словесни проблясъци

Категория: Природа (Страница 5 от 10)

Най-красивото Божие Творение.

Изключване на ядрените централи в Германия

На 15-ти Април, Събота, Германия изключи последните си три атомни централи. Също така, правителството има желание да унищожи реакторите, за да не могат да се използват в бъдеще. Това е доста странно решение, имайки предвид, че трансформаторите на слънчева светлина и вятър като ел. енергия са силно зависими от времето. В случай на природен катаклизъм, най-вероятно ветрогенераторите както и слънчевите панели няма да могат да бъдат използвани пълноценно или изобщо. Как ще бъде гарантирана доставката на ел. енергия за жизненоважни нужди на населението?

Съхранението на атомните реактори, които са и добре защитени съоръжения и могат да работят при различни климатични условия, е въпрос на национална сигурност.

Отражение на Геоинженерството върху човешката психика

Вчера 13-ти Април, бе един от малкото слънчеви дни през месеца. Казват че температурите се покачвали, но Април бе студен и нерядко нощем използвахме отопление. Кой всъщност има сметка навън да е студено, Зимата да продължава, макар и суха без сняг и Слънцето да бъде забулено?

През слънчев ден човекът се ободрява. Има желание за работа. Излезе навън, може и да попътува. Всичко му върви, усмихва се. Връзката ни със Слънцето със заобикалящата ни среда, е от изключително значение. Ние сме органично свързани с Живата Природа.

Закривайки Слънцето, чрез методите на Геоинженерството, някой съзнателно ни откъсва от възможността да приемаме жизнената енергия изпращана от нашата Звезда, в голяма степен. Някой знае за това, наблюдава човешката активност и вероятно следи покачващите се сметки за ток, през тези облачни, априлски дни.

Може да Ви звучи като конспиративна теория. Вярвам на това, което виждам с очите си. В края на хубав, слънчев ден, небето бива прорязано от десетки самолети и на следващия имаме сивкава, хомогенна покривка. Температурата е паднала с десетина градуса, жизненият ни тонус също.

Не знам какво мислят метеоролозите за този феномен, който със сигурност е наблюдаван от спътници. На Земята протича експеримент, който е пряко свързан с човешкото съзнание и емоции. Някой ще каже, че това е за добро. Че Земята бива охлаждана, а хората бъдат ограничени в пътуванията си.

Ако прочетем в историческите анали, хубавото топло време (но не и суша), винаги е действало активизиращо и благотворно на Човека. Това е време на духовен и икономически подем. На полет на човешката мисъл. На спестяване на суровини. Икономия от горива, да се топлим и инвестирането им за по-полезни цели.

Сега ни казват, че “въглеродните емисии” са причина за затопляне. Аз пък виждам че други емисии водят до изкуствено застудяване. Що касае въглеродните, бих искал да видя отчет за тяхното изпускане при изстрелване на ракети в Космоса, военни действия и вулканична дейност.

Имам усещането, че живеем в терариум, в който се пускат различни програми по отношение на средата, която обитават неговите обитатели. Всички ние си спомняме с радост за хубавите слънчеви дни и е добре да направим проверка, дали когато над градовете е облачно над курортите за богатите, като Бали например, пък не грее Слънце.

Жестоко е да се манипулира времето. Жестоко е да се манипулират хората. Жестоко е да бъде редуцирана Слънчевата Светлина, с нейните лечебни свойства за всичко живо на Планетата. Тези, които ограничават Светлината и Топлината се плашат от техните положителни качества и не могат да ги усвояват.

14.04.2023 г.

Възрастните хора днес

Учителят по Френски сподели следната история. Техен преподавател, французин, се пошегувал че след като е навършил пенсионна възраст за държавата той най-добре би било да е заминал за другия свят. Студентите се чудели на черния му хумор.

В сегашно време, при тези странни и неморални призиви за повишаване прага на пенсионна възраст, за един вид дискриминация на възрастните хора,  се сещам за следната приказка. В кралство, където избивали старите хора, свършило житото, настанал глад. Едно семейство пощадило негов възрастен член. Той бил представен пред краля и му казал да дирят зрънца в мравуняците. Така и направили и намерили жито. Кралят, а и хората които го слушали, осъзнали своята грешка спрямо възрастните и били спасени.

Нека тази история ни напомня, че от възрастните хора, с опит и добито чрез него разбиране, се учим. Не те са в тежест на обществото, а системата наречена “държава”, която паразитира на негов гръб. А на всеки човек е отредено да живее толкова, колкото Бог е определил.

23.03.2023 г.

Музика и Свобода

По някакъв начин свързвам музиката с пътуването. Със свободата. Сещам се за филма “Волният ездач” с Денис Хопър и Питър Фонда. Там можете да чуете култовата песен на Stepenwoolf “Born To Be wild”.

Помня как пътувахме с колегите от групата към първенство по У-шу, в някой от големите ни морски градове. Звучеше песента “Sultans of Swing” на Dire Straits. Пътувахме в малко бусче, карано от едно от момчетата.

На това първенство на някой му се обадиха стари травми, друг правеше ритуали преди да започне всеки рунд. Изобщо мина добре.

В съвремието се стремят да ограничат свободата на обикновения човек да пътува. В България, това си е като видео-игра, за съжаление нерядко с трагичен край. Всъщност отдавна можехме да се возим на електромобили.

Препоръчвам на всички филма Кой уби електрическия автомобил (“Who killed the electric car”). Говори се че ще в началото на миналия век е имало електромобили. Петролът, обаче, е евтино и достъпно гориво, а електричество трябва да се добива за да захрани по-мощните двигатели.

И така ние караме близо столетие на ДВГ като редица фирми извличат дивиденти. То са филтри, масла, антифриз. Задължителното гаранционно обслужване, от което фирмите производители печелят добре.

При електромобилите нямаме такива паразитни разходи. Там възникват други въпроси, като от какви материали е направена батерията, как ще се и дали може да се рециклира, дали е по-екологично решение от ДВГ, например.

Всеки век, всяка епоха, си имат своите моди и тенденции. Сега е на мога да живеем “екологично”, само че това никога няма да засегне свръхбогатите. Които имат цели стаи с дрехи, собствени яхти и коли с огромни двигатели.

Подобна пропаганда промива мозъка на млади хора, инфилтрира сред тях “активисти” които с радикални действия уж искат да защитят Природата.
Всъщност могат да се замислят преди да закупят поредната напитка в пластмасова бутилка или кенче. Преди да си почупят и сменят поредния мобилен телефон.

Модите отминават. Зад тях стоят корпоративни интереси, рядко истинска загриженост за благосъстоянието на хората. Ако някой се интересуваше живо от бъдещето на Човечеството, той по никакъв начин не би крил технологии, които биха подобрили живота на хората.

Не би създавал оръжия за масово унищожение. Не би вербувал хората да работят един срещу друг. Не би създавал техника, която се разваля лесно във времето, само и само за да спечели.

Живеейки ние израстваме и очакваме онова Бъдеще, в което хората ще бъдат искрени един към друг. Ще бъдат като братя и сестри. Ще бъдат хора.

Ако 2023-та година

Ако попитате обикновените хора, дали им се воюва, ще отговорят отрицателно. Обикновените хора искат да живеят в Мир.

Ако попитате обикновените хора какво мислят за “джендър” политиката, за смяната на пола, ще отговорят че не разбират това, че го осъждат, че е против законите на Природата и обърква главите на децата им. Обикновените хора знаят, че има мъже и жени, дори някои от тях да са с различни наклонности.

Ако опитате обикновения човек какво преживя през последните няколко години, той ще Ви отвърне “стрес”, “страх”, “лъжа” и “насилие”. Защото обикновеният човек не разбра откъде се появи вирусът, как се лекува, как да се предпази от него и какво всъщност правят така наречените “ваксини”. Обикновения човек бе преследван из църкви и паркове, от немаскирани служители на реда, бе почти принуден да се имунизира и носи маска.

Ако попитате обикновения човек дали би си купил електромобил той ще Ви отговори, че би искал да си кара возилото, за което е спестявал пари, което може да носи сантиментална стойност за него и семейството му. Което е закупил с уверение от производителя, че ще му служи вярно с години. Обикновеният човек е изправен пред избора да кара кола, която е проследима, която използва главно електроенергия за придвижване и за чието създаване са използвани много ресурси, включително и вода, или изобщо да не кара.

Ако попитате обикновения човек дали има нужда от 5G, сателити, изследвания на Марс, той ще Ви отговори отрицателно. За обикновения човек има смисъл да живее добре тук на Земята. Без война, без преследване, без насилие. Когато това стане, пътят към Космоса ще е отворен.

5.03.2023 г.

Рециклиране

На времето имаше истинско рециклиране. Връщаш бутилка от лимонада, бира или олио и получаваш стотинки срещу нея. Бутилките, а предполагам и бурканите, се изваряваха и ползваха повторно. Сега, при тези странни разбирания за “рециклиране”, стъкленият амбалаж се чупи попадайки в контейнерите. След това допълнително натрошава, топи и излива в нови изделия. Всичко това е свързано с огромни енергийни и транспортни разходи.
Та каквото рециклирането, такова е и положението със “зелената” енергия.

Продесия на бъдещето или защо машината не може да замени Човека

По радиото слушаме реклама – “учи роботика, професията на бъдещето”. Наистина, когато бях дете и аз се интересувах от съвременните технологии и вярвах, че те ще ни дадат повече възможности. За учене, забавление и изследване на Света.

Това, което технологиите не могат и да искат да дадат, е близост, човечност, емпатия. В момента има недостиг на кадри в помагащите професии, например. Хората имат нужда не само от съдействие с тоалета и лекарствата. Те имат нужда от съчувствие и подкрепа. Машината никога няма да може да ги осигури, защото не може да чувства.

Машините няма как да заместят специалистите в областта на помагащите професии, защото по никакъв начин не биха могли да се поставят на мястото на човека. Да съпреживеят нещо. Да дадат съвет от личен опит. Машината може да провери дали храната е годна за ядене, но не и дали е вкусна. Тоест и в областта на кулинарията, машите трудно биха намерили място.

Бих отворил важна скоба и тя касае морала на разработчика. Когато творим в дадена сфера, то наш дълг е да предпазим човека. Ако създаваме машини, или роботи, то те в никакъв случай да не бъдат използвани срещу хората. Това се нарича професионален морал. Ако той се спазва на земята ще настане Мир. Човекът има правото да избере дали да насочи уменията и знанията си в полза на Човечеството или срещу него. Това трябва да се заложи като професионална етика във всяка една професия.

Високите технологии и роботиката имат своето място. Там, където за човека е труднодостъпно и опасно. В морските дълбини, в открития Космос. Технологиите са продължение на човешките способности, ум и колективни сили но никога не могат да заменят човешкото удивление и интуиция.

Фирми, които разработват автономни бойни единици или бойни роботи нарушават морални и човешки норми. Там, където се планира замяна на хора с автомати или машини, с основна цел печалба е същото. Машините могат да спестят на човека монотонна работа и време, но хората трябва да имат възможност да се трудят и израстват.

Машината никога не може да ни бъде другар. Тя е просто бездушен инструмент, който е създаден от човека за да бъде използван по предназначение. Като превозно средство, сечиво за работа и др. Хората имат нужда от живи същества за да могат да общуват и еволюират.

Човешкото съзнание и изобщо съзнанието във Вселената еволюира чрез Живота. Въплътявайки се и дарявайки живот ние изживяваме чудото на Творението. Можем да се докоснем до Бога. Да се опитаме да разберем смисъла на съществуването.

Професията на бъдещето е Човек. Човек свързан с Бога. Човек част от Космоса, осъзнаващ се едно с цялото. Човек с висок морал и отговорност пред Живота.

Поглед към Космоса

Ако се зачете в списание Космос от 60-те или 70-те години, човек ще има усещането, че хората са били сякаш повече идеалисти по отношение достигането на нови планети. Овладяването на атомната енергия, връзката с иноземци.

В сегашния век космическите програми са скъпо струващо удоволствие свързано главно с изстрелване на спътници, най-вече с военно предназначение. Изследването на Космоса се превръща в търсене на възможности за печалба от залежи на ценни суровини и недостъпен туризъм.

Създадоха се десетки филми показващи иноземците като застрашителни, целящи унищожението или завладяването на Земята. Всъщност Човекът е в битка със себе си. Това го виждаме по лицето на цялата Планета. Битка подмолна, водена на много нива, която цели надмощие над ближните. Битка в която се отрича Духът, от който всъщност зависи истинската победа.

За бръмбарите и изкуствените пържоли

Прочитам с удивление, че ЕС одобрява да се храним с щурци и ларви на брашнени бръмбари. Равин пък твърди, че месото добито по изкуствен начин било Кашер. Всичко това е много странно и повдига въпроси.

Немците казват “Човек е това което яде”. Изкуствено добитата храна няма по никакъв начин да притежава качествата на продукт, който е израснал сред природата. За който се е грижил човек. Няма да е растение или животно притежаващо душа, в развиващ се стадии.

Разбира се производството на изкуствено месо ще бъде в пъти по евтино. Няма да има инвестиции за лечение на животните и тяхното изхранване. От друга страна животните ни дават козина и мляко, които са допълнителни блага. Също така за да добие качествата на истинско месо, изкуственото трябва да бъде подложено на електромеханични влияния, които вероятно ще се отложат в него и бъдат консумирани от човека.

Разглеждам темата от гледната точка на вегетарианец. Против съм убиването на животни, но не виждам нищо лошо в това да се отглеждат в стопанства. Животните са наш спътник в процеса на израстване и ни дават независимост в хранително отношение. Не случайна е приказката “Имаш крава – пиеш мляко”.

Подобни директиви са с неясна насоченост. Уж в полза на климата, но всъщност, според мен, с цел икономически облаги и монопол. Никой не споменава за хуманния аспект по отношение на животните, защото може би това не стои в основата. Притеснително е, че утре могат да пропагандират създаването на други храни по изкуствен начин, които да намерят място на трапезата на обикновения човек. Да си припомним филма “Крилце или Кълка.

https://bta.bg/bg/news/economy/395478-novi-razporedbi-na-es-razreshavat-konsumatsiyata-na-shturtsi-i-larvi-na-brashnen

https://bta.bg/bg/news/economy/393209-glavniyat-ravin-na-izrael-odobri-kultivirano-kasherno-meso-kultivirano-ot-kle

Божественото днес

През последните години малко се говори за Божественото, ала то живее у всеки човек. Божественото е това, което ни вдъхновява и води до велики постижения. Което ни дава импулс за живот. Стремеж да бъдем по-добри.
Някак си опитват да ни представят реалността като материалистична.

Вероятно предстои нов духовен Ренесанс и ние се намираме в преход. Някои ще искат да се облагодетелстват и заграбят за последно това, което могат да вземат, ала те са свързани с материята. Останалата част от Човечеството ще се събуди и прегърне основоположните ценности, които ни правят Хора.

Да казваме и търсим Истината. Да се обхождаме братски с другите. Да имаме Вяра в сърцата си. Да се чувстваме свързани с Космоса и Жизненото Дихание, което го пронизва. И най-вече да си признаем грешките, които допускаме по пътя на Еволюцията.

« По-стари публикации По-нови публикации »