словесни проблясъци

Категория: Футуризъм (Страница 5 от 7)

Обръщане теста на Тюринг

Да обърнем теста на Тюринг би означавало да оставим машината да реши дали обменя информация с човек или друга машина. Това би било най-малкото обидно за Човека. А какво би станало ако машината реши, че не общува с човек?

Да си спомним за филма “Ловец на андроиди” на Ридли Скот, по разказ на Филип Дик. Човек подлагаше на тест хуманоидни машини, задавайки им прости, но емоционално заредени въпроси. У хората, да не забравяме, е налична и развита интуицията. Базирайки се на нея учени, лекари и всички ние нерядко вземаме жизненоважни решения.

Машина или Човек може да седи срещу Вас и да Ви казва че Ви обича. Че прави нещо за Ваше добро. Дълбоко в себе си Вие знаете Истината. Връзката на Човека с Истината му дава възможност да прави разлика между добро и зло, по един интуитивен начин. Машината може лесно да бъде заредена с желана от нас информация, но никога няма да може да различи Истината по този начин, а само интерпретира данните заложени в нея.

Технологии и Съзнание

В днешно време се говори много за технологиите. Като за бъдеще, като за Панацея. Дори някои казват, че технологиите ще заменят човека.

Не бива да забравяме, че технологиите са създадени главно с цел облекчаване човешкия труд. Улесняване намирането на информация и обучението. Това е така, когато са създадени с добри намерения.

В негативен план технологии се създават за следене на хората, за автономни оръжейни системи, за ограничение и контрол. Не бива да забравяме, че в технологиите са вложени възможностите на хората, както и техните недостатъци. Те са наше отражение.

От друга страна Животът е Божествено Творение. Сякаш точно това технократите не могат да приемат. Че е недостижим, в сравнение с най-съвършената технология. Че само в него е заложена идеята за Еволюция на Съзнанието. Че пребивавайки в различни форми, създадени и поддържани от Разумни Същества, съзнанието се развива.

Надали сме преживявали подобен крах на духовността, какъвто цари днес. В култ се издига технологията и човешките постижения, без да отдадем почитание на Чудото на Природата. На Чудото на Живота. Защото свързвайки нашето съзнание с него, ние се превръщаме в жители на Вселената.

Технологичния напредък е временен отрязък от Човешката история. От историята на която и да е развита Цивилизация. В основата винаги стои стремежът на Духа към постижение и развитие. Към усещания и нови хоризонти за въображението Му. Машините никога не биха имали подобни стремежи, защото не притежават съзнание.

Невъзможно е набор от кодове и металическо тяло, да разберат вълненията на Човешката душа. На Душата на което и да е живо същество. Това може да бъде интерпретирано и обяснено в кодове и текст, но е съвсем различно да се преживее. Можете ли да обясните прозрението, любовта, радостта?

Лично съм на мнение, че Човекът сам ще се откаже от някои технологии, разбирайки, че те спъват неговото развитие. Че го правят мързелив. Че го дехуманизират. Че го отдалечават от другите хора и Природата. Защото зад мигащите екрани и код, няма нищо живо.

Не на последно място трябва да отдадем почитание и важност на жената. Като майка, възпитател и съпруга. Майката, жената, е тази, която ще внесе Любов, Мъдрост и разбиране у детето. Майките са тези, които за разлика от бездушните машини, ще съградят Идващия Нов Човек.

Христа бе роден от Майка, която го оплака. Която страда с Него, но и бе до Него по Пътя Му. Родителите са тези, които определят какво ще бъде следващото поколение. Какво ще е бъдещото Човечество. Какво ще се случи тук на Земята, докато има хора.

“Виртуална” бруталност

Първа част, Рекламата

Искате ли да посетите Мачу Пикчу? Да направите пътешествие с круиз и обиколите Земята за едно денонощие? Да се гмурнете в Марианската падина или дори да отидете на Луната, на Марс? И всичко това без да оставите въглероден отпечатък. Как? Разберете сега, елате в Мета!

Рекламата пулсираше на метростанцията. Виждаше се и по различни спирки на бусовете, само че там на афиши. В метрото беше по-зле защото дори да не я гледаш, я чуваш. Иде ти да си запушиш ушите. Да нахлупиш качулката си и се скриеш някъде.

На компютъра ми излизат непрекъснато реклами. Да бъда боец, да участвам в “Ем Ем Ей” битки, да се стрелям с врагове и всичко това без да пролея капка кръв. “Ще бъдете силни без да натоварвате тялото си”. Показваха се 3D модели на пичове и мацки. Аз обаче, упорито ходех на лостовете.

Лягам си, отварям таблета или телефона да почета малко и бам “Знаете ли че когато сте в Мета, вие ползвате по-малко кислород? Така пестите за другите, намаляват се нуждите Ви от храна, пестите я за другите? Нека живеем в Свят в който има място…” цъкнах да прекъсна рекламата.

За другите – изкрещях!

Започнах да мисля кои са тези другите. Дали бяха стотиците хиляди бизони, избити от колонизаторите на Северна Америка, дали ставаше дума за унищожените за кожа, кости, мас и препарация, животински видове. Сега, след столетия, не след хилядолетия, другите пеят различна песен.

Най-ужасно е да видиш телевизионната реклама. “Създайте виртуално семейство. Така, не се натоварвате с отговорна връзка. Вашите виртуални деца ще Ви очакват. Няма нужда да чистите след Вашето виртуално куче. Направете си виртуална ферма… и разбира се всичко това е без CО2.”

Викам си “Ще имате да вземате”. Говорим си с Веско на по бира и той разправя, а Веско е самоук Хакер, “Ти знаеш ли Жоре, колко ток отива за всичките тези сървъри дето поддържат тази Мета…” “бъркоч” – викам, “не, Вселена” смее се той. “Десетки акри гори са отсечени и Гигавати ток са нужни да се поддържа нещо…” “Което реално не съществува, добавям”. Чукваме чашки и си кимваме разбиращо.

Втора част, Вълната

От любимия ми мобилен оператор получих пакет за Великден. Преди ми пращаха зайци и шоколадови яйца, сякаш да се подиграят с надписаните сметки. Отварям пакета и гледам вътре цайси и ръкавици със знака за безкрайност. Кратко ръководство за употреба и едно шишенце с течност.

На шишенцето пише да се държи след отваряне в хладилник. Били някакви наночастици, които спомагали виртуалното преживяване. Можем да ги поемем на гладно, за по-сигурно. Тоя бъркоч няма да го погълна, та го излях в тоалетната. Очилата приличаха на VR1 отпреди 20 и повече години.

Какво пък, нахлузих ги. Бяха малко неудобни, екранът заприсвятка. Турих и двете ръкавици и се разположих удобно в креслото, както пишеше в наръчника. Озовах се на рецепция. Зад бюрото стана висока млада жена, 3D модел. Тя бе червенокоса, с подчертан бюст и елегантно облечена.

– Здравейте Г-н Атанасов, аз съм Ейнджъл, Вашият виртуален асистент.

– Здравей Ейнджи, отговарям.

– Можете да изберете Вашата виртуална идентичност.

– А не, предпочитам да бъда себе си.

– Но – Ейнджъл поклати глава с иронична усмивка – бъдете някой друг, скучно е да сте себе си.

– Добре де, можем да пробваме за експеримента. Какво ми предлагате?

На екрана изникнаха тела на известни герои, разбира се свързани с филми и търсения в Мрежата, които бях правил. Ей го Роки, Шварценегер в различни роли, разни мускулести пичове от калистениката, бойци.

– Давай Конан Варварина – викам.

– Добре – кимна с глава асистентката.

– Искате ли атрибути? В пространството се появиха мечове, препаски, корони все по 10-20 Евро парчето.

– Вижте, поне да не съм гол. Ще взема меч и кания, да го нося.

– Готово – рече Ейнджъл. До нея се появи огледало, което леко потрепваше.

– Погледнете се.

Отидох до огледалото и се видях целия в мускули. Държах в ръце дълъг двуостър меч, имах и диадема на главата.

– Бонус – усмихна се асистентката.

– Имам един въпрос – попитах аз.

– Да?

– Как ще разбера кои са другите тук?
Ейнджъл наклони глава.

– Другите са това, което са тук, Г-н Атанасов. Това, за което са си платили. Освен това ние пазим личните данни на нашите клиенти.

– Ясно.

– Има още нещо – добави Ейнджъл.

– Да?

- Трябва да си изберете начин, по който да излезете от Мета-Вселената, ако нещо се обърка.

– Обърка? – погледнах я.

– Ами ако се уплашите, или се почувствате зле. Може да имате хронични заболявания или морска болест. Хората потъват толкова дълбоко във виртуалният свят, че забравят да махнат ръкавиците и очилата.

– Нека да бъде примигване с очи. Като дете ми помагаше да изляза от някой кошмар.

Ейнджъл си записа

– Изберете си епоха.

-

Да съответства на образа, който избрах – отвърнах. Нещо като древен Рим, или по-късна, добавих, сещайки се че мечът бе от желязо.

-Не се притеснявайте, тук епохите се смесват, героите също. Ще Ви въведа в подходящ Свят. Атлантида как Ви звучи?

Кимнах.

В края на пространството се завихри елипса, в пулсиращи цветове.
– Порталът Ви очаква, на добър час – рече Ейнджъл и се усмихна показвайки бели 3D моделирани зъби.

Какво пък, за човек играл Волфенщайн и Half Life на тъмно, няма да се уплаша от поредната виртуална боза, си викам и нарамил меча минавам през портала.

Пясък, плаж в близост до океана. Виждам някакви хора в далечината. Хващам меча в ръце и мигом се сепвам. А бе тука не е да се трепем нали? Има някакъв етикет, ще общуваме. Ще общуваме?! Аз аверите си не виждам на по питие, та тука.

Чувам, че някой тича и гледам. Вдясно от мен се набира Роки, спринтира та се къса. Хукнах и аз да бягам след него, да си премерим силите. Усещам, че се потя под визьора.

С Роки стигнахме до онези, дето се виждаха в далечината. Дишайки тежко съзираме следното:

На плажа, на тръстикови нарове, насядали, пият и мезят… Още Конани, Рокита, Ван Дамовци, Глории, Бритни Спиърс, в няколко модификации, една Анджелина Джоли и Селион Дион. Някои хора нямат вкус.

Неловко се обръщам към другите и викам:
– А хм, наздраве! Да Ви попитам дали се разбираме.

Единият Конан ме гледа вцепенено няколко секунди, после стана и протегна ръка.

– Приятно ми е, Чен.

– Да не си китаец? – стискам му ръката.

– Да – кимна той. Мета превежда всяка дума от езиците, които не разбирам.

Гледам и аз във визьора едни флагчета, моето свети на българското. Включих още няколко.

Изведнъж нещо зажужа. Някакъв грохот се чуваше в далечината. Роки сочеше с ръка, в посока на океана. 

Всички се скупчихме на брега да гледаме.

– Une grande vague arrive! (Иде голяма вълна! фр.) – разбрах от Селин Дион.

Вълната бе огромна и черна. Висока десетки, не стотици метри. Водната маса се издигаше затулвайки небето. Вятърът хвърляше пясък в лицата ни, палмите се огъваха. Водата се превърна в тухли. В блокчета, на които се разпадаше. Като пиксели от цифрова картинка. Изпадащите блокчета се надвесиха над нас и плажа. Изображението примигна. 

Започнах да мърдам бързо с очи.

Хванах с две ръце очилата и ги свалих, метнах и ръкавиците. Дишах тежко. Бях сам в стаята. Отидох до прозореца и дръпнах завесата. Погледнах към домовете на съседите. Видях как някои от тях се гърчеха в леглата си с визьори на очи, повръщайки вода. Мятаха се и стенеха.

Трета част, Мета

Седнах на компютъра и пуснах търсене. В момента ставаше нещо страшно. Близки на милиони хора свързани към Мета снимаха как те се мятат безпомощно. Имаше съобщения за удавени в леглата си от собствената им слюнка. За хора удряли и разбили визьорите, в стената. За скачания от балкони.

 Звъннах на Веско.

– Брат, дай да оправим тази работа.

Той изпъшка.

– Добре, нека да помисля.

И след това написа онази програма.

Мета-Вселената оцеля точно няколко месеца, след като беше пусната. Странните бъркочи, с които тъпчеха потребителите, бяха унищожени. Хората започнаха да си ходят отново на гости, на излет, правеха скара и слънчеви бани. Никой не говореше за никакви отпечатъци. С Веско бяхме на разходка в Рила. С нас жените, децата и кучетата.

Вдишах дълбоко хладния чист въздух и зареех поглед в прекрасното синьо небе. Изведнъж нещо в него примигна.

Общностите

Вярвам, че бъдещето принадлежи на общностите. На хора, които обменят средства и услуги, според собствените си ресурси и способности. Подобен хоризонтален модел няма нужда от централизирано управление. Достатъчно е членовете на общността да имат висок морал, да бъдат добре образовани, да работят за общото благо. Защото всеки допринася за него.

Прогрес

Някой може да каже, че съм против “прогреса”. Да, ако прогрес означава младите прогресивно да свалят нивото на своите знания, ако прогрес е пилеенето на средства за псевдонаука и (евро)проекти, ако прогрес е разработката на самоуправляващи се оръжия, ако прогрес е объркването на децата относно половата им иденичност, то аз съм против. Прогрес е да разбереш смисъла на Твоя живот и изпълниш Волята Божия.

Идеологии насочени срещу хората

Виждам заглавията на “немската” медия DW. Вълна има, но дали е немска? Дали е настроена на интереса на обикновения човек? Дали отговаря на нуждите на хората?

Репортажи относно транссексуалните в Пакистан, или пък скъпо струващия проект “Артемис”, изглеждат далечни за жителя на Европа. Той се бори как да оцелее с препускащите нагоре цени, докато му казват че за негово добро изключват атомните централи. За негово добро било да не кара любимото си возило, или най-добре да си купи едно с батерия за десетки заплати.

Журнализъм, лобизъм, или лицемерие? Джендър идеологията цели не толкова толериране на различните, колкото сриване морала на обществото, присмех, и деградация на семейните ценности. Хора сменили пола си няма да станат никога биологични родители. Космонавтите от Артемис може и да видят Луната отблизо (ако прекосят поясите на Ван Алън разбира се), като това ще струва вероятно, колкото изхранването на населението на една средно-голяма африканска държава за година и повече.

Какви са нашите съвременни цели и ценности? Да утвърждаваме различното от това, което Природата е създала? Да затворим очи за глада и мизерията на Земята, но пък да си летим на воля безцелно из Космоса? Какво всъщност се случва тук, на тази Планета?

Определени сили имат интерес хората да са в конфликт. Да живеят повърхностно. Да има косвени знания, тип част от статия, преписана във Фейсбук. Съзнателно се унищожава истинската наука, знание и медицина. Съзнателно се потъпкват вярата, религията и морала. Кой има интерес? Тези, които искат хората да стоят в тъмнина, да не са будни. Не хора…

Да приемем, че дадени хора или същества желаят да владеят Земята само за себе си. Да я поделят със семействата си, любовниците си, подчинените и лоялните им хора. С тези, които ще ги забавляват и са им нужни да продължат да съществуват. С шепа учени, лекари и артисти, например.

В такъв случай голяма част от Човечеството се явява излишна за подобен “елит”. За тези, които не можем да назовем пряко, но чието влияние усещаме. Тези, които определят хода на събитията. Финансовия крах. Създават кризи, подклаждат военни действия, разработват биологични оръжия.

Използвам термина “не-хора”, зли демони или извънземен разум, защото Човекът, създаден по образ и подобие Божие, който върви по пътя на Еволюцията, не може да вдигне ръка срещу ближния. Не може да не му помогне щом го види да страда. Не може да проявява насилие.

Инфилтрираното зло не иде от Божествения човек. То е плод на целенасочено усилие от страна на тези, които искат да го държат в окови. Като Прометей, който носеше Светлина на хората. Всички ние, обаче, носим Божествения Дух у себе си, който може да ни научи как да постъпваме, как да се обхождаме с другите и как да се Освободим. Амин!

Възпитание на децата

Бъдещето на Човечеството зависи от правилното възпитание на децата. Да уважават другите, да ценят Живота и Природата. Да помагат на останалите, когато е за добри дела. Такива деца няма да тръгнат на война, когато пораснат. Няма да разработват технологии и средства, против другите.

Vive la France

Цял Свят гледа Франция. Не случайно от нея е тръгнала революцията. Защото ако днес хората отстъпят и подарят още две години от живота си на държавата, утре могат да им поискат още две или още пет. И докога? Една страна, която е загрижена за жителите си ще им осигури добър живот. Живот, в който гражданите да имат време да са с децата и близките си. Не само да превиват гръб и плащат данъци. Да живеят и благодарят че са част от тази страна и това общество. Само че някои политици се продават. Продават народа си, продават земята, продават себе си. Днес ги има, къде във Франция къде у нас, утре не. Вземат ограбеното и бягат. Не, това не е правилно и няма как да просъществува. Полицията, армията, гражданската защита, всички тези служби са създадени в полза на гражданина, на Човека, не на държавата. Франция, с теб сме!

Музика и Свобода

По някакъв начин свързвам музиката с пътуването. Със свободата. Сещам се за филма “Волният ездач” с Денис Хопър и Питър Фонда. Там можете да чуете култовата песен на Stepenwoolf “Born To Be wild”.

Помня как пътувахме с колегите от групата към първенство по У-шу, в някой от големите ни морски градове. Звучеше песента “Sultans of Swing” на Dire Straits. Пътувахме в малко бусче, карано от едно от момчетата.

На това първенство на някой му се обадиха стари травми, друг правеше ритуали преди да започне всеки рунд. Изобщо мина добре.

В съвремието се стремят да ограничат свободата на обикновения човек да пътува. В България, това си е като видео-игра, за съжаление нерядко с трагичен край. Всъщност отдавна можехме да се возим на електромобили.

Препоръчвам на всички филма Кой уби електрическия автомобил (“Who killed the electric car”). Говори се че ще в началото на миналия век е имало електромобили. Петролът, обаче, е евтино и достъпно гориво, а електричество трябва да се добива за да захрани по-мощните двигатели.

И така ние караме близо столетие на ДВГ като редица фирми извличат дивиденти. То са филтри, масла, антифриз. Задължителното гаранционно обслужване, от което фирмите производители печелят добре.

При електромобилите нямаме такива паразитни разходи. Там възникват други въпроси, като от какви материали е направена батерията, как ще се и дали може да се рециклира, дали е по-екологично решение от ДВГ, например.

Всеки век, всяка епоха, си имат своите моди и тенденции. Сега е на мога да живеем “екологично”, само че това никога няма да засегне свръхбогатите. Които имат цели стаи с дрехи, собствени яхти и коли с огромни двигатели.

Подобна пропаганда промива мозъка на млади хора, инфилтрира сред тях “активисти” които с радикални действия уж искат да защитят Природата.
Всъщност могат да се замислят преди да закупят поредната напитка в пластмасова бутилка или кенче. Преди да си почупят и сменят поредния мобилен телефон.

Модите отминават. Зад тях стоят корпоративни интереси, рядко истинска загриженост за благосъстоянието на хората. Ако някой се интересуваше живо от бъдещето на Човечеството, той по никакъв начин не би крил технологии, които биха подобрили живота на хората.

Не би създавал оръжия за масово унищожение. Не би вербувал хората да работят един срещу друг. Не би създавал техника, която се разваля лесно във времето, само и само за да спечели.

Живеейки ние израстваме и очакваме онова Бъдеще, в което хората ще бъдат искрени един към друг. Ще бъдат като братя и сестри. Ще бъдат хора.

Двуличие

По френско радио звучи реклама, платена от някоя европейска комисия. В нея в един глас ни поощряват да ползваме възобновяеми източници на енергия. Е хубаво бе джанъм, от мен ли зависи? И кое всъщност е възобновяемо, след като за изработката на ветро-генераторите и слънчевите панели отиват маса материали, труд и средства, а самите устройства имат определен работен цикъл. Та, да се замислим с какви възобновяеми източници на енергия се движат частните яхти и самолети. Двуличие!

« По-стари публикации По-нови публикации »