Категория: Лични (Страница 1 от 11)

В навечерието на 9-ти Май…

08.05.2024 / Георги Атанасов

В навечерието на Победата над Фашизма е важно да си спомним кои са неговите характерни черти:

Фашизъм е когато дадени автори биват заклеймявани, а техните книги – изземани и горени.

Фашизъм е когато Обществото е разделяно и част от него бива обвинена за неговите несгоди.

Фашизъм е когато се прокарват закони, най-вече ограничаващи Човешките свободи, уж за “общото благо”, облагодетелствайки по този начин дадени социални слоеве и управляващата върхушка.

Фашизъм е забраната на партии и политически движения, както и отстраняването на политически противници, с цел еднопартийна, тоталитарна власт.

Фашизъм е обезценяването на Човешкия Живот и неговото целенасочено отнемане, на база верски, расови и идеологични различия.

Фашизъм е затварянето на хора в лагери и гета както и тяхното изтребване.

Фашизъм е провеждането на медицински експерименти с хора, без тяхното съгласие и без оглед на това, че могат да бъдат осакатени до живот.

* * *

Нека помним. Нека разпознаваме. Нека се борим.

Никога повече Фашизъм!

София, 8.V.2024 г.

Какво е Трудът за Човека?

01.05.2024 / Георги Атанасов

Какво е Трудът за Човека?

Трудът е начин да бъдем полезни на другите, на обществото. Трудът е средство да развиваме заложените в нас способности и да ги предаваме на останалите. Трудът има десетки аспекти и начини да бъде проявен. И да, трудът е причина да бъдем възнаградени.

Без труд няма развитие. Дали ще четем, учим, извършваме усилена мисловна или физическа дейност, крайният резултат е сбор от нашия целенасочен труд. Христос казва “По плодовете им ще ги познаете”. Ако един труд носи взаимна радост, носи градеж, носи сила, здраве и хармония, ако в него са вплетени разумно положени усилия, то той е благословен.

Без труд Човек ще бъде подложен на изпитания. Няма да се чувства полезен, няма да може да се развива. Затова Фашистите са забранявали на Евреите да работят. Отстранявали са ги от длъжности, искали са да ги съкрушат психически и финансово. Много е важно да бъде разбрана ролята на Труда в плана за Човешката Еволюция и хората да запазят правото си да работят.

Да не бъдат заменени от машини, да могат да изразяват и развиват себе си. Да не бъдат принизявани до консуматори. Всяка проява на човешкия труд е на място, когато може да се впише в органичното цяло. Затова и всяка професия, от тази на Хигиениста до тази на Лекаря и Философа, са от значение. Защото без взаимопомощ ние няма как да продължим напред. Няма как да свършим всички нужни дела в Живота си. Имаме определени дадености, като за някой начинания ще ни е нужна помощ.

Трудът е развитие, трудът е начин да увеличим нашата Сила. Трудът е средство да преодолеем нашите страхове. Труд означава да се самоограничим, да си сложим рамка в която да работим. Да усвоим нови умения, да се срещнем с хора, съратници. Да намерим съмишленици за нашите дела. Само и единствено трудейки се, ние ставаме част от Космическото Семейство на Еволюиращите Същества.

Някой ще каже “Да не работим, да ядем и пием”. Добре е човек да почива, да възстанови силите си, след като е положил своя труд. Иначе ще натрупа килца, тялото и умът му ще атрофират, ще забави движенията си и накрая ще си отиде от този Свят. На Земята са нужни хора, които да се трудят. Дори ние да не го съзнаваме, в самия Живот е вложено да се работи.

За да е чиста къщата. За да са нахранени децата. За да са здрави колите, за да е изкопана градината, за да имаме хубав плод и отвън и отвътре, ние трябва да се трудим. Този Път трябва да извървим сами, защото никой друг не може да свърши определената ни работа. Но и никой друг няма да получи удовлетворението от нейното свършване.

Трудът е начин да се свържем с нас и с Разумната Вселена.

Трудът е път към себе си, връзка с Другите и Бога.

Фалковец, Белоградчик 2024

17.03.2024 / Георги Атанасов

Със съпругата ми Ради, решихме да си подарим приключение за празника на България. Да посетим едно приказно място, което за първи път видях возейки двама чужденци из страната. Когато се събудих съзирайки гледката затаих дъх. Сякаш този неземен пейзаж ми бе познат….

Белоградчик е малък град, обграден от чудати скали. Високи, антропоморфни, по марсиански червени и с полепнал зелен мъх и плесен. Скали, които се спускат отвесно надолу и които те притеглят, да ги изкачиш, погалиш, да им се полюбуваш.

В града няма много интересни места. Дори няма къде да хапнеш хубаво, на разумна цена. Любопитни са красивите илюстрации, с които са покрити електрическите табла. Също така си заслужава да се види крепостта “Калето”, въпреки запуснатия вид на подземията, рушащите се стъпала. Не отивайте рано сутрин, защото вероятно мъгла ще е скрила скалите. А ние отиваме заради тях, нали така?

Всъщност предприемаме това приключение заради нашите корени. Заради България. Минаваме прохода Петрохан и се отклоняваме на Запад от Монтана. Този път е опасен, осеян с много завои. Отбивката към Чипровци го прави много по спокоен и праволинеен. Изобщо пътят е за шофьори със здрави нерви. По този маршрут често има мъгла, както и скални срутвания.

В Белоградчик наляхме водица от чешма, за която местен човек каза че тече най-хубавата вода. Той нарече това “емблематично” и се отдалечи с усмивка. Ние се зарадвахме, но не можехме да забравим разрушените като от бомба къщи, мизерията на места, платения паркинг до крепостта и високите цени на “При Иван”, които ни накараха да станем веднага.

Човек търси корените си. Българинът ще стане истински Българин, когато намери своите. Те са славянски, може би частично номадски или източни. Те са смесени, каквато е кръвта, ала тя се пречиства, Душата се пречиства когато пътува и срещне Другия, другите.

Ние тук сме на пътешествия и по празници и делници можем да си помогнем. Да пренощуваме в гостоприемен хан във Фалковец, да се случи чудо, което да предпази колата ни от катастрофа. Да дойдат приятели от София и да ни помогнат с возилото и да ни оставят и средства за нощувка.

Ей такива неща стават по празниците. Магия. Не, животът е Магия. Магия е да общуваме, да се срещаме, да бъдем хора. Независимо от ценз, от марката кола, от хотела. Човещината няма измерение. Всъщност тя е най-голямото мерило, какво сме научили в Живота.

Та посетете Белоградчик. Налейте си вода от чешмата, посветена на въстанието от 1850 г. Посетете Калето и знайте, че франките са го укрепвали докато е било под турско управление. Разходете се до Магурата, въпреки че ще бъдете разочаровани от затворените галерии с рисунки. Отседнете в хан Мадона Фалковец, за да хапнете и починете сред майсторски ушити гоблени.

[Show as slideshow]

8 Март 2024

08.03.2024 / Георги Атанасов

Скъпи дами, Майки, Съпруги, Жени,

Вие сте тези, които носите Живота в Света.

Бог Ви е дарил с тази нелека, но благословена задача.

Вие оформяте бъдещия Човек с мислите, чувствата и делата си.

От Вас зависи какви ще бъдат децата, как ще са образовани,
какъв Мироглед ще имат.

Вие сте наши учителки, възпитателки и пазителки на Домашното огнище.

Във време на геноцид, на войни и на дехуманизация от Вас зависи,
какво послание ще предадете на децата си.

Защото ако майката закълне чадото си да не хваща оръжие, да почита Живота и да уважава хората, то Светът ще бъде различен.

Майки, Дами, Жени, осъзнайте Вашата сакрална роля в този и във всеки момент от съществуването на Човечеството.

Без Вас няма да има Живот, няма да има Хуманност, няма да има стремежи и Музи, няма да има модел на подражание, няма да има уважение към Жената.

Мъжът, който дори да е бил създаден пръв от Бога, както е написано, е поискал да не бъде сам, да има Другарка. Да може да насели Земята. Да е пълна с деца и Радост.

Без Вас, това би било невъзможно.

Честит празник!

София, 04.III.2024 г.

Защо няма да си купя Тесла

04.01.2024 / Георги Атанасов

Няма да си купя лек автомобил марка Тесла, поради много причини. Първо, защото струва колкото едно жилище в София. Второ, защото е съставен главно от електроника, която след повреда няма да мога да поддържам. Трето…

Можем ли да си купим кола от фирма, която изхарчва 60 милиарда долара за да купи онлайн платформа за чат и пропаганда? Можем ли да закупим кола от компания, която изпраща редовни ракети в Космоса, които изхвърлят тонове прах и вредни газове в атмосферата? Можем ли да закупим кола от компания, която разработва хуманоидни роботи, които след някои ден ще хванат автоматите. Не, не можем!

Българите са материално бедни. Можем да си купим кола, с честно изкарани пари, за 3-5, максимум 10.000 лв., и да я караме десетилетие. Да не изброявам марки, че ще кажат че съм пристрастен. Кола на 10-13 години, в добро състояние, която ще изкара поне още толкова. И поддръжката ще ѝ бъде евтина. Защо Тесла?

Защото да караш кола за 100-200 бона е въпрос на “престиж”. Да те гледат хората че си яхнал таблетчето. Че можеш да го паркираш, където ти скимне. Някой може да каже че съм завистлив, а не прогресивен. Не братче, просто съм практичен и обичам да карам, но със собствени усилия. Да ръчкам скорости, да ми мирише понякога на бензин.

Технологиите крият огромната опасност да притъпят Естествения Интелект на Човека. Да го направят зависим от тях, когато кара, спи, яде и спортува. Кому е нужно това? Нужно е на хората, които стоят зад тях. Човекът израства полагайки усилия, учейки, тренирайки, работейки.

Технологиите са улеснение в тези сфери, но не и заместител. Още повече, когато става дума за водене на битка, за чест и човешко достойнство, технологиите нямат място. Те са просто платки и програми облечени в метал, които струват скъпо на нашата Природа.

Човекът, човешкият Дух, душата и нейните търсения, това е скъпоценният камък на Живота. Той не може да бъде заменен от никаква технология. Биологичният императив да живеем, да се подчиним на закона Еволюцията, да дарим Живот, да обичаме и се радваме на съществуването с всичките си сетива, това ни прави Хора.

Та Тесла… Братко, за 100 бона ще оправиш цяло училище. Ще оправиш фасадите, стегнеш покрива, ще учат дечица, нашите деца. Ще направиш нещо смислено с парите и живота си. Не карай Тесла, не карай скъпи и тежки коли, които те правят роб на корпорациите/ Карай колица, която е здрава и ти е вярна. С която с чиста съвест вършиш работа и пътуваш.

Защото пътуването е удоволствие. Пътуването е Свобода. Пътуването е независимост от концерни, служби, средства за проследяване. Ние сме Души дошли на Земята да пътешестваме.

Лекари и учени през 21-ви век

01.01.2024 / Георги Атанасов

През 21-ви век лекарите и учените заеха странни позиции. Учени ни убеждават, че Човекът, венецът на Творението според Теолозите, е виновен за екологични катастрофи и климатични промени. Всъщност малцина от тях споменават за повишената слънчева активност.

По никакъв начин не се говори за духовния аспект на Човека. За неговото Божествено начало. За нуждите на Душата, които се задоволяват частично материално. Натяква ни се че сме “виновни”. Биваме принуждавани да закупуваме скъпи и неекологични електромобили, както и да се инсталират устройства за трансформация на енергия с кратък срок на употреба, които ще доведат до още по-голямо замърсяване на околната среда.

През миналият век учени се опитваха да овладеят атомната енергия. Да прецизират лазерния лъч. Да пътуват в Космоса. Всичко това имаше за основа, в голямата си част, желанието на Човека да открива. Науката да бъде полезна за прогрес и благополучие. Да облекчи начина на живот.

Науката на 21-ви век е псевдонаука. Тя се води най-вече от икономически интереси, като рядко разглежда въпроси в дълбочина. Например изключването на АЕЦ, използването само на ветрогенератори или слънчеви панели, което крие опасности за енергиен недостиг.

Може ли науката да се продава? Морално ли е науката да лобира за дадени политически или идеологически цели? Дали винаги не е било така? Науката може да бъде използвана за мирни, но и за военни цели. Нима не хора на науката и техниката не създадоха дронове, способни да убиват, без човек да застане очи в очи със своята жертва?

Наука, която не работи в полза на Живота, на Човечеството, е обречена наука. Наука, която крие от хората начини за евтин и устойчив добив на енергия, за пътуване, за отопление, за култивиране на растения, е лъже-наука. Те предлага временни решения, които ще бъдат заменени.

Какво биха казали учени от ранга на Нютон, на Леонардо да Винчи, на Тесла, на Бор, на Хумболт, при вида на съвременната наука? Наука, медицина ли е, да се разработват биологични оръжия и рискови имунизационни препарати? Какво би казал Луи Пастьор, който е пробвал серуми върху себе си, а сегашни “медикаменти” са със спорни качества и научаваме за трайни увреждания и смърт, след тяхно прилагане?

Медицината е свещена наука. Науката трябва да работи за благото на всеки отделен човек. За благото на човешката Душа. За това даден човек се е родил с дарби за учен, за лекар. Да помага. Не прави ли това, той осъжда себе си и другите. Крие ли истината, изопачава ли я, използва ли знанията си против Живота, неговото дело е обречено.

Защото всяко знание ни е дадено от Разумната Вселена, от Бога. То е трупано и развивано в продължение на хиляди, милиони години, и единствено градивната му употреба го е съхранила през вековете.

2023-та

01.01.2024 / Георги Атанасов

Изпращам годината със спорт, работа и находки. Находките ни ги дава Вселената. Всеки ден, час и при всяко вдъхване.

Понякога завиждам на познати, на съученици и приятели, които живеят в чужбина. Те са избрали по-лесния и цивилизован начин на живот. Да, на нас ни липсват 500 години, през които Европа се е развивала. Изживяла е ренесанс, а нас са ни клали и сме били рая. Затова в България няма замъци, няма старо строителство, няма скулптури и произведения на барока и рококо.

Останали сме с едната Природа и ужасното отношение един към друг. Сякаш сме чистилището на Европа. А тази Европа, как ще я запомним от изминалата година? Свива ми се сърцето, когато се сетя за Париж. За Франция, разединена поради политическите игри на Макрон. За бити от полицията хора, за погроми. За целенасочено разделение на обществото. За лицемерие.

Година, в чиито край сме свидетели на геноцид, който се извършва в Близкия Изток. На изпращане на редовна войска срещу мирно население. На избиване на жени и деца от войници. На рушене на сгради и болници. Как гледа Европа на това? Мнозина се застъпват за правата на палестинците, сред тях и видни евреи, като бившия лидер на “Лекари без граници”.

Светът е завихрен от турболенции. От създадени кризи, които помагат на тоталитарната власт, на тоталитарните режими да затвърдят позициите си и да дестабилизират обществото. Защото демократичната власт, не би използвала насилие срещу Народа. Тя не би се страхувала от него.

Власт, която се задържа с насилие, се пази от собствените си демони. От собствените си грехове. Цар Борис III е ходил без охрана из планините и е бил приеман от селяни в домовете си. Обичан политик, поставен до стената за да приеме тежки за България решения.

А България все е на кръстопът. Все е ядена вътрешно от предатели и червеи. Все е измъчена, но ражда. Не знам какво да кажа за Българите. Ние сме народ, който просто трябва да се справи, да оцелее. Нямаме материалните блага на бившите империи, като Великобритания, Испания, Германия, но пък не носим и тяхната карма.

Ние сме свити, като бабаитстваме по между си, сред по-слабите. Не се учим един друг, а крадем знание, опит, средства, за да минем между капките, да продължим. Това не е нормално за едно развито, Европейско общество. От Запада и Изтока сме склонни да вземем хубаво но и лошо. Да вземем деструктивния модел на корупцията, на службогонството, на лицемерието.

България може би ще пребъде, дори да сме пет милиона, пък и три да станем. Стига да не продадем земята си, която всъщност не е наша. Нищо на този Свят не е наше, а принадлежи на Бога. Включително телата и душите ни. Не можем да воюваме за земя, за обичта на друг човек, за идеология. Можем да се борим за Свобода, за Равенство и Братство в един идеалистичен план, такива, каквито ги представят Учителите на Човечеството.

Какво стана със синьото небе?

31.12.2023 / Георги Атанасов

Всяко нещо, което се прави без знанието и съгласието на другите, е потенциално опасно за тях.

Свидетели сме на модификация на времето. На локалния климат, чрез използване на технологии за Гео-инженерство. Последното трябва да разбираме, като технологични опити за създаване на облаци, дъжд, спиране или намаляване на пряката слънчева светлина. Каква е целта?

Спомням си как изведнъж започнах да страдам от астма, от задух. Това бе в началото на 2000-та година, след като България стана член на НАТО. Не съм обръщал внимание какво се случва тогава в небето. Твърде вероятно от даден момент насетне, в него да се извършват експерименти.

Те крият голяма опасност за флората и фауната. В провинцията се забелязва увреждане на зеленчуците след дъжд, възможно изкуствено предизвикан. Технологии за Гео-инженерство се използват от десетилетия. Впръскване на сребърен йодид и сухи ледени кристали, с цел образуване на облаци. Или на алуминиеви частици, за отразяване на слънчевите лъчи.

Всички ние сме свидетели на промяна. Огромна промяна, която започна от началото на миналия век. Век, белязан с две Световни войни и измирането на милиони хора. На грипна епидемия, на създаване на Фашизъм и диктатури. Време тежко, време разделно.

В съвремието ни рядко вдигаме поглед към небето, но тези, които са родени през миналия век помнят неговата синева. Неговата чистота и наличието на бели, кълбовидни и перести облаци. Рядкост в наши дни. Казват, че поради засилената Слънчева активност космическите частици, благодарение на които се образуват облаците в атмосферата, биват отклонени от Земята.

Поради тази причина се явявало необходимост от създаване на изкуствени облаци. На изкуствено покритие на небесата, което да отразява и намалява интензитета на Слънчевите лъчи. Чуваме за проектът “Щит”, разработен в тази посока. Само че на каква цена?

На каква цена се пръскат милиони тонове химикали в небето? Кой или какво има изгода от това и защо правителствата и метеоролози, мълчат? Възможно ли е зад всичко това да стои сериозна конспиративна мрежа на много високо ниво, в която са вплетени финансови, военни и политически структури?

Гео-инженерството е факт. Неоспорим факт, за нещо, което се случва пред очите ни. За експеримент, за който обществото не е информирано. Не е било взето неговото позволение. Струва си да се запитаме, защо в този интензивен за Земята период на Еволюция, определени сили, вероятно неземни и опасни, се опитват да “ни спасят”, без да ни информират.

Всяко нещо, което не е комуникирано обществено, за което не е взето нашето съгласие, което има потенциал да разруши нашето здраве и повлияе негативно на Природата, крие опасност в себе си и е белег на тоталитаризъм.

Форсиране на Реалността

20.12.2023 / Георги Атанасов

Колата форсира правейки завой. Беше Ауди А4, сив металик със залепено черно фолио в маскировъчна шарка. Возилото се заклати правейки забранен обратен точно до Мол София. Спря малко след спирката и от нея излезе младеж насочващ се към Мола. После Аудито потегли към паметника “Руски” пилейки гуми.

Питам се къде е полицията и защо са ѝ толкова камери, служители и коли, след като не сезира нарушителите? След като няма нейни представители на възлови кръстовища и след като не се появяват ненадейно както е в Япония или Швейцария, както са ми разправяли, залавяйки нарушителя.

Нужно ли е последният да бъде наказан ако не от Закона, то от “народната любов”, защото подобни диванета, застрашаващи живота и здравето на останалите, не бива да са по пътищата. Тяхното място е в тухларната, в ареста и на топло, далече от отговорността да шофираш.

Когато една технология престане да служи на Човека, тя става излишна

15.12.2023 / Георги Атанасов

Не се връзвам на писанията за възхода и нашето “спасение” от страна на технологиите. Напротив, считам, че точно технологиите са в основа на нашите екологични и социални проблеми. Не е възможно причината, да се яви решение на даден проблем.

Чрез технологиите са създадени средства за масово унищожение и контрол. Съвременните технологии дават възможност на злонамерени същности да използват глас или изображение на даден човек, за користни цели. Да се набират статистики и хората да бъдат считани просто за “потребители”.

Живеем в два свята. Единият, реалният, е Биологичният. Негов фундамент е Животът, който чрез формите си се проявява и развива. Той е подчинен на закона на Еволюцията. Другият е изкуствено създаден от хора и нехора, с цел създаване на илюзорна “реалност”.

Ала замислете се, кога наистина сте се чувствали живи? Когато сте обичали. Когато сте били в контакт с Природата. Когато сте работили усърдно с Вашето тяло. Когато сте прегръщали Вашите деца и домашни любимци. Когато сте общували пряко.

Машините представляват временно средство, в този момент на преход. Те нямат вградения Императив на Живота да продължат да съществуват. Да се размножат, да еволюират. Те са просто парче метал, с вложена програма за изпълнение на някаква функция. При тях липсва съзнание и никога не може да има такова.

Съзнание, Душа, се дава само от Бога. Тя е негова изкона частица, която след своето Пътуване се връща обогатена обратно. Хората биха могли да създадат неодушевени подобия. Хуманоидни чудовища, подобни на Франкенщайн, които никога няма да притежават душевност, а с нея и качества като Любов, Съчувствие, преклонение към Природата.

Живеейки между тези два свята ставаме свидели на парадоксална пропаганда. Фирми производители на всякакви технологии казват да спрем да ползваме наличните, дълготрайни и да се насочим към още “по-модерни”, изискващи все повече електричество и Интернет свързаност. Уж за наше (и “общо”) добро…

Човек да не се опира на вложените му от Бога ресурси, като интуиция, Ум, а да се довери на техника, която да показва къде е детето му, колко му е пулсът, да му паркира колата, да му превежда и т.н. Опирайки се на технология, вместо на лични ресурси, крие силна зависимост.

Дали въпросът е само за пари? Или пък за контрол? За парче Земя, което всъщност принадлежи на Бога? За жертвоприношение на иноземни тъмни души, които се радват на Човешкото страдание? Всичко това са въпроси, които можем да си зададем в тази трудна епоха.

Архив