоби, било то на оръжейната или фармацевтичната промишленост, ние сме склонни да реагираме по-скоро инстинктивно.

Целта на съвременните манипулатори е да ни накарат да реагираме инстинктивно. Плашени от полиция, ние не излизаме да протестираме. Плашени от военни конфликти, или за нашето здраве сме склонни да дарим финанси на различни, не винаги добронамерени структури. Всичко това прилича на изнудване.

Д-р Валерия Петкова преживява трудно последните няколко години. Тя сравнява живота си в България, където сред властта цари корупция и се страхува, че подобен модел застрашава западните демократични страни. Точно поради тази причина не остава безучастна и надига глас, разпознавайки манипулативните модели.

И все пак борещия се човек живее у мнозина. Той не е робът, който може да бъде лесно пречупен. Той е Прометей, който се бори за Истината, за правото, за своето и на другите съществуване. Важно е да познаваме механизмите, за да ги разпознаваме и се предпазим. Да предпазим себе си и останалите от омаловажаване ролята на Човека, в съвременния ни Свят.

Препратка към интервюто: https://apolut.net/m-pathie-valeria-petkova-2/

Цитирани в разговора книги:
Leviathan, or, The matter, forme, & power of a common-wealth ecclesiasticall and civill Thomas Hobbes.
Kognitive Kriegsführung, Jonas Tögel
Das indoktrinierte Gehirn, Michael Nehls

Първа част на интервюто и препратка към професионален профил на Валерия Петкова:
Първа част: https://apolut.net/m-pathie-valeria-petkova/
За Д-р Валерия Петкова: https://www.therapie.de/profil/petkova/

 

 

« По-стари публикации