словесни проблясъци

Категория: Метафизика (Страница 2 от 7)

Отвъд тази реалност

Бъдещия нов Свят

Бъдещият нов Свят ще бъде социално ориентиран. Интересно е, че навлизайки в Епохата на Водолея, вместо да изживеем духовен подем, ние потъваме в най-мрачните сенки на човешкото съзнание. То е станало толкова първично и материално ориентирано, че може да се сравни с това на пещерните хора.

Само че новото време идва. Може би сме в тунела и е най-мрачно преди да видим Светлината. Защото само сенките раждат войни. Само демоните в човешкото съзнание желаят да доминират и властват над другите. Само те са кръвожадни и алчни.

А някой казва че пчелите умират. Че с тях ще загинем и ние. И това е истина. Японски и други учени създават роботи, които да ги заместват. Може ли нещо да замени Великото дело на Природата? Защо трябва да разрушим от алчност, за да създадем нескопосана реплика, отново за пари. Апропо Мъск и компания искат да изстрелят хиляди сателити в Космоса. Само че дигиталните очи са слепи за красотата на Земята и ще ни облъчват с по-мощни електромагнитни вълни 5G и нататък.

Аристокрацията на човешкият дух бива потъпкана от съзнание на примати. Както някога кроманьонците смазаха неандерталците. Или някъде в миналото се е загубило свързващото ни звено с целия Космос. Последните години преживяваме тоталния крах на Истината, защото политическият свят е залят от лицемерие и заема васална позиция спрямо определени индустрии.

Може би и преди е било така. А може би и ще бъде, до следващия цикъл. Този Свят има нужда от осъзнати и добри хора, които да го обитават. Защото просто не ни принадлежи. Дали са ни временни къща, убежище, в което духовете ни да се проявят. И тъмните и светлите.

Зачестилите катастрофи, липсата на уважение и морал, на чест и доблест, са белег за упадъка на тази цивилизация. Изродени “ценности” се налагат на Обществото, като техният живот ще е по-кратък и от нашето безславно столетие. Защото Богоугодните дела пребъдват и биват писани в книгите.

Героите са тези, които в трудни и жестоки времена са заставали на страната на Човечеството. Като Титанът Прометей, даващ огън на хората. Като всички жертвали се да имаме светлина в съзнанието си. Да имаме по-добри условия за живот. Да живеем сред наука и изкуство.

Далаверите са нещо кратко, опетняващо душата. Лъжите -белег, който ще носим с години. Убийството, било то пряко или чрез продажба на оръжие, цапа ръцете ни за поколения. Защото не бих се радвал да бъда жител на страна, която бележи икономически ръст продавайки оръжие.

И ще рече някой какво да правим? Нищо, просто бъди осъзнат и добър. Копай Земята, прегърни я с пръсти. Целуни семенце, посади го. Земята е нашата майка, а майката ражда толкоз деца, колкото може да изхрани и за нея всички са важни. Технологиите са просто кратък епизод от нашето съществуване, а ние може би сме още в духовните си пелени.

Цифровизация и дехуманизация

Аз съм от поколението, за което персоналните компютри бяха технологично чудо навлизащо в живота на обикновения човек. Те не бяха достояние само на военните и научните институти. Гледахме и изучавахме с интерес новите технологии, без да знаем какво ни очаква.

В съвремието ни се прокрадват опасни тенденции, целящи цифровизация на почти всичко човешко. Говори се за дигитална идентичност, сякаш персоналната – физическа, е без стойност. Лобира се за дигитални (виртуални) пари, като не се взема под внимание, че виртуалните много по-лесно се подправят и на практика не съществуват.

Реално погледнато нищо дигитално не съществува. Съществува материалният свят и обитаващите го същества. Само те са способни да мислят, да чувстват и да вземат решения свързани с тяхното оцеляване или еволюция.

Една дама ми казваше “документът, Жоро, е по-важен от човека”. При масова дигитализация може да се окаже, че даден човек е заличен, защото е неудобен, има бъг в софтуера, или просто защото той самият не желае да е част от подобна “цифрова” система. Нима този човек не съществува?

При цифровите пари нещата са още по-неприятни и опасни. Бяхме свидетели как поради възникване на военен конфликт авоарите на жители на Русия бяха блокирани. Това може да се случи във всяка страна. Още по-лесно се манипулират сметки, които са изцяло цифрови и нямат никакво покритие. Сега измамниците не е нужно дори да правят тъмни сделки, за да станат по-богати. Достатъчно е някой кракер да им добави една нула в сметката.

Една дама изявява становище, че така наречената Мета-вселена и нейните възможности ще спомогнат за проблеми като пренаселването на Земята. Предлага се услугата “виртуални бебета”, срещу заплащане разбира се. Тя сигурно не е от България, която се е стопила с 2 млн. жители последните 30 години. Изобщо намирам подобна “идея” за нечовешка.

Интересно е, че подобни новаторства се промотират и поддържат от неолибералните правителства. Те са силно заинтересовани да се използва “зелена енергия”, да се цифровизира всичко, дори животът на човека, независимо че за поддръжка на цифрови данни е необходимо огромно количество енергия. Парадокс нали?

В моето детство четяхме “Космос” и “Паралели”. Вярвахме, че в началото на новото хилядолетие хората ще са се отправили към Космоса. Че ще сме срещнали братя по разум, а на земята цари Мир. Учените прогнозираха блестящо бъдеще за атомната енергия и изкореняване на болестите и глада.

Това, на което сме свидетели, е бавно пълзящ геноцид, който облажва определена технократска и ориентирана към капитала, каста. Прослойка без морал и без съвест, криеща се зад модерни термини. Упражняваща натиск старите ценности, като семейство, чест и морал, да рухнат. Дехуманизираща обществото, обещаваща му вечен живот, из дигитални селения.

Но тази прослойка не може да убие Бога. Не може и да си помисли това, защото както тя, така и ние и цялата Земя сме в Неговите ръце. Последната дума за това накъде ще поеме този Свят има само неговият Създател.

Вкоренените проблеми

Ако някой се опитва да разбере проблемите, дълбоко вкоренени в нашето общество, то ще му разкажа следната история. След 9-ти Септември моят прадядо, учител по Френски и вероучение, започвал уроците си с молитва. Новата власт му забранява и го отстранява от учебния процес. Прабаба ми отива да се моли на местния партиен секретар, защото дъщеря им е била студентка и са им трябвали средства. Чак ръцете му е целувала. Връщат прадядо на работа, с уговорка да не споменава Господа. Така преподава още няколко години и после набързо го пенсионират.

45 години тоталитарната власт криеше Бога от хората, ала той продължи да живее в сърцата им. Властта следеше дали се посещават черквите и насърчаваше доносничеството. Как очаквате да живеят хората и техните наследници след този тормоз и душевен погром?

Трябва да минат години, да се родят поколения отработващи кармата на миналото и станат осъзнати, за да може нашият народ да се възроди.

Колко е важно да открием и бъдем себе си

В даден момент ще разберете, че имате път, който е уникален, Ваш и че само Вие можете да го извървите. Тогава ще оцените и ресурсите, които са вложени във Вас. Това е Вашето отправяне по Пътя към Свободата. Тогава сравненията с другите ще загубят смисъл. Бъдете себе си, помагайте на другите и оставете нещата да се случват с лекота.

Животът

Животът не бива да се ограничава, но ако зависи от нас – насочва и облагородява. У дома има доста растения. Учителят казва “вижте средата на един човек, за да разберете неговото вътрешно състояние”. Вижте растенията, дали са обгрижени и здрави.

Ако един чинар, дето двама яки мъже могат да обхванат от двете страни с ръце и пак да остане място, живее стотици години, такава е Волята на Вселената. Ние нямаме право да го сечем. Можем да отрежем някой изсъхнал клон, или го покрием срещу вредители, ако е наша собственост.

В провинцията хората започнаха да купуват парници, защото доматите, след като завали, или просто ей така от въздуха, започват да гният. Какво се случва в небето, с какви химикали се пръска никой не знае, ала няма да е нещо добро, щом животът гине.

Животът е проекция на Любовта. Ако е в нашите ръце, то ние ставаме отговорни. За своя, на близките, на домашните любимци. За всичко, което живее, никне и се развива. Нашето отношение към Живота показва еволюционното стъпало, което сме достигнали.

Затова в бъдеще герои ще бъдат тези, които го съхраняват и ценят, а не отнемат. Има чрезвичайни ситуации в които трябва да се защитим, ала този, който пази и дава сили е Създателят на Света. Нему трябва да се уповаваме и подхождаме разумно.

Животът ще намери начин да продължи, с нас или без нас. Тази Земя е претърпяла хиляди катаклизми. Видяла е могъщи цивилизации, които са се въздигали и пропадали с грохот. Това са циклите на Творението. Ако сме осъзнати за тях, ще можем да преминем по-леко през изпитанията.

Някой казват, че времето в което живеем, създава и условията за нашето развитие. Така е. Ако някой, обаче, познава същината на Живота и вижда нещата в дълбочина, то той ще се старае да помогне и на другите в техния път. Защото всички сме свързани, както със Земята, така и помежду си.

Животът не бива да бъде ограничаван. Той не е лабораторен експеримент, който може да бъде вкаран в рамките на човешкото мислене. Животът е обект на удивление. Чрез него се проявяват невидимите сили на Вселената, намиращи изражение в различни форми.

Една от най-големите отговорности е да се грижим за Живота. Да помагаме неговото развитие. Да сме в добро здраве и да се молим за такова на всички същества на Планетата. Някой ще каже, че ще се пренаселим, че няма да има ресурси и т.н. Наблюдавайте Живата Природа. Ако не се месим в нея, тя разполага с безупречни механизми за естествен баланс.

И така садейки домати в градината, се надяваме че небето ще бъде чисто. Че няма да се нараняваме един друг с лошотия, оръжия или химикали. Че ще можем да видим Живота в неговата същина, което ни прави Хора.

Възкресение

Всеки има право на Възкресение, на душата и тялото си, независимо от делата си.
 
Давайки си прошка и продължавайки напред, Духът, Възкресението ни очаква.
 
Възкресението е обнова, нов начин на мислене и осъзнаване. За миг всички наши заблуди, лоши мисли и действия могат да се стопят и се раждаме за Нов живот.
 
Затова да си дадем възможност да Възкръснем. Отвътре и отвън.
 
Да се грижим за телата си, да бъде добри към останалите и отговорни към Природата.
 
Да сме готови за Духа, който иска да слезе връз нас и ни чака. За да Възкръснем.

Божественото в 21-ви век

Чудя се къде ли отиде връзката ни с Божественото последните няколко години. Не чух някой публично да се уповава на Бога за излизане от кризите. Не чух призиви към Вяра, но такива принадлежащите към някоя религия да изразят обичта си към ближния, внасяйки експериментални препарати в тялото си.

Дали някой се опитва да обяви изкуствения интелект за Бога на 21-ви век? Може ли едно творение, да надмине Твореца си? Изкуственият интелект е точно това, изкуствен. Той е набор от програми, написани от човека, които могат да водят до разширяване възможностите на софтуера, но отново в рамката, която е заложена от неговия създател, Човека.

Божественото сякаш няма място на голямата неолиберална политическа сцена. Защото Божественото е свързано с монотеизъм, с патриархат и ценности, които се опитват да бъдат разклатени и смазани. Заменени с евтини играчки и нездравословни стимули.

Ала Божественото е в основата на всичко. То е ядрото на Човешката душа. Придава смисъл и цел на Живота. Ние сме тук, за да познаем Божественото и изпълним Неговата Воля.

За да можем да се свържем с Божественото ни е нужно спокойствие. Оттегляне от ежедневието. От новините, с които ни бомбандират. Вглъбяване в себе си и отдаване на нашите мисли и чувства. Да живеем собствения си живот, да потърсим в дълбините на Душата ни целта и мисията му и вземаме решения с преценка.

Животът е изключителен Дар за всички живи същества. Съзнателното му ограничение и елиминиране е престъпление. Неговото израждане и целенасочено нарушаване на жизнените функции, също.

Човекът трябва да осъзнае великата привилегия да е жив. Да може да изрази своя потенциал в рамките на краткия му подарен от Вселената отрязък от време, по най-добър начин.

Някой говорят за синтез между човека и машината. За вечен живот, пренасяйки съзнанието в технологии. В живата природа всичко се случва в цикли. Познаваме цикъла на Живота и Смъртта. За да можем да познаем измеренията отвъд трябва да минем и през двете врати. Това е естественият Еволюционен Път.

Да си спомним за съществата “Борг” от сериала Стар Трек. Те бяха лишени от човешки чувства. Хуманистичното у човека се намира в неговото тяло. Чрез което той прегръща, гали и успокоява. Чрез което прави любов и се размножава. Да запазиш своята Човечност означава да запазиш всичко, с което си дошъл на този Свят и спокойно преминеш към следващия.

Криле

Да отрежеш крилете на човек
ей така, защото е здрав
и не можеш да го тъпчеш с химия.

Да го убиваш бавно
и да печелиш.

Затвори го у дома да диша спарен въздух,
границите затвори – както в миналото.
Ала можеш ли да затвориш волния Дух?

Можеш ли да побереш Творението в шепа?
Кой си ти неразумни демоне намерил място у човека?
Да му забраниш да се радва на Земята и благата ѝ!

Сърцето ми плаче за местата, които съм посещавал и знам –
всяко от тях е увековечено не с паметници на тиранията,
но с такива, на борците за Свобода.

Промени Света

Всеки, който се е опитал да промени Света е претърпял крах, или е накарал Човечеството да изживее нечувани до момента катаклизми. Войните, революциите, “върховите” технически постижения всъщност водят до повече изолираност и затвореност на индивида. До душевни травми, но и до вътрешно търсене.

Вътрешното търсене е възможност за промяна. Светът е такъв, какъвто Бог го е проектирал. В него, обаче, действа и ръката на човека. Той е под влияние на своите страсти и желания. Едно от тях е да властва над другите. Да ги подчинява, използва и управлява.

Човешкият дух има стремеж към знание и свобода. Неговата сила е да обича. Промяната идва тогава, когато си позволим да изразим обичта в себе си. Да дадем път на Бога, на Духа и резултатът ще бъде налице.

Бог не е заключен в църквите и иконите. Той не се намира в “свещени” места и крипти. Не е и в костите на светците. Той е навсякъде, където има живот. Където птиците летят, водите текат, където хората се обичат и работят заедно. Бог е там, където очите ни могат да го потърсят и видят.

Истинската промяна иде у човека, когато той намери смисъл в живота си. Когато открие Бога, научи се да обича и да бъде полезен на другите. Липсата на смисъл води до изкривяване, деградация, зависимости. Тук се раждат болестите и страданията.

Имай позитивна цел и смисъл пред себе си. Усещай любовта и възхищението на останалите. Това е и тяхната подкрепа. Ти вече си променил себе си и другите. Промяната е в хармонията, в която може да живее цялото Човечество, а с него растителният и животински свят.

Когато хората дадат път на доброто у себе си, ще отпадне нуждата от полиция и армия. Това са изкуствено създадени институции, които да подкрепят властта. Обичащите се хора, нямат нужда да се пазят един от друг. Те имат вътрешен морал и няма да се нараняват взаимно.

Уповавайки се на истината и морала, политиците ще направят най-доброто за народа. Те ще имат вътрешен съдник и няма да злоупотребят с положението си. Лекарите няма да бъдат търговци и ще осъзнават важната си в обществото роля. Учителите ще подкрепят децата и дават път на талантите им.

Апропо, децата ще живеят най-добре в това бъдещо общество. Те не трябва да се тревожат за нищо. Просто да живеят живота си. Така, както Бог ни го е дал. По-доброто бъдеще ще премахне поробването на човека от институции и компании, чиято цел е да го направят поредната дойна крава.

Не, човек се е родил свободен! Животът е най-големият дар във Вселената. Той трябва да бъде живян с радост и веселие. С удивление пред Творението. С търсене на смисъла и Бога. Това е промяната, която действа в Света. Всичко нужно ни да изпълним тази цел ни е вече дадено, или ще ни бъде осигурено.

Човек трябва да има вяра. Това е пътят на промяната. Вяра в себе си. В своята мисия в Света. Вяра в доброто у другия. Вяра в разумния промисъл на живота. Нишките на промяната са изтъкани от търсене и вяра и се вплитат в красивия килим на човешкото битие чрез волята на хората. Воля за по-добър живот, воля за равенство и братство, които не са наложени отвън, ала работят отвътре.

Кратки размисли за смъртта

Когато обичаш някого, мило дете, ти го привързваш към Земята. Човек, всяко живо същество, се радва да бъде желано и обичано и остава толкова дълго с теб тук, колкото може. Колкото Бог му е дал и определил. Понякога човек умира преждевременно. Значи Бог го е повикал при себе си, да е част от свитата му и да ти помага отгоре, като Ангел.

Не се тревожи от смъртта, но се старай да обичаш. Да умреш е като да смениш дрехата си. Да се събудиш от сън и окажеш в друг. И така от сън в сън, от Свят в Свят ние пътуваме, докато се познаем или най-вече познаем Бога. А обичайки ставаме Едно. Обичайки Другия, Другите, разбираме връзката между всичко около нас. Затова – дай си време да обичаш.

Казват че Смъртта е пълна инертност. Че камъкът е мъртъв. Не, мило дете, всичко в този Свят трепти с вибрацията на атомите и се движи по строго установени пътища. Сега си представи че се изкачваме по дълга вита стълба на чиито връх ни очаква съкровище. Това представлява животът. Придвижване нагоре, докато разберем смисъла.

Аз също се страхувах от Смъртта. Защото мислех че ще ми отнеме живота, близките, спомените. Най-големият страх е пред неизвестното. Всъщност твоята душа ще бъде винаги с теб. От нас зависи какво можем да запомним от този живот и дали ще можем съзнателно да го пренесем в другия. Понякога е добре да забравим и започнем начисто.

Представи си сега, че си спомниш всички твои животи. В някои от тях си бил жесток и несправедлив. В други нараняван и убиван. Може би ще се разкаеш, или поискаш разплата. Затова е добре да пием от еликсира на забравата и преминем отвъд – чисти и спокойни, като звезди. Светваме за миг на небосклона и скоро пак се спускаме надолу за следващ живот.

Така че не се плаши, но живей. Животът е най-великият дар. Да го живеем с пълно сърце и радост. Да го изпитаме в неговата цялост. С неговите хубости и перипетии. Затова е Живот. Да се трудим, обичаме, понякога изпитваме трудности. Да го живеем с отворено сърце и любознателно да го изучаваме. Това радва и Бога.

Питаш ме за Бога. Не знам. Нито как се е родил, нито дали някога ще залезе. За Него казват, че е вечен. Че ние живеем в неговите мисли. Че сме част от Неговото дихание и само чрез Него осъзнаваме, обичаме и живеем. Хубавото е, че сме част от Силата, градила Космоса. От всичко живо. Това ни побратимява с Вселената, защото няма нещо в нея, което да не е от Бога.

Ако пък си материалист не се плаши. Не е нужно да си религиозен за да признаеш майчинството и силата на Природата. Тя е велик Творец – майстор на формите и цветовете. Вдъхващ живот в малко и голямо. Художник на чудни животни и пейзажи. Обичай и изследвай всичко що природата е създала. Знай, че то иде от друго измерение. Там където всички ние ще отидем.

В кръговрата на живота ние се издигаме и спускаме. Умираме за да заживеем отново и продължаваме така до безкрай, или може би докато открием смисъла на всичко това. Ставаме съ-творци на живота си. Създаваме, заедно с Природата, с Бога защото във всички нас е стаен този същият този творчески импулс. Творецът спи у нас.

И последно – когато се срещнеш със Смъртта – усмихни се. Знай, че тя е предверие към вечния живот и стъпка към трона на Бога. Обичай се и запази съзнанието за себе си. Отлети с него в Космоса и се разтвори.

Георги Атанасов

София, 17-23.05.2021

« По-стари публикации По-нови публикации »